Решение по дело №160/2020 на Районен съд - Кнежа

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 септември 2020 г. (в сила от 21 октомври 2020 г.)
Съдия: Мая Павлова Кончарска
Дело: 20201430200160
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ № 149

 

гр. Кнежа, 25.09.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Мая Кончарска,

при секретаря Красина Давидова,

като разгледа докладваното от съдията Кончарска АН дело № 160 по описа на съда за 2020 година  и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление /НП/ № 35-0000395 от 02.07.2020 г. на Директора на РД „АА“ гр. Плевен, на основание чл. 53 от ЗАНН на А.Н.Н., ЕГН **********,***, са наложени административни наказания – Глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на осн. чл. 175, ал.1, т.3 от ЗДвП – за нарушение по чл. 103, предл.ІІ от с. закон  и  Глоба в размер на 10 лв., на осн. чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП – за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от с. закон, извършени на 14.05.2020 год. в гр. Кнежа.

Недоволен от така наложените му административни наказания е останал жалбоподателят А.Н., който моли съда да отмени НП като незаконосъобразно. В жалбата си излага твърдения за неправилно отразена фактическа обстановка и допуснати нарушения на процесуалните правила на ЗАНН.

Жалбоподателят – редовно призован, в съдебното заседание се явява лично. Поддържа жалбата, не сочи нови доказателства. Дава обяснения по случая и моли за отмяна на обжалваното НП.

Ответникът по жалбата – редовно призован, не изпраща представител в с.з. В придружаващо АНП писмо предлага на съда да потвърди атакуваното НП.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства – гласни и писмени, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, макар и не чрез административнонаказващия орган /АНО/, който е издал обжалваното НП, поради което същата се явява процесуално допустима  и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На 14.05.2020 г. в гр. Кнежа св. М.М.Х., на длъжност инспектор при РД „Автомобилна администрация“ – гр. Плевен, в присъствието на св. Л.Ц.Б. – инспектор в същата дирекция, съставил Акт с бл. № 269919 за установяване на административно нарушение против жалб. А.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, за това, че: 

На 14.05.2020 г. около 12:10 ч. в гр. Кнежа изхода за гр. Плевен като водач на товарен автомобил ДАФ с рег.№ РВ2248ТТ и полуремарке (цистерна) с рег.№ РВ6353ЕВ, собственост на „Фиданка Казакова 13“ ЕООД, извършва международен превоз на товари от Сърбия до Разград (олио), като извършва следните нарушения: при подаден сигнал за спиране със стоп палка по образец водача не спира на посоченото място, посочено от представителя на службата за контрол (спрян повторно след използване на специален режим); водача не представя контролен талон.

Нарушенията били квалифицирани по чл. 103, предл. 2 от ЗДвП и по чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

АУАН бил съставен в присъствието на нарушителя – жалб. Ал. Н. и му бил предявен. В акта същият отразил писмено „При неподаден сигнал аз не спирам. Те тръгват да ме гонят и създават предпоставка за ПТП“ и отказал да го подпише. Актът бил оформен при отказ на нарушителя да го подпише, удостоверен с подписа на свидетеля, присъствал при съставяне на акта – Л.Ц.Б..

Жалбоподателят е отказал да получи препис от АУАН. Не се е възползвал от правото по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.  

Въз основа на така съставения АУАН от директора на РД „Автомобилна администрация“ било издадено атакуваното ПН, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на А.Н.Н. са наложени административни наказания – Глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение по чл. 103, предл.2 от ЗДвП и Глоба в размер на 10 лв. за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП (преквалифицирано от нарушение по чл. 139, ал.1, т.1 ЗДвП в акта).

Процесното НП е издадено от компетентен орган въз основа на АУАН съставен от оправомощено лице.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин от събраните по делото доказателства – показания на свидетелите М.Х. и Л.Б., и обясненията на жалб. А.Н., дадени в съдебно заседание, които настоящият съдебен състав кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства акт за установяване на административно нарушение, заповед № РД-08-30/ 14.01.20 г. на министъра на транспорта информационните технологии и съобщенията.

При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна страна, съдът констатира наличие на допуснати съществени нарушения на правилата на ЗАНН, водещи до незаконосъобразност на НП и неговата отмяна само на формално основание, без да се разглежда спора по същество.

Настоящият съдебен състав намира, че в хода на производството по установяване на твърдените нарушения е допуснато съществено нарушение на разпоредбата на  чл. 43, ал.2 от ЗАНН, с което е нарушено и правото на защита на жалбоподателя. Процесуалният закон – ЗАНН, урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата – свидетели присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората – свидетели присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответният контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата – свидетели присъствали при съставяне на акта, това са лица както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата категория – свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по  чл. 43, ал.2 от ЗАНН.

Видно от изложеното, тези четири категории свидетели удостоверяват различни факти и обстоятелства. За да не възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя и в истинността на отразеното от него в обстоятелствената част от акта, свидетелят по  чл. 43, ал.2 от ЗАНН следва да е лице, различно от свидетелите по чл. 40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Изрично според нормата на чл. 42, т.7 от ЗАНН като реквизит на акта следва да бъдат посочени имената, точните адреси и ЕГН на свидетелите по акта. Съгласно  чл. 43, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, имената и точният адрес на който се отбелязват в акта. По аргумент от последното, и след като съгласно чл. 42, т.7 от ЗАНН в акта като негов реквизит се посочват данните на лицата, свидетели при извършване, респективно при установяване или при съставяне на АУАН, то следва единствения извод, че свидетелят при отказа следва да е лице различно от другите по-горе посочени свидетели. Нарушението на това правило представлява процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

С оглед изложеното, съдът приема за ненужно да анализира извършеното от обективна и субективна страна, както и правилно или не е приложението на санкционните норми на чл. 175, ал.1, т.3 и чл. 183, ал.1, т.1 ЗДвП, като изводите в тази насока не биха променили изхода на делото.

Ето защо съдът счита, че така издаденото НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

 

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,  Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 35-0000395 от 02.07.2020 г. на Директора на РД „АА“ гр. Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на А.Н.Н., ЕГН **********,***, са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл. 175, ал.1, т.3 от ЗДвП – за нарушение по чл. 103, предл.ІІ ЗДвП  и  ГЛОБА в размер на 10 лв., на осн. чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП – за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от с. закон.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Плевен, по реда на Гл. 12 от АПК, в 14-дневен срок от деня на получаване на съобщението до страните, че същото е изготвено.  

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: