РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. гр. Хасково, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20255640200047 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Б. И. К. от град Хасково срещу Наказателно
постановление № 803554-F800066/19.12.2024 г. на Директор на офис
/дирекция/ за обслужване - Хасково при ТД на НАП, град Пловдив, с което на
основание чл. 355, ал. 1 от КСО на жалбоподателя е наложена „глоба” в размер
на 50 лева за нарушение по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-13/17.12.2019 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица във вр. с чл.5, ал. 4 и ал.6 от КСО. В жалбата се
релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с наказателно
оплакване, свързани с изразено категорично несъгласие от жалбоподателя с
издадения санкционен акт. Твърди се от жалбоподателя, че с него
неоснователно било прието, че е извършил нарушение по чл. 4, ал. 1, т. 1 от
Наредба Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
1
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, тъй като
декларация била подадена след срока, но тя не била отхвърлена, а приета от
органите на НАП, като вярна и коректна. Предвид установените обстоятелства
по делото, счита, че предприетите от жалбоподателя действия не покривали по
никакъв начин белезите на административно нарушение, което му било
вменено във вина и за което бил санкциониран и следвало наложената глоба
да бъде отменена. Моли съда обжалваното наказателно постановление да
бъде отменено, а в полза на жалбоподателя присъден адвокатски хонорар в
минимален размер.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично и заявява, че поддържа подадената жалба, а
в хода по същество развива допълнително аргументи за нейната
основателност, включително и с доводи за хипотеза по чл. 28 ЗАНН,
препращайки към чл. 9 от НК. Претендира и присъждане на разноски, тъй
като бил адвокат и използвал своята професионална компетентност по делото
за защита на собствения си интерес.
Административнонаказващият орган - Директор на офис /дирекция/ за
обслужване - Хасково при ТД на НАП, град Пловдив, чрез упълномощения по
делото представител – гл. юриск. М.К. оспорва жалбата и в хода по същество
развива конкретни съображения за неоснователност на същата. Моли
атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 29.11.2024 г. била извършена проверка от свид. Е. С. И., на длъжност
„***” в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково по повод подадена от
жалбоподателя Б. И. К. Декларация - Образец 1 за месец октомври 2024 г.,
заведена в ТД на НАП –Пловдив офис Хасково с Протокол вх. №
263582409423663 от 29.11.2024 г. за лицето И. С. С., ЕГН: **********, наето
2
от жалбоподателя. В хода на проверката било установено, че жалбоподателят
Б. И. К., в качеството си на работодател и осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1
от КСО, регистриран като такъв в ТД на НАП - Пловдив, не бил подал
Декларация Образец 1 за м. 10.2014 г. в ТД на НАП гр.Пловдив, офис Хасково
към 25.11.2024 г., вкл., а бил сторил това на 29.11.2024 г., т.е. след
законоустановения срок.
С оглед изложеното, и след достигнат извод за извършено нарушение по
чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица във вр. с чл.5, ал. 4 и ал.6 от КСО, срещу жалбоподателя, в негово
присъствие и в присъствие на свид. К. К. К., на длъжност „старши инспектор
по приходите” в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, бил съставен от свид. Е.
С. И. Акт за установяване на административно нарушение № F800066. След
предявяването му, жалбоподателят подписал съставения АУАН, като вписал
възражения в съответната предвидена за това графа, посочвайки, че не бил
извършил такова нарушение.
Допълнителни писмени възражения не са депозирани в
законоустановения срок от връчване на екземпляр от съставения АУАН,
станало на датата на съставянето му – 29.11.2024 г., според отразеното в
приложената разписка.
Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел
описаната фактическа обстановка и след като преценил подаденото
възражение за неоснователно, на основание чл. 355, ал. 1 КСО наложил
процесната административна санкция.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитания в хода на делото
свидетел. Съдът кредитира показанията на свид. Е. С. И. относно
обстоятелствата, свързани с извършване на процесната проверка за
установяване на административното нарушение и тези, свързани със
съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен
материал, като за втората група факт – тези, касаещи процедурата по
3
съставяне на акта за установяване на административно нарушение, дава вяра
на изложеното и от свид. К. К. К..
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-13/17.12.2019 г.
за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, издадена от министъра на финансите, Декларация
образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на
Националната агенция за приходите от работодатели, осигурители и техните
клонове и поделения – за всеки календарен месец: а) до 25-о число на месеца,
следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се
обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща
работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след
този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено
възнаграждението; б) до 25-о число на месеца, следващ месеца на
начисляването или изплащането на допълнителни доходи от трудова дейност,
начислени или изплатени след 25-о число на месеца, следващ месеца, през
който е положен трудът; в сроковете за внасяне на осигурителните вноски по
чл. 7, ал. 12, т. 1, 2 и 4 от КСО за лицата, на които за осигурителен стаж се
зачита времето по чл. 9, ал. 3, т. 1, 2 и 5 от КСО. Според чл.5, ал.4 от Кодекса
на социално осигуряване, осигурителите, осигурителните каси,
самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в
Националната агенция за приходите данни за посочени, съответно в т. 1 и т. 2,
а в ал.6 на цитираната разпоредба се предвижда, че съдържанието, сроковете,
начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4 се
определят с наредба, издадена от министъра на финансите, съгласувано с
управителя на Националния осигурителен институт. Данните по ал. 4 се
използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и
помощите. По силата на чл. 355, ал. 1 от КСО, в редакцията действаща към
момента на твърдяното деяние който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл.
6, ал. 9 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и
който не подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4 или
декларация от самоосигуряващо се лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за
физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за
едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако
4
не подлежи на по-тежко наказание.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на
административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не
са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му в
присъствие на жалбоподателя. На следващо място, обжалваното наказателно
постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН, от компетентен орган, а по съдържанието си формално отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен
начин. Доказано е че жалбоподателят, като физическо лице е наел по трудово
правоотношение друго физическо лице и в качеството си на работодател и
осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО, каквото е установено по делото,
не е подал в законоустановения срок Декларация обр.1 за м. октомври 2024 г. в
ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково в срок най – късно до 25 - то число на
месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните в нея. Тоест, в
конкретната хипотеза не е сторил това най – късно до 25.11.2024 г., след като
няма данни да е налице хипотеза на начислено или изплатено възнаграждение
за същия месец след този срок, при което задължението би следвало да се
изпълни до края на месеца, в който е начислено или изплатено
възнаграждението.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна
признаците на състава на административно нарушение по чл. 355, ал. 1 от
КСО, вр. чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица във вр. с чл.5, ал. 4 и ал.6 от КСО, както правилно
деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Вмененото
нарушение е формално, на просто извършване чрез неизпълнение на
задължение за предприемане на определено действие в законоустановения
срок, когато лице, имащо качеството работодател. Респ. осигуритрел е
5
необходимо да подаде в компетентната ТД на НАП – Пловдив, офис – Хасково
декларация, обр. 1, най – късно до 25 число на месеца, следващ месеца, за
който се отнасят данните в нея, който за месец октомври 2024 г. се явява
25.11.2024 г. – присъствен ден. От доказателствата по делото се установява, че
декларацията е била подадена, след изтичане на предвидения срок. Безспорно
е, че това е станало на 29.11.2024 г., когато документът е подаден.
Нарушението е формално по своя характер, като срокът на забава е
кратък, но деянието не е единствено, оказало влияние и за преценката по чл.
28 ЗАНН.
В тази връзка, предвид последното от гореизложеното, следва да се
обсъди и направеното от жалбоподателя възражение, свързано с твърденията
му за наличие на хипотезата на чл. 28 ЗАНН, която разпоредба е следвало в
случая да бъде приложена поради маловажност на деянието от гледна точка
причините за извършването му и липсата на вредни последици, но
наказващият орган не бил изложил съображения в тази насока, а само
формално обсъдил. В посочения аспект е уместно най – напред да се
отбележи, че няма пречка, това възражение, а именно относно приложението
на чл. 28 ЗАНН да се разгледа в настоящото производство, доколкото касае
преценка за законосъобразност. Това възражение обаче се явява неоснователно
по следните аргументи:
Действително разпоредбата на чл. 28 ЗАНН предвижда, че за
"маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може
да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Общото понятие на административното
нарушение е дефинирано в чл. 6 от ЗАНН, а съгласно чл. 9, ал. 2 НК,
приложима съгласно препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН не е престъпно
деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено
в закона престъпление поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН,
наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи
"маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията,
обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Когато деянието представлява "маловажен"
6
случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 от
ЗАНН, а неговата преценка за "маловажност на случая" подлежи на съдебен
контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са
налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със
закона.
В конкретния случай е допуснато нарушение по чл. 355, ал. 1 от КСО,
вр. чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица, издадена от министъра на финансите, вр. чл. 5, ал. 4 и ал. 6 от КСО.
Деянието с тази правна квалификация е формално, както вече бе посочено по
– горе и се осъществява чрез бездействие от лицето, което не е изпълнило
задължението си да подаде съответната изискуема се декларация в
предвидения от закона срок. Достатъчно е закъснение с един ден, за да се
обоснове налагането на санкция, като приемане от органите на НАП на
декларацията, подадена със закъснение не променя извода относно
съставомерността на деянието, нито пък това, че данните в нея са коректно
вписани. Неизпълнението на задължение, вменено като такова по силата на
закона води до налагане на санкция, като законодателят е предвидил широк
диапазон на възможната санкция, даващ възможност за индивидуализация на
конкретното наказание в зависимост от конкретните обстоятелства за всеки
отделен случай. При тази индивидуализация вече би могло и следва да се
вземат предвид фактите, свързани със срока на забавата, обстоятелството дали
за бюджета са настъпили щети, както и факта дали допуснатото нарушение е
първо за жалбоподателя, което вече бе посочено, че е отчетено от наказващия
орган.
От друга страна, обосноваването на маловажен случай би могло да стане
единствено при наличието на особени непредвидени обстоятелства, каквито
например се явяват болничен престой, внезапни инциденти, препятстващи
спазването на законовите срокове, каквито по делото не се установяват.
Поради това, релевираното възражение от страна на жалбоподателя не
предпоставя, само по себе си извод за наличие на хипотеза по чл. 28 ЗАНН, а
очертаните факти следва да се вземат предвид при индивидуализацията на
наказанието. В тази връзка административнонаказващият орган, очевидно ги е
7
отчел и е определил глобата в минималния предвиден в разпоредбата на чл.
355, ал. 1 КСО, размер, поради което същата се явява справедлива и
съответстваща на тежестта извършеното нарушение от гледна точка
относително краткото просрочие и установените смекчаващи вината
обстоятелства, свързани с липсата на настъпили допълнителни вреди в
резултат на деянието.
С оглед тези съображения, настоящият съдебен състав намира
подадената жалба за неоснователна, поради което същата следва да бъде
оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление -
потвърдено.
Предвид изхода на спора и нормата на чл. 63д от ЗАНН, в тежест на
жалбоподателя следва да бъдат възложени направените по делото разноски за
възнаграждение на упълномощен юрисконсулт с размер в рамките на
цитираната норма, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ в
минимален размер съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 803554-
F800066/19.12.2024 г. на Директор на офис /дирекция/ за обслужване -
Хасково при ТД на НАП, град Пловдив.
ОСЪЖДА Б. И. К. с адрес; град Хасково, пл. „*******, ЕГН:
********** да заплати на ТД на НАП – Пловдив сумата в размер на 80 лева,
представляваща направени по делото разноски за заплащане на
възнаграждение за упълномощен по делото юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
8