Определение по дело №515/2017 на Административен съд - Варна

              О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

  №…………./………..2017 г.

 

Административен съд, Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА

 

Като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 515 по описа на съда за две хиляди и седемнадесета година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по жалба на И.Т.И. срещу писмо рег. № МД16000472ВН_005ВН/06.01.2017 г. на органа по приходите при Дирекция „Местни данъци“ – община Варна.

За да се произнесе по процесуалната допустимост на жалбата, съдът съобрази следното:

С обжалваното писмо рег. № МД16000472ВН_005ВН/06.01.2017 г. главният инспектор от Дирекция “Местни данъци“ в община Варна е уведомил жалбоподателя, че при извършената на основание чл. 18 ал. 1 ЗМДТ проверка на подадената от него втора данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № **********/07.04.2016 г. за имот с административен адрес гр. Варна, ул. „Свобода“ № 9, ет. 2, ап. 81 е констатирано противоречие между двете декларации относно декларирането на титуляра на собствеността като във втората декларация за единствен собственик на имота е посочен жалбоподателят И.Т.И. на основание наследствено правоприемство и давностно владение без той да притежава нотариален акт за собственост върху целия имот. Поради това органът по приходите е посочил, че декларацията е оставена без последствие, тъй като липсва промяна в обстоятелствата по чл. 14 ал. 3 ЗМДТ, обуславяща закриването на действащата партида за имота и създаването на нова, в която като негов собственик да фигурира единствено жалбоподателят. На лицето е указано, че едва след снабдяването му с нотариален акт за собственост върху имота следва на основание чл. 14 ал. 1 ЗМДТ да декларира това обстоятелство в данъчната служба /л. 10 и 11 от делото/.

Съдът намира, че оспореното с жалбата писмо не представлява ИАА, поради което не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. 

Писмото не обективира волеизявление на административния орган, което пряко и непосредствено да засяга правната сфера на жалбоподателя, поради което не е с характеристиките на ИАА по чл. 21 ал. 1 АПК. Според вида на предизвикваните с тях правни последици уредените в чл. 21 ал. 1 АПК индивидуални административни актове са три вида: оправомощаващи /с тях се създават права за адресатите/; задължаващи /с тях се създават задължения за адресатите/ и утежняващи /с тях се налага забрани като по този начин се ограничава правната сфера на адресатите/. Безсъмнено оспореното писмо не попада в нито една от изброените категории ИАА по чл. 21 ал. 1 АПК.

То няма белезите и на декларативен ИАА по чл. 21 ал. 2 АПК, констатиращ съществуването на определено субективно материално право или правно задължение, нито отговаря на характеристиките на ИАА по чл. 21 ал. 3 АПК, регламентиращ административните услуги, легалното дефиниране на които е дадено в пар. 1 т. 2 ДР ЗАдм. Анализът на отделните хипотези по пар. 1 т. 2 ДР ЗАдм. налага извод, че писмото не обективира отказ от извършването на административна услуга.

Обработката на данъчните декларации по чл. 14 ЗМДТ от  служителите на общинската администрация, притежаващи съгласно чл. 4 ал. 2 ЗМДТ статута на органи по приходите, представлява по естеството си фактическо действие по разкриване и закриване на данъчни партиди и по извършването на промени в тях. Само по себе си, това действие не обуславя създаването на права или задължения, защото задължението за плащане на данък върху имота възниква по силата на самия закон /чл. 11 и 12 ЗМДТ/, а не от факта на разкриване на данъчната партида. Посоченото в жалбата съображение, че разкриването на партидата е нужно за инициирането на производство по снабдяване на жалбоподателя с нотариален акт по чл. 587 ГПК също не води до различен извод. В охранителното производство по чл. 587 ГПК признаването на правото на собственост на заявителя върху имота не е обвързано от факта има ли той разкрита партида в данъчната служба. Подаването на данъчната декларация, респективно разкриването на данъчна партида, не представлява придобивен способ на собствеността, поради което наличието или отсъствието на данъчна партида не е от определящо значение при преценката на нотариуса в производството по чл. 587 ГПК.

Задължението на оправомощените по чл. 4 ал. 4 ЗМДТ служители на общинската администрация да приемат и проверят подадените декларации по чл. 14 ЗМДТ следва от самия закон. Чл. 99 ал. 5 ДОПК, приложим на основание чл. 4 ал. 1 ЗМДТ и спрямо декларациите по чл. 14 ЗМДТ, регламентира изчерпателно случаите, в които служителят може да откаже приемане на декларацията. По аргумент от противното, във всички останали случаи той е длъжен да я приеме. Същевременно чл. 103 ДОПК регламентира действията на служителите след приемане на декларацията, които са свързани с отстраняване на констатирани несъответствия. Реципрочно на него, чл. 18 ал. 1 ЗМДТ конкретно за служителите на общинската администрация също предвижда задължение да проверят подадените декларации като при констатиране на непълноти или противоречия да изискат допълнителни данни за облагаемия имот. Като резултат от изпълнението на всички тези задължения, в случаите на подадени напълно редовни декларации без несъответствия и непълноти в тях, включително и след отстраняването им по реда на чл. 103 ал. 2 ДОПК, се достига като краен резултат до откриването и закриването на данъчни партиди и извършването на промени в тях.

След като жалбоподателят счита, че в случая органът по приходите не е изпълнил вмененото му по силата на закона задължение да обработи декларацията, респективно да разкрие нова данъчна партида за имота с промяна в собствеността, той е разполагал с уредената в чл. 256 АПК процесуална възможност за искова защита срещу неоснователно бездействие на административния орган, която обаче се реализира в установения от разпоредбата 14-дневен преклузивен срок от подаване на искането, респективно от подаване на данъчната декларация. В случая, както се твърди в самата жалба, а се установява и от съдържанието на оспореното с нея писмо, декларацията по чл. 14 ЗМДТ е подадена в данъчната служба на датата 07.04.2016 г., а съдът е сезиран, при това неправилно с жалба срещу писмо рег. № МД16000472ВН_005ВН/06.01.2017 г. наместо с иск по чл. 256 АПК, едва на датата 17.02.2017 г.

     Изложеното в съвкупността си обуславя извод за процесуална недопустимост на жалбата, поради което на основание чл. 159 т. 1 АПК тя следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство да се прекрати.

Воден от изложеното, съдът

 

         ОПРЕДЕЛИ

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Т.И. срещу писмо рег. № МД16000472ВН_005ВН/06.01.2017 г. на органа по приходите при Дирекция „Местни данъци“ – община Варна.

 ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 515/2017 г. по описа на Адм. съд – Варна, ХV състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС РБ в седемдневен срок от съобщаването му на страните по делото.

 

СЪДИЯ: