РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Карлово, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20225320200426 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № 3711910 на ОДМВР П., на основание чл.
189 ал. 4 във вр. чл. 182 ал.1 т. 2 от ЗДвП, на П. Т. Н. ЕГН ********** от гр.
С. ул. Х. Б. №* №* вх. * ет.* ап* е наложена глоба в размер на 50.00 лв. за
нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.
Недоволно от електронния фиш е останало наказаното лице и е
депозирало жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен срок.
Моли да бъде отменен електронния фиш като неправилен и
незаконосъобразен, излага конкретни съображения. В съдебно заседание,
редовно призован, не се явява, не се представлява. Претендира разноски.
Ответната по жалбата страна ОДМВР П. взема становище за
неоснователност на жалбата и потвърждаване на атакувания електронен фиш.
Претендира разноски.
Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, доколкото
1
електронният фиш е съставен срещу жалбоподателя. Жалбата е подадена в
законоустановения в чл.189 ал. 8 от ЗДвП 14-дневен срок, поради което е
допустима. Разгледана по същество е основателна.
Съдът на база на събраните писмени и гласни доказателства намери за
установена следната фактическа обстановка:
На 18.06.2020 г., автопатрул на РУ на МВр - К., бил дежурен по контрол
безопасност на движението. Намирали се до гр. С. бул. И.В. до №*, в п. а.,
оборудван с мобилно автоматизирано техническо средство № TFR1- М612.
Техническото средство било настроено съобразно максималноразрешената за
участъка за движение в населено място скорост 50 км/ч., като в 09.52 ч. било
констатирано движение на приближаващ се л.а. „Т.К. В.” с рег. № ***.
Скоростта от 63 км/ч била с 3 км/ч по-ниска от отчетената от
автоматизираното техническо средство от 66 км/ч – т.е. след приспаднат
толеранс от минус 3 км/ч. Нарушението било заснето с мобилната система за
видеоконтрол TFR1- М612, монтирана в служебния патрулен автомобил.
Същата била преминала последваща проверка през месец юни 2020 г., за
което бил издаден Протокол от проверка № ** г., при която било установено
съответствие с одобрения тип. Със Заповед № ** г. на председателя на
ДАМТН, обнародвана в ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г. и оповестена на
електронната страница на ДАМТН в т. 31 от заповедта е определена
периодичността на последващите проверки на скоростомерите- една година.
За мобилната система за видеоконтрол на 20.02.2010 г. било издадено
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № * със срок за
валидност до 24.02.2020г., което към дата на проверката се явява одобрен
тип. Бил съставен протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система по чл. 10 ал. 1 от Наредба № *** г., в който било
отразено, че на дата 18.06.2020 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с
№ 612 е заснела статични изображения с номера от ** до **, с начален час на
работа 09: 50 ч. и краен час на работа 10: 30 ч. и с място на контрол гр. С. бул.
И.В. до №*, за приближаващи автомобили, където е действало ограничение
на скоростта на движение от 50 км/ч. за населено място. Последвало издаване
на процесния електронен фиш срещу собственика на автомобила за
нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, с което на основание чл.182 ал. 1 т. 2
ЗДвП му била наложена глоба в размер на 50 лв. Жалбоподателят не е
посочил различно от него лице, което да е било водач на превозното средство
2
по време на нарушението.
При така изложената фактическа обстановка съдът счита, че е налице
осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл. 21 ал.1
от ЗДвП от страна на водача на лек автомобил л.а. „Тойота Корола Версо” с
рег №*, тъй като същият се е движил със скорост от 66 км/ч при разрешена в
конкретното място скорост от 50 км/ч.
Въпреки това обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен,
поради нарушаване разпоредбата на чл. 39 ал. 4 от ЗАНН, съгласно който „за
случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо
средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато
това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат
глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава
електронен фиш“ и който е от 10 до 50 лева. Ясно е от посочената
разпоредба, че контролните органи могат да ангажират
административнонаказателната отговорност на лицата чрез издаване на
електронен фиш, единствено когато налагат глоби в размер над 50 лева. В
случая административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е
следвало да бъде ангажирана чрез издаване на фиш, а при оспорване – със
съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Издаването на
електронен фиш при липсата на предпоставки за това влече отмяната на
последния като незаконосъобразен. (В този смисъл Решение № 230/
07.02.2023 година по КАНД № 2798 по описа за 2022 година на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2342/09.12.2022 година по
КАНД № 2420 по описа за 2022 година на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2138/ 21.11.2022 година КАНД № 1975 по описа за 2022 година на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2136/ 21.11.2022 година по
КАНД № 1928 по описа за 2022 година на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2070 по КАНД № 2254 по описа за 2022 г. на Административен
съд – Пловдив, Решение № 1031/20.5.2021 г. на Административен съд -
Пловдив, по КАНД № 740 по описа за 2021 г., Решение № 986 от 14.05.2021 г.
на Административен съд - Пловдив по КАНД № 668/2021 г., Решение № 239
от 4.02.2021 г. на Административен съд - Пловдив по КАНД № 2561/2020 г.,
Решение № 239 от 4.02.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2561/2020 г.
и др.) Останалите наведени в жалбата възражения са неоснователни.
3
Съгласно чл. 11 от ЗАНН относно обстоятелствата, изключващи
отговорността, субсидиарно се прилагат съответните разпоредби от НК.
Давността е предвидена като правопогасяващ факт в чл. 79 ал.1 т.2 от НК, а
съгласно чл. 80 ал.1 т. 5 от НК, ако предвиденото наказание е по-леко от
лишаване от свобода, включително както е в случая глоба, обикновеният
давностен срок е 3 години, съотв. абсолютния 4 години и 6 месеца, които от
датата на извършване на нарушението не са изтекли. Неоснователни се
възразява и за нарушение при съставянето на протокола по чл. 10 ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., в който бил непопълнен реквизита за
отстоянието на АТСС, предвид, че същото е предвидено да се отразява в
случаите, когато има въведено ограничение на скоростта с пътен знак, а в
случая е било действащо общо ограничение за движение в населено място. От
приложения клип и снимката на разположението на полицейския автомобил е
видно, че местоположението на процесното МПС в момента на заснемането
му е било след указателната табела за начало на населеното място, в рамките
на града.
С оглед изхода на делото и направеното изрично искане разноски се
дължат на жалбоподателя, като доказаните такива за адвокатско
възнаграждение са в размер на 300лв. и се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 3711910 на ОДМВР П., с който на
основание чл. 189 ал. 4 във вр. чл. 182 ал.1 т. 2 от ЗДвП, на П. Т. Н. ЕГН
********** от гр. С. ул. Х. Б. №* №* вх. * ет.* ап* е наложена глоба в
размер на 50.00 лв. за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР П. да заплати на П. Т. Н. ЕГН ********** от гр.
С. ул. Х. Б. №* №* вх. * ет.* ап* сумата от 300 /триста/ лева, представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в 14 –дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд
Пловдив.
К.Б.
4
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
5