Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Пазарджик, 02.04.2021г.
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на четвърти март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д. Чардаков
При секретаря Десислава
Буюклиева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №405/2020г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК за усТ.яване по отношение на Държавата,
представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, гр.София, бул.
„Христо Ботев“ №55, че ищците И.А.Д. с ЕГН **********, Д.А.Д. с ЕГН **********
и А.Д.Д. с ЕГН ********** *** са собственици на дворно място с площ 3495 кв.м.,
което неправилно е нанесено в действащите КККР на с.Сарая, общ.Пазарджик,
обл.Пазарджик, одобрени със заповед №РД-18-122/30.06.2017г. на изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение, засягащо имота съгласно заповед
№КД-14-14/17.03.2020г., като два отделни имота, а именно: 1. имот с
идентификатор 65468.135.61 с площ 2270кв.м. - земя от държавния поземлен фонд,
и 2. имот с идентификатор 65468.135.84 с площ 1225 кв.м. /който преди
настъпилото в хода на производството изменение на КККР е представлявал северната
част от имот с идентификатор 65468.135.59/.
Ищците твърдят /след
направено уточнение на исковата молба в о.с.з. на 26.11.2020г./, че в периода
1935г. – 1940г. техният общ наследодател А.Д. Т., починал на 21.01.1985г. /дядо
на първите двама и свекър на третия ищец/, е получил в наследство от своя баща
владението върху дворно място с площ около 2200 кв.м., съставляващо част от
имот с пл. №146 по кадастралния план на с.С. от 1951г., целият с площ от 4740
кв.м. при съседи: от запад – имот пл. №145 на С.К. Ч., от изток – имот пл. №148
на т.б.к., от север – имот пл. №144 на С.Г.М.. В това дворно място
наследодателят на ищците А.Т.построил кирпичена къща, в която живял със
семейството си, както и стопанска постройка, в която отглеждал животни и
съхранявал храна за животните. Това владение продължило повече от 20 години
явно, спокойно и непрекъснато, в резултат на което същият станал собственик на
дворното място и на постройките в него.
Ищците твърдят още,
че с писмен договор, сключен на 05.10.1982г., техният пряк наследодател А.А.Д.,
починал на **. /баща на първите двама и съпруг на третия ищец/ закупил съседния
от запад поземлен имот с пл. №145 по кадастралния план на с.С. от 1951г., при
съседи: от юг – С.К. Ч., от изток – имот пл. №146 на А.Д. Т., от север – имот
пл. №144 на С.Г.М.. Към северната част от имот с пл. №145 с площ около 1300
кв.м. прекият наследодател на ищците присъединил северната част от имота с пл.
№146 на своя баща А.Д. Т.с негово съгласие, като премахнал оградата между тях и
оградил частите от двата имота като едно дворно място с площ около 3500 кв.м. В
това дворно място изградил кладенец, разположен на старата граница между
имотите, и започнал изграждането на двуетажна жилищна сграда с площ около 120
кв.м., както и на две леки стопански постройки. До построяването на къщата през
1988г. тримата ищци и техният пряк наследодател А.А.Д. продължили да живеят в
старата кирпичена къща на общия наследодател А.Д. Т.. След като се преместили
да живеят в новата къща те продължили да ползват и останалите постройки в
дворното място, което ищците правят и до сега. Така усТ.еното владение на
прекия наследодател продължило повече от 20 години явно, спокойно и
непрекъснато, в резултат на което същият станал собственик на дворното място и
на постройките в него.
Ищците поддържат, че този имот е единственото
им жилище и винаги е служил за задоволяването на жилищните и стопанските нужди
на тях и на техните наследодатели. Декларирали са го като собствен и заплащат
дължимия местен данък за него. Поддържат, че същият никога не е включван в блок
на ТКЗС, ДЗС или други земеделски организации. Бил урегулиран с плана от
1951г., като северната част от него била включена в парцели за жилищно
строителство, а южната - в парцел за обществена кухня. Тази дворищна регулация
не била приложена, а имотът бил изключен от регулацията по силата на ПМС
№216/1961г. с цел увеличаване фонда на земеделската земя. Останал извън
регулация и по действащия регулационен план на селото от 1992г., но никога не е
имал земеделски характер, не е представлявал земеделска земя и не е заявяван за
възсТ.яване по реда на чл.11 ЗСПЗЗ.
Ищците твърдят, че
притежаваното от тях дворно място не е нанесено правилно в действащата
кадастрална карта, одобрена със заповед №РД-18-122/30.06.2017г. на ИД на АГКК –
София, тъй като една част от него попада в имот с идентификатор 65468.135.61 с
площ 2270 кв.м., а друга част с площ 1225 кв.м. попада в имот с идентификатор
65468.135.59, целият с площ 2189 кв.м., които имоти са записана в кадастралния
регистър като земя от държавния поземлен фонд. В хода на производството частта
от дворното място на ищците, попадаща в северната част от имот с идентификатор
65468.135.59, е нанесена като самостоятелен имот с идентификатор 65468.135.84 с площ 1225кв.м., който е записан
в КР на прекия наследодател А.А.Д..
При тези твърдения
ищците искат от съда да усТ.и правото им на собственост по отношение на
ответника върху неправилно нанесеното в КККР дворното място. Претендират и присъждането на съдебни
разноски.
Ответникът -
държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, счита
иска за недопустим поради липса на правен интерес от неговото предявяване.
По същество оспорва
иска при твърдение, че имота има характера на земеделска земя, която е
застроена и върху нея са проведени мероприятия, които не позволяват възсТ.яване
на собствеността по реда на чл.10 ЗСПЗЗ. Затова на основание чл.10б, ал.5 и
чл.24 ЗСПЗЗ същата е останала държавна собственост, без значение дали е била
включена в трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски
стопанства.
На следващо място
поддържа, че държавната собственост е възникнала при условията на чл.53 ППЗОЗЗ,
тъй като строителството е извършено преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, без земята
да е отчуждена, предоставена или да е променено предназначението по усТ.ения
ред.
Оспорва в полза на
ищците и техните наследодатели да е настъпила придобивна давност, тъй като
давностният срок е 20-годишен, започнал е да тече при действието на чл.34 от
Закона за давността (обн., ДВ, бр. 23 от 30.01.1898 г. - отм. бр. 92 от
16.11.1951 г., в сила от 16.12.1951 г.), който намира приложение и след
неговата отмяна на основание §4 от Преходните правила на ЗС, бил е спрян от
действието на чл.86 ЗС (ДВ, бр. 92 от
1951 г.) до 1996г., а след това от разпоредбата на чл.24, ал.7 ЗСПЗЗ (ДВ, бр.
88 от 1998 г.) и все още не е изтекъл.
Твърди, че процесния
имот попада в приложното поле на ЗСПЗЗ, тъй като представлява земеделска земя
по смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ, била е включена в държавния поземлен фонд по реда на
чл.26, ал.2 ЗТСУ (в редакцията от ДВ, бр.
29 от 1973 г., отм.) и е подлежала на реституция по реда на чл.10 ЗСПЗЗ.
Районният съд като
прецени събраните по делото доказателства прие от фактическа и правна страна
следното:
Така предявеният иск е
допустим, тъй като с оглед на твърденията в исковата молба за ищците е налице
правен интерес от търсената с него защита. Съгласно презумпцията за вярност по
чл.2, ал.5 ЗКИР, данните в КККР за границите на правото на собственост и за
неговия носител са верни до доказване на
противното. Когато един имот не е
нанесен като самостоятелен имот в кадастралната карта, а е отразен като част от
поземлен/и имот/и на ответника (тоест, когато се твърди непълнота на
кадастралната карта), това неправилно отразяване смущава правото на собственост
на ищеца и поражда за него правен интерес да усТ.и правото си на собственост
чрез иск против същия ответника. Допустимо е да се защитава по исков ред и
правото на собственост върху реално обособена части от поземлен имот, която е
нанесена погрешно в кадастралната карта като част от имота на ответника /вж. т.2 от ТР №8
от 23.02.2016г. на ОСГК/. Допустимостта на тези искове не е обусловена от провеждането
на административна процедура за поправяне на грешките и/или непълнотите или от иска по чл.54, ал.2 ЗКИР /вж. т.4 от ТР
№8 от 23.02.2016г. на ОСГК/.
Относно
тежестта на доказване:
Владението
като упражняване на фактическа власт е факт с правно значение и доказването му
е в тежест на онзи, който иска да ползва благоприятните последици, в случая –
ищците. Когато фактическата власт е усТ.ена без правно основание, както се
твърди в исковата молба, ищецът следва да ангажира доказателства за конкретните
обстоятелства по завладяването, включително наличието на съгласие на предишния
владелец, доказателства за начален и краен момент – чл.83 ЗС, както и
доказателства за действията, чрез които е осъществявана фактическата власт с
оглед вида, местонахождението и предназначението на имота.
В тежест на ответника е да докаже
наличието на смущаващи владението действия или такива, който са довели до
неговото прекъсване или спиране, или че ищците и техните наследодатели са били
държатели на вещта /напр. усТ.или са фактическата си власт на облигационно
основание/ или са я владели за другиго – чл.69 ЗС, както и че е владяна
земеделска земя, по отношение на която института да придобивната давност е
неприложим.
При така разпределената
доказателствена тежест съдът намира иска за основателен.
За да може владението
като материално господство върху вещта да породи правните последици на
придобивната давност, то трябва да е спокойно (да не
е усТ.ено и поддържано с насилие), явно (да не е усТ.ено и поддържано по скрит
начин) и несъмнено (да се усТ.и, че действително се упражнява фактическа власт
с намерение за своене). Освен това
владението трябва да е постоянно (фактическата власт върху вещта да няма
случаен характер, а да е израз на воля, трайно да се държи вещта по
начин препятстващ евентуалното владение на други лица)
и непрекъснато (да не е било прекъсвано за период по-дълъг от 6 месеца,
съгласно чл.81 ЗС). Намерението за своене се преценява с оглед на
обстоятелствата, при които е усТ.ена фактическата власт върху вещта. Доказването
му е улеснено от презумпцията на чл.69 ЗС, според която владелецът държи вещта
като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Оборването на
презумпцията става, чрез усТ.яването на валидно облигационно отношение (наем,
заем за послужване, залог и др.) или на съсобственост, които придават на лицето
с фактическата власт качеството на държател по смисъла на чл.68, ал.2 ЗС и
изключват качеството му на владелец. В този случай държателят носи тежестта да
докаже наличието на обстоятелства, демонстриращи преобръщането на държането във
владение.
Освен
наличието на всички тези предпоставки, необходимо е още придобиването на вещта
по давност да не е забранено от закона – чл.86 ЗС, чл.10, ал.13, чл.24, ал.7
ЗСПЗЗ или пък течението на давността да е нормативно ограничено – чл.5, ал.2
ЗВСОНИ, §1 ЗД на ЗС /ДВ, бр.46 от 2006г./.
Видно от
представените удостоверения за наследници, ищците И.А.Д. и Д.А.Д. са синове и
наследници от първи ред на А.А.Д.,***, починал на **., а ищцата А.Д.Д. е негова
преживяла съпруга. Прекият наследодател А.А.Д. от своя страна е син и наследник
от първи ред на А.Д. ***, починал на 19.01.1985г.
По
делото е усТ.ено от показанията на свидетелите П. Ц..Ц., на 68 г. и А.Ц. Ч., на
30г., че ищците И.А.Д., Д.А.Д. и А.Д.Д. владеят имот с площ около 3500кв.м. в
с.С.. Първоначално имотът е бил по-малък, застроен със стара къща, в която те
живеели заедно с техния баща и съпруг А.Д., както и с неговия баща А.Т.. Около
1982г. А.Д. закупил от родителите на св.А.Ч. съседния имот и оградил с обща
ограда стария и новозакупения имот като едно дворно място. В новата част той и
съпругата му ищцата А.Д. построили къща, в която се преместили да живеят заедно
с децата си – ищците И. и Д. Д.. Построили кладенец и стопански постройки,
които ползвали за селскостопански нужди. След смъртта на А.Т.и на А.Д. в имота
останали да живеят тримата ищци, което продължава и към настоящия момент. Никой
от тях не притежава друго жилище. Свидетелите са категорични, че след 1982г.
дворното място винаги е било цяло, без ограда между старата и новата къща.
Свидетелите не знаят друг да е предявявал претенции за собственост върху имота.
Същият никога не е бил земеделска земя и част от активите на ТКЗС.
Показанията
на свидетелите се потвърждават от приложения към исковата молба писмен договор
от 05.10.1982г. между Д.А. Ч. – продавач и А.А. Ч. – купувач, за продажба на дворно
място от 1360 кв.м. с пл. №145.
Видно от основното и от двете допълнителни
заключения на СТЕ, имот с пл. №146 в кв.21 по първия плана на с.С. от 1951г. с
площ 4740 кв.м. е записан на името на А.Д. Т.. От запад този имот граничи с
имот пл. №145 с площ 2600 кв.м., записан на С.К. Ч.. За сметка на северните
части от двата имота са били отредени парцели за жилищно строителство в кв.21 с
лице към улица с о. т. 19-30-27-20, а южните им части са били включени в парцел
с предназначение „За обществена кухня“. Регулацията не е приложена. Във връзка
с прилагането на ПМС №216/1961г. целият кв.21 е изключен от регулацията на
селото с цел увеличаване фонда на земеделската земя.
По следващия и действащ в
момента план на с.С. от 1992г. северната част от бившия имот пл. №146 е
нанесена като имот с пл. №40 с площ от 2250 кв.м., който е записан на н-ци на А.Д.
Т.. Северната част от бившия имот с пл.
№145 е нанесена като имот с пл. №43 с площ от 1230 кв.м., който е записан на името
на А.Д.. При одобряването на плана имотите са останали извън регулацията на
селото.
Със заповед №РД-18-122/30.06.2017г. на изп.
директор на АГКК са одобрени КК и КР за земеделската територия в землището на
с.С.. По тях имот с пл. №40 съответства на имот с идентификатор 65468.135.61 с
площ от 2270 кв.м., който е отразен като държавна собственост – държавен
поземлен фонд в земеделска територия с начин на трайно ползване „за друг вид
застрояване“.
Към момента на
одобряването на КК и КР имот с пл. №43 не е нанесен самостоятелно, а попада в
северната част на имот с идентификатор 65468.135.59. С последваща заповед
№КД-14-14/17.03.2020г. на изп. директор на АГКК /издадена след подаването на
исковата молба в съда/ е одобрено изменение в КК и КР, засягащо имота с
идентификатор 65468.135.59. Северната част от него е нанесена като
самостоятелен имот с идентификатор 65468.135.84 с площ от 1225 кв.м., който
съответства на имот с пл. №43 по плана от 1992г. Този нов имот е записан на
н-ци на А.А.Д. на основание писмения договор за продажба от 1982г. Имотът
попада в земеделска територия с начин на трайно ползване „за друг вид
застрояване“.
При огледа на място вещото
лице е усТ.ило, че между имот с идентификатор 65468.135.61 с площ от 2270 кв.м.
и имот с идентификатор 65468.135.84 с площ от 1225 кв.м. няма изградена ограда
и те се ползват като едно дворното място с лице към асфалтова улица. Имотът е
електрифициран и водоснабден. Няма характер на земя за селскостопански дейности
в земеделска територия. Дворното място е оградено с телена мрежа върху колове,
която според нейното състояние показва, че е там от дълги години.
Видно от гореописаните
доказателства, ищците владеят поземлен имот в землището на с.С. с площ 3495
кв.м., който задоволява техните жилищни нужди. Те и техните наследодатели са
построили в него жилищни сгради, които използват за живеене, и стопански
постройки за селскостопански нужди. Давностно владение върху дворното място в
границите, в които същото се владее и към момента, е усТ.ено през 1982г. от
техния наследодател А.А.Д.. Преди това една част от него е владяна от неговия
баща А.Д. Т.. По делото е усТ.ено
настъпило универсално правоприемство между ищците и наследодателя А.А.Д. по силата на което те са присъединили
осъщественото от първия владение. Наследодателят А.Д. е получил владението на
една част от имота от своя баща А.Т./било му е предадено от него/, а другата
част му е предадена от съседа Д.А. Ч. при сключването на договора за продажба
от 05.10.1982г. /с този договор собствеността не е прехвърлена, тъй като не е
сключен във формата на нотариален акт – чл.18 ЗЗД/. Следователно владението
върху цялото дворно място и сградите в него е усТ.ено и поддържано явно и
спокойно, без насилие или по скрит начин. Наследодателят А.Д. и ищците в нито
един момент от усТ.яването на фактическата власт не са имали качеството на
държатели, поради което владението е несъмнено по смисъла на чл.69 ЗС. Не са
представени доказателства ищците да са държали имота за другиго на договорно
основание или като съсобственици с трети лица. Упражнявали са владението
постоянно като са оградили имота, подобрявали са го, живели са в него, а една
част са ползвали за селскостопански дейности. Тези техни действия са израз на
воля трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на
други лица. Освен това владението не е прекъсвано чрез загубването на
фактическата власт за период над 6 месеца. Същото продължава и към момента на
приключване на съдебното дирене по делото. Следователно от неговото начало на
05.10.1982г. е изтекъл период, превишаваш срока по чл.79, ал.1 ЗС.
Ищците се позовават на
придобивна давност както по отношение на частта от дворното място, която по
действащата КК е нанесена като имот с идентификатор 65468.135.61, така и спрямо
останалата част от него, която е нанесен в действащата КК като ПИ с
идентификатор 65468.135.84 и записана в КР на името на наследодателя А.А.Д..
Твърдят, че винаги са владял тези два новообразувани имота като едно дворно
място и това е усТ.ено от доказателствата по делото. Затова с оглед
разясненията за действието на позоваването, дадени с тълкувателно решение № 4 по т.гр.д. № 4 от 2012 г. на
ОСГК на ВКС, ищците следва да се считат за собственик по давностно владение върху
цялото дворното място с площ от 3495 кв.м. в границите, очертани със зелен цвят
от скицата към допълнителното заключение на вещото лице инж. В.В.В. с вх.
№260685 от 20.01.2021г., която приподписана от съда представлява неразделна
част от решението. Съгласно указанията в т.4 от Тълкувателно решение №8 от
23.2.2016г. по т.д. №8/2014г. на ВКС, ОСГК, при уважен иск за собственост на
недвижим имот, в диспозитива на съдебното решение следва да се усТ.ят границите
на правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска
произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка – да се
посочи в какво се състои същата. Съдебното решение, придружено от скица-проект
ще бъде основание за изменение на кадастралната карта от органите по кадастъра,
както и за записване в кадастралния регистър на действителния собственик по
реда на чл.54, ал.4 ЗКИР.
Съдът
намира за неоснователни възраженията на ответника, които се основават на
твърдението, че процесният имот има характера на земеделска земя, включена в
държавния поземлен фонд по силата на ПМС №216/1961г., евентуално на основание
чл.26, ал.2 ЗТСУ (в редакцията от ДВ, бр.
29 от 1973 г., отм.).
Не
всички земи извън регулационния план на населените места имат земеделски
характер. Когато имоти или части от тях, застроени със жилищни или
селскостопански сгради, или използвани като дворни места, са останали извън
регулационния план или пък са били изключени от него по силата на ПМС 216/1961
г. те запазват селищния си характер, ако не са били включени в блок на ТКЗС, не
са били причислени фактически към държавния поземлен фонд или не са били отнети
от лицата, които ги владеят. Такива земи не подлежат на възсТ.яване по реда на
ЗСПЗЗ, не могат да бъдат включени във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ и за тях не е
важала забраната на чл. 86 ЗС в редакция
до изменението в ДВ бр.30/1990г. като невключени във фонда на ТКЗС, за придобиването им по давност (в т. см.
Решение № 218/29.09.2014 г. по гр.д.№ 6670/2014 г., І г.о. и Решение №
96/15.07.2016 г. по гр.д. № 5835/2015 г., I г.о.).
В
конкретния случай процесният имот е бил със жилищно предназначение – бил е
застроен с жилищна сграда от наследодателя А.Д. Танков, който е живял в нея
заедно със семейството си и семейството на своя син А.А.Д., в т.ч. и тримата
ищци. Урегулиран е с плана от 1951г., но е изключен от регулацията по силата
на ПМС 216/1961 г. Въпреки това той е
запазил своя селищен характер, не е бил включен в трудовокооперативно
земеделско стопанство, държавно земеделско стопанство или в друга образувана
въз основа на тях селскостопанска организация и не е отнет от лицата, които го
владеят.
По
отношение този имот е неприложима разпоредбата на чл.26, ал.2 ЗТСУ (в
редакцията от ДВ, бр. 29 от 1973 г.,),
тъй като същата е действала в този вид до изменението с ДВ, бр. 45 от 1984 г., а действащият план на с.С. е от 1992г. Към този
момент е била в сила редакцията на текста съгласно ДВ, бр. 31 от 1990 г., която
предвижда, че имотите изключени от строителните граници на населеното място, се
включват в държавния поземлен фонд с изрична заповед на органа по чл. 95 и то
след като на собственика е учредено безвъзмездно право на строеж върху държавна
земя, същият е обезщетен парично за постройките и подобренията в отчуждения
имот и след като му е осигурено временно жилище. По делото няма доказателства
изброените условия да са се осъществили. Ето защо имотът е запазил статута си
на жилищен и не станал такъв със земеделски характер, поради което не е включен
в държавния или общинския поземлен фонд и спрямо него не се прилага забраната
по чл.86 ЗС за придобиване по давност.
С
оглед изводите на съда, че в полза на ищците е изтекъл давностият срок по
чл.79, ал.1 ЗС, искът следва да бъде уважен.
При този изход на делото ответникът
следва да заплати на ищците направените от тях съдебни разноски, които
съобразно представените писмени доказателства са в размер на 1298.40лв.,
включващи: 53.40лв. държавна такса за производството, 10лв. – държавна такса за
издаване на съдебни удостоверения, 850лв. заплатено възнаграждение за един
адвокат и 385лв. внесен депозит за възнаграждение на ВЛ. Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК. Заплатеното от
ищците адвокатско възнаграждение е определено под минималния размер по Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл.7, ал.5 от наредбата, първоначалният размер на възнаграждението е
600лв., но същият подлежи на увеличение на основание чл.7, ал.9 с 300лв., тъй
като по делото са проведени пет открити съдебни заседания.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПО ИСКА на И.А.Д. с
ЕГН **********, Д.А.Д. с ЕГН ********** и А.Д.Д. с ЕГН ********** *** против Държавата,
представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, гр.София, бул.
„Христо Ботев“ №55 ПРИЕМА ЗА УСТ.ЕНО между
страните, че ищците са собственици на поземлен имот с площ от 3495 кв.м. в
землището на с.С., обл.П.с граници, очертани със зелен цвят по скицата към
допълнителното заключение на вещото лице инж. В.В.В. с вх. №260685 от
20.01.2021г., която приподписана от съда представлява неразделна част от
решението, който имот неправилно е нанесен в действащите КККР на с.С.,
общ.Пазарджик, обл.Пазарджик, одобрени със заповед №РД-18-122/30.06.2017г. на
изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо имота съгласно
заповед №КД-14-14/17.03.2020г., като два отделни имота, а именно: 1. имот с
идентификатор 65468.135.61 с площ 2270кв.м. и 2. имот с идентификатор
65468.135.84 с площ 1225 кв.м.
ОСЪЖДА ответника Държавата,
представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, гр.София, бул.
„Христо Ботев“ №55 да заплати на ищците И.А.Д. с ЕГН **********, Д.А.Д. с ЕГН **********
и А.Д.Д. с ЕГН ********** *** съдебни разноски в размер на 1298.40лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – гр.П.в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: