№ 123
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20221001000777 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 748 от 20.06.2020 г. по т.д. № 98/ 2022 г. на Софийския градски съд, търговско
отделение, VІ - 4 състав „К. и К.“ АД - гр. София е осъдено да заплати на „Капман дебтс
мениджмънт“ АД - гр. София на основание чл. 99, ал. 1, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата
4 347.83 лева, представляваща възнаграждение за абонаментно обслужване за периода
1.02.2019 г. -22.10.2019 г. по договор от 22.10.2014 г., сключен между „Кросс ИТ“ ЕООД -
гр. София и „К. и К.“ АД, прехвърлено с договор за цесия от 22.11.2021 г., ведно със
законната лихва от 14.01.2022 г. до окончателното плащане ; отхвърлен е като
неоснователен иска с правно основание чл. 99, ал. 1, вр. с чл. 92 от ЗЗД, предявен от
„Капман дебтс мениджмънт“ АД срещу „К. и К.“ АД за сумата 39 862.86 лева,
представляваща неустойка за забава върху главницата по т. 6. 1 от договора от 22.10.2014 г.
за периода 6.03.2019 г. - 14.01.2022 г.
Срещу решението в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 99, ал. 1, вр. с
чл. 92 от ЗЗД, е подадена въззивна жалба от „Капман дебтс мениджмънт“ АД - гр. София, в
която са изложени оплаквания за нарушение на материалния закон.
1
Единственият мотив на съда да обяви неустойката за нищожна бил нейния размер и
погрешното разбиране, че неустойка, която е повече от три пъти по- голяма от законната
лихва противоречи на добрите нрави, а само факта на „прекомерност“ не можело да бъде
мотив за това. Клаузата била уговорена между равнопоставени в отношенията си търговци и
нейната единствена цел била обезпечаване на своевременно изплащане на задълженията на
длъжника, а размера й предполагал стремеж на длъжника бързо да изпълни или да възрази
основателно срещу дължимостта на задължението си. Установената съдебна практика била
категорична, че само липсата на краен предел или срок за начисляване на неустойката, не
може да се разглежда като нарушение на добрите нрави.
Молбата е решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго
решение, с което исковата претенция да бъде уважена.
Ответникът по въззивната жалба „К. и К.“ АД - гр. София в писмено становище я оспорва
като неоснователна, като акцентира на това, че при това съотношение на размера на
неустойката спрямо месечната такса за абонаментно обслужване - 335 лева, още при
сключването на договора било ясно, че на четвъртия месец от забавата размерът на
неустойката ще превиши главницата. Освен това в договора имало уговорка, съгласно която
изпълнителят можел да развали договора при забава на плащането с 30 дни, и която също
обезпечавала изпълнението на задължението.
Молбата към съда е решението да бъде потвърдено в обжалваната част.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, в която „Капман дебтс
мениджмънт“ АД - гр. София твърдяло, че с договор, сключен на 22.10.2014 г., „Кросс ИТ“
ЕООД - гр. София, като изпълнител, поело задължението да извършва абонаментни услуги
по системна помощ и специализирани консултантски услуги за поддръжка на база данни,
инсталирани на сървъра на възложителя „К. и К.“ АД - гр. София срещу заплащането на
месечна абонаментна такса в размер на 350 лева. С допълнително споразумение № 4 от
31.03.2017 г. размера бил увеличен на 500 лева на месец.
Възложителят не платил възнаграждение в общ размер 4347.83 лева, дължимо за периода от
1.02.2019 г. до 22.10.2019 г. и изпаднал в забава, поради което на основание чл. 6. 1 от
договора дължал неустойка в размер на 1 % на ден върху неплатената главница, в общ
размер 44 210.69 лева. С договор за цесия, сключен на 22.11.2021 г., „Кросс ИТ“ ЕООД
- 3 -
прехвърлило на „Капман дебтс мениджмънт“ АД вземанията си по договора от 22.10.2014 г.
Молбата към съда била ответникът да бъде осъден да заплати, както следва : на основание
2
чл. 99, ал. 1, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата 4 347.83 лева, представляваща възнаграждение
за абонаментно обслужване за периода 1.02.2019 г. -22.10.2019 г. по договор от 22.10.2014 г.,
, ведно със законната лихва от 14.01.2022 г. до окончателното плащане ; на основание чл. 99,
ал. 1, вр. с чл. 92 от ЗЗД сумата 39 862.86 лева, представляваща неустойка за забава върху
главницата по т. 6. 1 от договора от 22.10.2014 г. за периода 6.03.2019 г. - 14.01.2022 г.
В писмения отговор ответникът „К. и К.“ АД - гр. София оспорил исковете, като твърдял, че
за исковия период цедента не извършил дейности по договора, а представените с исковата
молба протоколи били с невярно съдържание, поради което в полза на изпълнителя не било
възникнало вземане, което ищецът е могъл да придобие по силата на договора за цесия.
Дори вземане да било възникнало, то с договора за цесия изобщо не се прехвърляло вземане
за неустойка в какъвто и да било размер.
Молбата към съда била да отхвърли исковете като неоснователни.
В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната
инстанция съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в установения процесуален срок от
надлежна страна в процеса, която има правен интерес от обжалването на самостоятелна
част от подлежащ на въззивен контрол валиден и допустим съдебен акт.
Жалбоподателят не е релевирал оплаквания срещу възприетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка на спора, като от извършената проверка се установи, че
фактическите констатации са основани на събраните по делото писмени доказателства.
С договор, сключен на 22.10.2014 г., „Кросс ИТ“ ЕООД - гр. София, като изпълнител, поело
задължението да извършва абонаментни услуги по системна помощ и специализирани
консултантски услуги за поддръжка на база данни Oracle 10.2.0.1., инсталирани на сървъра
на възложителя „К. и К.“ АД - гр. София за период от 12 месеца, считано от 22.10.2014 г.,
срещу заплащането на месечна абонаментна такса в размер на 350 лева. С допълнително
споразумение № 4 от 31.03.2017 г. размера бил увеличен на 500 лева на месец.
С договор за цесия, сключен на 22.11.2021 г., „Кросс ИТ“ ЕООД прехвърлило на основание
чл. 65, ал. 3 от ЗЗД на „Капман дебтс
мениджмънт“ АД правата и вземането си за сумата 4 347.83 лева, ведно с висчките му
принадлежности, произтичащи от неизпълнението на задълженията на „К. и К.“ АД по
договора от 22.10.2014 г., включително неустойки, които към 22.11.2021 г. възлизали на
37 993.29 лева. Цесионерът се задължил да заплати сумата 4 347.83 лева в десетдневен срок
от деня на подписването на договора.
Длъжникът бил уведомен от цедента за цесията с уведомление, изпратено на 23.11.2021 г. с
„Телепоща“ и получено на 26.11.2021 г.
3
След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните съдът
приема, че решението в обжалваната част е правилно, като споделя крайните изводи и
мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 от ГПК
препраща към тях. В допълнение и в отговор на конкретните оплаквания в жалбата
намира за нужно да посочи и следното.
Претенцията за неустойка, която има своето правно основание в разпоредбата на чл. 92, ал.1
от ЗЗД, е заявена в съответствие с уговорката в чл. 6.1 от договора, съгласно която при
забава в изпълнението на задълженията си неизправната страна ще дължи на изправната
неустойка за всеки просрочен ден в размер на 1 % от цената на месечния абонамент.
Възражението на ответника по жалбата за нищожност на неустоечната клауза поради
противоречието й с добрите нрави следва да бъде обсъдено при съобразяване с разясненията
в т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСTK,
съгласно които нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е всяка неустойка,
уговорена от страните извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.
При извършването на тази преценка съдът следва да съблюдава критериите, примерно
посочени в тълкувателния акт - естеството и размера на обезпеченото с неустойката
задължение ; наличието на обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи ; вида на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е
предвидена; съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди
от неизпълнението. Преценката трябва да бъде към момента на сключване на договора и да
държи сметка и за специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства.
За конкретния случай дължимата неустойка за забава върху увеличения размер на месечната
вноска - 500 лева, така, както е уговорена, е в размер на 1 825 лева годишно и надхвърля с
около 35 пъти законната лихва, с която се съизмерва евентуалната вреда за кредитора от
забавената парична престация на длъжника, чийто размер, определен по чл. 86, ал. 2 от ЗЗД,
е 50.98 лева.
- 5 -
Сам по себе си начина, по който е уговорена неустойката за забава към деня на сключването
на договора - без краен предел на срока и размера до който може да нараства, не обуславя
нищожността й, тъй като е поставен в зависимост от волята и отговорността на неизправния
длъжник и е в съгласие с призната в чл. 9 от ЗЗД свобода на договорящите да определят
съдържанието на договора, включително да придадат превес на санкционната функция на
неустоечната клауза.
Едновременно с това, обаче следва да бъдат взети предвид вида и размера на задължението,
което тази неустойка обезпечава, както и съотношението между нейния размер и очакваните
за кредитора евентуални вреди от неизпълнението на паричното задължение на наемодателя.
4
Според настоящия съдебен състав надвишение на уговорения размер на неустойката от 35
пъти спрямо възприетия като базисен критерий за обезщетяване на вредите от забавено
изпълнение - размера на законната лихва, е несъизмеримо с оглед евентуалните вреди за
кредитора и би довело до неоснователно обогатяване на последния. В тази връзка следва да
бъде споделено изцяло и заключението на първоинстанционния съд, че в крайна сметка така
уговорена клаузата за неустойка всъщност осигурява на кредитора значителна материална
облага, която в рамките на една година надхвърля три пъти размера на месечната такса - 500
лева.
Затова според настоящия състав, в този си размер, уговорената между страните мораторна
неустойка не отговаря на присъщите й цели - да обезпечи изпълнението на поетото от
наемателя задължение и да обезщети кредитора за вредите от виновното неизпълнение на
длъжника, нито на придадената й от договарящите санкционна функция, целяща да накаже
неизправната страна по договора, а води до създадена още при сключването на наемния
договор възможност за несправедливо обогатяване на кредитора.
В съответствие с изложеното и като съобразява приетото в Решение № 181 от 26.02.2015 г.
по т.д. № 4386/ 2013 г. на ВКС, ІІ т.о., съдът намира, че уговорената в договора за заем
неустойка не съответства на основния принцип за добросъвестност и справедливост в
търговските правоотношения и като накърняваща добрите нрави е нищожна, съгласно чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Поради съвпадането на крайните изводи на настоящия състав на въззивната инстанция с
тези на първостепенния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 748 от 20.06.2020 г. по т.д. № 98/ 2022г. на Софийския
градски съд, търговско отделение, VІ - 4 състав в частта, с която е отхвърлен като
неоснователен иска с правно основание чл. 99, ал. 1, вр. с чл. 92 от ЗЗД, предявен от
„Капман дебтс мениджмънт“ АД - гр. София срещу „К. и К.“ АД - гр. София за сумата
39 862.86 лева, представляваща вземане за уговорената в чл. 6.1 от договора от 22.10.2014 г.,
сключен между „Кросс ИТ“ ЕООД - гр. София и „К. и К.“ АД- гр. София, прехвърлено с
договор за цесия от 22.11.2021 г., сключен между „Кросс ИТ“ ЕООД - гр. София и „Капман
5
дебтс мениджмънт“ АД- гр. София, неустойка за забава върху главница от 4 347.83 лева за
периода 6.03.2019 г. - 14.01.2022 г.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6