№
гр. Кърджали, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание на девети
март през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Мелиха Халил и в присъствието на прокурор Делчева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки КАНД
№ 7 по описа на КАС за
2022 г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл.
от АПК. Образувано е по касационна жалба
от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция” Главна инспекция по
труда“ - София,
чрез пълномощник, срещу Решение
№19/23.11.2021
г., постановено по анд №71/2021 г.
по описа
на Районен съд-Крумовград. В касационната жалба
са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението. Касаторът счита,
че вмененото
на
А.Ф.И., в качеството му на
работодател, нарушение на чл.62, ал.1,
вр. с чл.61, ал.1
КТ,
е безспорно установено от събраните
по делото доказателства,
поради което
намира за неправилен извода на районния съд
за липса на възникнало
трудово правоотношение. По изложените
съображения иска отмяна на оспореното решение, както и потвърждаване
на НП №09-002645/05.08.2021
г., изд.
от ИД на
ИА ”Главна инспекция по
труда“ - София.
В писмена защита,
излага подробни съображения в подкрепа на доводите
си за законосъобразност
на оспореното наказателно постановление.
Ответникът по касация – А.Ф.И. в писмено становище, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна и моли
съда да остави
в сила решението на районния съд.
Представителят на Окръжна прокуратура,
гр.Кърджали намира оспореното решение за правилно. Намира за правилен извода на решаващия
съд,
че не е доказано съществуването на трудово правоотношение между А.И. и
лицето М. Х., поради което счита, че неправилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на ответника.
Административният съд, след като
извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените
в жалбите касационни основания,
констатира следното:
Касационната жалба е допустима
– постъпила е в срок, и е подадена от надлежно легитимирано
лице - страна по анд
№71/2021
г. по описа на
РС-Крумовград.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С оспореното решение
районният съд е отменил Наказателно постановление №09-002642/05.08.2021
г.,
издадено от
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция ”Главна
инспекция по
труда“ - София,
с което на
основание чл.416, ал.5,
вр.
чл.414,
ал.3
от КТ, на А.Ф.И., в качеството му на работодател, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 500 лв.,
за нарушение
на чл.62, ал.1,
вр.
чл.61,
ал.1
от КТ, за това, че не
е сключил трудов договор с лицето М. М.
Х., преди постъпването му на работа.
Въз основа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, районният съд е приел,
че описаното нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен начин.
Намерил за установено по делото, че на
13.04.2021 г. М. Х. действително се намирал на проверявания обект, където извършвал дейности
по саниране на сградата, но не и че е изпълнявал
трудови функции, в полза на А.Ф.И. Изложил съображения,
че санкционираното лице не е имало качество на работодател,
строител и възложител, поради което неправилно
е ангажирана отговорността му, за извършено нарушение по
чл.62, ал.1, във вр. с чл.61, ал.1 от КТ.
В мотивите към решението си посочил също,
че в случая не се касаело за трудови
правоотношения между М.
Х. и А.И.,
а за облигационни такива. Отбелязано
е, че
подписаната от М. Х.
декларация не е достатъчна, за да се приеме,
че е налице трудово правоотношение, още
повече, че декларацията била попълнена по указания на проверяващите.
Фактът, че М. Х. извършвал конкретна
дейност, също не бил достатъчен да обоснове извод,
че той се явявал работник на А.И.,
както и че е извършвал дейност, характеризираща
се с елементите на трудовото правоотношение – работно време, работно място, задължение за спазване на трудова
дисциплина, както и йерархична зависимост работодател-работник. По изложените съображения,
съдът отменил наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Настоящият
състав намира, че постановеното
от районния съд съдебно решение е законосъобразно. При правилно установена
фактическа обстановка,
въз основа на цялостен
анализ на събраните по делото
доказателства и след обсъждане на относимата
за случая нормативна уредба, съдът е формирал законосъобразни правни изводи относно
оспореното НП.
Правилен е изводът на районния
съд,
че в конкретния
случай,
не е установено
по безспорен начин,
А.Ф.И. да е работодател на лицето М. Х.,
както и че последното е престирало работна сила по трудови
правоотношения.
По
силата на чл.414,
ал.3 от КТ, субект на твърдяното в АУАН и НП нарушение на чл. 62, ал.1 във вр. с чл.
61, ал. 1 от КТ, може да бъде само лице,
което има качеството на работодател, по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ.
От събраните
и обсъдени от районния съд доказателства, не се
установява по безспорен и категоричен начин,
че А.Ф.И. е имал качество на
работодател спрямо М.
Х., както и че последния е предоставял работна сила по
смисъла на закона. В случая няма спор, че на 13.04.2021
г., М.
Х. се намирал в посочения
в АУАН и НП обект, където извършвал
дейност по саниране на находящата
се там сграда.
Според приложения по делото
протокол за извършена проверка №ПР2112641/12.05.2021
г., контролните органи Д „ИТ“ – Кърджали
са приели, че А.Ф.И. е възложител и строител на СМР на горепосочения
обект, изпълняван чрез наети от него лица.
Според легалната дефиниция в §1, т.2
от ДР на Наредба №2/22.03.2004 г., „строител“ е лицето, определено в ЗУТ,
което самостоятелно наема работещи по трудово
правоотношение, а съгласно §1, т.1 от ДР на същата наредба,
„възложител“ е всяко
физическо или юридическо лице, за което се изготвя
и изпълнява инвестиционния проект и има качеството
на възложител по смисъла на
ЗУТ. Анализа на цитираните
разпоредби сочи, че наемането на работници
за изпълнение на СМР се извършва
от строителя, а не от възложителя. По делото липсват данни А.Ф.И.
да е строител по смисъла
на ЗУТ (чл.163,
ал.1 от ЗУТ), както и че за последния са
били издавани строителни книжа. При тези данни, правилен е изводът на първоинстанционния
съд, че физическото лице
А.Ф.И., към посочената в АУАН и в НП дата
13.04.2021 г., не е имал качеството на възложител или
строител.
На следващо място, правилни са
и изводите на районния съд за
недоказаност на обстоятелството, че лицето М.
Х. е престирал
работна сила по трудово правоотношение,
с работодател – А.И.. Следва да се отбележи, че не всяка работа,
извършвана в
полза на трето лице е престиране
на работна сила, по смисъла на КТ,
изискваща и сключването на трудов договор, а само тази,
при която правоотношенията между страните са трудови. В случая, не се констатира такъв
трудовоправен характер на възникналите между страните правоотношения. Събраните в хода на съдебното производство доказателства, разколебават данните, посочени в декларацията,
като според показанията на св. М. Х., декларацията е попълнена
изцяло съгласно указанията на проверяващите.
В тази връзка, не може да се изведе еднозначен извод, че са налице белезите на трудово правоотношение,
характеризиращо се с предоставянето на работна
сила за изпълнение
на определена работа,
при определено
заплащане,
установено от работодателя работно време,
спазване на трудова дисциплина
и др. Респ.,
че лицето престира труд именно по
такова правоотношение.
Предвид горното съдът намира,
че оспореното
решение е постановено в съответствие с приложимия материален закон, за което
настоящата инстанция следи и служебно по силата на
чл.218,
ал.2
от АПК. Същото е и
валидно и допустимо, поради което
и въз основа на изложеното по-горе,
ще следва
да се остави
в сила.
По изложените
съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №19/23.11.2021 г., постановено по анд №71/2021 г.
по описа
на Районен съд-Крумовград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.