№ 11
гр. КърджА., 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖА., ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валентин Спасов
при участието на секретаря Константина Кирева
като разгледа докладваното от Валентин Спасов Административно
наказателно дело № *0225140201015 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 09-2200271 от 26.09.2022 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.КърджА., с което
на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Б.” ЕООД
гр.КърджА., ул.„Д.“ № **, ЕИК ********, в качеството му на работодател, за
нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Жалбоподателят „Б.” ЕООД гр.КърджА. намира издаденото
наказателно постановление за незаконосъобразно. Твърди, че при издаването
му наказващият орган не спазил изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН,
визиращ задължителните реквизити, които следва да съдържа всяко
наказателно постановление. Освен това, жалбоподателят не бил извършил
констатираното от контролните органи нарушение. Моли съдът да отмени
атакуваното постановление, като му присъди и направените по делото
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен
адвокат, който поддържа жалбата. Сочи, че в конкретния обект, на който е
извършена проверката, „Б.” ЕООД не било изпълнител. Качеството на
работодател не било на дружеството, а възложител на строително-
1
монтажните работи се явявал Ш.Д.Ш., като физическо лице. В случая имало
съвпадение, тъй като Ш.Ш. бил управител на „Б.” ЕООД и поради тези
обстоятелства, по указания на проверяващите била посочена тази фирма като
работодател. Не се установило в случая посочената фирма да е работодател,
възложител или строител. Моли за отмяна на обжалваното наказателно
постановление, както и за присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание, оспорва жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено. Сочи, че от събраните писмени и гласни
доказателства по безспорен начин се установило извършеното от
жалбоподателя нарушение на трудовото законодателство. Несъстоятелно
било твърдението, че Ш.Ш. е наел С. М. да осъществява определена дейност,
а не дружеството жалбоподател. В тази насока били показанията на
проверяващите служители, както и писмените доказателства. Претендира
юрисконсултско възнарграждение в полза на наказващия орган. Представя и
писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност
на атакувания акт.
Районна прокуратура-КърджА., редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 10.08.2022 г. около 11.30 часа свидетелите И. С. и А. С. - инспектори
в ДИТ гр.КърджА., извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство и условията за безопасност и здраве при работа по работни
места на обект: извършване на строително-монтажни дейности на строеж
„Еднофамилна жилищна сграда в ПИ с идентификатор *********, по КК на
гр.КърджА.“, находящ се на адрес гр.КърджА., поземлен имот с
идентификатор ********* по Кадастралната карта на град КърджА.. В обекта
се изпълнявА. дейности от „Б.” ЕООД със седА.ще и адрес на управление
гр.КърджА., ул.„Д.“ № **, с управители Н. И. Ш. и Ш.Д. Ш.. Свидетелите
установили на обекта да полага труд лицето И. Д. Ш. с ЕГН **********. Той
лепял газобетонни блокчета- итонг, около олучните тръби. В декларация,
която контролните органи му предоставили, И. Д. декларирал писмено, че
работи за фирма „Б.” ЕООД на обект изолация на жилищна сграда, идент.
2
******** по КК на гр.КърджА., на длъжност работник, без да има сключен
трудов или граждански договор, с работно време от 08.00 до 17.00 часа,
почивни дни-събота и неделя, почивка в работния ден от 1 час, при дневно
трудово възнаграждение в размер на 50 лв. Докато били още на проверявания
обект, свидетелят А. С. успял да разговаря по телефона с Ш. Ш., който се
представил за управител на „Б.” ЕООД. Ш. обяснил, че това дружество
извършва строителната дейност и следвало до него да адресират призовката
за документите, които се изисквА. от ДИТ гр.КърджА.. Проверката
продължила и по документи в ДИТ гр.КърджА.. При извършена справка в
информационната система на ИА ГИТ било установено, че работникът И. Д.
Ш. нямал сключен трудов договор с дружеството жалбоподател, на чийто
обект полагал труд. На 11.08.2022 г. Ш.Д. Ш. представил в ДИТ гр.КърджА.
граждански договор № */02.08.2022 г., сключен между И. Д. Ш., като
изпълнител и „Б.” ЕООД гр.КърджА., като възложител. Според договора
изпълнителят приемал да извърши следната дейност: да измаже 100 кв.м.
външна мазилка на обект „Еднофамилна сграда в ПИ с идентификатор
********* по КК на гр.КърджА.“. Уговорено било, че изпълнителят се
задължава да извърши посоченото в удобно за него време в рамките на една
седмица, за което възложителят трябва да му изплати възнаграждение в
размер на 450 лв. за изработка и 700 лв. за материА.. До приключване на
проверката не бил представен сключен трудов договор между жалбоподателя
и И. Д. Ш.. Затова контролните органи приели, че на 10.08.2022 г. това лице е
осъществявало трудова дейност на проверявания обект, без отношенията по
предоставяне на работната му сила да са уредени в сключен с „Б.” ЕООД
писмен трудов договор. По този повод на 26.08.2022 г. срещу жалбоподателя
бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.62,
ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. Същият бил връчен на управителя на дружеството -
Ш. Ш., който го подписал без възражение. На 26.09.2022 г. наказващият орган
издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416,
ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ наложил на „Б.” ЕООД гр.КърджА.
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лева за
извършено нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Така изложената фактическа обстановка се доказва от показанията на
разпитаните свидетели А. С. и И. С., на които съдът дава вяра изцяло, тъй
като са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Те са
3
очевидци, извършили проверката по работни места и установили И. Д. Ш. да
извършва трудова дейност на обекта, изпълняван от санкционираното
дружество. В тази връзка свидетелите са събрА. писмено данни и от самия
работник, който е декларирал, че работи в проверявания обект за
жалбоподателя, описвайки основните елементи на трудовото
правоотношение. Свидетелят С. установява още, че докато били на проверка
осъществил контакт по телефона и с управителя на „Б.” ЕООД – Ш.Ш.. От
него разбрал, че именно това е дружеството, което изпълнява строителната
дейност на обекта. Съдът не кредитира показанията на свидетеля И. Ш. в
частта им, в която заявява, че проверяващите служители го накарА. да
напише в декларацията, че работи за фирма „Б.”. Твърденията му се явяват
голословни и несъстоятелни и не намират опора в доказателствения материал.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава и от приложените по
делото писмени доказателства – Акт за установяване на административно
нарушение от 26.08.2022 г.; Призовка по чл.45, ал.1 от АПК от 10.08.2022 г.;
Декларация, съдържаща сведение по чл.402 от КТ, попълнена и подписана на
10.08.2022 г. от И. И. М.; Декларация, съдържаща сведение по чл.402 от КТ,
попълнена и подписана на 10.08.2022 г. от С. М. М.; Договор № */02.08.2022
г.; Разрешение за строеж № ****/26.11.2020 г.; Справка от Информационна
система на ИА ГИТ – 2бр.; Справка от ТР относно актуалното състояние на
„Б.” ЕООД; Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2226164/26.08.2022 г.
Настоящият състав намира, че представеният след проверката на място
граждански договор № */02.08.2022 г. е бил съставен за нуждите на
производството, за да се избегне отговорност и да се прикрият действително
установените отношения между жалбоподателя и работника. Освен това,
въпросният договор не опровергава нА.чието на осъществено нарушение, а
напротив, само доказва, че дружеството „Б.” ЕООД гр.КърджА. има
отношение и изпълнява дейност на процесния обект.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана
по същество.
Разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ гласи, че трудовият договор се
4
сключва в писмена форма. Според другата посочена в атакуваното
постановление правна норма – чл.1, ал.2 от КТ, отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения, поради което за тях на общо основание са приложими
нормите на КТ. За да възникне задължение работодателят да уреди
отношенията като трудови, като сключи с лицето писмен трудов договор,
следва да е установено, че това лице му предоставя работна сила. Според
настоящата инстанция, в случая от анА.за на събраните по делото гласни и
писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че към момента на
проверката И. Д. Ш. е престирал труд за жалбоподателя. Той е осъществявал
трудова дейност в обект, изпълняван от дружеството, с всички елементи на
трудовото правоотношение като място на работа, длъжност, работно време,
почивни дни и трудово възнаграждение. В тази връзка следва да се приеме, че
нарушението е доказано - не са уредени отношенията при предоставяне на
работна сила като трудови в сключен трудов договор в писмена форма, с
което не е спазено правилото на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. С оглед на
констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на „Б.” ЕООД гр.КърджА. на
основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ наказание „имуществена санкция”
или „глоба” в размер от 1 500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши
разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ.
Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято
отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не
следва да се доказва от субективна страна и да се изследва знаел ли и
съзнавал ли е деецът елементите от фактическия състав на сочената като
нарушена правна норма. Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на
дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията, които му
вменява законът и като не е сторил това следва да понесе имуществена
санкция, както повелява посочената разпоредба. Наложеното наказание е
минималното по размер и съдът няма правомощия да го намА., предвид
нормата на чл.27 от ЗАНН.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира в хода на
административнонаказателното производство да са допуснати нарушения на
процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват
основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и обжалваното
5
наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които
е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуА.зиран е
и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти
става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и
каква е неговата правна квА.фикация, като не е нА.це съществено нарушение
на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на
нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му.
Словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото
фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна
норма, както и на санкционната такава. Пропуски не са допуснати и при
връчването на АУАН и наказателното постановление. Не се споделя доводът,
че не е осъществено процесното нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Изводът за извършването му следва от приетите по делото писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност. Друго не следва и от
приложеното по делото Разрешение за строеж № ****/26.11.2020 г., в което
като възложители /собственици/ на процесния обект са посочени Ш.Д. Ш. и
Н. И. Ш. от гр.КърджА., ул.„Д.“ № **. Това са лицата, които същевременно са
и управители на „Б.” ЕООД гр.КърджА., ул.„Д.“ № **. При събраните и
анА.зирани доказателства, съдът стигна до извод, че лицето И. М. е полагало
труд именно за това дружество, така, както е декларирало на проверката,
поради което правоотношението му е трябвало да се уреди в писмен трудов
договор. Предвид това, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на
административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от
80 до 150 лв. В случая по делото са проведени две съдебни заседания, в които
6
е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, изготвил е и
депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди
възнаграждение в размер на 100 лв. Доколкото издателят на наказателното
постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ със седА.ще град София, именно в полза на същата в
качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по
делото.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-2200272 от
26.09.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”
гр.КърджА., с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
1 500 лв. на „Б.” ЕООД гр.КърджА., ул.„Д.“ № **, ЕИК ********, в
качеството му на работодател, за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от
КТ.
ОСЪЖДА „Б.” ЕООД гр.КърджА., ул.„Д.“ № **, ЕИК ********, да
заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София,
сумата от 100 лв., представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-КърджА. по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването
на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – КърджА.: _______________________
7