Присъда по дело №94/2010 на Районен съд - Шумен

Подсъдимата К. не се признава за виновна и се възползва от правото си да не дава обяснения.   Защитникът на подсъдимата счита, че от материалите по делото не се доказва по безспорен начин обвинението и моли съда за оправдателна присъда. В пледоарията си излага конкретни доводи в тази насока.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата Л.К. и съпругът й О.Т. са граждани на Република Украйна, със статут на продължително пребиваване на територията на Република България от 2005 год. до 27.04.2008 год. Същите развивали търговска дейност като собственици и управляващи “Р.” ООД, гр.Шумен. Двамата решили да се възползват от разпоредбата на чл.24, ал.1, т.2 от Закона за чужденците в Република България, съгласно която разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл.15, ал.1 и осъществяват търговска дейност в страната по законоустановения ред, като в резултат на тази дейност са разкрити най-малко 10 работни места за български граждани, поддържани за срока на пребиваването.

Регистрираното от К. и Т. търговско дружество се занимавало с търговия с недвижими имоти. През пролетта на 2008 год. двамата се запознали със свидетеля И.Б.И. и след като разбрали, че е безработен, му предложили да започне работа в “Р.” ООД. Подсъдимата обяснила на И., че е необходимо дружеството да сключи трудови договори с 10 лица и го помолила, ако познава безработни да ги заведе при нея или да й предостави личните им данни, за да може да изготви трудови договори. К. разяснила на свидетеля, че тези лица няма да полагат труд, но ще им се заплащат осигуровки.  

Първоначално свидетелят И. предоставил на подсъдимата данни на сина си Б.И.Т. и на своя родственица – свидетелката Ф.А.А., а по-късно предоставил данните и на друга своя позната, а именно – В.Д.Д.. По-късно чрез лице с неустановена по делото самоличност,  на име Добринка, се свързала и с лицата С.Е.А., К.В.И., А.Р.Б. и М.Х.М..  След като се снабдила с посочените от тях данни, подсъдимата, със съдействието на свидетелката М.А.Т., която се занимавала със счетоводни услуги, изготвила трудови договори на лицата. Същите били с дата 07.04.2008 год., с изключение на договора В.Д., в който била вписана датата 08.04.2008 год.

В така изготвените трудови договори срещу работодател се подписала подсъдимата К.. В договорите на лицата Б.И.Т. и Ф.А.А. подписа за работник бил положен от свидетеля И.Б.И.. В договорите на лицата К.В.И., А.Р.Б. и М.Х.М., подписа срещу работник е бил положен от свидетелката К.В.И.. По делото е останало обективно невъзможно да се установи от кое лице са положени подписите срещу работник в трудовите договори на лицата В.Д.Д. и С.Е.А..

Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват реда и условията за съставяне и използване на частни  документи, представляващи конкретни и изрични писмени изявления на определени лица, които имат пряко или косвено правно значение.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.    

От обективна страна предмет на престъплението са частни документи, представляващи трудови договори и разчетно-платежни ведомости за заплати. Изпълнителното деяние се изразя в съставяне на неистински частни документи и тяхното използване, за да бъде доказано съществуването на трудово-правни отношения с посочените в документите лица. 

От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че съставя частни  документи – трудови договори и разчетно-платежни ведомости за заплати, в които е положен подпис на лица, различни от действителните лица, посочени в тях, като деецът е съзнавал, че по този начин създава и използва неистински частни документи, за да докаже съществуването на едно правоотношение, но е целял настъпването на тези противообществени последици.

Съдът напълно кредитира показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели И.Б.И., М.А.Т., Н.Й.З., С.Р.К., Ж.Д.М., В.Д.Д., Д. И. Д., К.В.И. и Ф.А.А., доколкото същите са еднопосочни, кореспондират помежду си и напълно подкрепят установената и изложена по-горе фактическа обстановка. В тази връзка от разпита на свидетелите И.Б.И. и К.В.И. се установява по безспорен начин, че именно двамата са положили подписите в трудовите договори, сключени от името на техните родственици. В същото време от разпита на свидетелите И.Б.И., В.Д.Д.,  А.Р.Б., Ф.А.А. и К.В.И. се установява, че към датата на сключване на трудовите договори – 07.04.2008 год. и 08.04.2008 год. голяма част от свидетелите не са се намирали на територията на Република България.  В подкрепа на този извод са и приобщените към материалите по делото справки за задгранични пътувания на лицата.  

Съдът не споделя и възражението на защитника, че подсъдимата не следва да носи наказателна отговорност, доколкото в кориците на делото не се съдържат оригинали на посочените неистински частни документи. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че от разпита на свидетелите  М.А.Т. и Н.Й.З.   се установява, че по време на извършената проверка в Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Шумен от страна на подсъдимата са били представени оригинали на поисканите документи, които са били ксерокопирани и след заверка за верност от страна на подсъдимата оригиналите на същите са й били върнати. Обстоятелството, че към настоящия момент оригиналите не се съдържат в кориците на делото се дължи единствено на недобросъвестно поведение от страна на подсъдимата и същата не може да черпи права от своето неправомерно поведение. Ето защо за съда не съществува съмнение относно идентичността между оригиналите на посочените документи и техните копия,  доколкото същите са били предоставени на разследващите органи именно от служителите на Дирекция “Инспекция по труда”, които от своя страна са извършили проверка за тяхното съответствие с предоставените им от подсъдимата трудови договори  и разчетно-платежни ведомости.  

При определяне на наказанието на подсъдимата за извършеното от нея престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянието, което съдът преценява като висока, доколкото деецът е съставил неистински частни документи и ги е употребил, за да докаже че съществува едно правоотношение. В настоящия случай подсъдимата е извършила деянието мотивирана от стремежа си да заобиколи разпоредбите на Закона за чужденците в Република България, като се е опитала по един неправомерен начин да се снабди с разрешение за продължително пребиваване в страната. Степента на обществена опасност на подсъдимата съдът преценява като невисока с оглед  данните за личността й, които сочат че същата е с чисто съдебно минало и по делото няма данни за други противообществени прояви и висящи производства, образувани спрямо нея.  По настоящото дело не се признава за виновна и не дава обяснения, но съдът намира, че същото е нейно гарантирано от закона право и това обстоятелство не следва да бъде отчитано като отегчаващо отговорността й обстоятелство.    При преценка на личността на подсъдимата съдът отчете факта, че същата е с висше образование.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

                                                                        Районен съдия: