Мотиви
към присъда по НОХД № 94 по описа за 2010 год. на ШРС
От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС - гр.Шумен обвинителен акт по досъдебно производство №239/2009 год. по описа на ОД на МВР – гр.Шумен, по който е
образувано производство пред първа инстанция срещу Л.К., с ЛНЧ1001334633, родена на *** ***,
Република Украйна, с постоянно местоживеене ***, украинска гражданка, със
статут на продължително пребиваващ в Република България чужденец, с висше
образование, омъжена, неосъждана, работеща за извършено от нея престъпление от
общ характер по чл.309, ал.1 от , във вр. с чл.26,
ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт
е посочено, че през месеците април и май 2008 год. в гр.Шумен,
при условията на продължавано престъпление, сама и чрез лице с неустановена по
делото самоличност,
съставила неистински документи
- трудови договори, сключени с “Р.” ООД, гр.Шумен
/Трудов договор №21/07.04.2008 год., сключен с Б.И.Т.,
Трудов договор № 25/07.04.2008 год., сключен с М.Х.М.,
Трудов договор №26/07.04.2008 год., сключен с А.Р.Б.,
Трудов договор №27/07.04.2008 год., сключен с К.В.И.,
Трудов договор №28/07.04.2008 год., сключен със С.Е.А.,
Трудов договор №29/07.04.2008 год., сключен с Ф.А.А.
и Трудов договор №31/08.04.2008 год., сключен с В.Д.Д./
и разчетно-платежни ведомости на “Р.” ООД, гр.Шумен
за м.април 2008 год. и м.май
2008 год. и ги употребила през месец юни 2008 год. пред Н.Й.З.
– старши инспектор в Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Шумен,
за да докаже, че съществуват трудови правоотношения.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа обвинението и предлага на съда на основание
разпоредбата на чл.78а от да освободи подсъдимата
от наказателна отговорност и да й наложи наказание в размер около средния, предвиден в
посочената разпоредба.
Подсъдимата К. не се признава за виновна и се възползва
от правото си да не дава обяснения.
Защитникът на подсъдимата счита, че от материалите по делото не се
доказва по безспорен начин обвинението и моли съда за оправдателна присъда. В
пледоарията си излага конкретни доводи в тази насока.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимата Л.К. и съпругът й О.Т.
са граждани на Република Украйна, със статут на продължително пребиваване на
територията на Република България от 2005 год. до 27.04.2008 год. Същите
развивали търговска дейност като собственици и управляващи “Р.” ООД, гр.Шумен. Двамата решили да се възползват от разпоредбата
на чл.24, ал.1, т.2 от Закона за чужденците в Република
България, съгласно която разрешение за продължително пребиваване могат
да получат чужденци, които притежават виза по чл.15, ал.1 и осъществяват
търговска дейност в страната по законоустановения ред, като в резултат на тази
дейност са разкрити най-малко 10 работни места за български граждани,
поддържани за срока на пребиваването.
Регистрираното от К. и Т. търговско дружество се
занимавало с търговия с недвижими имоти. През пролетта на 2008 год. двамата се
запознали със свидетеля И.Б.И. и след като разбрали,
че е безработен, му предложили да започне работа в “Р.” ООД. Подсъдимата
обяснила на И., че е необходимо дружеството да сключи
трудови договори с 10 лица и го помолила, ако познава безработни да ги заведе
при нея или да й предостави личните им данни, за да може да изготви трудови
договори. К. разяснила на свидетеля, че тези лица няма да полагат труд, но ще
им се заплащат осигуровки.
Първоначално свидетелят И. предоставил на подсъдимата данни на сина си Б.И.Т.
и на своя родственица – свидетелката Ф.А.А., а
по-късно предоставил данните и на друга своя позната, а именно – В.Д.Д.. По-късно чрез лице с неустановена по делото самоличност, на име Добринка, се
свързала и с лицата С.Е.А., К.В.И.,
А.Р.Б. и М.Х.М.. След като се снабдила с посочените от тях
данни, подсъдимата, със съдействието на свидетелката М.А.Т.,
която се занимавала със счетоводни услуги, изготвила трудови договори на
лицата. Същите били с дата 07.04.2008 год., с изключение на договора В.Д., в който била вписана датата 08.04.2008 год.
В така изготвените трудови договори срещу работодател
се подписала подсъдимата К.. В договорите на лицата Б.И.Т.
и Ф.А.А. подписа за работник бил положен от свидетеля
И.Б.И.. В договорите на лицата К.В.И.,
А.Р.Б. и М.Х.М., подписа
срещу работник е бил положен от свидетелката К.В.И..
По делото е останало обективно невъзможно да се установи от кое лице са
положени подписите срещу работник в трудовите договори на лицата В.Д.Д. и С.Е.А..
Във връзка със сключените трудови договори
подсъдимата подала в ТД на НАП
– гр.Шумен изискуемите, съгласно разпоредбата на
чл.62 от КТ уведомления. За месеците април и май 2008 год. били изготвени
разчетно-платежни ведомости, под които срещу директор: Гл.счетоводител
се подписала подсъдимата. В тези документи било отразено, че посочените по-горе
лица са получили трудово възнаграждение за съответните месеци, въпреки, че горното не отговаряло на обективната
действителност. По делото не е установено по категоричен начин от кое лице или
от кои лица са положени подписите срещу съответните имена, с изключение на
подписите срещу имената на лицата И.Б.И., Б.И.Т. и Ф.А.А., които били
положени от свидетеля И..
Във връзка с депозирани молби от името на
подсъдимата и О.Т. за продължаване срока им на
пребиваване в Република България от ОД на МВР – гр.Шумен било поискано съдействие от Дирекция “Областна
инспекция по труда” – гр.Шумен, с оглед извършване на
проверка дали “Р.” ООД развива търговска дейност и дали има наети най-малко 10
лица на трудов договор.
В хода на извършената проверка в началото на месец
юни 2008 год. К. запознала служителите на Дирекция “Областна инспекция по
труда” – гр.Шумен със сключените трудови договори и
разчетно-платежни ведомости, като им предоставила оригиналите на посочените
документи, а след това и ксерокопия на същите, заверени от нея. От извършената проверка било
констатирано, че посочените като работници в договорите всъщност не полагат
труд в дружеството и по-голямата част от тях се намират извън страната, както и
че са се намирали извън страната и към датата на съставяне на трудовите
договори .
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за
установена въз основа на показанията на свидетелите, разпитани в съдебно
заседание – И.Б.И., М.А.Т.,
Н.Й.З., С.Р.К., Ж.Д.М., В.Д.Д., Д. И. Д., А.Р.Б., К.В.И., Ф.А.А., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин
доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до
единствено възможния извод, непораждащ никакво
съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния
смисъл:
След преценка на всички доказателства, релевантни
за делото съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема че с горното деяние подсъдимата Л.К. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.309, ал.1 от , във вр. с чл.26,
ал.1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените отношения,
които осигуряват реда и условията за съставяне и използване на частни документи,
представляващи конкретни и изрични писмени изявления на определени лица, които
имат пряко или косвено правно значение.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо
физическо лице.
От обективна страна предмет на престъплението са
частни документи, представляващи трудови договори и разчетно-платежни ведомости
за заплати. Изпълнителното деяние се изразя в съставяне на неистински частни
документи и тяхното използване, за да бъде доказано съществуването на
трудово-правни отношения с посочените в документите лица.
От субективна страна престъплението е извършено с
вина под формата на пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че съставя частни документи –
трудови договори и разчетно-платежни ведомости за заплати, в които е положен
подпис на лица, различни от действителните лица, посочени в тях, като деецът е
съзнавал, че по този начин създава и използва неистински частни документи, за
да докаже съществуването на едно правоотношение, но е целял настъпването на
тези противообществени последици.
Съдът напълно кредитира показанията на разпитаните
в съдебно заседание свидетели И.Б.И., М.А.Т., Н.Й.З., С.Р.К., Ж.Д.М., В.Д.Д., Д. И. Д., К.В.И. и Ф.А.А., доколкото същите са еднопосочни, кореспондират
помежду си и напълно подкрепят установената и изложена по-горе фактическа
обстановка. В тази връзка от разпита на свидетелите И.Б.И.
и К.В.И. се установява по безспорен начин, че именно двамата са положили подписите в трудовите договори,
сключени от името на техните родственици. В същото време от разпита на
свидетелите И.Б.И., В.Д.Д., А.Р.Б., Ф.А.А. и К.В.И. се установява, че към датата на сключване на
трудовите договори – 07.04.2008 год. и 08.04.2008 год. голяма част от
свидетелите не са се намирали на територията на Република България. В подкрепа на този извод са и приобщените към
материалите по делото справки за задгранични пътувания на лицата.
По делото няма спор, че в използваните от подсъдимата документи – трудови договори и разчетно-платежни
ведомости са положени подписи от лица, различни от лицата, чиито имена са били
изписани в самите документи. В същото време съдът намира, че по отношение сключените
трудови договори от името на К.В.И. и С.Е.А. не са налице доказателства, които да налагат извода,
че същите са неистински частни документи по смисъла на чл.93, т.6 от . В този смисъл от
разпита на свидетелката К.В.И. в съдебно заседание на
21.05.2010 год. става ясно, че подписа в Трудов договор №27/07.04.2008 год. е
положен от нея. В същото време по делото липсват доказателства, от които да се
направи извод от кое лице е положен подписа в Трудов договор №28/07.04.2008
год. от името на С.Е.А.. Доколкото същата не е била
разпитвана по делото, наличието единствено на справка за задграничните
пътувания на същата, в която се съдържат данни, от които може да се направи
извод, че към датата
07.04.2008 год. най-вероятно не се е намирала на територията на
Република България, не е достатъчно, за да обоснове извода, че Трудов договор
№28/07.04.2008 год. представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а
не на лицето С.Е.А.. Поради изложените причини съдът
с присъдата си оправда подсъдимата по първоначално повдигнатото обвинение, че е
съставила Трудов договор №27/07.04.2008 год., сключен с К.В.И.
и Трудов договор №28/07.04.2008 год., сключен със С.Е.А.,
доколкото липсват доказателства, че същите представляват неистински частни
документи.
Съдът не споделя твърденията на защитникът на
подсъдимата, изложени в пледоарията му за допуснати съществени процесуални
нарушения при повдигане на обвинението и съставяне на обвинителния акт,
изразяващи се в липсата на цифрово посочване на разпоредбата на чл.20 от . Както в повдигнатото обвинение, а така също и в
диспозитива на обвинителния акт е посочено, че подсъдимата е съставила
неистинските документи чрез лице с неустановена по делото самоличност. От
материалите по делото се установява, че част от подписите в трудовите договори
са положени от свидетелите И.Б.И. и свидетелката К.В.И.. В същото време обаче липсват доказателства относно
участието на тези лица в употребата на документа, както и относно наличието на
някакъв общ умисъл между тях и подсъдимата, както за изготвянето, а така също и
за употребата на тези документи. В този
смисъл съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос, съгласно
която при липса на общ умисъл относно употребата на документа следва да се
приеме, че е налице посредствено извършителство, а не съизвършителство
по смисъла на чл.20 от , поради което правилно
посочената правна квалификация не е била включена в обвинението. В този смисъл
е Постановление №3 от 23.03.1982 год. по н.д. №12/81
год. на Пленума на ВС.
Съдът счита за ирелевантно
твърдението на защитника на подсъдимата, че последната не е знаела, че
лицата, от чието име свидетелите И. и И. са положили
подписи, се намират извън границите на Република България. Самият факт, че
подписите са положени не от лицето, изписано в документа, а от друго лице прави
документа неавтентичен и неистински по смисъла на чл.93, т.6 от . Ирелевантно е и обстоятелството дали лицето от чието име е положен подписа предварително е знаело за
съставянето му, защото наказателната отговорност за съставяне на неистински
документ е свързана и със забраната да се издава документ от чуждо име.
Съдът не споделя и възражението на защитника, че
подсъдимата не следва да носи наказателна отговорност, доколкото в кориците на
делото не се съдържат оригинали на посочените неистински частни документи. В тази
връзка съдът съобрази обстоятелството, че от разпита на свидетелите М.А.Т. и Н.Й.З. се установява, че по време на извършената
проверка в Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Шумен
от страна на подсъдимата са били представени оригинали на поисканите документи,
които са били ксерокопирани и след заверка за верност
от страна на подсъдимата оригиналите на същите са й били върнати.
Обстоятелството, че към настоящия момент оригиналите не се съдържат в кориците
на делото се дължи единствено на недобросъвестно поведение от страна на
подсъдимата и същата не може да черпи права от своето неправомерно поведение.
Ето защо за съда не съществува съмнение относно идентичността между оригиналите
на посочените документи и техните копия, доколкото същите са били предоставени
на разследващите органи именно от служителите на Дирекция “Инспекция по труда”,
които от своя страна са извършили проверка за тяхното съответствие с
предоставените им от подсъдимата трудови договори и разчетно-платежни ведомости.
При определяне квалификацията на извършеното от
подсъдимата деяние съдът установи, че същото следва да бъде квалифицирано като
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като всяко едно от деянията осъществява
по отделно състава на едно и също престъпление - съответно по чл.309, ал.1 от , извършени са през непродължителен период от време - в
периода от месеците април и май 2008 год., когато документите са били съставени
до месец юни 2008 год., когато са били употребени, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината - пряк умисъл за всяко от деянията.
При определяне на наказанието на подсъдимата за
извършеното от нея престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност
на деянието, което съдът преценява като висока, доколкото деецът е съставил
неистински частни документи и ги е употребил, за да докаже че
съществува едно правоотношение. В настоящия случай подсъдимата е извършила
деянието мотивирана от стремежа си да заобиколи разпоредбите на Закона за чужденците
в Република България, като се е опитала по един неправомерен начин да се снабди
с разрешение за продължително пребиваване в страната. Степента на обществена
опасност на подсъдимата съдът преценява като невисока с оглед данните за личността й, които сочат че
същата е с чисто съдебно минало и по делото няма данни за други
противообществени прояви и висящи производства, образувани спрямо нея. По настоящото дело не се признава за виновна
и не дава обяснения, но съдът намира, че същото е нейно гарантирано от закона
право и това обстоятелство не следва да бъде отчитано като отегчаващо
отговорността й обстоятелство. При
преценка на личността на подсъдимата съдът отчете
факта, че същата е с висше образование.
Съдът намира, че в настоящия случай са налице
изискуемите кумулативни абсолютни предпоставки, регламентирани в разпоредбата
на чл.78а от НК за
освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание “глоба”. Предпоставките по чл.78а
от НК са налице, тъй като за престъплението, в което
е обвинена К. се предвижда наказание “лишаване от свобода” до две години,
същата не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от , а с
деянието не са причинени имуществени вреди.
При преценка на възможността за приложение на разпоредбата на чл.78а от НК съдът съобрази и
Тълкувателно решение №2 от 21.10.2010 год. на ВКС по тълк.дело
№2/2010 год. на ОСНК, съгласно което продължаваното
престъпление не попада
в ограничението по чл.78а, ал.7 от .
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да
приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от
могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимата К., като наказанието бъде
определено при отчитане както на смекчаващите, а така
също и на отегчаващите отговорността обстоятелства, при приложение разпоредбата
на чл.78а от .
При определяне размера на наказанието съдът съобрази обстоятелството, че
след извършване на деянието е настъпила промяна в разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, като съгласно
изменението се предвижда налагане на по-висок размер на глобата в рамките между
хиляда и пет хиляди лева. Посоченото изменение е обнародвано в ДВ бр.26 от
06.04.2010 год. и е в сила от 10.04.2010 год. В същото време, съдът счита, че
доколкото разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, действаща към момента на извършване на деянието
предвижда значително по-нисък долен праг на глобата, то същата се явява
по-благоприятна за подсъдимата по смисъла на чл.2, ал.2 от .
Съдът счита за справедливо и съответно на извършеното на подсъдимата да бъде наложено наказание
в размер над минимума, но под средния, предвиден в разпоредбата на чл.78а, ал.1
от НК /в сила към датата на извършване на
нарушението/, а именно “глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева. При определяне
размера на наказанието съдът съобрази тежестта на деянието, данните за личността на подсъдимата, нейното чисто съдебно минало, както и
останалите изложени по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът счита, че така наложеното наказание се явява съответно на извършеното
деяние, ще породи възпитателната и превантивна функция на наказанието у
подсъдимата и ще окаже своята възпираща и превъзпитателна роля и у другите
членове на обществото.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
Районен
съдия: