РЕШЕНИЕ
Номер 2536 Година 2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд VІІІ граждански
състав
На 17.06
Година 2019
В публично заседание на 22.05.2019
г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: ВЕРА ТОДОРОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело номер 17904
по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Субективно-пасивно съединени искове с правно основание чл.422 във вр. с
чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът „Юробанк България” АД - гр. София, моли съдът да постанови решение,
с което да признае за установено по отношение на ответниците, че те му дължат
сумата 3 196, 38 лева – главница; сумата 171, 45 лева – договорна лихва
за редовен кредит за периода от 22.05.2017 г. до 19.12.2017 г.; сумата 273, 98 лева – наказателна
лихва за периода от 21.05.2017 г. до 20.03.2018
г.; сумата 475, 60 лева – разноски по кредита за
периода от 11.09.2017 г. до 20.03.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението - 23.03.2018
г. до окончателното погасяване,
които суми - дължими по
Договор за банков кредит, продукт „Бизнес оборудване - ГФМК“, № ***/01.08.2008 г., Анекс № ***/11.03.2010 г. към него, Договор за поръчителство
от 01.08.2008 г., Договор за поръчителство от
11.03.2010 г. и Анекс № ***/11.03.2010 г. към него, удостоверени в
Извлечение от счетоводните книги на Банката от 20.03.2018 г., е било разпоредено двамата ответници, в качеството им на Поръчители,
заедно с „Деметра – 2 Ваня“ ЕООД – гр. Пловдив, в качеството му на Кредитополучател,
да заплатят солидарно на ищеца със Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 3033/30.03.2018
г., издадена по ч. гр. дело № 4792/2018 г. по описа на ПРС - ІV гр. състав, по
изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски
– включително и тези, направени в заповедното производство.
Ответникът Т.Т.Ц. *** оспорва исковете като недопустими, неоснователни и
недоказани, и моли съдът да ги отхвърли по изложените в отговора на исковата
молба съображения. Претендира разноски – включително и тези, направени в
заповедното производство. Прави възражение за нищожност на клаузи от
Договорите, въз основа на които е била издадена Заповедта за изпълнение, както
и възражение за прекомерност на заплатените от ищеца на пълномощника му
адвокатско възнаграждение.
Ответницата Ц.Т.Ц. *** оспорва исковете като недопустими, неоснователни и
недоказани, и моли съдът да ги отхвърли по изложените в отговора на исковата
молба съображения. Претендира разноски – включително и тези, направени в
заповедното производство. Прави възражение за нищожност на клаузи от
Договорите, въз основа на които е била издадена Заповедта за изпълнение, както
и възражение за прекомерност на заплатените от ищеца на пълномощника му
адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца
доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени
доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК № 3033/30.03.2018 г., издадена по ч. гр.
дело № 4792/2018 г. по описа на ПРС - ІV гр. състав, е било разпоредено двамата
ответници, в качеството им на Поръчители, заедно с „Деметра – 2 Ваня“ ЕООД –
гр. Пловдив, в качеството му на Кредитополучател, солидарно да заплатят на
ищеца, сумата 3 196, 38 лева – главница; сумата 171, 45 лева – договорна лихва
за редовен кредит за периода от 22.05.2017 г. до 19.12.2017 г.; сумата 273, 98 лева – наказателна
лихва за периода от 21.05.2017 г. до 20.03.2018
г.; сумата 475, 60 лева – разноски по кредита за
периода от 11.09.2017 г. до 20.03.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението - 23.03.2018
г. до окончателното погасяване,
дължими по Договор за банков
кредит, продукт „Бизнес оборудване - ГФМК“, № ***/01.08.2008 г., Анекс № 1/11.03.2010 г. към него, Договор за поръчителство
от 01.08.2008 г., Договор за поръчителство от
11.03.2010 г. и Анекс № 1/11.03.2010 г. към него и удостоверени в
Извлечение от счетоводните книги на Банката от 20.03.2018 г., както и
разноските по делото за държавна такса в размер на 82, 35 лева и за адвокатско възнаграждение в
размер на 448, 93 лева. В срока по чл.414 от ГПК от
двамата ответници са били подадени възражения срещу посочената Заповед, поради
което и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията
си по заповедта в срока по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК – с оглед на което, и
предвид поисканото от ищеца и допуснато от съда в съдебното заседание по делото
на 22.05.2019 г. изменение на исковете, съдът намира за неоснователни
наведените от двамата ответници доводи за недопустимост на исковете.
Неоснователни се явяват и направените от ответниците възражения за
нищожност на клаузи в Договорите, сключени от тях с ищеца в качеството им на
Поръчители, доколкото не се установява от събраните по делото доказателства
противоречие на тези клаузи със Закона и добрите нрави, нито – неравноправност
на тези клаузи.
Същевременно, както се установява от представените писмени доказателства
към отговорите на ответниците, и заключението на вещото лице по ССЕ М.М. от 22.04.2019
г., след издаването на Заповедта и изпълнителния лист въз основа на нея, за
събиране на сумите по Заповедта ищецът е образувал срещу длъжниците по
Заповедта – включително и ответниците, изп. дело № *** по описа на *** ***, като
са заплатили всички дължими на ищеца суми, които е било разпоредено да му
заплатят със Заповедта – включително и разноските, и на 18.10.2018 г. тези суми са били преведени от частния
съдебен изпълнител на ищеца.
При така установената фактическа обстановка, доколкото след издаването на
Заповедта и преди датата на подаване на исковата молба (09.11.2018 г.) Длъжниците по Заповедта – включително и
двамата ответници, изцяло са изплатили на ищеца, сумите, които е било
разпоредено да му заплатят със Заповедта, включително и разноските по частното
гражданско дело, съдът намира, че исковете се явяват неоснователни и недоказани
и като такива следва да се отхвърлят.
С оглед на изхода от спора, и предвид обстоятелството, че към момента на
подаване на исковата молба в съда двамата ответници са изплатили на ищеца
всички дължими по Заповедта суми, ищецът следва да заплати на всеки един от
двамата ответници направените разноски за производството за частното гражданско
(във връзка с подадените възражения) и
за настоящето дело в размер общо на 1 400 лева – платено адвокатско
възнаграждение по двете дела от всеки един от двамата ответници.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Юробанк
България” АД – гр. София, ЕИК: *********, представлявано от *** *** и *** ***,
със съдебен адрес:***,
*** «***», Адвокатско дружество “***”, адв. ***, против Ц.Т.Ц., ЕГН **********,***, офис ***, адв. М.Т., И Т.Т.Ц., ЕГН **********,***, офис ***, адв. Е.А., субективно –
пасивно съединени искове с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1,
т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК - за признаване за установено по отношение на двамата
ответници, че те дължат на ищеца сумата 3 196, 38 лева – главница; сумата 171, 45 лева – договорна лихва за редовен кредит
за периода от 22.05.2017 г. до 19.12.2017 г.; сумата 273, 98 лева – наказателна лихва за периода от 21.05.2017 г. до 20.03.2018 г.; сумата
475, 60 лева – разноски по кредита за периода от 11.09.2017 г. до 20.03.2018 г.,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението - 23.03.2018 г. до окончателното
погасяване, които суми - дължими по Договор за банков кредит,
продукт „Бизнес оборудване - ГФМК“, № ***/01.08.2008 г., Анекс № ***/11.03.2010 г. към него, Договор за
поръчителство от 01.08.2008 г., Договор за поръчителство от 11.03.2010 г. и Анекс
№ ***/11.03.2010 г. към него, удостоверени
в Извлечение от счетоводните книги на Банката от 20.03.2018 г., е било разпоредено двамата ответници, в качеството им на Поръчители,
заедно с „Деметра – 2 Ваня“ ЕООД – гр. Пловдив, в качеството му на
Кредитополучател, да заплатят солидарно на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК № 3033/30.03.2018 г., издадена по ч. гр. дело №
4792/2018 г. по описа на ПРС - ІV гр. състав, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, с посочените седалище, ЕИК, Законен
представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Ц.Т.Ц., с посочените ЕГН и съдебен
адрес, направените разноски за производството по настоящето И ПО ч. гр. дело № 4792/2018 г. по описа на
ПРС – ІV граждански състав, В РАЗМЕР НА 1 400 лева.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, с посочените седалище, ЕИК, Законен
представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Т.Т.Ц., с посочените ЕГН и съдебен
адрес, направените разноски за производството по настоящето И ПО ч. гр. дело № 4792/2018 г. по описа на
ПРС – ІV граждански състав, В РАЗМЕР НА 1 400 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ІV гр. състав ч. гр. дело № 4792/2018 г., ЗАЕДНО със
заверен препис от настоящето съдебно решение СЛЕД влизането му в сила.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
ПАВЕЛ
ПАВЛОВ
Вярно с оригинала!
В.Т.