№ 168
гр. Плевен, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на първи април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. Б.А
в присъствието на прокурора И. Б. Ш.
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20254400100128 по описа за 2025 година
Искове с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 ЗОДОВ.
Постъпила е искова молба /ИМ/ от С. В. Х. чрез пълномощника му
адвокат В. С. от ПлАК против Прокуратурата на РБ, представлявана от
Главния прокурор, с която са предявени иск за сумата от 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и иск за
сумата от 6 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди в резултат на повдигнати обвинения за престъпления по чл. 255 ал. 3 вр.
ал. 1 т. 2, т. 6 и т. 7 от НК вр. чл. 26 от НК и по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 от НК,
за които е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 544/2021 г. по описа
на ОС Ловеч, ведно със законната лихва върху главниците на обезщетенията,
считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 15.04.2024 г.
до окончателното й заплащане. В ИМ се твърди, че въз основа на внесен
обвинителен акт от ОП Плевен против ищеца е образувано НОХД № 544/2021
г. по описа на ОС Ловеч. Твърди се, че с обвинителният акт срещу ищеца са
повдигнати обвинения в качеството на подсъдим за продължавано
престъпление по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2, т. 6 и т. 7 от НК вр. чл. 26 от НК,
извършено през периода 01.12.2011 г. – 13.06.2012 г. в качеството на
изпълнителен директор и представител на „Хранителни стоки – Плевен“ АД,
гр. Плевен и за престъпление по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 от НК, извършено в
1
същото качество на 30.03.2015 г.. Твърди, че след проведено съкратено
съдебно следствие производството по НОХД № 544/2021 г. по описа на РС
Ловеч е приключило с оправдателна присъда, която е потвърдена с решение №
114/12.10.2023 г. по ВНОХД № 568/2023 г. на ВтАС, потвърдено от своя страна
с решение № 231/15.04.2024 г. по КНОХД № 1175/2023 г. на ВКС. Твърди се,
че наказателното производство против ищеца на досъдебната и съдебната
фаза е продължило около седем години от 2017 г. до 15.04.2024 г., за който
период е претърпял имуществени и неимуществени вреди, като оценява
последните на 50 000 лв.. Твърди се, че е заплатил адвокатско възнаграждение
за защита в наказателното производство общо в размер на 6 300 лв.. Твърди
се, че като представител на „Хранителни стоки – Плевен“ ЕООД, гр. Плевен
през 1997 г. е бил отличен от кмета на гр. Плевен с диплом „Бизнесмен на
годината, ползвал се е с добро име и уважение както между търговските си
партньори, така и между близките и познатите си като представител на голямо
търговско дружество с добра репутация, имал нормални семейни отношения и
влошено здравословно състояния, тъй като непосредствено преди образуване
на ДП е диагностициран със злокачествено онкологично заболяване – рак на
простатата, както и с диабетна полиневропатия, диабетна ретинопатия,
хипертонично сърце и захарен диабет с неврологични усложнения. Твърди се,
че обвиненията срещу него са създали отрицателни изживявания, свързани с
възможността да бъде реализирана наказателната му отговорност,
притеснения относно отражението на информацията за воденото наказателно
производство върху семейството му и познатите му в гр. Плевен, отрицателни
изживявания в резултат на създадената му регистрация като криминално
проявено лице, унижение, че е приравнен на лица, за които в обществото има
негативни нагласи, уронване на престижа му пред банковите институции в
резултат на наложен запор на банковите му сметки по време на водения
процес, уронване на авторитета му в резултат на публикациите в електронния
сайт на „Плевен за Плевен“ на 15.09.2023 г., в които се описвали факти във
връзка с воденото срещу него наказателно производство, станали достояние на
голям кръг хора и липсата на информация за постановената спрямо него
оправдателна присъда в последствие. Твърди се, че здравословното му
състояние се влошило по време на водения срещу него процес, тъй като
въпреки провежданото лечение негативните емоции, които е изживявал му се
отразявали неблагоприятно. Твърди се, че обвиненията са се отразили
2
неблагоприятно и върху отношенията му с дъщеря му, която била студентка
по право към този период и била наясно с последиците от търсената от него
наказателна отговорност.Твърди се, че проведеният срещу него наказателен
процес бил продължителен и свързан с разпити на десетки свидетели и вещи
лица, като единствено неговото процесуално поведение в съдебната фаза е
допринесло за съкращаването му. Моли се съда като съобрази изложеното в
ИМ и събраните по делото доказателства да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати претендираните суми за обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяко
от тях, като му присъди и направените по делото разноски. По делото е
внесена дължимата държавна такса за образуване на делото в размер на 20
лв..
В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор, депозиран от
прокурор в ОП – Плевен И. Ш., с който се оспорва основателността на
предявените искове. В отговора се посочва, че ДП е образувано на 12.07.2017
г. срещу неизвестен извършител за престъпления по чл. 255 ал. 3 вр. чл. 26 от
НК, а ищецът е привлечен като обвиняем за тези престъпления с
постановление от 25.06.2021 г.. Посочва се, че на 14.09.2021 г. ОП Плевен е
внесла обвинителен акт срещу ищеца в ОП Плевен за престъпление по чл. 255
ал. 3 вр. чл. 26 от НК, като след отвод на съдиите от ОС Плевен делото е
изпратено на ОС Ловеч, където е образувано като НОХД № 544/2021 г. и е
приключило с оправдателна присъда на 22.11.2022 г.. Посочва се, че с
решение № 114/12.10.2023 г. по ВНОХД № 568/2023 г. на ВтАС
оправдателната присъда е потвърдена, а с решение № 231/15.04.2024 г. по
КНОХД № 1175/2023 г. на ВКС е потвърдил решението на ВтАС. Посочва се,
че по време на воденото срещу ищеца наказателно производство по
отношение на него е взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“ и не
са налагани други мерки за процесуална принуда. Ответникът прави следните
възражения по отношение на претендираните от ищеца права: Възразява, че
размерът на претендираните имуществени вреди е недоказан, тъй като по
делото няма доказателства за договорен и заплатен адвокатски хонорар.
Възразява, че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди е завишен и не съответства на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД относно
справедлив размер на обезщетението, като не съответства както на реално
3
претърпените вреди, така и на икономическия стандарт в страната, а наред с
това не е съобразен със съдебната практика, вкл. тази на ЕСПЧ по аналогични
случаи. Възразява, че липсват доказателства как реално обвиненията са се
отразили на ищеца и същият да е претърпял неимуществени вреди, свързани
със социалната му изолация, дискомфорт и съществено засягане на
личностната му сфера в пряка връзка с наказателното преследване. Възразява
наказателното производство да е провеждано срещу ищеца в периода преди
25.06.2021 г., че реалната му продължителност е много по-кратка и е
продължило в рамките на разумния срок до приключването му на 15.04.2024
г.. Възразява, че с оглед взетата най-лека мярка за неотклонение не е
ограничавано правото на ищеца на лична свобода и неприкосновеност, на
местожителство и придвижване, както и правото му на лична свобода и
сигурност и същият не е бил препятстван да води пълноценен личен живот, да
работи и да има социални контакти. Възразява, че не носи отговорност за
действията на органите на МВР във връзка с полицейската
криминалистическа регистрация на ищеца. Възразява, че не носи отговорност
за влошеното здравословно състояние на ищеца, тъй като представените
писмени доказателства установяват, че заболяванията му са с голяма давност
и са диагностицирани преди започване на наказателното производство спрямо
ищеца. Възразява да носи отговорност за цитираната медийна публикация
относно воденото наказателно производство, тъй като се касае за авторска
журналистическа интерпретация, а не за съобщаване на факти от страна на
Прокуратурата. Възразява, че факта на постановяване на оправдателната
присъда има характер на репарация и възмездява частично понесените
неимуществени вреди в резултат на процеса. Моли се съда като съобрази
изложеното в отговора на ИМ и събраните по делото доказателства да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове или
алтернативно да присъди обезщетение за неимуществени вреди в
съответствие с чл. 52 от ЗЗД в по-нисък от претендирания размер.
В о.с.з. ищецът се явява лично и чрез пълномощника си адвокат В. С. от
ПлАК поддържа предявените искове и претендира направените по делото
разноски.
Ответната прокуратура чрез прокурор в ОП Плевен И. Ш. поддържа
отговора на ИМ и изразява становище за неоснователност и недоказаност на
предявените искове и алтернативно за завишен размер на претенцията за
4
неимуществени вреди.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по
делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и 235 от ГПК
поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано. Съгласно разпоредбата на чл. 4
ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице.
Съгласно т. 4 на ТР № 3/2004 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на
ВСК отговорността на Държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда за извършено престъпление - чл. 2 т. 2 изр. 1 ЗОДВПГ
/сега чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ/. От този момент държавните органи изпадат в
забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да
тече погасителната давност за реализиране отговорността на държавата.
Съгласно т. 1 на ТР № № 1/27.11.2023 г. по тълк. дело № 1/2022 г. на
ОСГК на ВКС обезщетението за неимуществени вреди, претендирани по чл. 2
ал. 1 т. 3 и по чл. 2б ЗОДОВ се определя глобално като в мотивите съдът
следва да обсъди и критериите за нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, както и изрично да посочи каква част от
глобално определеното обезщетение се отнася за тях.
С ИМ ищецът С. В. Х. e предявил против Прокуратурата на РБ,
представлявана от Главния прокурор с искове с правно основание чл. 2 ал. 1 т.
3 пр. 1 от ЗОДОВ, както следва:
иск за сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
5
неимуществени вреди в резултат на повдигнати обвинения по чл. 255 ал. 3 вр.
ал. 1 т. 2, т. 6 и т. 7 от НК вр. чл. 26 от НК и чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 от НК, за
които ищецът е оправдан с влязла в законна сила на 15.0.2024 г. присъда по
НОХД № 544/2021 г. по описа на Окръжен съд Ловеч, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 15.04.2024 г. до окончателното й
заплащане и
иск за сумата от 6 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат на повдигнати обвинения в резултат на
повдигнати обвинения по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2, т. 6 и т. 7 от НК вр. чл. 26
от НК и чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 от НК, за които ищецът е оправдан с влязла в
законна сила на 15.0.2024 г. присъда по НОХД № 544/2021 г. по описа на
Окръжен съд Ловеч, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.04.2024 г. до окончателното й заплащане.
В тежест на ищеца в производството е да докаже, че: срещу него е
водено наказателно производство, приключило със съдебен акт, с който е
оправдан по повдигнатите обвинения, реалното претърпяване на описаните в
ИМ неимуществени и имуществени вреди през периода на воденото срещу
него наказателно производство и наличието на пряка причинна връзка между
незаконното обвинение и претърпените имуществени и неимуществени вреди.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
Установява се от том 1 на приложеното досъдебно производство /ДП/ №
Д-169/2017 г. /ЗМ-124/2017 г. по описа на ОД на МВР Плевен/, че след
запознаване от прокурор в ОП Плевен с материалите по прокурорска преписка
№ 2522/2016 г. по описа на същата прокуратура на 12.07.2017 г. е издадено
прокурорско постановление за образуване на ДП срещу неизвестен
извършител за това, че през периода 2011-2014 г. в гр. Плевен при условията
на продължавано престъпление, в качеството на управител и представляващ
„Хранителни стоки-Плевен“ АД, гр. Плевен избегнал установяване и плащане
на данъчни задължения в особено големи размери – ДДС и корпоративен
данък – престъпление по чл. 225 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2, т. 5, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26 ал.
1 от НК. Установява се, че с постановлението са дадени указания за
разследване на сделките между „Хранителни стоки-Плевен“ АД и
дружеството „Гард-С“ ЕООД, между „Хранителни стоки-Плевен“ АД, гр.
Плевен и други търговци, свързани с продажбата на захар, на сделките
6
свързани с продажба на дялове и акции с „Вико Слав Инвест“ ЕООД и
„Хранителни стоки пропърти“ АД и дейността на тези дружества. Установява
се, че основание за образуваните преписка и ДП е станал издаден на
10.11.2015 г. ревизионен акт на „Хранителни стоки-Плевен“ АД, гр. Плевен,
представлявано от ищеца С. Х. и доказателствата, събрани в хода на
ревизионното производство свързани с престъпление, водещо до избягване на
установяване и плащане на данъчни задължения. Установява се, че с
постановление на ст. разследващ полицаи за възлагане на отделни действия по
разследването от 14.07.2017 г. /том 24 от ДП/ е възложено на полицейските
органи в гр. Плевен и в други райони по реда делегацията да извършат
необходимите оперативно - издирвателни мероприятия за установяване на
извършителя на престъплението – управител и/или управляващ „Хранителни
стоки-Плевен“ АД, гр. Плевен, както и съпричастните лица, които са
извършили или получили доставки от ревизираната фирма. Установява се, че с
постановление от 17.05.2021 г. на прокурор в ОП Плевен на разследващия
орган са дадени указания ищецът С. Х. да бъде привлечен като обвиняем за
две престъпления, извършени в качеството на изпълнителен директор на
„Хранителни стоки-Плевен“ АД, гр. Плевен - престъпление по чл. 255 ал. 3
вр. ал. 1 т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, извършено през периода
01.12.2011 г. – 13.06.2012 г. и престъпление по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 от НК,
извършено на 30.05.2015 г.. Установява се, че след връчена призовка на
22.06.2021 г. на ищеца в качеството на обвиняем с постановление на гл.
разследващ полицай от 25.06.2021 г. ищецът е бил привлечен в качеството на
обвиняем за посочените по-горе две престъпления, като със същото по
отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“. Установява се,
че на същата дата е съставен протокол за разпит на ищеца като обвиняем, но
същият е отказал да даде обяснения, тъй като не е запознат с материалите по
ДП и желае да бъде представляван от адвоката си Х.Б. от САК. Установява се,
че на 10.08.2021 г. ищецът в качеството на обвиняем се е явил със защитника
си, посочен по-горе и е дал обяснения във връзка с повдигнатите му
обвинения. Установява се, че на 29.06.2021 г. по ЧНД № 465/2021 г. Плевенски
окръжен съд е издал обезпечителна заповед № 28, с която на основание чл. 72
ал. 2 вр. ал. 1 от НПК вр. чл. 390 от ГПК е допусната обезпечителна мярка –
запор върху посочени 14 банкови сметки, с титуляр ищеца в 7 банки за
обезпечаване на наложено наказание конфискация на цялото или част от
7
имуществото за престъпленията, за които ищецът е привлечен като обвиняем.
Установява се, че с протокол за предявяване на разследване от 10.08.2021 г.
/том 24 от ДП/ в присъствието на защитника му посочен по - горе на ищеца са
предявени материалите по ДП и ищецът е дал обяснения във връзка с
обвиненията, за които е привлечен, след което със заключително мнение от
18.08.2021 г. ДП е изпратено на ОП Плевен с мнение за повдигане на
обвинения и предаване на ищеца на съд. Установява се от приложените в том
2 – 5 вкл. на ДП писмени доказателства, че в периода 03.10.2017 г. – 23.04.2021
г. са извършени множество действия по разследването, като са разпитани
значителен брой свидетели, на които са поставяни конкретни въпроси във
връзка със сделките посочени по-горе, познанството и контактите на
свидетелите с ищеца и отношенията между тях, част от които свидетели са
бивши служители и бивши и настоящи членове на СД на „Хранителни стоки -
Плевен“ АД, гр. Плевен, в производство по несъстоятелност през този период,
сред които свидетелката Б. като гл. счетоводител на дружеството, а други
свидетели са съконтрахенти на ищеца, изисквани са значителен брой писмени
доказателства във връзка с осъществените сделки и осчетоводяването им,
изготвено е заключение на съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице
В.В.. Установява се от приложените в том 6 – 8 вкл. на ДП писмени
доказателства, че в периода 14.10.2019 г. – 23.04.2021 г. са извършени
действия по разследването и извън пределите на РБ свързани със сделките със
захар, сключени от управляваното от ищеца дружество през 2012 г., като са
изготвени европейски заповеди за разследване и събиране на доказателства в
Гърция и Румъния, разпитвани са свидетели в тези страни, събирани са
писмени доказателства – банкова и счетоводна документация. Установява се
от приложените в том 9 – 23 вкл. - и том 25 - 28 вкл. на ДП писмени
доказателства, че в периода 18.07.2018 г. – 23.04.2021 г. са извършени
множество действия по разследването, изразяващи се в събиране на изискана
банкова, счетоводна и данъчна информация, справки от АВ за периода 2011 -
2015 г. за управляваното от ищеца през този период дружество „Хранителни
стоки - Плевен“ АД, изискван е ревизионния акт за управляваното от ищеца
дружество от 10.11.2015 г. и документите във връзка с издаването му,
обясненията и възраженията на ищеца във връзка с акта, документите във
връзка с водените адм. Дело № 151/2016 г. по описа на АС- Велико Търново и
адм. дело № 4548/2017 г. на ВАС с предмет обжалване на ревизионния акт,
8
приключили на 24.01.2018 г. с частично уважаване на жалбата, но
отхвърлянето й в частта относно данъчни права и задължения на дружеството
във връзка със сделките, предмет на наказателното разследване, банкова,
счетоводна, данъчна информация и притежавани МПС за 2012 г. по
отношение търговските дружества в страната, с които управляваното от ищеца
дружество е сключвало сделки с предмет продажба на захар, данъчна
информация за 2014 г. за търговското дружество ***, с което управляваното от
ищеца дружество е сключило договор за продажба на акции на дружеството
„Хранителни стоки пропърти“ АД, гр. Кюстендил, банкова, счетоводна и
данъчна информация за посоченото по-горе дружество, информация от
търговския регистър относно управляваното от ищеца дружество,
дружествата, по отношение, на които същото се явява едноличен собственик
на капитала – „Вико – Слав“ ЕООД, гр. Луковит и „Хранителни стоки
пропърти“ АД, гр. Кюстендил, както и на всички останали дружества -
съконтрахенти в сделките със захар, дялове и акции, в които е участвало
управляваното от ищеца дружество през периода 2011 – 2015 г., посочен в
постановлението за образуване на ДП. Установява се от изготвената в ДП
справка за съдимост на ищеца, че същият е неосъждан.
Установява се, че въз основа на внесен на 14.09.2021 г. обвинителен акт
от прокурор в ОП Плевен е образувано НОХД № 616/2021 г. по описа на ОС
Плевен, като с внесения обвинителния акт ищецът е обвинен за същите две
престъпления по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и чл.
255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 от НК, за които е привлечен в посоченото по-горе ДП.
Установява се, че делото е прекратено пред ОС Плевен поради отвод на
всички съдии в този съд, след което с определение № 60129/16.12.2021 г. по
НЧХД №1063/2021 г. на ВКС делото е изпратено за разглеждане от ОС Ловеч.
Установява се, че пред ОС Ловеч делото е образувано като НОХД № 544/2021
г. и по делото са насрочени 2 открити разпоредителни заседания на 08.02.2022
г. и на 18.02.2022 г. и 1 открито съдебно заседание на 24.02.2022 г., на първото
от които ищецът в качеството на подсъдим не се е явил поради заболяване от
Ковид, за което са представени доказателства, а на останалите две се е явил
лично и с упълномощения адвокат В. С. от ПлАК. Установява се, че с
определение № 129/24.04.2022 г., постановено в о.с.з. ОС Ловеч е прекратил
делото и е върнал същото на ОП Плевен за отстраняване на съществени
процесуални нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
9
на процесуалните права на подсъдимия, но определението е атакувано с
частен протест от прокурора и с решение № 51/29.04.2022 г. по ВНОХД №
94/2022 г. на ВТАС отменено, а делото е върнато на ОС Ловеч за
продължаване на съдопроизводствените действия. Установява се, че по делото
пред ОС Ловеч са проведени още 5 открити съдебни заседания /08.06.2024 г.,
04.08.2022 г., 20.09.2022 г., 24.10.2022 г., 22.11.2022 г./, на които ищецът се е
явил лично и с упълномощения адвокат С., като в проведеното на 08.06.2022 г.
о.с.з. ход на делото не е даден поради отвод на съдията – докладчик по искане
на представителя на прокуратурата, а проведеното на 24.10.2022 г. о.с.з. е
отложено поради служебен ангажимент на адвокат С.. Установява се, че пред
ОС Ловеч ищецът своевременно е поискал разглеждане на делото по реда на
чл. 371 т. 1 от НПК при съкратено съдебно следствие като е поискал да се
разпитат вещото лице В.В. и един свидетел и да се съберат нови писмени
доказателства и исканията му са уважени от съда. Установява се, че в хода на
съдебното дирене по искане на ищеца са допуснати допълнителна съдебно-
икономическа експертиза, изготвена от вещото лице В.В. и съдебно-
оценителна експертиза, изготвена от лицензиран оценител вещото лице Б.Д..
Установява се, че при разглеждане на НОХД № 544/2021 г. по описа на ОС
Ловеч по отношение на ищеца като подсъдим е взета мярка за неотклонение
„подписка“. Установява се, че ОС Ловеч е постановил оправдателна присъда
№ 14/22.11.2022 г. по делото, с която ищецът в качеството на подсъдим е
признат за невиновен и по двете повдигнати против него обвинения.
Установява се, че пред ОС Ловеч ищецът в качеството на подсъдим е бил
защитаван от защитника си адвокат В. С., на която по силата на договори за
правна помощ, същият е заплатил възнаграждение общо в размер на 1 800 лв.,
платени както следва: на 25.01.2022 г. в размер на сумата от 300 лв. /арг. л. 19
от том I на НОХД № 544/2021 г./ и на 01.02.2022 г. в размер на сумата от 1 500
лв. /арг. л. 22 от том I на НОХД № 544/2021 г./.
Установява се, че въз основа на протест от ОП Плевен на 20.02.2023 г. е
образувано ВНОХД № 46/2023 г. по описа на ВтАС и след проведени три
открити съдебни заседания /03.04.2023 г., 12.06.2023 г. и 18.09.2023 г./, на
които ищецът в качеството на въззиваем подсъдим се е явявал лично и с
упълномощения защитник адвокат В. С., ВтАС е постановил решение №
114/12.10.2023 г., с което е потвърдил изцяло оправдателната присъда на ОС
Ловеч. Установява се, че във въззивното производство са уважени
10
доказателствените искания на представителя на Апелативна прокуратура
Велико Търново като са разпитани двама свидетели и са приети заключение на
съдебно-графологическа експертиза и допълнителни писмени доказателства.
Установява се от представения договор за правна помощ от 20.02.2023 г., че за
защитата му по въззивното наказателно дело пред ВтАС ищецът е договорил
възнаграждение в размер на 2 500 лв. за тази инстанция със защитника си
адвокат В. С., като е заплатил сумата от 500 лв. при сключване на договора и е
поел задължение да заплати разликата при насрочване на делото. /арг. л. 32 от
ВНОХД № 56/2023 г./.
Установява се, че въз основа касационен протест от ВтАП на 21.12.2023
г. е образувано КНОХД № 1175/2023 г. по описа на ВКС и след проведено
едно открито съдебно заседание на 16.02.2024 г. по делото, на което ищецът в
качеството на подсъдим се е явил лично и с упълномощения защитник адвокат
В. С., ВКС е постановил решение № 231/15.04.2024 г., с което е потвърдил
изцяло решението на ВтАС. Установява се, че за защитата му по касационното
наказателно дело пред ВКС ищецът е заплатил на защитника си адвокат В. С.
възнаграждение в размер на сумата от 2 000 лв. на 21.11.2023 г. /арг. л. 28 от
КНОХД № 1175/2023 г./.
Установява се, че след влизане в сила на оправдателната присъда по
повдигнатите срещу него обвинения с определение № 237/13.05.2024 г. по
НОХД № 544/2021 г. ОС Ловеч е оставил без уважение молбата на ищеца по
реда на чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК за присъждане на направените разноски пред
ВтАС.
Установява се, че с определение № 442/17.09.2024 г., влязло в законна
сила на 08.10.2024 г. по НОХД № 544/2021 г. ОС Ловеч е отменил на
основание чл. 402 от ГПК допуснатата с определение № 28/29.06.2021 г. по
НЧХД № 465/2021 г. на ОС Плевен обезпечителна мярка – запор върху 14
банкови сметки в 7 банки с титуляр ищеца, в качеството на обвиняем по ДП №
160/2017 г. по описа на ОП Плевен, която мярка е имала за цел да обезпечи
наказанието „конфискация“, предвидено за престъпленията, за които е
привлечен като обвиняем.
Спорни по делото се явяват обстоятелства претърпял ли е ищецът С. Х.
твърдените в ИМ имуществени и неимуществени вреди и намират ли се
същите в пряка причинна връзка с влязла в законна сила на 15.04.2024 г.
11
оправдателната присъда за повдигнатите срещу него незаконни обвинения за
престъпления по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и по
чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 от НК. Спорно в производството по делото е и
обстоятелството какъв е периодът на воденото срещу ищеца наказателно
производство, приключило с влязлата в сила оправдателна присъда, респ.
претърпял ли е вреди неимуществени вреди ищецът в резултат на незаконните
обвинения преди привличането му като обвиняем и разумен ли е бил срока на
воденото срещу ищеца наказателно производство.
За установяване на спорните обстоятелства по делото ищецът е
представил писмени и е посочил гласни доказателства.
Установява се от представените по делото в заверен препис или
оригинал договори за правна помощ между ищеца и адвокат В. С. от
25.01.2022 г., 01.02.2022 г., 20.02.2023 г. и 21.11.2023 г. , че съгласно същите
ищецът е заплатил на адвокат С. адвокатски възнаграждения по НОХД №
544/2021 г. по описа на ОС Ловеч, ВНОХД № 56/2023 г. по описа на ВтАС и
КНОХД № 1175/2023 г. по описа на ВКС в общ размер от 6 300 лв., както
следва: на 25.01.2022 г. – 300 лв., на 01.02.2022 г. – 1 500 лв., на 20.02.2023 г.
– 500 лв. и допълнително след това 2 000 лв. при договорено възнаграждение
в размер на 2 500 лв. и на 21.11.2023 г. – 2 000 лв.. Представените договори за
правна помощ са идентични или кореспондират с представените в оригинал
или заверен препис в хода на наказателното производство договори, посочени
по-горе.
Установява се от представените по делото ЕР на ТЕЛК №
1788/117/28.06.2017 г. и ЕР на ТЕЛК № 91217/69/07.04.2023 г. при УМБАЛ –
Плевен, че считано от 20.05.2017 г. на ищеца е признато общо заболяване
„злокачествено новообразувание на простата, карцинома гландуле простата Т2
NО МО Радикална простатектомия, ХСБ 2 ст., хипертонично сърце, захарен
диабет 2, тип на лечение пер ос КДС – ДПНП“, за което му е определена 92 %
нетрудоспособност с без чужда помощ за срок от 2 години, а при
освидетелстването му през 2023 г. при ищеца са диагностицирани наред със
тези заболявания също диабетна полиневропатия и диабетна ретинопатия,
като за всички заболявания му е определена 50 % нетрудоспособност
пожизнено.
Установява се от представения по делото диплом от 1997 г., издаден от
12
Кмета на община Плевен, че през 1997 г. ищецът е признат за бизнесмен на
годината в гр. Плевен.
Установява се от представените по делото диплома за висше
образование на ищеца от 1989 г., издадена от ВФИ „Д.П. Ценов“ Свищов и
страници 1-5 и 10-15 от трудова книжка на ищеца, издадена от ОСПТ
„Хранителни стоки“ Плевен, че същият е завършил висшето си икономическо
образование през м. февруари 1989 г., постъпил е на работа в горепосоченото
предприятие през м. май 1989 г. и ТПО между страните е прекратено на
06.09.1994 г..
Установява се от представената по делото разпечатка от публикация от
15.09.2023 г. в „Плевен за Плевен“, че в същата е отразено, че след протест на
Окръжна прокуратура Плевен Апелативния съд ще гледа дело с участието на
директора на „Хранителни стоки - Плевен“ АД. В публикацията е отразено, че
ищецът е подсъдим в качеството на изпълнителен директор и управляващ
горепосоченото дружество, както и е въпроизведена частта от диспозитива на
оправдателната присъда на ищеца, касаеща обвиненията. Посочено е, че
информацията за въззивния протест и насроченото второ съдебно заседание
пред ВтАС за 18.09.2023 г. е получена от ОП Плевен.
Установява се от показанията на допуснатите до разпит свидетелите Е.
Н. Б. и Н. П. Х., че първата от тях е била главен счетоводител през периода
2002 г. – 2015 г. във фирмата, в която ищецът е работил като изпълнителен
директор, а втората от свидетелките е негова съпруга повече от 30 години и
имат родени от брака им две пълнолетни деца. Свидетелката Б. установява, че
отношенията й с ищеца са имали единствено професионален и служебен
характер, както и че доброто й впечатление от него като човек и работодател
не се е променило въпреки воденото срещу него наказателно производство.
Свидетелката установява, че ищецът се е ползвал с добро име както сред
подчинените си, така и сред контрахентите си и е бил познат в обществото и
търговските среди като коректен и точен човек, добър професионалист с
много контакти. Установява, че след започване на наказателното дело срещу
ищеца през 2017/2018 година той се сринал психически, както и че към този
момент той вече имал диагностицирано онкологично заболяване, за което тя
разбрала от болничен лист представен от него по дело в гр. Велико Търново.
Установява, че не е обсъждала с него състоянието му и как се чувства, но има
13
впечатление, че изглеждал много зле визуално и е бил съсипан. Установява, че
ищецът има две деца, като дъщеря му е юрист, а сина му икономист, но лично
тя не е имала директен контакт с тях. Установява се от показанията на
свидетелката Х., че семейството е имало нормален семеен живот до 2017 г.,
когато след като е започнал да се възстановява физически от онкологична
операция изведнъж състоянието на ищеца се влошило както физически, така и
психически. Свидетелката установява, че ищецът не е споделил веднага с нея
за образуваното срещу него наказателно производство, но след това й е
разказал и цялото семейство е изживяло много тежко обвиненията срещу него
и възможността той да влезе в затвора. Установява, че ищецът не споделял
подробности, но видимо състоянието му се влошило въпреки, че провеждал
лечение, децата им се притеснили за него, като дъщерята им решила да учи
право, а синът им се върнал в гр. Плевен за да е близо до баща си и като цяло
животът на семейството се променил значително. Установява, че ищецът и
семейството му не смеели да излизат по улиците, защото се притеснявали от
обвиненията, че ищецът е престъпник, а враждебното поведение на
разследващия полицай спрямо ищеца като обвинен за престъпления за
9 000 000 лв, за което разбрали от сестрата на свидетелката след нейн разпит в
ДП допълнително допринесло за притесненията им. Свидетелката установява,
че близките им не вярвали, че ищецът е виновен, но е имало и хора, които са
повярвали и в един момент цялото семейство се чувствали изолирани от
обществото. Установява, че семейните им отношения станали трудни,
тягостни, трудно говорели дори с децата си, приятелите им се дистанцирали,
тя самата чувствала, че хората ги обвиняват и не им вярват. Установява, че
ищецът се е явявал на заседания пред съдилищата в Ловеч и във Велико
Търново, но тя лично не го е придружавала. Съдът съобрази евентуалната
заинтересованост на втората свидетелка като съпруга на ищеца, но като
съобрази, че показанията на свидетелите кореспондират помежду си и с
представените по делото писмени доказателства както относно водените дела
срещу ищеца и основното му заболяване, така и относно промяната на
състоянието му и не са опровергани от други събрани по делото доказателства
приема, че същите са обективно и безпристрастно дадени пред съда и следва
да бъдат кредитирани.
По основателността на предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди:
14
За да определи размера на дължимото обезщетение, съдът следва да
вземе предвид всички факти и обстоятелства, имащи значение с оглед
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател - продължителността на воденото наказателно
производство, личността на увредения, положението му в обществото и
притежаваният от него авторитет, начина му на живот, обичайната среда,
контактите и социалния му живот, работата му, настъпилите промени в
отношенията в семейството, в начина му на живот като цяло, върху личния,
обществения и професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на
увредения, негативното отражение в резултат на воденото наказателно
производство върху душевното му и здравословно състояние, естеството на
причинените на ищеца неудобства, стандарта на живот в страната по време на
воденото наказателно производство и др.. В този смисъл е ППВС № 5/1964 г.,
както и трайната практика на ВКС, в която се приема, че при преценката си по
чл. 52 от ГПК съдът следва да отчете личността на ищеца, ведно с начина му
на живот, интереси, средата му, трудовата биография, като обуславящи и
интензитета на усещането за накърненото лично достойнство и чувство за
справедливост, като приема, че когато едно лице е осъждано и за други
престъпления, интензитетът на страданията му не би могъл да се сравни с тези
на лице, по отношение на което за първи път се повдига обвинение. В трайната
си практика ВКС приема също, че когато се твърди причиняване на болки и
страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на
здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни
обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено
положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба,
за да могат да станат част от предмета на иска. ВКС приема, че съдът не е
строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане
в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди
поради незаконно обвинение, както и на причинно следствената връзка между
него и незаконното обвинение, но в случаите обаче, когато се търсят и
съответно установяват увреждания над обичайното, съдът може да ги уважи
само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и
причинната връзка. В трайната си практика ВКС приема също, че
15
справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД до голяма степен е изпълнена с морално
съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални
блага, като от значение и е създаденият в съдебната практика ориентир
относим за аналогични случаи, защото равенството в обществото следва да
намери израз и в сферата на нематериалните ценности. ВКС приема, че като
база за определяне на паричния еквивалент на обезщетението за
неимуществени вреди следва да служи още икономическият растеж,
стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните способности в страната към датата на увреждането, че
моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение
следва да съответства на необходимото за преодоляването им като
определянето на обезщетение, по-голямо от необходимото за преодоляване на
претърпените вреди води до неоснователно обогатяване и е в дисхармония със
справедливостта.
Повдигането на незаконно обвинение само по себе си е увреждащо
действие, тъй като засяга личният живот, професионалния авторитет и
достойнство на всеки гражданин. При съобразяване на представените по
делото доказателства в тяхната съвкупност съдът приема за доказано по
делото, че наказателното производство спрямо ищеца е проведено през
периода 12.07.2017 г. – 15.04.2024 г . и с оглед постановената оправдателна
присъда спрямо ищеца са налице предпоставките на основанията на чл. 2 ал. 1
т. 3 пр. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Държавата чрез нейният
процесуален субституент Прокуратурата на РБ чрез заплащане на
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди през този
период в пряка причинна връзка с незаконните обвинения, за които е
оправдан. Досъдебно наказателно производство е образувано с прокурорско
постановление на 12.07.2017 г. за извършено през периода 2011-2014 г. в гр.
Плевен продължавано престъпление по чл. 225 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2, т. 5, т. 6 и т.
7 вр. чл. 26 ал. 1 от НК срещу неизвестен извършител, който към този период
е имал качеството на управител и представляващ „Хранителни стоки-
Плевен“ АД, гр. Плевен, каквото качество безспорно към този момент е
притежавал единствено ищеца, тъй като по делото се установи, че от
регистриране на дружеството до прекратяване на правомощията му в
производството по несъстоятелност той е бил единственото лице,
управляващо и представляващо дружеството. Безспорно се установи по
16
делото, че след проведени множество действия по разследване за период от
четири години, включващи значителен обем банкова, данъчна, счетоводна,
регистърна и друга документация в страната и извън нея, разпит на
значителен брой свидетели в страната и извън нея и изготвяне на заключение
на съдебно-счетоводна експертиза с постановление от 25.06.2021 г. именно
ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършени две
престъпления по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и по
чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 от НК, които като фактически състави са включени в
престъплението, за което е образувано ДП. Безспорно се установи по делото,
че обвинителния акт срещу ищеца е внесен в съда на 14.09.2021 г., а
оправдателната присъда по отношение на повдигнатите на ищеца обвинения е
влязла в законна сила на 15.04.2024 г., като наказателното дело в съдебната му
фаза е проведено на три инстанции – пред ОС Ловеч, ВтАС и ВКС. Като
първоначалната дата съдът възприема 12.07.2017 г. независимо от
обстоятелството, че ДП е образувано и водено срещу неизвестен извършител
до 25.06.2021 г., тъй като в постановлението за образуването му е посочено
качеството на лицето извършител на престъплението за периода 2011-2014 г., а
именно този, който е имал качеството на управител и представляващ
„Хранителни стоки-Плевен“ АД, гр. Плевен, каквото качество по отношение
на дружеството е притежавал единствено ищеца. Постановлението, с което
ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за две престъпления,
обособени от престъплението, за което образувано ДП е съставено на
25.06.2021 г., но това обстоятелство не променя началният момент на
започване на наказателното производство спрямо ищеца, а има значение само
при преценката на тежестта и степента на засягане на правната му сфера, тъй
като е довело до увеличаване степента на наказателна репресия спрямо ищеца
и разграничаване на две отделни обвинения за престъпления, за всяко от които
се налага отделно наказание. За да направи тези изводи съдът съобрази
практиката на ЕСПЧ /решения Ф. и др. с/у Италия, 1982 г., К. с/у Италия,
1982 г.,П. с/у Италия (No.1), 1991 г., В. с/у Италия, 1991 г., Е. с/у Германия,
1983 г., Р.Г. с/у България и др./, в която при обсъждане на „разумния срок“ по
чл. 6 §1 от КЗПЧОС е разгледан и въпроса за релевантният период, за начален
момент на който се счита „повдигането на обвинение“, както и съобрази
основаната на нея на трайна практика на ВКС в тази насока. В § 110 на
решение Е. с/у Германия, 1983 г. ЕСПЧ приема, че защитата, предоставена от
17
чл. 6 § § 1 и 3, се прилага за лице, което е обект на "наказателно обвинение" в
автономния смисъл на понятието по Конвенцията и "наказателно обвинение"
съществува от момента, в който лицето е официално уведомено от
компетентния орган за твърдението, че е извършило престъпление или от
момента, в който положението му е било съществено засегнато от действията,
предприети от властите в резултат да подозрение срещу него. В р. II, А, т. 16
на решение от 14.10.2010 г. по дело на Р.Г. с/у България ЕСПЧ напомня, че
докато думата „обвинение” за целите на член 6 § 1 от Конвенцията може най-
общо да бъде дефинирана като „официално уведомление, връчено на лице от
компетентния орган по обвинението, за извършено наказателно
престъпление”, но в някои случаи тя може да може да включва и други
измерения, които косвено загатват за подобно обвинение и които
едновременно с това засягат съществено ситуацията на уличения. ЕСПЧ
приема, че крайният момент по отношение преценката на релевантния период
е този, в който съдът прекратява несигурността в правното положение, като по
наказателни дела това е моментът, в който подсъдимият е уведомен за
окончателно прекратяване на преследването или за влязла в сила присъда,
ведно с мотивите, с която е оправдан или признат за виновен. Налице е и
трайна практика на ВКС в тази насока, в която се приема, че употребеният в
чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ израз "обвинение в извършване на престъпление"
следва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в
тесния му наказателно-процесуален смисъл. /В този смисъл са решение №
187/13.06.2012 г., постановено по гр. дело № 1215/2011 г. по описа на ВКС,
решение № 425 от 1.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3143/2015 г., IV г. о., ГК,
решение № 50084 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1961/2022 г., III г. о., ГК
и много други/. В хипотеза като настоящата, когато първоначално
досъдебното наказателно производство е образувано срещу неизвестен
извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпно деяние,
а едва по-късно ищецът е бил уличен и/или срещу него е било повдигнато
обвинение за същото престъпление ВКС приема, че той търпи вреди от
наказателното преследване и в периода от време преди уличаването му, респ. -
повдигането на обвинението срещу него, ако той е бил единственото лице,
което е могло да извърши престъпното деяние, за което производството
първоначално е образувано срещу неизвестен извършител и в тези случаи
ищецът търпи вредите от наказателното преследване от момента, в който е
18
узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно
деяние, което единствено той би могъл да извърши. /В този смисъл е
определение № 1093 от 7.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2765/2024 г., III г.о./
Ищецът не е бил разпитван като свидетел в хода на ДП и по отношение на
него не са извършвани конкретни процесуално -следствени действия преди
22.06.2021 г., когато е призован по ДП за привличане като обвиняем, но от
показанията на разпитаните две свидетелки, които кореспондират помежду си
и с доказателствата, съдържащи се в ДП посочени по-горе, по делото се
установи, че значително по-рано от привличането му като обвиняем, още през
2017 г. ищецът е узнал за образуваното наказателно производство и
престъплението, за което е уличен поради провежданите в хода на ДП
множество разпити на свидетели, с които ищецът е бил в близки, колегиални
или търговски отношения до 2015 г., на всеки от които са поставяни въпроси
конкретно за участието на ищеца в сделките, предмет на наказателното
производство и че именно узнаването за образуваното наказателно
производство се е отразило негативно на емоционалното му състояние в
последвалите четири години, независимо от липсата на привличането му като
обвиняем. Като краен момент на наказателното преследване съобразявайки и
постановките на т. 4 на цитираното по –горе ТР № 3/2004г. по т.д. № 3/2004 г.
на ОСГК на ВСК и цитираната практика на ЕСПЧ съдът възприема влязлата в
законна сила на 15.04.2024 г. оправдателната присъда по отношение на
повдигнатите на ищеца две обвинения, която се ползва с формална и
материална законна сила и обвързва съда при преценката за незаконността на
повдигнатите срещу ищеца. С оглед на тези правни изводи, съдът намира за
неоснователни възраженията на ответната Прокуратура, че не носи
отговорност за претърпените от ищеца неимуществени вреди за периода преди
привличането му като обвиняем, респ. възраженията свързани със срока на
воденото срещу ищеца наказателно производство и разумния срок за
провеждането му.
При съобразяване на гореизложеното и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, съдът приема за доказано по делото, че воденото
наказателно преследване срещу ищеца във връзка с престъпленията, за които
му е повдигнато обвинение са се отразили изключително негативно на
психическото и емоционално състояние, а продължителният период на
воденото наказателно производство от 6 години и 10 месеца също е
19
допринесъл за интензитета на емоционалните болки и страданията на ищеца.
Съдът приема, че в съдебната му фаза наказателното производство е било в
рамките на разумния срок, а значителната продължителност на ДП има връзка
със сложността на делото, но следва да се отчете, че голяма част от
доказателственият материал, събиран в ДП вече е бил предмет на
административното дело, свързано с обжалване на ревизионния акт, като
общият период от близо 7 години на наказателното производство се явява
значителен и не може да бъде възприет като разумен срок на разглеждане на
едно наказателно производство, като се държи сметка както за
продължителността на един човешки живот в РБ, така и за конкретната
житейска ситуация при ищеца с оглед диагностицираните вече при него тежки
заболявания. С оглед гореизложеното съдът приема, че провеждането на ДП за
срок от четири години необосновано нарушава разумния срок за разглеждане
на наказателното производство в тази му фаза, поради което и общата
продължителност на наказателното производство в случая е в нарушение на
правото на чл. 6 § 1 ЕКЗПЧ за разглеждане на делото в разумен срок, като
забавянето не се дължи на поведение на ищеца, а напротив, същият е
допринесъл за съкращаване на срока на разглеждане на делото в съдебната му
фаза с искането за разглеждане на делото по реда на чл. 371 т. 1 от НПК при
съкратено съдебно следствие. При съобразяване на показанията на
разпитаните свидетели и представените писмени доказателства за
здравословното състояние на ищеца, съдът приема за доказано по делото, че е
налице влошаване на емоционалното и психическо състояние на ищеца във
важен за здравето му и живота му като цяло период, в който с оглед
предшестващо установените му заболявания, едно от които онкологично,
ищецът е следвало да се концентрира в грижите за здравето си и
спокойствието си, а не в притеснения за възможните последици от осъждането
му и в защита срещу незаконните обвинения. Съдът приема, че следва да бъде
съобразено доказаното по делото значително негативно отражение на
воденото наказателно производство върху начина на живот на ищеца и
членовете на семейството му, тъй като знанието за образуваното ДП от страна
на ищеца и семейството му и от страна на обществеността в гр. Плевен в
следствие на проведените разпити на свидетели е довело както до негативна
промяна на отношенията в семейството, така и до влошаване на тези с
приятелите и познатите му, респ. влошаване на социалните му контакти по
20
време на целия период на воденото наказателно производство, който съвпада с
периода, в който ищецът с оглед заболяванията си се нуждае от подкрепа в
най-голяма степен. Съдът съобрази, че правата на ищеца не са били
ограничени пряко до 25.06.2021 г., тъй като срещу него формално не са били
повдигнати обвинения до този момент, но приема, че до този момент
претърпените емоционални страдания от ищеца от несигурността как ще
приключи разследването срещу него следва да бъдат отчетени, макар и да не
са довели до толкова съществено засягане на правната му сфера в сравнение
със степента, в която това е станало след привличането му като обвиняем.
Следва да бъдат съобразени доказаните по делото и житейски логично
обосновани обстоятелства, че в най - голяма степен правната сфера на ищеца е
засегната в периода от последвалите 2 г. и 10 м. от наказателното
производство след привличането му като обвиняем на 25.06.2021 г. до влизане
в сила на оправдателната присъда на 15.04.2024 г. и ищецът, който е бил
неосъждан до този момент и биографията и трудова дейност са свързани
изключително с управлението на голямо търговско дружество в гр. Плевен,
награждаван е за това и е публично известна личност в бизнес средите на гр.
Плевен е преживял значителен стрес, страх, притеснения, срам, несигурност
за бъдещето си и това на семейството си от възможното му ефективно
осъждане за тежки умишлени престъпления, свързани с избягване на данъчни
задължения в особено големи размери, унижение от регистрацията му в
полицията като криминално проявено лице, която е задължителна последица
от обвиненията, накърняване на честта и достойнството му от обвиненията в
злоупотреби и т.н., като всички тези емоционални страдания са на фона на
влошеното му здравословно състояние. Неоснователни са възраженията на
ответната Прокуратура, че същата не носи отговорност за причинените от
полицейската регистрация вреди при ищеца, тъй като съгласно чл. 68 ал. 1 и
ал. 3 ЗМВР полицейските органи са задължени да извършат полицейската
регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено
престъпление от общ характер, като за целите на регистрацията полицейските
органи събират за лицата личните им данни, дактилоскопират и фотографират
лицата и изземват образци за ДНК профил на лицата, а съгласно чл. 68 ал. 5
ЗМВР, когато лицето не съдейства за извършване на регистрацията, то тя се
извършва принудително. Налице е установена съдебна практика на ВКС, в
която се приема, че направената криминалистическа регистрация, която се
21
дължи по правилото на чл. 68 ЗМВР при привличането му като обвиняем за
умишлено престъпление от общ характер и вредите от която като пряка
последица от незаконното обвинение също подлежат на обезвреда от
Държавата чрез Прокуратурата в качеството й на орган, ръководещ
законосъобразността при провеждането на наказателното производство, като
душевният дискомфорт на подложено на регистрация лице е житейски
напълно обясним, още повече по отношение на лице с чисто съдебно минало,
спрямо което е предприето незаконно наказателно преследване. /арг. решение
№ 201 от 22.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1190/2016 г., IV г. о., ГК,
определение № 511 от 5.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1154/2018 г., IV г. о., ГК,
определение № 5958 от 19.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2446/2024 г., IV г. о.,
ГК, с което не е допуснато до касационно обжалване решение № 40/19.02.2024
г. по в.гр.д. № 451/2023 г. на ВтАС и др./ Съдът приема за доказано по делото,
че допълнително за интензитета на негативните изживявания на ищеца е
допринесла тежестта на повдигнатите му обвинения за две тежки умишлени
престъпления по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК, за всяко от които се предвижда
наказание лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на
част или на цялото имущество, които наказания сами по себе си съставляват
тежка санкция за всеки един човек и особено за човек с чисто съдебно минало
и с тежко здравословно състояние. Съдът приема за доказано по делото и от
значение при определяне на размера на обезщетението обстоятелствата, че
през периода от 25.06.2021 г. до 15.04.2024 г. ищецът е участвал лично в
извършваните спрямо него процесуални действия, като в хода на ДП ищецът
се е явявал трикратно пред разследващия орган за период от два месеца, след
което се е явявал 11 пъти по всяко от насрочените в съдебната фаза на
наказателното производство открити заседания пред различните съдебни
инстанции, всяко от които извън местоживеенето му в гр. Плевен, като
житейски логично е при всяко от тези явявания същият да е изпитвал в по-
голям интензитет посочените по-горе негативни изживявания. Съдът съобрази
и обстоятелството, че по отношение на ищеца след привличането му като
обвиняем на 25.06.2021 г. до влизане в сила на оправдателната присъда е била
взета мярка за процесуална принуда „подписка“, която макар да е най – леката
по тежест от предвидените в закона мерки за неотклонение и да не е довела до
съществени ограничения в ежедневния начин на живот на ищеца, от друга
страна не е задължително да бъде взета, а е по преценка на съответния орган и
22
има за цел да попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши друго
престъпление или да осуети привеждане в изпълнение на влязла в сила
присъда. Следва да бъдат съобразени и обстоятелствата, установени с
показанията на разпитаните свидетелки и представените трудова книжка,
справки от АВ и диплома от Община Плевен, че до образуване на
наказателното производство ищецът се е ползвал с добро име като отлично
образован и подготвен, почтен и успешен дългогодишен директор на
търговско предприятие, коректен работодател и съконтрахент, а с оглед
многобройните разпити на свидетели, които са били негови колеги или
съконтрахенти, които са станали достояние на обществото както в гр. Плевен,
така и извън него и станалата обществено достояние чрез медиите
информация за водено наказателно производство след това, същият е бил
злепоставен като обект на криминално разследване и подсъдим за две
престъпления, извършени умишлено в длъжностно качество, които ощетяват
бюджета на държавата. По делото се доказа, че от една страна ищецът и
семейството му се притеснявали от промяната на общественото мнение и сами
си налагали ограничения в социалните контакти, а от друга страна част от
хората, с които поддържали отношения преди това променили мнението си за
тях и спрели да ги търсят. Следва да бъде съобразено отражението върху
живота на ищеца и на медийната публикация от м. септември 2023 г. в онлайн
медия за гр. Плевен, която е станала достояние на съгражданите на ищеца, в
която изрично е посочено, че информацията за въззивния протест и
насроченото съдебно заседание пред ВтАС е получена от ОП Плевен и чрез
която са станали публично известни както конкретните обвинения срещу
ищеца и позицията на прокуратурата, така и обстоятелството, че на първа
инстанция ищецът е оправдан. Съдът намира за неоснователни възраженията
на ответната Прокуратура за липса на основание за съобразяване на
отражението на публикацията върху живота на ищеца, като приема, че
публикацията отразява обективни факти свързани с етапа на наказателното
производство и не може да се приеме, че се касае за журналистически
интерпретации. Съдът съобрази и обстоятелството, че за обезпечаване на
наказанието конфискация на част или цялото имущество на ищеца за период
от повече от три години от 29.06.2021 г. до 08.10.2024 г. поради наложената
обезпечителна мярка – запор върху 14 банкови сметки в 7 банки с титуляр
ищеца, поради което от една страна същият не е разполагал с паричните си
23
средства над несеквестируемият минимум и тези му финансови ограничения
и затруднения са наложени в период, в който същият е бил със значителен
процент нетрудоспособност поради заболяванията си, а наред с това
наложения запор и основанието за същия са станали известни на голям брой
банкови служители в гр. Плевен, респ. засегнали са авторитета му в сфера от
професионалния живот на ищеца, в която до този момент същият се е ползвал
с уважение и добро име като търговец. При съобразяване на гореизложеното
съдът приема, че интензитетът на чувството за нарушаване и незачитане на
правата и достойнството му, още повече като лице с по-висок обществен
статус при ищеца са били със значителен интензитет през периода 25.06.2021
г. до 15.04.2024 г. и на тази плоскост са налице преживени по-засилени
емоционални страдания от негова страна, изразяващи се в стрес и
притеснение, които са в пряка причинна връзка с незаконното наказателно
производство против него. Съдът приема, че следва да бъдат съобразени и
основателните възражения на ответната страна свързани с размера на
обезщетението, тъй като се касае за наказателно производство със значителна
правна и фактическа сложност, предприетите действия по разследването са
били своевременни и затруднени с оглед възлагането на част от тях на други
органи, продължителността на воденото ДП е в пряка причинна връзка с
огромния обем събрани доказателства, ищецът не е участвал в действия по
разследването до привличането му като обвиняем. Съдът приема, че към
датата на образуване на наказателното производство ищецът вече е бил
претърпял сериозна онкологична операция, както и че за диагностицираните
му заболявания му е била определена 92 % нетрудоспособност към м. юни
2017 г. и 50 % към м. април 2023 г., като новодиагностицираните заболявания
през 2023 г. са последица от прогресията на съществуващи такива преди
образуване на наказателното производство, поради което приема, че по делото
не се доказа влошаване на здравословното състояние на ищеца в хода на
наказателното производство в пряка връзка с незаконните обвинения. Съдът
съобрази и обстоятелството, че наред със заболяванията, за които му е
определен значителен процент нетрудоспособност, към датата на образуване
на наказателното производство управляваното от ищеца дружество
„Хранителни стоки- Плевен“ АД вече е било обявено в несъстоятелност,
поради което приема, че не е налице пряка причинна връзка между
наказателното производство и промяната в начина на живот, касаеща
24
професионалното му развитие в качеството на изпълнителен директор на
посоченото дружество. Съдът следва да вземе предвид и факта, че самото
осъждане на ответната Прокуратура на РБ да заплати това обезщетение има
основно репариращо действие – предвид моралния, а не имуществен характер
на процесните вреди.
С оглед гореизложеното съдът намира, че са налице всички изискуеми от
закона предпоставки за частично уважаване на предявения иск за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на воденото
срещу ищеца наказателно производство, които вреди надхвърлят обичайните,
а именно: дискомфорт и влошаване на качеството на живот на ищеца в период
на живота му от 54 до 61 години вкл. при влошено здравословно състояние,
включващо онкологично заболяване и голям процент неработоспособност,
преживяни са емоционални болки и страдания, подробно описани по – горе за
период от близо 7 години, с по-значителен интензитет през периода м. юни
2021 – м. април 2024 г. вкл., които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, изразяващо се в незаконното обвинение за две тежки умишлени
престъпления за избягване на данъчни задължения в особено големи размери
от управляваното от него търговско дружество, за които ищецът е оправдан с
влязла в сила на 15.04.2024 г. присъда. Като съобрази в съвкупност
емоционалните преживявания на ищеца по време на воденото срещу него
наказателно производство и установените факти и обстоятелствата, имащи
значение за определяне на справедлив размер на обезщетението при условията
на чл. 52 от ЗЗД, подробно обсъдени по-горе, вкл. срока на воденото
наказателно производство, съдът намира, че на ищеца следва да се присъди
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в пряка причинна връзка
с незаконните обвинения, за които окончателно е оправдан с влязлата в сила
на 15.04.2024 г. оправдателна присъда в размер на сумата от 20 000лв., от
които 3 000 лв. за неспазване на разумния срок за приключване на делото,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда 15.04.2024 г. до окончателното й заплащане,
като искът за разликата до предявения размер от 50 000 лв. поради липса на
доказателства за по-сериозно посегателство върху душевността,
здравословното състояние и начина на живот на ищеца се явява недоказан и
поради това неоснователен. При определяне размера на горепосочения размер
на обезщетението съдът съобрази обстоятелството, че икономическите
25
условия в страната в периода 2017 г. – 2024 г. са се променили значително в
посока на увеличаване на покупателните способности и разходите на
домакинствата, както и на размера на МРЗ за страната, като само последната
се е увеличила двойно за посочения период от 460 лв. на месец на 933 лв. на
месец. Съдът приема, че обезщетението в посочения по - горе размер е
съобразено и с размера на присъжданите обезщетения от други съдилища за
подобни деликти от незаконни обвинения за престъпления по чл. 255 ал. 3 от
НК, както и с актуалните размери на присъжданите обезщетения за деликти
по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ и не води до неоснователно обогатяване на ищеца,
като възраженията на ответната страна в тази насока са неоснователни. /арг.
определение № 329 от 8.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 84/2020 г., IV г. о.,
решение № 50152 от 16.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4455/2021 г., III г. о., ГК,
определение № 646 от 11.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 175/2024 г., IV г. о., ГК,
определение № 1344 от 20.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3068/2024 г., IV г. о.,
ГК, решение № 180 от 25.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 580/2024 г., III г. о., ГК,
и др/..
По основателността на предявения иск за обезщетение за
имуществени вреди:
Направените разноски от ищеца за адвокатско възнаграждение за защита
по наказателното производство в съдебната му фаза съставляват имуществени
вреди за същия и са в пряка причинна връзка с незаконното обвинение, поради
което следва да бъдат присъдени изцяло в доказания размер. От
представените по делото писмени доказателства, подробно посочени по-горе
по делото се установява, че ищецът е заплатил адвокатски възнаграждения в
полза на адвокат В. С. от ПлАК за защита в съдебно наказателно
производство, образувано в резултат на незаконните обвинения срещу него.
Установи се по делото, че в полза на адвокат С. ищецът е заплати сумата от
1 800 лв. по наказателното дело в първата му инстанция, сумата от 2 500 лв.
по наказателното дело във въззивната му инстанция и сумата от 2 000 лв. по
наказателното дело в касационната инстанция или общо в полза на посочения
адвокат е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 6 300 лв.. По
делото не е направено възражение от ответника за прекомерност на
заплатеното в хода на наказателното производство адвокатско възнаграждение
с оглед указанията на ТР № 1 /11.12.2018 год. по тълк. д. № 1/2017 год. на
ОСГК на ВКС.
26
Налице са основанията на чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 ЗОДОВ, поради което
следва да се постанови решение, с което се осъди Прокуратура на РБ да
заплати на ищеца сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и сумата от 6 300 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, които вреди са претърпени в резултат на воденото срещу
него наказателно производство за извършени за престъпления по чл. 255 ал. 3
вр. ал. 1 т. 2, т. 6 и т. 7 от НК вр. чл. 26 от НК и по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 от
НК, за които е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 544/2021 г. по
описа на ОС Ловеч, ведно със законната лихва върху всяка от присъдените
суми, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда
15.04.2024 г. до окончателното им заплащане. Искът за неимуществени вреди
за разликата до предявения размер от 50 000 лв. следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Относно разноските:
Ищецът е направил разноски по делото на стойност от 20 лв. за
държавна такса, които следва да му бъдат присъдени с оглед уважаване на
исковете при условията на чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ.
По делото е представен договор за правна помощ по делото, сключен на
23.01.2025 г., от който се установява, че страните по договора са договорили
адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лв., което е платено до
приключване на първото по делото заседание. При съобразяване на уважената
част от исковете и заплатеното адвокатското възнаграждение от ищеца до
приключване на съдебното дирене по делото съдът приема, че в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по
делото в общ размер на 1 868,56 лв..
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Главния
прокурор да ЗАПЛАТИ на С. В. Х., ЕГН ********** от гр. Плевен, ул. ***
сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на повдигнати обвинения за престъпление по
27
чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2, т. 6 и т. 7 от НК вр. чл. 26 от НК и за престъпление
по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 от НК, за които ищецът е оправдан с влязла в сила
на 15.04.2024 г. присъда по НОХД № 544/2021 година по описа на Окръжен
съд Ловеч, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.04.2024
г. до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на С. В. Х. на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 от
ЗОДОВ против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
представлявана от Главния прокурор в останалата му част относно
претендираното обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20 000
лв. до 50 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Главния
прокурор да ЗАПЛАТИ на С. В. Х., ЕГН ********** от гр. Плевен, ул. ***
сумата от 6 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат на повдигнати обвинения за престъпление по
чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2, т. 6 и т. 7 от НК вр. чл. 26 от НК и за престъпление
по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 от НК, за които ищецът е оправдан с влязла в сила
на 15.04.2024 г. присъда по НОХД № 544/2021 година по описа на Окръжен
съд Ловеч, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.04.2024
г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ от ГПК
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Главния
прокурор да ЗАПЛАТИ на С. В. Х., ЕГН ********** от гр. Плевен, ул. ***
сумата от 20 лв. за направени по делото разноски за държавна такса и
съобразно уважената част от исковете сумата от 1 868,56 лв. за направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Великотърновски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, с
въззивна жалба.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
28