Решение по дело №1041/2015 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 29
Дата: 21 януари 2016 г. (в сила от 16 февруари 2016 г.)
Съдия: Андрей Георгиев Андреев
Дело: 20155610101041
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 август 2015 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

                                                       21.01.2016 г.                       гр.Димитровград

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

             Димитровградският районен съд ......................... колегия в публичното

заседание на единадесети декември   .............…….................................................

през две хиляди и петнадесета година в състав :     

      

                                                                   Районен съдия :  Андрей Андреев

                                                                    Съдебни  заседатели:                                                                                  

 

 

при  секретаря Е. Н.  ........................................................ и в присъствието на прокурора …..…………....................................... като разгледа докладваното  от съдия Андреев ...............…............................….......……    гр.д. № 1041 по описа

за  2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

                        Предявен е иск с правно основание чл.415 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.138 ЗЗД.

                        ИЩЕЦЪТ - „БАНКА ДСК“ ЕАД – София твърди, че по негово заявление било образувано по ч.гр.д. № 753/2015 г. по описа на съда и против ответниците била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, против което същите възразили. Претендираните суми произтичали от Договор за кредит за текущо потребление с Е.И.К., на която бил предоставен кредит в размер на 12 000 лева и 120 месечен срок на издължаване. Към този договор бил подписан и договор за поръчителство от 23.07.2010 г.  и бил приет като поръчител ответникът К.М.С., с което се обезпечавало вземането на кредитора. Предоставената сума била усвоена, но кридотополучателят починал на 11.03.2011 г., като нейн наследник бил първия ответник – В.В.Х.. След смъртта на кредитополучателя, първия ответник извършил няколко плащания по кредита, като подал заявление, с което изразил желание да замести починалия наследодател в задължението по договора за кредит. Поради забава в плащанията над 90 дни, целият остатък от кредита станал предсрочно изискуем на 19.06.2015 г. и бил отнесен в просрочие. Към датата на предсрочна изискуемост не били платени 38 бр. месечни вноски.  Ответниците били уведомени за предсрочната изискуемост с писмо и получено от тях лично на 03.06.2015 г. Моли след установяване на изложеното, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците съществуването на вземането в полза на ищеца за сумите: 10 487.39 лева – главница, ведно със законната лихва от 23.06.2015 г., 5 103.33 лева – договорна лихва за периода от 20.03.2012 г. до 22.06.2015 г., 263.79 лева – лихвена надбавка за забава за забава за периода от 19.06.2015 г. до 22.06.2015 г., 120.00 лева – дължими такси и разноски по обслужване на кредита. Претендира деловодните разноски. При условията на евентуалност – ако се приеме, че изискуемостта на вземането не е настъпила към 19.06.2015 г. моли за осъждане на ответниците солидарно да заплатят същите суми. Претендира деловодни разноски.  

                        ОТВЕТНИКЪТ – В.В.Х. *** не подава отговор и не взема становище по иска.

                        ОТВЕТНИКЪТ – К.М.С. *** подава отговор, в който намира иска за неоснователен и моли за неговото отхвърляне. По друго дело – ч.гр.д. № 283/2014 г. по описа на съда, към 05.03.2014 г.  банката декларирала, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, която предсрочна изискуемост следва да е била настъпила преди тази дата. На основание чл.147 ЗЗД поръчителя оставал задължен 6 месеца след падежа на главното задължение. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК било подадено след изтичане на шест месечния преклузивен срок. Оспорва се настъпването на предсрочната изискуемост на 19.06.2015 г. Кредитът не бил обслужван от 07.05.2012 г.

                        Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

                        По заявление на ищеца по чл.410 ГПК от 23.06.2015 г. е било образувано ч.гр.д. № 753/2015 г. на РС-Димитровград, по което на 29.06.2015 г. е издадена Заповед № 425 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която съдът е разпоредил длъжниците В.В.Х. и К.М.С. да заплатят солидарно на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 10 487.39 лева – главница по договор за текущо потребление от 23.07.2010 г., сумата от 5 103,33 лева – редовна лихва за периода от 20.03.2012 г. до 22.06.2015 г., 263,79 лева – лихвена надбавка за забава за периода от 19.06.2015 г. до 22.06.2015 г., сумата от 120 лева – дължими такси и разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.06.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 319,49 лева – разноски по делото. Посочено е, че вземането произтича от: дължимо връщане на парична сума по предоставен банков кредит на основание сключен договор за кредит за текущо потребление от 23.07.2010 г. и ОУ по договори за предоставяне на кредити за текущо потребление на „Банка ДСК“, неразделна част от договора, обявен за предсрочно изискуем на 19.06.2015 г., поради непогасени месечни вноски по лихви и главница – 38 бр., като кредитополучателят е починала на 11.03.2011 г. и е оставила за свои законен наследник В.Х., а съдлъжника С. е поръчител по договора. Заповедта е била връчена на длъжниците, който в срока по чл.414, ал.2 ГПК са подали възражения, след което съдът е указал на заявителя за възможността да предяви иск относно вземането си, което е изпълнено – предявен е иск и е образувано настоящото.     

                        Видно от представения Договор за кредит за текущо потребление, същият е сключен на 23.07.2010 г. в гр.Хасково между ищеца и Е.И.К. от гр.Димитровград - кредитополучател, като е отпуснат кредит за текущо потребление в размер на 12 000 лева и срок на издължаване от 120 месеца, считано от датата на усвояване по посочена разплащателна сметка, като кредитът е следвало да се погасява с месечни вноски, съгласно погасителен план (Приложение № 1), с падежна дата 7-мо число на месеца. Уговорен е лихвен процент, който към датата на сключване на договора е общо 13,95 % годишно при ГПР – 15,93 %. Кредитът се обезпечава с поръчителство, като неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които кредитополучателят е приел.

                        На същата дата е сключен и договор за поръчителство с К.М.С., с който е обезпечено задължението на кредитополучателя по договора. Уговорено е между страните, че отговорността на поръчителя се запазва и ако кредиторът не е предявил иск против кредитополучателя в срока по чл.147, ал.1 ЗЗД, както и при продължаване на крайния срок на кредита.

                        В т.20.2 от ОУ е посочено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяването на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорен лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта, а след тази дата – с надбавка за забава, равна на законната лихва по чл.86 ЗЗД. В т.21.1 от ОУ е уговорено правото на кредитора да превърне кредита в предсрочно изискуем и при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница.

                        Приложен е Погасителен план и ГПР при месечна вноска от 187.46 лева, както и извлечение от Тарифата на банката.  

                        Кредитополучателят Е.И.К. е починала на 11.03.2011 г. и съгласно представеното удостоверение за наследници, е оставила за свои наследник В.В.Х.. Същият на 27.05.2015 г. е подал искане за заместване в дълг на починалата си майка по договора за кредит, като е изразил желанието си да погасява месечния анюитет, ведно с дължимите такси и комисионни. Приел е актуализираните ОУ от 04.05.2015 г., които съдържат в т.19.2 същите условия за предсрочна изискуемост, но с уговорката че последиците настъпват автоматично, а ако законът го изисква – след уведомление до клиента.

                        На 26.05.2015 г. К.М.С. е поискала преструктуриране на кредита за срок от 60 месеца.

                        „Банка ДСК“ ЕАД с покана уведомление от 01.06.2015 г. до В.В.Х. го уведомява в качеството му на наследник на починалия титуляр, че поради забава в плащанията по договора за кредит и на основание предвидените в него условия, банката обявява кредита в предсрочно изискуем, като от датата на получаване на писмото цялата непогасена главница по договора за кредит става дължима и върху нея се начислява лихва в договорения лихвен процент, увеличен с предвидената в с договора надбавка за забава. Поканен е да погаси изцяло дълга с главница от 10 487,39 лева, ведно с изтеклата договорна лихва, изчислена наказателна лихва, заемни такси и разноски. Поканата е получена от В.Х. на 03.06.2015 г., съгласно приложената обратна разписка.

                        На 01.06.2015 г. и до К.М.С.  е била изпратено уведомление, с което същата е уведомена, че поради забава в погасяване на задълженията по сключения договор за банков кредит, банката обявява кредита за предсрочно изискуем, като от датата на получаване на писмото цялата непогасена главница по договора за кредит става дължима и върху нея се начислява лихва в размер на договорения лихвен процент. Същото е получено съгласно разписката на 03.06.2015 г.       

                        По искане на ответника К.М.С. по делото беше приложено ч.гр.д. № 283/2014 г., образувано по молба от28.02.2015 г. на „Банка ДСК“ ЕАД с правно основание чл.51, ал.1 ЗН, в която молба е посочено, че  Поради неплащане на предвидените погасителни вноски по предоставения кредит на Е.К., кредитът е обявен за предсрочно изискуем и прехвърлен в просрочие, като за настъпилата предсрочна изискуемост банката изпратила уведомителни писма до длъжника, но от обратната разписка се установило, че длъжникът е починал. Поради липсата на постъпило плащане на задължението, не може да се приеме, че наследството е прието с конклудентни действия. Моли за определяне на срок на наследниците на починалото лице, в който да заявят дали приемат или се отказват от наследството. Приложена е покана-уведомление от 28.02.2012 г. до Е.К., което не е било връчено на лицето, тъй като същото е починало. С молба от 13.05.2014 г. „Банка ДСК“ ЕАД оттегля подадената молба на основание чл.232 ГПК и моли за прекратяване на производството, поради това че след образуване на делото е установено, че след смъртта на кредитополучателя са постъпвали плащания от наследника й по закон – В.В.Х., което им дава основание да приемат, че наследството вече е прието с конклудентни действия. Производството е прекратено на това основание.

                        За изясняване на делото от фактическа страна е назначена съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на същата се установи, че договорената сума по кредита е изцяло усвоена. До 07.04.2011 г. кредитът е обслужван редовно и е погасена главница в размер на 493.02 лева и договорна лихва 1020.33 лева. След смъртта на кредитополучателя 11.03.2011 г. синът й В.  Х. е направил  13 бр. вноски в периода от 28.05.2011 г. до 04.09.2012 г., с които е извършено плащане по кредита в общ размер на 2889.33 лева, от които са погасени 1019.59 лева главница и 1869.74 лева лихва. Общо по договора към 20.05.2015 г. е изплатена сума от 4402.68 лева, от които 1512.61 лева – главница и 2890.07 лева лихва, което погасява дължимите месечни вноски до 07.04.2012 г. Нередовното  плащане на месечните погасителни вноски започва от 07.04.2011 г. вещото лице посочва за последно плащане по кредита – сторно на наказателни лихви в размер на 343.53 лева и отнасяне на сумата за погасяване на главница. Последната дата на която  В.Х. е правил плащане – 04.09.2012 г. Във връзка с подаденото искане от В.Х. на 27.05.2015 г. за заместване на починалия наследодател в задължението му, е извършена промяна в информационната система на банката и като титуляр е записан В.Х.. Поради забава в плащанията на дължимите вноски над 90 дни, кредитът е обявен за предсрочно изискуем от 19.06.2015 г., към която дата има непогасени 38 бр. месечни вноски по 190.99 лева за периода от 07.05.2012 г. до 07.06.2015 г. в общ размер на 7158.96 лева. По договора остава за изплащане главница в размер на 10487.39 лева, като дължимата договорна лихва за периода от 20.03.2012 г. до 22.06.2015 г. е в размер на 5103.33 лева и наказателна лихва в размер на 29.08 лева за периода от 19.06.2015 г. до 22.06.2015 г., а не в размер на 263.79 лева, както е посочена от банката (с оглед направената корекция на заключението от вещото лице в съдебно заседание). Дължимите такси и разноски по обслужването на кредита възлизат на 120 лева.

                        При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

                        По делото безспорно се установи, че на 23.07.2010 г. между ищеца и Е.К. е бил сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който на кредитополучателя е била предоставена сумата от 12000 – усвоена, като кредитополучателят се е задължил да погаси предоставения кредит на месечни вноски, при уговорен променлив лихвен процент за срок от 120 месеца, при падежна дата – 7-мо число на месеца. Кредитополучателят е приел и ОУ приложими към договора. Първоначално месечната вноска по договора е била в размер на 187.46 лева – съгласно представения погасителен план.

                        Безспорно се установи, че кредитът е бил обслужван редовно от кредитополучателя Е.К. до 07.04.2011 г. Същата е починала на 11.03.2011 г. След нейната смърт са внасяни суми по сметката за погасяване на кредита от нейния син – ответника В.Х.. Същият не е обслужвал редовно кредита, а е внасял различни суми за погасяване, като последната направена от него вноска е на 04.09.2012 г., на 20.05.2015 г. е била сторнирана наказателна лихва, като към 20.05.2015 г. са отчетени като погасени дължимите вноски до 07.04.2012 г. за главница и договорни лихви. Останали са непогасени месечни вноски от 07.05.2012 г. до 07.06.2015 г.

                        В случая обстоятелствата относно сключване на договора за кредит и договора за поръчителство, отпускането и усвояването на кредита, както и обстоятелствата относно редовното плащане на погасителните вноски до смъртта на кредитополучателя не са спорни.

                        Единствения спорен момент по делото кога е настъпила предсрочната изискуемост на главното задължение и дали поръчителят се е освободил от отговорност поради изтичане на предвидения в чл.147, ал.1 ЗЗД преклузивен шестмесечен срок.

                        Отговорността на поръчителя има акцесорен характер и е в зависимост от задължението на главния длъжник, в това число и от настъпването на неговата изискуемост, като законодателят е предвидил в чл.147, ал.1 ЗЗД основание за прекратяване на поръчителството. Съгласно чл.147, ал.1 ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на 6 месеца, като срокът е преклузивен и съдът следи служебно за неговото изтичане. . за да се реализира фактическият състав на чл.147, ал.1 ЗЗД трябва да са налице две кумулативни предпоставки: изтичане на период от шест месеца от падежа на главното вземане и бездействие от страна на кредитора по отношение на длъжника в този шестмесечен преклузивен срок.

                        В конкретния случай, съгласно посоченото в исковата молба се претендира настъпила предсрочна изискуемост на кредита поради неплащане на месечни вноски на 19.06.2015 г. – 38 бр. месечни вноски, на основание т.20.2 от раздел VІІ. „Отговорност и санкции“ от ОУ – поради допусната забава в плащанията над 90 дни, за която предсрочна изискуемост наследникът и поръчителя били уведомени с уведомително писмо, получено от тях на 03.06.2015 г.

                         Съгласно т.20.2 от представените ОУ – версия 04.05.2015 г., изискуемият кредит се отнася в просрочие и се олихвява по реда на т.19.2, като  в тази версия на ОУ в т.19.2 е предвидена автоматична предсрочна изискуемост при забава в плащанията над 90 дни, а в т.20.1 е уговорено право на кредитора да превърне кредита в предсрочно изискуем и при всяко неплащане.

                        Същевременно в подаденото заявление по чл.410 ГПК ищецът се е позовал на допусната забава в плащанията над 90 дни в нарушение на т.19.2 от ОУ, като видно от тези приложени към заповедното производство – същите не съдържат такава точка. В т.20.2 от приложените към заявлението ОУ е видно, че при забава в плащанията над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, т.е уговорена е автоматична предсрочна изискуемост. В случая изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните, не е предвидено уведомяване на длъжника или поръчителя. В случая е уговорено предсрочната изискуемост да настъпи автоматично при осъществяване на обективния елемент – забава за плащане на вноските на кредитополучателя над 90 дни.. В случая не се касае за право на банката на направи кредитът предсрочно изискуем, т.е за да настъпи предсрочната изискуемост да е необходимо да е налице и субективният елемент – волеизявление на банката.

                        В случая автоматичната предсрочна изискуемост е настъпила на 08.08.2012 г. Следователно към претендираната от ищеца дата на изискуемост е имало многократно над 90 дневни закъснения. Към 08.08.2012 г. е настъпила автоматично предсрочната изискуемост на процесния кредит, която е поставила началото на предвидения в чл.147, ал.1 ЗЗД шестмесечен преклузивен срок и отговорността на поръчителя следва да се счита за преклудирана. Разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗД е императивна и страните по делото не могат да я дерогират.

                        В подкрепа на горния извод са и представените по ч.гр.д. № 283/2014 г. доказателства, а именно: покана-уведомление изх. № 6821/28.11.2012 г. до кредитополучателя, с която кредиторът я уведомява, че  е допуснато закъснение в размер над три месечни вноски, посочва, че кредитът е преобразуван в предсрочно изискуем, като длъжникът е поканен да погаси дълга с посочена главница, договорна лихва и наказателна лихва. Тази покана не е била връчена на кредитополучателя, а разписката е върната с отбелязване, че лицето е починало. Независимо, че уведомлението не е било връчено на длъжника, налице е упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, а именно субективния елемент – волеизявление на банката.

                        Именно поради това, че банката е приела кредита за предсрочно изискуем и е реализирала правото си да трансформира остатъка от кредита в предсрочно изискуем, като за целта е изпратила уведомлението до длъжника. Задължението на поръчителя също е станало незабавно изискуемо поради просрочие задълженията на кредитополучателя, предвид солидарната отговорност по чл.141, ал.1 ЗЗД.

                        Налице е бездействие на кредитора по отношение на поръчителя, след като настъпила предсрочната изискуемост на задължението, като заповедта по чл.410 ГПК е подадена на 23.06.2015 г.

                        Ищецът излага доводи за това, че е пристъпил към снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.410 ГПК, съблюдавайки установената съдебна практика – т.18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС, като обявяването на предсрочната изискуемост на основание чл.60, ал.2  от ЗКИ било предхождано от волеизявление на банката, което достигнало до длъжниците, след което било инициирано заповедното производство.

                        Действително с цитираното ТР е прието, че обявяването на предсрочната изискуемост по чл.60, ал.2 ЗКИ предполагала изявление на кредитора, като същата има действие от момента на получаване на волеизявлението на кредитора от длъжника. Това обаче е относимо именно в хипотезата на чл.60, ал.2 ЗКИ вр. чл. 418 ГПК, когато банката пристъпва директно към изпълнение, като съгласно възприетото е необходимо освен извлечението от счетоводните книги да се представи документ официален или изходящ от длъжника документ удостоверяващ настъпването на обстоятелството. В случая от кредитора е подадено заявление по чл.410 ГПК и не е било необходимо представянето на каквито и да са доказателства за вземането или неговата изискуемост. В случая предсрочната изискуемост е настъпила автоматично по силата на договора, така както и прел и кредитора през 2012 г.   

                        Предвид изложеното предявеният иск за установяване на вземането по отношение на наследника В.В.Х. следва да се уважи, доколкото се установи, че същият е приел наследството при условията на чл.49, ал.2 ЗН – тъй като е извършил действия, които несъмнено предполагат неговото намерение да приеме наследството, в посочения размер относно главница 10 487,39 лева, договорна лихва 5103,33 лева, но съгласно заключението на вещото лице относно наказателната лихва за забава – 29,08 лева, а не в размер на 263,79 лева, както и дължими такси 120,00 лева. В полза на ищеца следва да се присъдят и направените в заповедното производство разноски – коригирани съобразно размера на наказателната лихва – 816,32 лева.   

                        Искът в останалата част за установяване на вземането и по отношение на поръчителя К.М.С. и до пълния размер на наказателната лихва от 263,79 лева, следва да се отхвърли като неоснователен.

                        Съдът не дължи произнасяне по отношение на предявеният при условията на евентуалност осъдителен иск, доколкото се установи, че изискуемостта е настъпила преди датата 19.06.2015 г.   

                        Ответникът В.В.Х. следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в настоящото производство, произтекли от внесена ДТ – 319,49 лева, юрисконсултско възнаграждение – 729,00 лева и възнаграждение на вещо лице в размер на 250 лева, съразмерно на уважената част или общо 1279,41 лева.

                        Ищецът следва да заплати на ответника К.М.С. направените деловодни разноски в настоящото, произтекли от заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.            

                        Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                                                           Р   Е   Ш   И:

 

                        ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „БАНКА ДСК“ ЕАД, гр.София, ул.“Московска“ № 19, ЕИК *********, представлявано от В. М. С. – гл. изп.директор и Д.Н.Н. – изп. директор, против  В.В.Х., ЕГН **********,*** като наследник на Е.И.К., съществува вземане за сумата в размер на  10 487,39 лева (десет хиляди четиристотин осемдесет и седем лв. и тридесет и девет ст.) – главница, 5103,33 лева (пет хиляди сто и три лв. и тридесет и три ст.) – договорна лихва за периода от 20.03.2012 г. до 22.06.2015 г., 29,08 лева (двадесет и девет лв. и осем ст.) – лихвена надбавка за забава за периода от 19.06.2015 г. до 22.06.2015 г., 120,00 (сто и двадесет) лева – дължими такси,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.06.2015 г. до окончателното й изплащане, част от сумата за която по ч.гр.д. № 753/2015 г. на РС-Димитровград е била издадена заповед по чл.410 ГПК, като иска в останалата част за установяване на съществуването на вземането по отношение на К.М.С. ***, ЕГН **********  и до пълния размер на лихвената надбавка за забава от 263,79 лева, ОГХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.    

                        ОСЪЖДА В.В.Х., ЕГН **********,*** да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД, гр.София, ул.“Московска“ № 19, ЕИК *********, представлявано от В. М. С. – гл. изп.директор и Д.Н.Н. – изп. директор сумата от 1279,41 лева – деловодни разноски в заповедното производство.

                        ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ ЕАД, гр.София, ул.“Московска“ № 19, ЕИК *********, представлявано от В. М. С. – гл. изп.директор и Д.Н.Н. – изп. директор да заплати на К.М.С. ***, ЕГН **********, сумата от 1000 (хиляда) лева – деловодни разноски в настоящото производство. 

                       

                        Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен  съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: