№ 14267
гр. София, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20211110143180 по описа за 2021 година
При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени
осъдителни искове по чл.500,ал.1, т.1, предл.1 КЗ и по чл. 86,ал.1 ЗЗД .
От името на ищеца „Д.З. представителят му твърди в исковата молба, че съгласно
застрахователен договор по риск "Гражданска отговорност" за автомобил 111 с рег. № 111,
управляван от ответника по време на осъщественото по негова вина ПТП на 24.02.2019г. в
гр.София, застрахователното дружество изплатило на „М.Б. - собственик на увредения от
същото ПТП автомобил „Б с рег. № 111 по щета № 1111 застрахователно обезщетение в
размер на 1 843,83 лв, представляващи стойността на нанесените щети по посочения
автомобил. Според ищцовата страна причина за процесното ПТП е поведението на
ответника, който управлявал автомобила след употреба на алкохол с концентрация над
допустимата. Това е основанието за предядяване на регресния иск от ищеца.
Искането на ищцовото дружество към съда е да осъди ответника да му заплати
сумата от 1 843,83 лв, представляващи застрахователното обезщетение, изплатено от
дружеството-ищец по щета № 1111 по риска "Гражданска отговорност" с обект автомобил
111 с рег. № 111, на „М.Б. - собственик на увредения от същото ПТП автомобил „Б с рег.
№ 111, причинени му при пътно-транспортно проишествие, осъществено на 24.02.2019г. в
гр. София по вина на ответника като водач на застрахования автомобил 111 с рег. № 111,
след употреба на автомобила с концентрация на алкохол в кравта над допустимата по закон
норма, както и сумата от 317,57 лв, представляващи мораторна лихва върху
застрахователното обезщетение за периода от 11.11.2019г. до 22.07.2021г.
1
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа исковете В
заседанието на 11.11.2022г. , в което са поведени устните състезания , не е присъствал
представител на ищеца , но с писмена молба от 08.11.2022г. юрисконсултът на ищцовото
дружество е пледирал за уважаване на исковете.
Ответникът И. М. И. оспорва исковете според изявленията на пълномощника му в
депозирания на 22.10.2021г. отговор на исковата молба. Твърди се , че ответникът е платил
на П. Л. на 27.02.2019г. и на 28.02.2019г. общо сумата от 2 300 лв за щетите по автомобила
„Б с рег. № 111 в резултат от процесното ПТП , за което е уведомил ищцовото
застрахователно дружество с жалба, вх. № 310В053361/17.10.2019г. Поради тази причина
според ответника П. Л. е получил без основание застрахователно обезщетение от ищеца,
поради което срещу него следва да бъде заведен иск по чл.55 ЗЗД.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа
оспорването на исковете. . При устните състезания в заседанието на 11.11.2022г. адвокатът
на ответника е пледирал за отхвърляне на исковете. Доводи за основателността им са
посочени и в депозираното на 17.11.2022г. писмено становище от адвоката на ответника.
Третото лице–помагач П. Е. Л. (конституиран на основание чл.219 ГПК с
протоколно определение в съдебното заседание на 30.03.2022г. по искане на ищеца- б.с.) не
е изразил становище по исковете , не е изпратил представител и не е посочил доказателства.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства
и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено от правна и фактическа страна следното :
Исковете са ОСНОВАТЕЛНИ.
Страните по делото не спорят, че за ответника е възникнало твърдяното в
исковата молба задължение по чл. 45 ЗЗД спрямо собственика на автомобил „Б с рег. №
111 за заплащане на стойността на щетите по автомобил „Б с рег. № 111, причинени при
ПТП, осъществено на 24.02.2019г. в град София по вина на ответника като водач на
автомобил 111 с рег. № 111, който е обект на застраховка по риска „Гражанска отговорност”
при ищцовото дружество. Това задължение се твърди в исковата молба, а ответната
страна не го оспорва. Представените с исковата молба писмени доказателства , които не са
оспорени от ответната страна, доказват твърдяното задължение по чл.45 ЗЗД на
ответника.
Спорен по делото е въпросът дали задължението по чл.45 ЗЗД на ответника е било
погасено чрез плащане от него на сумата от 2 300 лв на лицето П. Е. Л. , който е бил водачът
на автомобил „Б с рег. № 111 по време на процесното ПТП, т.е. дали последвалото плащане
от ищеца на застрахователно обезщетение по риска „Гражданско отговорност” на
собственика на същия автомобил в размер на 1 843, 83 лв е било без основание.
Платеното от ищеца на 11.03.2019г. по банков път (видно от представеното перводно
нареждане от 11.03.2019г.) застрахователно обезщетение в размер на 1 843,83 лв е
извършено с основание и на правоимащия – дружеството М.БЛ , което е собственикът на
2
увредения явтомобил според вписаното в представения Протокол за ПТП №
1724699/24.02.2019г.
Според приетото в заседанието на 11.11.2022г. заключение по съдебната авто-
техническа експертиза , неоспорено от страните , стойността на щетите по автомобила „Б с
рег. № 111 по средни пазарни цени към датата на ПТП-то е 5 714,48 лв.
Според твърденията на ответника и според изрично посоченото в представените по
делото две преводни нареждания от 27.02.2019г. и от 28.02.2019г. ответникът е платил
общо сумата от 2 300 лв на П. Е. Л. , който обаче не е собственикът на автомобил „Б с рег.
№ 111 , което означава , че не е правоимащият да получи обезщетението за вредите по този
автомобил. Това означава , че ответникът е платил сумата от 2 300 лв на ненадлежен
кредитор, което означава , че то няма погасителен ефект за задължението му по чл.45 ЗЗД
към правоимащия – собственикът на посочения автомобил – дружеството М.БЛ.
Дори и да се приеме , че лицето П. Е. Л. е имал право да получи обезщетението по
чл.45 ЗЗД от 2 300 лв от името на М.БЛ (което не е доказано- б.с.) , то платената сума от
2 300 лв не е достатъчна за обезщетяване на всички вреди и е останала непогасена част от
дължимото обезщетение по чл.45 ЗЗД в размер на 3 870,65 лв ( 5 714,48 лв – 1 843,83 лв),
която собственикът на автомобила е имал право по чл.432 КЗ да получи от застрахователя
по риска „Гражданска отговорност” на виновния водач (деликвент). Следователно
плащането на застрахователното обезщетение в размер на 1 843,83 лв от ищцовото
дружество по щета № 1111 по риска "Гражданска отговорност" е погасило част от
остатъка от 3 870,65 лв от стойността на щетите по автомобила „Б с рег. № 111.
С плащането на застрахователното обезщетение по риска „Гражданска отговорност”
за ищеца е възникнал регресния иск по чл.500,ал.1,т.1 КЗ срещу ответника като застрахован
деликвент , който по време на процесното ПТП е употребил алкохол.
Тъй като по делото не са представени доказателства претендираното от ищеца вземане
да е платено от ответника (което е в негова доказателствена тежест съгласно чл.154,ал.1
ГПК и чл.8,ал.2 ГПК), следва да се приеме , че това вземане не е погасено и съществува. На
ищеца следва да бъде присъдена сумата от 1 843,83 лв. Искът по чл.500,ал.1,т.1 КЗ следва
да бъде уважен изцяло.
Основателен е и акцесорният иск по чл.86,ал.1 ЗЗД. Ответникът е деликвент, поради
което съгласно чл.84,ал.3 ГПК изпада в забава от деня на увреждането, т.е. от деня на
проишествието – 24.02.2019г. Мораторната лихва за процесния период от 11.11.2019г. до
22.07.2021г. включително е 317,57 лв, изчислена по реда на чл.162 ГПК. Тази сума следва
да бъде присъдена на ищеца. Искът по чл.86,ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
Относно разноските по делото :
На ищцовото дружество следва да бъдат присъдени направените от него разноски по
делото , състоящи се в платените от него държавна такса (123,75 лв) и депозит за съдебната
авто-техническа експертиза (250 лв)
Ищцовата страна претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение .
3
Според чл.78,ал.8 ГПК такова действително се дължи на юридическите лица (каквото е
ищцовото дружество), ако те са били защитавани от юрисконсулт (както е в настоящия
случай). Размерът на полагащото се на ищеца юрисконсулско възнаграждение следва да
бъде определено според действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (100 лв). В останалата й
част до пълния предявен размер от 200 лв претенцията по чл.78,ал.8 ГПК на ищеца следва да
бъде отхъврлена.
На ответника не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете са уважени
изцяло.
На подпомагащата страна също не следва да бъд присъдени разноски , тъй като не е
предявено съответно искане , а и не са представени доказателства за осъществени от третото
лице-помагач разходи във връзка с настоящото дело.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. М. И., ЕГН: **********, гр.София, ж.к. 1111, със съдебен адрес : гр.
София, ул. „1111 чрез адв. М. Г., ДА ЗАПЛАТИ на „Д.З. , ЕИК: 1111 гр.София , бул.
111 , следните суми : 1 843,83 лв (хиляда осемстотин четиридесет и три лева и осемдесет и
три стотинки) , представляващи дължимото на основание чл.500,ал.1,т.1,предл.1 КЗ
застрахователно обезщетение, изплатено от дружеството-ищец по щета № 1111 по риска
"Гражданска отговорност" с обект автомобил 111 с рег. № 111, на „М.Б. - собственик на
увредения от същото ПТП автомобил „Б с рег. № 111, причинени му при пътно-
транспортно проишествие, осъществено на 24.02.2019г. в гр. София по вина на ответника
като водач на застрахования автомобил 111 с рег. № 111, след употреба на автомобила с
концентрация на алкохол в кравта над допустимата по закон норма, и сумата от 317,57 лв
(триста и седемнадесет лева и петдесет и седем стотинки), представляващи мораторна
лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД върху застрахователното обезщетение за периода от 11.11.2019г. до
22.07.2021г., заедно със законовата лихва върху главницата от предявяването на исковата
молба - 23.07.2022г. до окончателното изплащане на сумата , а на основание чл.78,ал.1
ГПК сумата от 373,75 лв ( триста седемдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки),
представляваща направените от ищцовото дружество разноски по настоящото дело-
платените държавна такса и депозит за съдебна авто-техническа експертиза, както и на
основание чл.78,ал.8 ГПК сумата от 100 лв (сто лева), представляваща полагащото се на
ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ в останалата й част претенцията по чл.78,ал.8 ГПК на ищеца „Д до
пълния предявен размер от 200 лв (двеста лева).
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна П. Е. Л. , ЕГН:
**********, село 1111
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
4
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5