№ 3243
гр. Пловдив, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20215330116344 по описа за 2021 година
Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка
с чл.240, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба от „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД против Д. Р. И. се твърди, че
исковете се предявяват във връзка с възражението от Д. Р. И. по ч.гр.дело, по което
заповедта за изпълнение била издадена заради падежирала и непогасена вноска /втора/ за
периода от 01.08.2021г. до 01.08.2021г. по индивидуален договор за потребителски кредит
№ *** от 27.05.2021г., сключен между страните по делото. Договарянето било осъществено
чрез средства за комуникация от разстояние, чрез електронна поща, като индивидуалният
договор за потребителски кредит бил сключен във формата на електронен документ.
Конкретните действия по отпускане на кредита били описани в договора и общите условия,
като съгласно договора, кредитополучателят декларирал, че е получил предварително,
запознат е и приема всички условия, посочени в преддоговорната информация за
предоставяне на финансова услуга от разстояние. По силата на договора на ответницата бил
отпуснат кредит в размер на 1300 лв., по личната банкова сметка на ответницата, а
кредитополучателят се задължил да ползва и върне заемната сума на 10 равни месечни
погасителни вноски, всяка от които в размер на 154.83 лв. Кредитополучателят не
изпълнявал задълженията си по договора. Дължимата главница по забавената и падежирала
вноска била 130 лв., а дължимата договорна лихва – 24.83 лв. за периода от 01.08.2021г. до
01.08.2021г. Направено е искане за признаване за установено дължимостта на посочените
суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане на дължимите суми. Претендирани са направените по делото
разноски.
1
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен
отговор от Д. Р. И., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва се
постигането на съгласие ответницата да бъде обвързана с договор за кредит от 27.05.2021г.
Потребителят не бил изразил воля за сключване на договора, която да била удостоверена по
начин съгласно ЗЕДЕП. В договора за кредит липсвала уговорка, по силата на която
търговецът и потребителят да придават на обикновения електронен подпис обвързваща
сила. Направено е възражение за недействителност на договора за кредит с оглед чл.11 ЗПК.
Липсвала информация досежно условията за прилагане на договорения лихвен процент, в
нарушение на т.9. Не ставала ясна базата, върху която се начислявал лихвеният процент,
тоест имало неяснота как е формирана възнаградителната лихва и защо се дължи в този
размер. Налице било и нарушение на т.10. Не бил посочен начинът на изчисляване на ГПР –
не било ясно кои компоненти точно са включени в него. Следвало в ГПР да намерят
отражение и допълнителните възнаграждения за допълнителни услуги, които
представлявали предварителни плащания от потребителя и то без значение дали
уговорената допълнителна услуга е реално доставена или не. Тези възнаграждения били
разпределени като част от погасителната вноска, тоест било разход по кредита и трябвало да
се отрази в ГПР. Посочено е също, че чрез привидните възнаграждения за допълнителни
услуги се заобикаляла императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК за това, че ГПР не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Оспорва се дължимостта на сумата
от 24.83 лв. договорна лихва за един ден. Направено е искане за отхвърляне на предявените
искове. Претендирани са направените по делото разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 12802 по описа на ПРС за 2021г. се установява, че е издадена
заповед № 7067 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 05.08.2021г., по
силата на която е разпоредено Д. Р. И. да заплати на „Интернешънъл Саламанка Капитал“
ООД сумата от 130 лв. главница, договорна лихва в размер на 24.83 лв. за периода от
01.08.2021г. – 01.08.2021г., законната лихва от 02.08.2021г. до изплащане на вземането,
както и разноски в размер от 25 лв. платена държавна такса и 360 лв. адвокатско
възнаграждение.
По делото е представен Индивидуален договор за потребителски кредит ***г., сключен
между „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД и Д. Р. И., в качеството им съответно на
кредитодател и кредитополучател, по силата на който е предоставен кредит в размер от 1300
лв., със срок от 10 месеца, месечна погасителна вноска в размер от 260 лв., при годишен
процент на разходите: 47.83 % и фиксиран годишен лихвен процент по кредита: 39.73 %.
Представени са Общи условия за предоставяне на потребителски кредит от „Интернешънъл
Саламанка Капитал“ ООД, както и преводно нареждане от 27.05.2021г. за сумата от 1300
лв., с основание за плащане – потребителски кредит ***г., с наредител ищцовото дружество
и получател – ответницата. Представен е Стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити, както и писмо относно банковата сметка с
2
титуляр Д. Р. И..
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според
което сумата от 1 300 лв., предмет на индивидуален договор за потребителски кредит ***г. е
усвоена на 27.05.2021г., преведена по банкова сметка с титуляр Д. Р. И.. Липсват отразени
постъпили плащания от Д. Р. И. или трети лица за погасяване задължения по договора.
Претендираната сума по 2-ра погасителна вноска е в размер на 154.83 лв., от които 130 лв.
главница и 24.83 лв. договорна лихва. При включване на таксата за експресно разглеждане
като друга месечна такса в размер на 105.17 лв. на месец към параметрите по
индивидуалния договор за потребителски кредит ***г. е изчислен годишен процент на
разходите от 440.54 %.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 12802
по описа на Пловдивски районен съд за 2021г., че срещу издадената заповед № 7067 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 05.08.2021г. в срок е подадено
възражение от длъжника по делото, като в рамките на дадения едномесечен срок, са
предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като
подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
В случая ищцовото дружество се позовава на възникнало на 27.05.2021г. между страните
правоотношение по договор за потребителски кредит, сключен от разстояние –
по електронен път чрез използване на интернет страница. Регламентацията на договора за
потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит – ЗПК /Обн., ДВ, бр.
18 от 05.03.2010 год., в сила от 12.05.2010 год./, според чл. 9 от който това е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Формата за действителност
на договора за потребителски кредит е писмена – чл. 10, ал. 1 ЗПК – на хартиен или друг
траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра – по един за всяка от страните
по договора /дефиниция на понятието „траен носител“ се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК –
това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него
информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време,
съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява
непромененото възпроизвеждане на съхранената информация/. ЗПК допуска възможността
договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай
съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния
европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за
предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез
използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за
3
предоставяне на финансови услуги от разстояние, което не позволява предоставяне на
преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал.
10 /при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за
гласова комуникация от разстояние/, кредиторът, съответно кредитният посредник,
предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след
сключването на договора за потребителски кредит. Изискванията за предоставяне на
финансови услуги от разстояние са регламентирани в Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние – ЗПФУР /Обн., ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г./, като според чл. 6
договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация – едно
или повече. Дефиниция на понятието „финансова услуга“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на
ЗПФУР – това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане,
допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно
посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на „средство за комуникация
от разстояние“ – в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР и това е всяко средство, което може да се
използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо
присъствие на доставчика и на потребителя. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава
доставчика да доказва, че е: 1/ изпълнил задълженията си предоставяне на информация на
потребителя; 2/ спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3/ получил съгласието на
потребителя за сключването на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през
периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. За
доказване на електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги, като изявленията, направени чрез електронна поща,
се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване
на обстоятелствата, съдържащи се в тях – чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР. Законът придава значение
на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен
усъвършенстван или квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 2 и 3 ЗЕДЕУУ/, но също
така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен /чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ. Когато
посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.
Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя
характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно
върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска
представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и
достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание /така
решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о./.
В представените по делото Общи условия на „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД е
предвидено, че сключването на договора за потребителски кредит става по инициатива на
кредитополучателя, като за да получи желаната заемна сума подава заявление с искане за
4
потребителски кредит до дружеството, по образец, на сайта на дружеството, чрез
предварително създаден профил. Преди въвеждане на личните си данни кредитополучателят
следва да удостовери, че е уведомен и дава своето съгласие за обработка и съхранение на
личните данни, след което въвежда личните си данни. След като в заявлението бъдат
попълнени наименованието на кредитния продукт, размер и срок на кредита, на
кредитополучателя се предоставя Стандартен Европейски формуляр, съдържащ цялата
необходима преддоговорна информация за желания кредит, чрез активен линк, намиращ се
в самото заявление с искане за предоставяне на потребителски кредит. След като
кредитополучателят провери въведените данни и се запознае със СЕФ изразява своето
съгласие със същия чрез отбелязване. След като кредитополучателят е попълнил
заявлението с искане за потребителски кредит и след натискане на бутона „изпрати“ с цел
избягване на съмнения при получаването му, на предоставения мобилен телефонен номер
автоматично се изпраща SMS Персонален идентификационен код за потвърждение под
формата на кратко текстово съобщение. Кредитополучателят следва да попълни правилен
SMS в полето, указано в самото заявление/профила, с което се счита, че потвърждава и
подписва заявлението. Ако SMS персонален идентификационен код за потвърждение не е
попълнен или не е попълнен правилно, заявлението с искане за потребителски кредит не
може да бъде изпратено и дружеството няма да го получи за разглеждане. За да се пристъпи
към сключване на индивидуален договор за потребителски кредит е необходимо
дружеството да одобри отпускането на потребителския кредит на кредитополучателя, като
едновременно с уведомлението за това дружеството изпраща на посочения в
заявлението/профила email индивидуалния договор за потребителски кредит, съдържащ
погасителен план ведно с Общите условия, неразделна част от договора. След което
кредитополучателят натиска активен линк в мейла – „Съгласен съм и приемам и подписвам
тези документи“, след което и въвежда „Давам изрично и доброволно съгласието си чрез
въведения от мен SMS персонален идентификационен код за потвърждение, имаш действие
на саморъчен електронен подпис, да сключа и подпиша договор за кредит“. След което се
натискат бутоните „съгласие“ и „подписвам“ и договорът се счита за сключен и подписан.
Страните изрично се съгласяват въвеждането на SMS персонален идентификационен код за
потвърждение да има силата на саморъчен подпис, съгласно чл.13, ал.4 ЗЕДЕУУ.
В тази връзка въз основа на събраните доказателства съдът намира, че между страните е бил
сключен договор за потребителски кредит от разстояние, като кредиторът е превел в полза
на ответницата сумата по кредита в размер на 1 300 лв. – видно от представеното банково
извлечение, на дата 27.05.2021г. от банковата сметка на ищцовото дружество по банковата
сметка на ответницата, с посочено основание процесния договор за потребителски кредит.
От приетото по делото заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните
също се установява, че сумата от 1 300 лв., предмет на индивидуален договор за
потребителски кредит ***г. е усвоена на 27.05.2021г., преведена по банкова сметка с
титуляр Д. Р. И.. Поради това съдът намира за неоснователни наведените с отговора на
5
исковата молба възражения, с които се оспорва постигнатото съгласие и изразена от
потребителя воля да бъде обвързан от договора за потребителски кредит.
С отговора на исковата молба ответницата сочи, че са налице нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9
и т.10 ЗПК. Съдът счита за неоснователни възраженията на ответницата за
недействителност на договора поради неспазване на разпоредбите на чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК,
доколкото това условие е приложимо при променливи лихвени проценти, а в настоящия
случай изрично е предвидено, че се касае за фиксиран годишен лихвен процент. Договорът
съдържа и необходимата информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски.
Налице обаче е нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Според настоящия състав
посоченият в договора годишен процент на разходите от 47.83 % не съответства на
действителния такъв. От съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои
точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Предвидено е още при
сключването на договора, че кредитополучателят дължи такса за експресно разглеждане на
документи за отпускане на потребителски кредит, която е предвидено да се заплаща
разсрочено, заедно с всяка месечна вноска по договора, като към вноската се добавя сума от
105.17 лв. Съдът намира, че таксата за експресно разглеждане на заявката за отпускане на
кредита е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния
процент на разходите – ГПР /индикатор за общото оскъпяване на кредита/ – чл. 19, ал. 1 и 2
ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент
плюс 10 %/, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 %
от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл.
19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая общото
задължение на ответницата е съответно на вписаните в погасителния план – неразделна част
от договора за кредит, сборни плащания, в които изрично е посочено и задължението за
такса експресно разглеждане в размер на 105.17 лв. /месечният размер на вноската е
начислен като сбор от части от главница и договорна лихва, както и таксата за експресно
разглеждане. Плащането на таксата за експресно разглеждане обаче не е отразено като
разход при формирането на посочения в договора ГПР – 47.83 %, въпреки че е включено в
общия дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на
изискването на чл.19, ал.1 ЗПК. Съобразно заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, при отчитането на таксата като несъмнен разход действителният ГПР би бил
значително завишен - 440.54 %. При това положение според настоящия състав, макар
6
формално процесният договор да покрива изискуемите реквизити по чл. 11, ал.1 ЗПК,
вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 – годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
Освен това ищцовото дружество предоставя кредитно финансиране по занятие, като тази му
дейност е неразривно свързана с разглеждането на документите (заявката), подадени от
всеки потенциален клиент. Съобразно изричната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Предвид изложеното и след като ответницата е подала заявление за
предоставяне на паричен ресурс, което се явява задължителна и необходима стъпка за
усвояването на паричната сума, то от същата не следва да се изисква заплащане на такса за
разглеждането на документите, без оглед на това в какъв срок се разглежда заявката за
кредитиране. С оглед на това настоящият състав намира, че процесният договор не отговоря
на изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, което води до неговата недействителност
съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва
или други разходи по кредита.
Чистата стойност на претендираната от ищеца погасителна вноска е главницата по нея.
Съгласно погасителния план главницата по всяка вноска е в размер на 130 лв., поради което
искът е основателен за сумата от 130 лв., а за сумата от 24, 83 лв. - възнаградителна лихва е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото на страните следва да се присъдят направените в заповедното и
исковото производство разноски, съразмерно с уважената и отхвърлената част от исковите
претенции. Направените в заповедното производство разноски на ищеца възлизат на сумата
от 385 лв., от които 25 лв. внесена държавна такса и 360 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, а в исковото – на сумата от 535 лв., от които 75 лв. внесена държавна такса,
360 лв. заплатено адвокатско възнаграждение /по приложен договор за правна помощ и
съдействие на лист 30 от делото/ и 100 лв. депозит за работа на вещото лице. Разноските на
ответницата по заповедното производство се установиха в размер от 200 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение /по договор за правна защита и съдействие на лист 41 от
приложеното ч.гр.дело/, а в исковото – на сумата от 430 лв., от които 130 лв. депозит за
работа на вещото лице и 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
При тези данни на ищеца са дължими разноски от 323.25 лв. по заповедното производство и
449.20 лв. по исковото производство, а на ответницата следва да се присъдят разноски в
размер от 32.07 лв. по заповедното производство и 68.95 лв. по исковото производство.
По изложените съображения съдът
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. Р. И., ЕГН ********** от *** дължи на
„Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. „Люлин 9“, бл.963, ет.1, със законен представител *** сумата от
130 лв. /сто и тридесет лева/ главница по втора вноска по договор за потребителски кредит
*** г., ведно със законната лихва от 02.08.2021г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед № 7067 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
05.08.2021г. по ч.гр.дело № 12802 по описа на ПРС за 2021г., като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за сумата от 24.83 лв. /двадесет и четири лева и 83 ст./ договорна лихва.
ОСЪЖДА Д. Р. И., ЕГН ********** от *** да заплати на „Интернешънъл Саламанка
Капитал“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Люлин
9“, бл.963, ет.1, със законен представител *** сумата от 323.25 лв. /триста двадесет и три
лева и 25 ст./ направени в заповедното производство разноски, както и 449.20 лв.
/четиристотин четиридесет и девет лева и 20 ст./ направени в настоящето производство
разноски.
ОСЪЖДА „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к. „Люлин 9“, бл.963, ет.1, със законен представител *** да
заплати на Д. Р. И., ЕГН ********** от *** сумата от 32.07 лв. /тридесет и два лева и 07 ст./
направени в заповедното производство разноски, както и 68.95 лв. /шестдесет и осем лева и
95 ст./ направени в настоящето производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8