№ 73
гр. Габрово, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шести февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Валентина М. Илиева
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20244210102054 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от Т. Е. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„*********” № 4, ет. 1, ап. 2 срещу Е. А. Н., ЕГН **********, иск с правна
квалификация чл.144 СК за издръжка на учащо се пълнолетно дете от родител в
размер на 350 лв. месечно, считано от предявяването на иска – 03.12.2024 г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че ответникът е негов баща, който не полага грижи за него и
след навършване на пълнолетие не му предоставя издръжка. След завършване на
средното му образование бил приет за студент редовно обучение, първа година във
Великотърновски университет, специалност „Право”. Учебните занятия не му
позволяват да разполага със свободно време, през което да полага труд. Нуждае се от
средства за наем за общежитие, храна, дрехи, транспорт, учебна литература. Отделно
от горното ищецът дължал издръжка на своя възходящ от първа степен, който му
прехвърлил правото на собственост върху недвижим имот находящ се в село
Драгановци срещу поето от него задължение да издържа и гледа него и съпругата му,
които си запазили пожизнено правото на ползване върху имота. Счита, че баща му има
възможност да му заплаща без особени затруднения издръжка в размер на 350 лева
месечно, която би му позволила да води пълноценен живот.
Ответникът, Е. А. Н., в отговор на исковата молба, постъпил в срока по чл.131,
ал.1 ГПК, оспорва иска по основание и размер с възражението, че няма възможност да
заплаща на ищеца без особени затруднения издръжка. Излага, че има други
1
непълнолетни деца, на които дължи издръжка, както и че е с влошено здравословно
състояние и има задължения към банкова институция по сключен договор за кредит.
С протоколно определение от 06.02.2024 г. е допуснато изменение в петитума на
предявения иск с правна квалификация чл.144 СК, чрез намаление размера му, като
същият се счита предявен за сумата от 200 лева месечно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните и се установява от дубликат на удостоверение за
раждане от 13.08.2012 г., издаден от длъжностно лице по гражданско състояние при
община Габрово, въз основа на акт за раждане № 0049/04.02.2003 г. на община
Габрово, че ищецът Т. Е. Н. е низходящ от първа степен на ответника Е. А. Н. и на
Д.И.П. и към предявяване на исковата молба не е навършил 25-годишна възраст, но е
пълнолетен.
Не е спорно и видно от представеното уверение № 90362/01.10.2024 г., издадено
от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, ищецът е записан през 2024/2025 г. в първи
семестър на първи курс, редовно обучение по специалност „Право”, с факултетен №
**********. Представен е фискален бон за внесена в полза на ВТУ „Св. Св. Кирил и
Методий” семестриална такса в размер на 380 лева.
Представен е договор за наем на студентско общежитие, сключен между ищеца,
в качеството му на наемател и „Студентски столове и общежития” ЕАД, като
наемодател, от който се установява, че за временното ползване на стая 702 в
студентско общежитие, наемателят се е задължил да заплаща месечен наем в размер на
70 лева за зимен период (октомври-април вкл.), съответно наем в размер на 65 лева за
летен период (май – септември вкл.)
Породеното задължение за заплащане на наемната цена за ползване на
студентско общежитие, е изпълнявано, видно от представените фискални бонове.
Съгласно справка на НАП ТД – Велико Търново за осигуряване на ответника,
същият е в трудово правоотношение с „Идеал Стандарт-Видима” АД и полученото
брутно трудово възнаграждение за периода м. 01.2024 г. – м.12.2024 г. е в размер общо
на 30604.51 лева.
От представените удостоверения за раждане № 0335/27.06.2007 г. и
0450/19.09.2013 г., се установява, че ответникът е родител на още две непълнолетни
деца. Представено е ЕР на ТЕЛК № 80887-167/14.09.2021 г. от МБАЛ "Д-р Тота
Венкова" АД гр. Габрово, от което се установява, че едното от децата е със 50 % вид и
степен на увреждане без чужда помощ с водеща диагноза: псориазис вулгарис.
От представения договор за потребителски паричен кредит и приложен
погасителен план от 30.05.2024 г., се установява, че „Уникредит Кънсюмър
2
Файненсинг” ЕАД е предоставило на ответника кредит в размер на 40100 лева, за срок
от 84 месеца при променлив лихвен процент в размер на 4.89 %. Видно от
представения погасителен план месечната вноска по кредита е в размер на 605.86 лева,
като падежът на последната погасителна вноска е 14.05.2031 г..
В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Никол Николаева Н.а и Стефка И. Додурова, показанията на които съдът
кредитира, тъй като са основани на личните им впечатления и въпреки, че св.
Додурова е лице във фактическо съпружеско съжителство с ответника, съдът няма
основание да не им даде вяра. От показанията на св. Н.а се установява, че на ищеца са
необходими разходи за заплащането на семестриалната такса, общежитие, храна и
транспорт. От показанията на св. Додурова се установява, че ответникът е сключил
договор за паричен кредит за покриване на разходи за ремонт на покрив на недвижим
имот придобит от него и сестра му въз основа на наследствено правоприемство, както
и за основен ремонт на жилището и провеждане на ортодонтско лечение на ответника.
Във връзка с лечение на раните на детето Антон постоянно се разходват средства за
мазила и лекарства.
Други относими и допустими доказателства от значение за спора, не са
представени.
Относно иска с правна квалификация чл. 144 СК.
Съгласно чл. 144 СК, родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако
учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до
навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет
годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат
от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без
особени затруднения. Следователно основателността на иска се обуславя от
установяване на следните предпоставки: ищецът да произхожда от ответника, да е
навършил пълнолетие учащ във висше учебно заведение, но ненавършил 25-годишна
възраст, да има нужда от издръжка и родителят да може да я предоставя без особени
затруднения.
Страните не спорят относно съществуващата помежду им връзка на произход,
навършването на пълнолетие от ищеца Т. Е. Н., обучението му във висше учебно
заведение и недостигната възраст от 25 години.
Спорни са предпоставките нужда от издръжка и възможност на родителя да
предоставя такава без особени затруднения.
Доказателствената тежест за установяване на тези елементи, обуславящи
основателността на предявения иск, се носи по общото правило на чл.154, ал.1 ГПК,
от ищеца.
3
Нуждите на лицето зависят от здравословното му състояние, възраст, култура,
обществено положение и др. В т. 4 на ППВС 5-70 г. /прието при действието на СК 1968
г. – отм., но приложимо и при уредбата на СК 2009 г./, е посочено, че нуждите на
лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия
на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите
обстоятелства от значение за случая, като не следва да се присъжда издръжка в
размери, стимулиращи към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи
възможност сумите да се използуват за цели извън издръжката. Възможността за
доставяне на издръжка е свързана с наличие на свободни средства за издръжката на
претендиращия, след задоволяване на собствените екзистенциални нужди на лицето,
от което се търси издръжката, и се определя от доходите на последното, от имотното
му състояние и квалификация (в този смисъл т. 5 ППВС 5-70 г.), а възможността за
доставяне на издръжка по смисъла на чл. 144 СК предпоставя по-широка материална
възможност, при която доставянето на издръжката няма да се чувства особено
осезателно от родителя. Невъзможността за издръжка от имуществото е налице, когато
имуществото не е достатъчно да осигури пълна издръжка и не следва да се
трансформира в средства за издръжка, напр. отчуждаване на необходимото жилище и
покъщнина (т. 1 на ППВС 5-70 г.).
Възрастта на ищеца и редовното му обучение във висше учебно заведение
предполагат потребност от средства за храна, облекло, учебни пособия и извънкласно
обучение, респ. необходимост от средства за социално-културно развитие, което
обуславя извод за наличие на нужда от издръжка. Самото съществуване на едно
физическо лице обективно е свързано с необходимост от средства за задоволяване на
екзистенциалните му потребности, ето защо съдът приема, че за задоволяване на тези
нужди е необходима сума в размер на минималната работна заплата, установена за
страната, тъй като същата представлява законодателно установен минимум от
средства, които да бъдат придобивани срещу полагането на труд и чрез които да бъдат
задоволявани основните потребности на едно лице, или сумата 1077 лева.
Този извод не се променя от доказания в производството факт на сключен от
ищеца договор за прехвърляне на недвижим имот срещу поето задължение за
издръжка и гледане, тъй като е прехвърлено право на собственост, но при запазено
право на ползване, което не позволява на ищеца да генерира граждански плодове от
имота. Поетото задължение за престиране на грижи допълнително обременява
правната му сфера и не сочи на възможност за ищеца да задоволява основните си
жизнени потребности.
Установиха се и материалните възможности на ответника за периода месец
януари 2024 г. – месец декември 2024 г.. Същият работи по трудово правоотношение и
е получил средномесечен доход в размер на 2550.38 лева, която сума не е намалена с
4
дължимите към държавата публични вземания. Разходите, които родителят прави за
подобряване на битовите си условия, вкл. чрез заем и кредит от банкова институция не
следва да се приспадат от общия му доход. Разходите за ремонт на жилище и за
провеждане на ортодонтско лечение нямат постоянен характер и не следва да се вземат
предвид при отчитане на възможностите ответника да предоставя издръжка.
Следователно, ответникът разполага с възможност да предоставя издръжка на ищеца,
като съдът отчита и обстоятелството, че ответникът дължи издръжка и на други две
непълнолетни деца, едното от които с влошено здравословно състояние. Без особени
затруднения същият би могъл да отделя за низходящия си сума в размер на 150 лева,
тъй като след престирането й ще разполага с месечен доход от около 2400.38 лева
(брутното трудово възнаграждение е доход по смисъла на т. 5 от ППВС 5-70 г. – така и
ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС), който размер е значително
по-висок от размера на минималната работна заплата за страната, която следва да се
приема за нормативно установен критерий за минималния размер на издръжката,
необходима за задоволяване на нуждите на пълнолетно физическо лице, което полага
труд. Съдът намира, че пълнолетното дете има нужда от издръжка като студент - за
обучение, учебни пособия, транспорт, храна, облекло и други ежедневни разходи, но
възможностите на родителя да заплаща издръжка на детето си, без това да създаде
особено затруднение за него по смисъла на чл. 144 СК, е именно визираната по-горе
сума. Началният момент на така определената издръжка следва да бъде 03.12.2024 г. –
датата на предявяване на исковата молба. Присъдената издръжка се дължи до
настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, а искът за разликата
до предявения размер от 200 лева, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда за всяка от страните,
като в частта касаеща допуснатото изменение чрез намаление на размера на
предявения иск производството се отчита като прекратено. Ищецът не ангажира
доказателства да е извършил разноски, съответно такива не следва да му бъдат
присъждани. В полза на адв. М. Д. следва да се присъди възнаграждение в размер на
214.29 лева за оказана безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за адвокатурата, пропорционално на уважената част от
иска. Ответникът доказва действително извършени разноски в размер на 500 лева –
реално заплатено адвокатско възнаграждение, от която сума има право на 285.71 лева.
Ответникът дължи държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 216 лева,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.
Налице е следователно призната по право (ex lege) изпълнителна сила на невлезлите в
сила решения относно посочените в закона вземания, за което съдът дължи да се
произнесе служебно (ex officio). Затова в конкретния случай следва да бъде допуснато
5
предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е осъден да
заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от 03.12.2024 г.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. А. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********” №
6а, ет. 1, да заплаща на пълнолетния си учащ редовно във висше учебно заведение син
Т. Е. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********” № 4, ет. 1, ап. 2,
месечна издръжка в размер на 150 (сто и петдесет) лева, считано от 03.12.2024 г. до
настъпване на законна причина, изменяща размера или прекратяваща издръжката,
на основание чл. 144 СК, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от
деня на забавата до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
до пълния предявен размер от 200 (двеста) лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Е. А. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********” №
6а, ет. 1, да заплати на адвокат М. Д. от АК-Габрово, сумата 214.29 лева (двеста и
четиринадесет лева и двадесет и девет стотинки) – възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ на ищеца Т. Е. Н., ЕГН **********, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Т. Е. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********” № 4,
ет. 1, ап. 2, да заплати на Е. А. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„*********” № 6а, ет. 1 сумата 285.71 лева (двеста осемдесет и пет лева и седемдесет
и една стотинки) – разноски за производството.
ОСЪЖДА Е. А. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********” №
6а, ет. 1, да заплати по сметка на РС-Габрово сумата 216 (двеста и шестнадесет) лева –
държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 244, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от 20.02.2025 г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
В частта, с която е допуснато предварително изпълнение, решението има
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Габровски
окръжен съд в едноседмичен срок от 20.02.2025 г.
Препис от решението да се връчи на страните, съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6