№ ________
Варна, ______________
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, І-ви тричленен състав, в публичното заседание на осми септември две хиляди двадесет и втора година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА |
|
при секретаря |
Галина Владимирова |
и с
участието |
|
на прокурора |
Силвиян Иванов |
изслуша докладваното |
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
|
адм. дело № 1690/2022г. |
||
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е
по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ /“ВиК-Варна/ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.В., представлявано от
управителя В.Д.В., против Решение № 737/03.06.2022г. на Районен съд - Варна
/ВРС/, ХХХІІ-ри състав, постановено по НАХД № 5179/2021г. по описа на същия
съд, с което е потвърдено НП
№ И-3-418-1В/30.11.2021г. на директора на РИОСВ - Варна, с което на основание
чл.69, ал.1 и ал.8 от Закона за опазване на околната среда и водите /ЗООС/ и
чл.1, ал.1 и чл.19, ал.1, ал.6, ал.9 и ал.11 от Наредбата за вида, размера на
реда за налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околната среда над
допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и
ограничения /Наредба за санкциите/, вр. с Разрешително № 23340002/10.05.2011г.
за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води,
на дружеството е наложена текуща [месечна] санкция
в размер на 10164,00лв. за превишение на индивидуалните емисионни ограничения /ИЕО/
за качеството на пречистените отпадъчни води от ПСОВ „Златни пясъци“, зауствани
в Черно море, по показатели/ неразтворени вещества, БПК5 и общ
фосфор, регламентирани в Разрешително 23340002/10.05.2011г. за ползване на
воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, считано от
26.08.2021г.
Касаторът
твърди неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния
закон и допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл.348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Конкретно
сочи, че въззивният съд не е съобразил факта, че АНО не е извършил
задължителната преценка за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН, за
което по преписката са представени доказателства. Твърди, че констатираното
превишение на ИЕО по процесните три показателя е инцидентно, еднократно и
краткотрайно – установено на 26 - 27.08.2021г. и отстранено на 28 - 29.10.2021г.,
а по показател БПК5 – още на 14 - 15.09.2021г., поради което като не
е изложил мотиви относно наличието на тези особено важни смекчаващи
доказателства, обосноваващи приложението на чл.28 от ЗАНН, АНО е възпрепятствал
съда да се произнесе относно законосъобразността на процесното наказателно
постановление. Липсата на произнасяне на АНО в наказателното постановление по
чл.28 от ЗАНН представлява особено съществено процесуално нарушение и като е
приел обратното, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт. На
следващо място се твърди, че неправилно ВРС е извел извод за липсата на
допуснати нарушения досежно начина на определяне на санкцията, т.к. съдът не е
съобразил факта, че към 14 - 15.09.2021г. е преустановено превишението на ЕИО
по показател БПК5, и въпреки това АНО е наложил санкцията считано от
26.08.2021г. до 28.10.2021г. и въз основа на този показател за целия период. В
тази връзка сочи, че времето (периодът), през който се изпускат отпадъчни води,
е съществен показател, който участва във формулата, по която се изчислява
размера на санкцията – Приложение 1 към Наредбата, поради което
несъобразяването с факта за отстраняване на превишението на ИЕО по показател
БПК5 след 15.09.2021г., влияе съществено върху нейния размер. Твърди
и че неправилно ВРС е приел, че дружеството е титуляр на Разрешително за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води,
т.к. титуляр на този административен акт е Община Варна, която е собственик на
ПОСВ - Златни пясъци. Именно като собственик общината е възложител на
изпълняваната реконструкция на станцията, при която са въведени нови съоръжения
за пречистване на отпадъчни води, като изпълнителят на строежа е бил длъжен да
извърши настройване на инсталираните съоръжения с цел постигане на заложените в
разрешителното за заустване ИЕО по конкретните показатели. Твърди, че
строителният обект – ПОСВ-Златни пясъци е бил в гаранция, която е започнала да
тече от 27.10.2020г., съгласно чл.20, ал.4, т.7 от Наредба №2/31.07.2003г.,
като гаранционният срок е 7 години и към момента на вземане на пробите - 26 - 27.08.2021г.
не бил изтекъл. Сочи и че по делото са налице доказателства, че собственикът на
строежа и неговият изпълнител са своевременно уведомени за констатираните
нередовности и дефекти, като това възражение не е обсъдено от ВРС. Намира за
неправилен извода на ВРС относно възможността за обжалване на Заповед № И-3-418-2В/16.12.2021г. на
директора на РИОСВ-Варна, с която считано от 28.10.2021г. се отменя наложената
текуща санкция, като в тази връзка сочи, че за дружеството този акт е
благоприятен и липсва правен интерес от оспорването му. Излага и подробни
съображения за това, че неправилно ВРС е приел, че деянието е съставомерно,
като се позовава на разпоредбата на чл.19, ал.4 от Наредба № 6 от 2000г., която
допуска наличието на една проба, която да не отговаря на установените ИЕО по
процесните три показателя, като в този случай приложение намира законовата
презумпция, че пречистените отпадъчни води от селищните пречиствателни станции
се счита, че спазват изискванията и емисионните норми, ако за всеки показател
поотделно пробите отговарят на съответните стойности, като максималният брой
проби, който се допуска да не отговарят на изискванията е 3бр. Навеждат се и
твърдения, че в наказателното постановление липсва точно, ясно и конкретно
посочване на датата на извършване на нарушението, като неправилно ВРС е приел,
че времето на извършване на нарушението е периода, в който е взета пробата, а
именно 26 - 27.08.2021г. Твърди, че дори този период да съвпада, АНО е бил
длъжен да го посочи изрично в наказателното постановление.
В с.з.
касаторът се представлява от юрк.П.В., която поддържа жалбата на наведените в
нея основания. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго,
с което да се отмени наказателното постановление.
Ответната
страна – директора на РИСВ-Варна, чрез юрк.Й.К., оспорва касационната жалба. В
с.з. сочи, че безспорно от представените протоколи за изпитване във връзка с
извършване на собствен мониторинг е констатирано превишение на индивидуалните
емисионни ограничения – по показатели, описани в НП, с което се превишават
регламентираните показатели в Разрешителното за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води, издадено от БДЧР. Сочи, че според т.2 от разрешителното
именно „ВиК-Варна“ ООД поддържа и експлоатира ПОСВ „Златни пясъци“, като в
самото разрешително няма удължен срок за достигане на ИЕО, както и че санкцията
е изчислена съобразно формула по Приложение 1 към чл.19 от Наредбата за реда за
налагане на санкции. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Счита, че решението на районния съд е правилно, съобразено с процесуалните
правила и закона, и няма основания за неговата отмяна.
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа
страна пред ВРС е установено, че „ВиК - Варна“ ООД, в качеството си на оператор е сключило
договор от 09.03.2016г. с Асоциацията по ВиК на обособената територия,
обслужвана от „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, за стопанисване,
поддържане и експлоатация на канализационната система на к.к. „Златни пясъци“
гр. Варна, да пречиства и зауства отпадъчните води от канализационната система
на к.к. „Златни пясъци“ в Черно море, в съответствие с Разрешително
№23340002/10.05.2011г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни
води в повърхностни води. С Разрешение за ползване № ДК-07-ВН-26/27.10.2020г. бил
въведен в експлоатация строеж „Реконструкция, модернизация и разширение на
пречиствателна станция за отпадни води /ПСОВ/ - к.к „Златни пясъци“, етапно
строителство, етап ІІ. Съгласно Разрешително №23340002/10.05.2011г., изменено с
Решения №903/27.02.2012г., №921/25.04.2012г., Решение №29/28.03.2016г. и продължено
с Решение №172/25.11.2021г. за ползване на воден обект за заустване на
отпадъчни води в повърхностни води, издадено от Басейнова дирекция „Черноморски
район“, „ВиК – Варна“ ООД стопанисва, поддържа и експлоатира публичните активи
на територията на с.о. „Ален мак“, к.к Чайка и ПСОВ Златни пясъци в качеството
си на оператор, сключил договор с Асоциацията по ВиК на обособена територия,
обслужвана от ВиК /т.2 от Решение № 172/25.11.2021г./. Съгласно Решение №
172/25.11.2021г. към разрешителното, са предвидени индивидуални емисионни
ограничения по потоци и места за заустване, както следва: за неразтворени вещества – 35 мг/дм3, БПК5 – 25 мг/дм3 и
общ фосфор – 2,0 мг/дм3.
Съгласно цитираното решение, „ВиК – Варна“ ООД има задължение да провежда
собствен мониторинг по отношение на стойностите на посочените в разрешителното
показатели ежемесечно, два пъти в месеца. В изпълнение на това задължение, с писмо
вх. №26-00-8210/08.10.2021г. е представен Протокол от изпитване
№379-ОВ/01.09.2021г., издаден от акредитиран лабораторен изпитвателен комплекс
към „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, от отбрана еднократна и съставна
средноденонощна водна проба за периода
26 - 27.08.2021г. от потока пречистени отпадъчни води на изход ПСОВ „Златни
пясъци“, преди заустване в Черно море. Според протокола е констатирано
превишение на ИЕО, регламентирани в Разрешително №23340002/10.05.2011г., изменено
с Решения №903/27.02.2012г. и №921/25.04.2012г. продължено с Решение
№29/28.03.2016г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води, издадено от Басейнова дирекция „Черноморски район, както
следва: неразтворени вещества - при ИЕО до 35мг/дм3, е
констатирано количество от 62мг/дм3; БПК5 - при ИЕО
до 25мг/дм3, е констатирано количество от 46мг/дм3; общ
фосфор - при ИЕО до 2мг/дм3, е констатирано 3мг/дм3.
Съгласно представена с писмо вх. №26-00-210/08.10.2021г. на „ВиК-Варна“ ООД
справка, количеството на заутсваните пречистени отпадъчни води от ПСОВ „Златни
пясъци“ в Черно море за месец август 2021г. било 293705м3.
Въз основа на тези данни
и във връзка с чл.69, ал.1 от ЗООС, и чл.1, ал.1 и чл.19, ал.1 от Наредбата за
санкциите, главен експерт в отдел „Атмосферен въздух, води и комплексно
предотвратяване и контрол на замърсяването“, Дирекция „Контрол на околната
среда“ при РИОСВ-Варна, съставил на „ВиК-Варна“ ООД, в присъствието на надлежно
упълномощено от управителя на дружеството лице, КП - АУАН №379-1/25.10.2021г.
по чл.69а, ал.1, т.2 от ЗООС, а въз основа на него било издадено НП №
И-3-418-1В/30.11.2021г. на Директора на РИОСВ - Варна, с което на основание
чл.69 ал.1 и ал.8 от ЗООС и чл.1 ал.1 и чл.19 ал.1, ал.6, ал.9 и ал.11 от
Наредбата за санкциите, във връзка с Разрешително № 23340002/10.05.2011г. за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, на
дружеството е наложена текуща санкция в размер на 10164,00лв. за превишение на ИЕО
за качеството на пречистените отпадъчни води от ПСОВ „Златни пясъци“, зауствани
в Черно море по показателите: неразтворени вещества, БПК5 и общ
фосфор, регламентирани в Разрешително № 23340002/10.05.2011г. за ползване на
воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, считано от
26.08.2021г.
Впоследствие, на
основание чл.69б, ал.5 и ал.7 от ЗООС и във връзка с писмо с
вх. № 26-00-8792/28.10.2021г. на „ВиК-Варна“ ООД, протокол от проверка
№ 000987/04.11.20211г. на РИОСВ -Варна и Предложение за отмяна на наложена
санкция, със Заповед № И-3-418-2В/16.12.2021г. директорът на РИОСВ-Варна
отменил санкцията считано от 28.10.2021г., поради това че неспазването на ИЕО
по показателите: неразтворени вещества, БПК5 и общ фосфор е
прекратено.
За да потвърди
наказателното постановление ВРС е приел, че същото е издадено от компетентен
орган по смисъла на чл.169, ал.2 от ЗООС, спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН
и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са препятствали
нарушителя да упражни правото си на защита в пълен обем. ВРС е съобразил, че
ЗООС и Наредбата за санкциите регламентират специална процедура за установяване
на нарушенията по чл.69 от ЗООС, която се различава от общата по ЗАНН и която в
случая е спазена. В случая, за резултатите от проверката е съставен КП-АУАН №
379-1/25.10.2021г. от главен експерт при РИОСВ - Варна, като е спазен срока по
чл.8, ал.6 от Наредбата. Изготвено е и предвиденото в чл.12, ал.1 от Наредбата предложение
за налагане на санкция до упълномощено от министъра на околната среда и водите
длъжностно лице, както и обосновка на вида и размера на санкцията в приложената
справка-изчисления. КП-АУАН и НП отговарят на изискванията относно формата и
съдържанието им, установени в разпоредбите на чл.69а, ал.3 от ЗООС, съответно
чл.57 от ЗАНН. Нарушението е описано с всички съставомерни елементи,
включително е посочено и времето на извършването му, което съвпада с периода на
вземане на пробата, въз основа на която е установено превишаването на ИЕО,
предвидени в Разрешително № 23340002/10.05.2011г., а именно – 26.08.2021г. –
27.08.2021г., като неоснователно дружеството поддържа, че АНО е визирал като
дата на осъществяване на деянието единствено първата такава, поставяща началото
на визирания период.
Като неоснователни са
преценени оплакванията в жалбата за това, че НП е опорочено поради липсата на
мотиви за приложението на чл.28 от ЗАНН, т.к. подобен пропуск би могъл да
повлияе единствено на обосноваността на НП, но не ограничава правото на защита
на наказаното лице и не представлява съществено процесуално нарушение и
основание за отмяна на НП.
По аналогични мотиви е
прието за неоснователно и оплакването за липса на мотиви относно начина на
определяне на административната санкция, доколкото същата е с визиран размер,
като са цитирани и правните норми, сочещи формулата за нейното изчисляване.
За неоснователно е прието
и оплакването, че в КП-АУАН и НП не е посочено кое правило за поведение е нарушило
дружеството и кое конкретно свое задължение не е изпълнило, т.к. в протокола и
НП ясно са обективирани релевантните факти, досежно извършеното нарушение, с
посочване, че същото се изразява в неспазване на определените ИЕО, предвидени в
Разрешително № 23340002/10.05.2021г. и е цитирана нарушената разпоредба на чл.69
ал.1 от ЗООС. Според ВРС, непосочването на конкретната хипотеза на същата към
която се отнася нарушението, не е ограничило правото на защита на дружеството,
доколкото същото се защитава в процеса срещу факти, които са описани ясно и в
пълнота, наред с приложимия закон.
При преценката по
същество, ВРС е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства
безспорно се установява, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.69, ал.1
от ЗООС, тъй като при извършените замервания, обективирани в протокол от
изпитване № 379-ОВ/01.09.2021г. въз основа на взетите проби в периода от
26 - 27.08.2021г., е установено, че отпадъчните води от ПСОВ „Златни пясъци“ не
отговарят на ИЕО, определени в раздел „Индивидуални емисионни ограничения по
потоци и места на заустване“ от Разрешително № 23340002/10.05.2011г. за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води.
Съгласно издаденото разрешително, ИЕО по потоци и места на заустване, по
показатели следва да са: неразтворени вещества при ИЕО до 35мг/дм3,
а въз основа на пробата е констатирано количество от 62мг/дм3; БПК5
при ИЕО до 25мг/дм3, а въз основа на пробата е констатирано
количество от 46мг/дм3; общ фосфор при ИЕО - до 2мг/дм3,
а въз основа на пробата е констатирано количество от 3мг/дм3.
Превишението е надлежно установено от акредитирана лаборатория, въз основа на
изпълнение на задължението на жалбоподателя за извършване на ежемесечен
мониторинг относно спазване на индивидуалните емисионни ограничения. Прието е,
че съобразно установеното превишение на ИЕО, правилно АНО е обосновал извод за
съставомерност на констатираното деяние и правомерно е ангажирана отговорността
на дружеството като титуляр на разрешителното за ползване на воден обект за
заустване на отпадни води в повърхностни водни обекти
№ 23340002/10.05.2011г.
Относно размера на
наложената текуща санкция ВРС е приел, че за нарушение на разпоредбата на
чл.69, ал.1 от ЗООС на юридическите лица се налагат еднократни или текущи санкции,
като последните съгласно чл.69, ал.5 от ЗООС са с фиксиран размер или
нарастващи. В случая на дружеството е наложена текуща санкция, чиито размер
правилно е изчислен, съгласно предвидените формули в т.2 от Приложение № 1 към
чл.19, ал.4 от Наредбата за санкциите, като по делото е приобщено и извършеното
изчисление по приложимата формула.
Прието е за неоснователно
оплакването за неправилно изчисляване размера и периода на дължимост на
санкцията, т.к. е посочен начален момент, от който същата е изискуема и се
дължи до датата, на която се издаде надлежен акт от компетентния орган,
констатирал преустановяване на нарушението съгласно чл.69б, ал.1 от ЗООС.
Действително, от приобщеното по делото копие на протокол от изпитване № 399-ОВ
от 21.09.2021г., изготвен въз основа на извършена проба в периода 14.09.2021г. –
15.09.2021г., е видно, че един от показателите, по отношение на които е
констатирано отклонение от ИЕО - БПК5, е бил в рамките на нормата
към посочената дата, за останалите обаче, липсват констатирана промяна към посочения
период. Отделно ВРС е изложил мотиви и че мълчаливият или изричен отказ на
органа, издал процесното НП да отмени или намали санкцията по реда на чл.14 от
Наредбата за санкциите, е предмет на отделно административно производство,
каквото в случая не е инициирано. Липсват и данни Заповед № И-3-418-2
В/16.12.2021г. на Директора на РИОСВ-Варна да е била атакувана по надлежния ред
досежно периода, до който според същата, санкцията е дължима.
За неоснователни са
приети и доводите, че в хода на административнонаказателното производство не е установено,
че именно „ВиК – Варна“ ООД е виновно за извършване на процесното нарушение. В
тази връзка е съобразено, че отговорността по чл.83 от ЗАНН е обективна и
безвиновна, както и че нарушението е извършено от дружеството в качеството му
на оператор на ПСОВ - Златни пясъци и при осъществяване на дейност по заустване
на отпадъчни води. Тъй като същите превишават нормите на вредни и опасни
вещества съгласно Разрешително № 23340002/10.05.2011г. за ползване на воден
обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, е осъществен състава
на нарушението по чл.69, ал.1 от ЗООС.
Като неоснователна е
преценена и защитната теза на дружеството, че като собственик на процесния
обект Община-Варна следва да носи отговорност за извършеното нарушение, т.к. дружеството
е санкционирано за неспазване на определените емисионни норми, установени в
неговото разрешително за ползване на воден обект. Разрешителното е издадено без
оглед на това кой е субектът, изградил пречиствателната станция, като в същото
са заложени определени стойности на показатели, по отношение на които е налице
задължение да се спазват.
Анализирайки разпоредбата
на чл.3 от Наредба № 6/09.11.2000г. за емисионни норми, за допустимото
съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във
водните басейни и на чл.19, ал.2 от Наредбата за санкциите, ВРС е извел извод, че
правилата относно ИЕО са приложими единствено в случая, когато такива не са
определени в издаденото разрешително, съответно, че отговорно за отклонението
при същите е съответното юридическо лице, което фактически извършва заустването
на отпадъчни води в съответния водоприемник.
Като неоснователно е
преценено и оплакването, че деянието се явява несъставомерно с оглед
разпоредбата на чл.35, ал.12, т.2 от Наредба № 2/12.08.2011г. за издаване на
разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на
индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване,
според която срокът за достигане на индивидуалните емисионни ограничения,
посочен в разрешителното за заустване за експлоатация на съществуващи
канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания, се
определя: 1/ от датата на влизане в
сила на разрешителното, при наличие на изградена и въведена в редовна
експлоатация пречиствателна станция за
отпадъчни води, която е в съответствие с изискванията на чл.11, ал.1,
чл.12, ал.4 и чл.14, ал.1 от наредбата по чл.135, ал.1, т.12 от Закона за
водите; 2/ до шест месеца от
въвеждане в редовна експлоатация на пречиствателната станция за отпадъчни води,
но не по-късно от 31.12.2015г., за всички останали случаи. В случая, видно от Разрешение
на ползване № ДК-07- ВН-261/27.10.2020г. на Началника на РДНСК - Варна, от
датата на въвеждане в експлоатация на строежа „Реконструкция, модернизация и
разширение на пречиствателна станция за отпадни води – к.к „Златни пясъци“ до
времето на извършване на нарушението, а именно 26.08.2021г. – 27.08.2021г., е
изминал период, надхвърлящ шест месеца.
Прието е и че в хода на съдебното
производство е останало недоказано твърдението, че визираният в НП
противоправен резултат, а именно отклонението от ИЕО, е вследствие на
технически дефекти на пречиствателната станция, които се явяват „форсмажор“, а
именно – непреодолима сила от обективен характер, която поставя в невъзможност дружеството
да изпълни вмененото му с разрешителното задължение свързано със спазване на
индивидуалните емисионни ограничения при експлоатирането на ПСОВ – Златни
пясъци. В изявленията си в съдебно заседание експертът по СТЕ е заявил, че не е
установил, че капацитетът на аерационната система, подаваща кислород не е
достатъчен, съответно, че колебанията в отделните показатели е възможно да се
дължат на експлоатационните условия, които следва да се подобрят от самия
оператор. Според вещото лице, влошените процеси на денитрификация и
нитрификация е възможно да се дължат на различни по своя характер в т.ч. и
комплексни причини, като не се визира възможността същите да са вследствие на
технически проблеми при функционирането на пречиствателната станция.
ВРС е изложил и мотиви,
че не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН и за квалифициране
на случая като маловажен, т.к. не се установяват обстоятелства, които да сочат
по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид, като по
делото не се съдържат доказателства, от които се установяват смекчаващи
отговорността факти, като засегнатите обществени отношения, са значими за
обществото в глобален аспект.
Така постановеното
решение е правилно.
ВРС е установил правилно
релевантните по делото факти, обсъдил е събраните доказателства и доводите на
страните, и е стигнал до обоснован от закона и доказателствата извод за
законосъобразност на наказателното постановление.
Неоснователни са
оплакванията в касационната жалба за това, че ВРС е допуснал нарушение на
материалния закон като не е съобразил, че АНО не е извършил задължителната
проверка за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН, т.к. нарушението
е извършено инцидентно, еднократно и краткотрайно, както и че в нарушение на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в наказателното постановление липсва точно, ясно и конкретно посочване на датата на извършване
на нарушението. Така наведените оплаквания са обсъдени подробно и задълбочено
от ВРС, като изведените изводи са съответни на закона и събраните доказателства,
споделят се изцяло от настоящия състав, поради което и на основание чл.221,
ал.2 от АПК препраща към тях.
Неоснователно касаторът
твърди несъставомерност на деянието вменено като нарушение по чл.69, ал.1 от
ЗООС като се позовава на чл.19, ал.4 от Наредба № 6 от 09.11.2000г. за
емисионните норми за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в
отпадъчни води, зауствани във водни обекти (отм. ДВ, бр. 58/31.07.2015г.).
Макар отменена, Наредбата
е приложима доколкото съобразно ПРЗ към Закона за изменение и допълнение на
Закона за водите (ДВ, бр.58 от 2015г.), Наредба № 6 от 09.01.2000г., издадена
на основание чл.135, т.12 от ЗВ (отм.), следва да се прилага до привеждането на
наредбите по чл.135, ал.1, т.7 и т.13 /Наредба
№ 5 от 30.05.2008г. за управление качеството на водите за къпане и Наредба № 2
от 8.06.2011г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във
водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови
източници на замърсяване/, в съответствие с този закон, доколкото не
противоречи на този закон.
Разпоредбата на чл.19,
ал.4, тълкувана и във вр.ал.1, вр.чл.18 от Наредба
№ 6/2000г., е част от процедурата по извършване на собствен мониторинг, данните
и информацията от който се съхраняват в басейновите дирекции в изпълнение на
поетите от РБ международни задължения – чл.20 от Наредба № 6/2000г. Действително
разпоредбата въвежда законова презумпция за спазване на изискванията на
емисионните норми по показателите по Приложение 3, но същата неправилно се интерпретира
от дружеството и приложението ѝ не води до отпадане на отговорността.
Съгласно чл.1, ал.1 от
Наредба № 6/2000г., със същата се уреждат емисионните норми за допустимото
съдържание на някои вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във
водни обекти, като целта, според чл.2, ал.1, е да се предотврати и/или
преустанови и намали замърсяването на водите на водните обекти с опасните и
вредни вещества, попадащи в обхвата на наредбата.
Според чл.3, ал.1 от
Наредба № 6/2000г., индивидуалните емисионни ограничения в разрешителните за
ползване на водни обекти за заустване на отпадъчни води не могат да бъдат
по-малко строги от емисионните норми по тази наредба – чл.11, ал.3, вр. буква
„Б“ на Приложение 3.
От цитираната правна
регламентация следва, че „емисионни норми“ и „индивидуални емисионни
ограничения“ са различни понятия, легалните дефиниции на които са дадени,
съответно в §1, т.9 и т.17 от ДР на Наредба № 6/2000г. Според §1, т.9 „емисионни
норми“ означава стойностите за веществата и показателите за качеството на
отпадъчните води, посочени в Приложения № 2, 3 и 5. Според §1, т.17, „индивидуални
емисионни ограничения“ означава стойностите за веществата и показателите за
качеството на отпадъчните води, определени в разрешителните за ползване на
водните обекти за заустване на отпадъчни води. Тоест, емисионните норми по
Приложение 3 към Наредба № 6/2000г. залагат целевите показатели за качество
на водната среда, засегната от заустванията, а индивидуалните емисионни
ограничения въвеждат пределно допустимите стойности на емисионните норми,
които, както е посочено в чл.3, ал.1 от Наредба № 6/2000г., не могат да бъдат
по-малко строги от емисионните норми по тази наредба. В идентичен смисъл е и
разпоредбата на чл.35, ал.1 от Наредба № 2 от 08.06.2011г. за издаване на
разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на
индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване.
В случая, видно от Разрешително
за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води №
23340002/10.05.2011г. издадено от директора на БДЧР с титуляр Община-Варна и
ползвател „ВиК-Варна“ ООД, продължено с Решения
№ 903/27.02.2012г., № 921/25.04.2012г., № 29/28.03.201г. и изменено с Решение
№ 172/25.11.2021г., са заложени индивидуалните емисионни ограничения по потоци
и места за заустване, в т.ч. по показателите: неразтворени вещества, БПК5 и
общ фосфор, като в разрешителното, в частта на задълженията за провеждане на
собствен мониторинг, са заложени честота на пробовземане и вид на пробата,
обезпечаващи представителност на резултатите от изпитванията.
Неспазването на
индивидуалните емисионни ограничения заложени в разрешителното е
административно нарушение по чл.69, ал.1 от ЗООС, което се санкционира по реда
на чл.69, ал.2 - ал.8 от ЗООС и Наредбата за вида, размера и реда за налагане
на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите
норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения,
приета с ПМС № 247/30.08.2011г.
Обосновано от закона и
доказателствата по делото ВРС е приел, че правилно за нарушението по чл.69,
ал.1 от ЗООС е ангажирана отговорността на „ВиК-Варна“ ООД, т.к. от приложения
по делото договор от 09.03.2016г. сключен между „Асоциация по ВиК на обособената
територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД и
„Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, е видно, че касаторът стопанисва,
поддържа и експлоатира публичните активи на територията на с.о. Ален мак, к.к.
Чайка и ПСОВ Златни пясъци, в качеството си на оператор, и това обстоятелство е
надлежно констатирано и отразено в решенията за продължаване и изменение на
първоначалното разрешително.
Отделно, съгласно чл.5,
ал.2 от Наредба № 2 от 08.06.2011г. за издаване на разрешителни за заустване на
отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуални емисионни
ограничения, условията в разрешителните за заустване, свързани с експлоатацията
на канализационните системи по ал.1, се изпълняват от ВиК оператор в
съответствие с чл.48, ал.4 от Закона за водите и въз основа на договор, сключен
по реда на Глава единадесета „а“ от Закона за водите. При така действащата
правна регламентация правилно е определен субектът на
административнонаказателна отговорност.
Неоснователно е и
оплакването на касатора, че деянието е несъставомерно, т.к. строителният обект
– ПОСВ Златни пясъци е бил в гаранция, която е започнала да тече на
27.10.2020г. съгласно чл.20, ал.4, т.7 от Наредба № 2/31.07.2003г. за въвеждане
в експлоатация на строежите в РБ и минималните гаранционни срокове, като към
момента на вземане на пробите – 26 - 27.08.2021г., този срок не бил изтекъл. Гаранционните
срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни
обекти се определят между възложителя и изпълнителя с договор, при спазване на
минималните срокове по цитираната наредба и целят осигуряване на нормалното
функциониране и ползване на завършените обекти в т.ч. отстраняване на скритите
дефекти след приемането им в експлоатация. Обстоятелството, че строежът „Реконструкция,
модернизация и разширяване на пречиствателна станция за отпадни води – к.к.
Златни пясъци, етапно строителство, Етап II […]“ е в гаранция по чл.20, ал.4,
т.7 от наредбата, не може да се интерпретира като освобождаващо отговорността
на оператора на ПОСВ-Златни пясъци да изпълнява задълженията по разрешителното
за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води,
т.к. изпълнението на тези задължения и спазването на ИЕО по принцип е
безусловно, освен в случаите на непредвидими природни явления – арг. от чл.1,
ал.2 от Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции.
В случай че отклонението
на показателите от ИЕО се дължи на скрит дефект в съоръжението, това може да
бъде основание за ангажиране на гаранционната отговорност и търсене на
обезвреда по общия исков ред, но не и да изключи административнонаказателната
отговорност за нарушение на чл.69, ал.1 от ЗООС, т.к. това обстоятелство не
попада в изключението по чл.1, ал.2 от Наредбата за санкциите. Отделно, както
правилно е приел и ВРС, по делото не са събрани доказателства относно
конкретната причина довела до констатираното отклонение от ИЕО за процесните
показатели, като при изслушване на заключението по СТЕ в с.з. на 28.03.2022г.
вещото лице е посочило, че възможно да се дължи на различни причини, в т.ч.
комплексни такива, като липсва изрична констатация, че влошените процеси на
денитрификация и нитрификация е възможно да се дължат на технически проблеми
при функционирането на пречиствателната станция.
Правилно ВРС е приел за
неоснователни и оплакванията за несъставомерност на деянието с оглед
разпоредбата на чл.35, ал.12, т.2 от Наредба №2/ 12.08.2011г. за издаване на
разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на
индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници от замърсяване, т.к.
видно от Разрешение № ДК-07-ВН-261/27.10.2020г. за въвеждане на строежа в
експлоатация, към 26 - 27.08.2021г. срокът за достигане индивидуалните
емисионни ограничения е изтекъл.
Правилен е и извода на ВРС
за липсата на допуснати процесуални нарушения относно начина, по който е
определена имуществената санкция – по вид, по период и по размер.
С въззивната жалба срещу
наказателното постановление „ВиК-Варна“ ООД е оспорило размера и периода, за
който е наложена санкцията, считано от 26.08.2021г. Относно началния момент на
периода, за който се изчислява санкцията и липсата на посочване на крайна дата,
изложените от ВРС мотиви са съобразени със специалните разпоредби по ЗООС и
Наредбата за санкциите, споделят се от настоящия състав и не следва да се
повтарят.
Относно вида и размера на
санкцията, настоящият състав съобрази следното:
Съгласно чл.69, ал.5 от
ЗООС, санкциите за нарушения по ал.1 са еднократни или текущи. Текущите са с
фиксиран размер или нарастващи. Съгласно чл.69, ал.8 от ЗООС, видът, размерът и
редът за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната
среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни
норми и ограничения се уреждат с наредба на Министерския съвет.
Съгласно чл.1, ал.1 от
Наредбата за санкциите, при увреждане или при замърсяване на околната среда над
допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и
ограничения, в т.ч. при неспазване на нормативно установените срокове за
привеждане на даден обект в съответствие с разпоредбите на законодателството по
опазване на околната среда, на юридическите лица и едноличните търговци се
налагат санкции по реда на наредбата. Санкциите се налагат с наказателно
постановление от министъра на околната среда и водите или упълномощени от него
длъжностни лица, като със същото се определят видът и размера на санкцията,
изчислен по реда на Глава четвърта – чл.2 от Наредбата.
Според чл.3, ал.1,
санкциите, налагани по реда на наредбата, са еднократни и текущи, като текущите
могат да бъдат с фиксиран размер или нарастващи. Според ал.2 от с.р., еднократна санкция се налага: 1/ при допуснато аварийно
замърсяване; 2/ при
замърсяване на околната среда за определен период от време в работни часове; 3/ по данни от извършени собствени
непрекъснати измервания (СНИ) - при изпускане в атмосферния въздух на отпадъчни
газове, съдържащи вредни вещества (замърсители) над нормите за допустими емисии
или емисионните норми, определени в комплексните разрешителни. Във всички останали случаи се налага текуща санкция
– чл.3, ал.3.
В
случая липсват факти, сочещи на основания за приложение на разпоредбите на
чл.19, ал.2 – ал.5 от Наредбата за прилагане на нарастваща санкция, като в
контекста на установеното нарушение и липсата на основания за приложението на
чл.3, ал.2, е приложима хипотезата на чл.3, ал.3, регламентираща налагането на
текуща санкция във фиксиран размер.
Съгласно
§1, т.4 от ДР на Наредбата за санкциите, „текуща
санкция“ е санкция за увреждане или замърсяване на околната среда над
допустимите норми и/или неспазване на определените емисионни норми и
ограничения, дължима всеки месец от
датата на налагането до датата на отмяната ѝ.
Съгласно
чл.19, ал.6 и ал.9 от Наредбата за санкциите, санкцията по ал.1 се изчислява на
основата на единичния размер на санкцията за всяко замърсяващо вещество или
показател, количеството вещества над нормата, дебита на отпадъчните води и
времето, през което се изпускат, по формулата по т.2 от Приложение 1.
Съгласно
т.2 от Приложение 1, буква а), размерът на санкцията се изчислява по формулата:
n
А= Σ Q (Кфi – Кнi).Т.С.3,6.10-3
i=l
където:
A е
размерът на санкцията в левове за периода, за който се налага (месец,
еднократно или за период от време);
Q -
дебитът на отпадъчните води (l/s);
Kфi -
фактическата концентрация на i-тото замърсяващо вещество в отпадъчните води
(mg/dm3);
Kнi -
индивидуалното емисионно ограничение, определено в разрешителното за заустване
на отпадъчни води или в комплексното разрешително (mg/dm3).
Т -
времето, през което се изпускат отпадъчни води, в часове за периода, за
който се налага санкцията (месец, еднократно или за период от време);
C -
единичният размер на санкцията за i-тото замърсяващо вещество (лв./kg);
i = 1,2,
... , n - броят замърсяващи вещества или показатели;
Видно от т.1 от Приложение 1 „Замърсяващи вещества и
показатели и единични размери на санкциите при замърсяване на повърхностни води
и водните обекти“, на ред 2 от таблицата, по показател БПК5 е
предвиден единичен размер на санкцията 1,8лв./кг., на ред 7 – общ фосфор, е
предвиден единичен размер на санкцията 3,36лв./кг., а на ред 9 – неразтворени
вещества, е предвиден единичен размер на санкцията 0,36лв./кг.
Видно от приетите по делото „Изчисления на размера на
текуща санкция за превишаване на индивидуалните емисионни ограничения за
заустването на пречистени битово-фекални отпадъчни води от ПОСВ Златни пясъци“,
при определяне размера на санкцията с наказателното постановление, АНО е
приложил регламентираната и приложима формула по т.2, буква а) от Приложение 1,
в която безспорно участват и трите показателя, за които са установени
отклоненията от ЕИО, съобразени са регламентираните за съответния показател
единични размери на санкциите, като по отношение на участващата във формулата
величина „Т“ – времето, през което се изпускат отпадъчни води, в часове
за периода, за който се налага санкцията (месец, еднократно или за период от
време), и за трите показателя в отклонение от ЕИО при изчисленията е съобразен
период – месец, т.е. 30 дни х 24 часа = 720 часа.
Нарушението по чл.69, ал.1 от ЗООС е установено въз основа на
протоколи от изпитване на проби, взети в периода 26-27.08.2021г. при провеждане
на собствен мониторинг от страна на „ВиК Варна“ ООД и е констатирано с КП –
АУАН № 379-1 от 25.10.2021г.
Срещу така съставения КП-АУАН, дружеството е представило
писмени възражения вх.№ 26-00-8792/28.10.2021г., към които са приложени:
Протокол за изпитване № 399-ОВ/21.09.2021г. на взети проби 14-15.09.2021г.,
според който по показател БПК5 липсва превишение на ЕИО – при норма
25мг/дм3, е констатиран резултат 4,2 мг/дм3; Протокол за
изпитване № 414-ОВ/04.10.2021г. на взети проби 28.09.2021г., според който не е
налице превишение на ИЕО по нито един от анализираните показатели. При така
представените доказателства дружеството е поискало да не бъде издавано
наказателно постановление. В условията на евентуалност е направено искане на
основание чл.69б, ал.1 от ЗООС, вр.чл.14, ал.1 и чл.15 от Наредбата за
санкциите, резултатите от представените протоколи да бъдат съобразени при
определяне размера на санкцията. Направено е и искане за отмяна/изменение на
евентуално издаденото наказателно постановление.
На 09.12.2021г., т.е. след издаването на наказателното
постановление, „ВиК Варна“ ООД е входирало в РИОСВ-Варна повторно искане да
бъдат съобразени резултатите от цитираните по-горе протоколи от 21.09.2021г. и
04.10.2021г., и на основание чл.69б, ал.1 от ЗООС, вр.чл.14, ал.1 и чл.15, ал.1
от Наредбата, да се намали размера на санкцията, съответно същата да се отмени,
считано от 28.10.2021г. – датата, на която РИОСВ е сезирана за пръв път. Със
Заповед № И-3-418-2В/16.12.2021г. директорът на РИОСВ-Варна на основание
чл.69б, ал.5 и ал.7 от ЗООС е отменил наложената с наказателното постановление
текуща санкция, считано от 28.10.2021г. като е приел, че неспазването на ЕИО по
показателите: неразтворени вещества, БПК5 и общ фосфор, е
прекратено.
Неоснователно касаторът твърди, че след като към
14-15.09.2021г. нарушението по отношение на показателя БПК5 е
преустановено, това обстоятелство е следвало да бъде съобразено при издаването
на наказателното постановление и при определяне размера на санкцията.
С постановлението е наложена текуща [месечна] санкция във фиксиран размер, изчислен по
формулата по т.2, буква а) от Приложение 1 към чл.19, ал.4 от Наредбата за
санкциите, като началният момент, от който санкцията се дължи, е датата,
считано от която е установено нарушението – в случая 26.08.2021г., каквото е
правилото по чл.69, ал.7 от ЗООС и чл.7, ал.1, вр.чл.8, ал.1 от Наредбата за
санкциите.
Участващата във формулата величина „Т“ – е времето,
през което се изпускат отпадъчни води, в часове за периода, за който се
налага санкцията – в случая месец, съгласно дефиницията по §1, т.4 от ДР на
Наредбата за санкциите.
В този смисъл и противно на оплакването в касационната жалба,
времето, през което трае замърсяването, респ. датата, на която същото е
преустановено – за който и да е от показателите, не е релевантно към първоначалното
изчисляване на размера на текущата санкция, а е обстоятелство от значение за
изменение на нейния размер, респ. за нейната отмяна – каквото искане е
направено с възраженията към КП-АУАН от 28.10.2021г.
Преустановяването на замърсяването по един от показателите
попада в хипотезата на чл.14, ал.1 от Наредбата – намаляване на замърсяването,
която се разглежда не в производството по издаване на наказателното
постановление, а в последващото такова по чл.69б от ЗООС, вр.чл.14 и чл.15 от
Наредбата.
При това положение е нямало как при издаване на наказателното
постановление АНО да съобрази представените доказателства за преустановяване на
нарушението по един от показателите, т.к. основанията за издаване на същото,
респ. за санкциониране на дружеството са били налице. Впоследствие и
съобразявайки обстоятелството, че доказателствата за преустановяване на
замърсяването (на 14 - 15.09.2021г. по
показател БПК5 и на 28 -29.09.2021г. за останалите показатели) са
представени на 28.10.2021г. – още с възраженията по КП-АУАН, директорът на
РИОСВ-Варна е издал заповед на основание чл.69б от ЗООС, с която е прекратил
санкцията, считано от датата на подаване на искането.
Съгласно чл.69б, ал.5 от ЗООС, органът, издал наказателното
постановление, със заповед отменя санкцията, когато въз основа на протокола за проверка,
протоколите от лабораторните изпитвания/анализи, констативния протокол и
предложението от контролиращите длъжностни лица на Министерството на околната
среда и водите за отмяна на санкцията се установи, че увреждането или
замърсяването на околната среда и/или неспазването на определените емисионни
норми и ограничения е прекратено.
Съгласно чл.69б, ал.6 от ЗООС, органът, издал наказателното
постановление, със заповед намалява санкцията, когато въз основа на протокола
за проверка, протоколите от лабораторните изпитвания/анализи, констативния
протокол и предложението от контролиращите лица на МОСВ за намаляване на
санкцията се установи, че увреждането или замърсяването на околната среда и/или
неспазването на определени емисионни норми и ограничения е намалено.
Съгласно чл.69, ал.7 от ЗООС, санкцията се отменя или
намалява от датата на получаване от компетентния орган на молбата на
санкционираното лице.
Тъй компетентният орган е сезиран с доказателства за
преустановяване на замърсяването и по трите показателя с едно общо искане от 28.10.2021г., по правилото на чл.69, ал.7 от
ЗООС и с оглед правомощието по чл.69б, ал.5 от ЗООС, директорът на РИОСВ-Варна правилно
е постановил отмяна санкцията, а не нейното намаляване, т.к. след като
замърсяването е преустановено и по отношение на трите показателя не са били
налице условията за приложението на чл.69б, ал.6 от ЗООС – каквато хипотеза би била налице при частично
прекратяване на замърсяването към датата на подаване на искането.
Не е налице хипотеза на отказ от изменение/прекратяване на
санкцията, поради което неправилно ВРС е приел, че възраженията досежно
неправилното изчисляване на размера ѝ е следвало да бъдат направени в
производство по обжалване на заповедта, но погрешността на този извод не влияе
на крайния резултат на обжалвания съдебен акт.
По изложените съображения настоящият състав на Адм.съд-Варна
преценява, че ВРС е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо
следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора
на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, вр.чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в
полза на Регионална инспекция по околната среда и водите - Варна, следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Водим от
горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Варненският административен съд,
I-ви тричленен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА
Решение № 737/03.06.2022г. на Районен съд - Варна /ВРС/, ХХХІІ-ри състав,
постановено по НАХД № 5179/2021г.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и
канализация - Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.В., представлявано от управителя В.Д.В., да заплати на Регионална инспекция
по околната среда и водите - Варна, разноски за юрисконсултско възнаграждение
за настоящата инстанция в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.