Решение по дело №13753/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260751
Дата: 8 март 2021 г. (в сила от 30 март 2021 г.)
Съдия: Диана Илиева Костадинова
Дело: 20205330113753
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

                             

РЕШЕНИЕ

        

Номер   260751               08.03.2021 година                          Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                         IV брачен състав

В публично заседание на  двадесет и втори  февруари   две  хиляди, двадесет и първа  година в следния състав:

 

                                                        Председател: ДИАНА КОСТАДИНОВА

 

Секретар: София Чаушева

като разгледа докладваното от  съдията дело номер 13753                                                          по описа за   2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.

         Постъпила е искова молба от К.Д.Л., действащ чрез своята майка и законен представител Й.К.Л., против Д.А.Л.. В молбата се твърди, че с решение, постановено по бр. дело № *****/****г. по описа на ПдРС, *** бр.с. бракът между майката на ищеца и ответника е прекратен. С решение по гр. дело № ****/****г. по описа на ПдРС, *** бр.с., родителските права по отношение на ищеца са предоставени  на неговата майка, като баща му е осъден да му заплаща издръжка в размер на 150 лв. През месец февруари ****г. ищецът и неговата майка заминали за *****, като тя работила и издържала семейството, а ответникът през лятото на ****г. се е върнал в България, където и в момента живеел. К. учил и в момента в ******. В последните две години ищецът и баща му рядко поддържали  контакт, като се виждали през лятото, когато детето е във ваканция. Към момента К. бил на *** години и учил в **** клас. Изцяло майката се грижила за отглеждането и възпитанието на ищеца. Купувала всичко необходимо, плащала всички разходи, свързани с училището му, осигурявала му средства за дневни разходи, за храна, за плащане на уроци, както и за спорт. Настъпило увеличение в разходите за учебници, помагала, учебна униформа, а също така и в ежедневните разходи за пътуване от и до училище. Понякога се налагало детето да взема консултации под формата на частни уроци и били необходими допълнителни средства за курсове и консултации. През годината допълнително почти всеки месец се купувало по нещо допълнително по някой от предметите. Налагало се да се правят и сезонни разходи по закупуване на обувки и дрехи на детето, като били сведени на минимум, но въпреки всичко възлизали на 400-500 лв. на сезон. Увеличена била сумата, която майката давала на детето за свободното му време, за да посещава кино или други места с приятели. К. имал *****, което налагало специален хранителен режим и приемане на скъпи лекарства и добавки. Месечната издръжка на детето многократно надвишавала сумата, която баща му плащал като издръжка. Майката на детето работила като работник ***** от ****г. и досега в *****. Към момента на развода с ответника се споразумели той да заплаща минимална издръжка, тъй като бил без работа и нямал доходи. Към момента обаче ответникът работил по трудово правоотношение и споделял, че получава възнаграждение доста над средната за страната заплата. Същият нямал друго семейство и не заплащал издръжка на друг. Освен това не участвал по никакъв друг начин в отглеждането и възпитанието на детето, Предвид горното е направено искане съдът да постанови решение, с което да измени размера на месечната издръжка, която ответникът заплаща на непълнолетния си син, от 150 лв. на 300 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – ***** г., като издръжката да се заплаща до 5-то число на месеца, за който се отнася.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК не е депозиран такъв от ответника.

 

Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Между страните не се спори, че К. Д.Л. ЕГН ********** е дете на Й.К.  Л., ЕГН ********** и Д.А.Л., ЕГН **********

 

Видно от представеното Решение № ****/****г. на Районен съд - Пловдив, *** брачен състав, постановено по гр.д. № ****/****г., Д.А.Л., ЕГН ********** бил осъден да изплаща на детето си К. Д.Л. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Й.К.  Л., ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 150 лева.

 

От разпита на допуснатия свидетел на  ищцовата страна А.Д.Л., **** на ищеца, *** на ответника става  ясно, че живее заедно  с баща си в гр. П. в къща. Свидетелят ползвал втория етаж, ответникът- първия. Всеки отделно живеел, свидетелят сам се издържал. Ответникът работил в **** в с.Р. Работили заедно в една смяна със свидетеля. Ответгникът бил по камионите, свидетеля бил вътре в производството. Осигурявали ги на минимална заплата, но взимали чисто около 700-800 лв. на месец. Работили 15 дена в месеца. Една седмица работили три дена, една седмица четири дена, през останалото време ответникът работил в *****, като  от там отделно получавал 300 лв. като допълнителен доход всеки месец. Ответникът  живеел с едно момиче, имал си партньорка. Нямал други деца, не се грижил за деца, не се грижил за възрастни хора. Нямал хронични заболявания, добре бил здравословно. Майката  и брата на свидетеля били в ****. Майка му работила там. Не ѝ стигали доходите за издръжката на малкия. Ищецът преболедувал, ***** изкарал и сега се нуждаел от специални храни, диети пазил, витамини специални и всичко било скъпо. Майка му трудно се справяла с това. Баща му изпращал това, което му е посочено като издръжка и за празниците, за рождени дни, за Коледа, пращал пари. По 50 евро пращал. Всичко майката плащала, ответникът единствено плащал издръжка.  Виждали се баща  и  син лятно време, през ваканцията. Месец и половина, два, ищецът бил при баща си. За училището на брат си знае, че учебниците ги поема държавата, обаче детето било в режим на растеж, на три месеца трябвало да му се взимат дрехи, обувки, други работи, защото той растял и постоянно имал нужда от нещо. Понякога, по някой предмет, ако се налагало, ходил на извънкласни занимания, но всичко майката пак покривала. Свидетеля бил два пъти при тях в *****. Един път за три месеца, един път за шест месеца. Впечатлението му е, че много трудно се справят.

Съдът кредитира показаниятана разпитания в производството свидетел на  ищцовота страна, тъй като същият пресъздава непосредствените си впечатления от отношенията  на страните, не си противоречи и съответстват на събрания доказателствен матиреал по делото.

          От изготвения социален доклад от ДСП – С., относно ищеца в производството става  ясно, че детето К.Л. е родено на *** година. То е второ а семейството, има по-голям брат А. Д. Л. ЕГН:**********. От раждането си К. се отглежда в семейна среда от майка си и баща си. а след развода майката Й. полага грижи за него. От проведения телефонен разговор с г-жа Й.Л., същата споделила, че са сключили граждански брак с бащата на детето г-н Д.Л. на ******** година в гр.П., където са живеели в къщата на неговите родители. От брака си имат родени две деца: А. и К.. Първоначално отношенията в семейството били много добри, разбирали се със съпруга си Според Й.Л. проблемите между тях възникнали, тъй като съпругът й не поемал лична отговорност към семейството си да осигурява необходимото за нормален живот, а разчитал на своите родители, те да издържат семейството Бащата на Д.Л. е бил ****** и нищо не е липсвало на Д. през детството и младежките му години. Не бил научен да постига сам нещата. Родителите на Д. много им помагали, както финансово, така и в грижите за децата. Башата на Д. регистрирал ***** фирма на името на двамата си сина, започнали дейност, изтеглили кредити от банка, но не след дълго фирмата фалирала. Двамата с Д. и децата заминали за *****, но там взаимоотношенията им много се влошили и Д. сс върнал в България,  а тя заедно с двете си деца останала в *****. След известно време и синът й А. също се зърнал в България. От ******* година официално са разведени с Д.Л.. Майката Й.Л. в телефонния разговор твърди, че задоволява изцяло иотребносткте на детето, както и базисните му нужди от подслон, храна, дрехи и други нужди. Детето е прекарало в България ****** и се храни със специална диетична храна и приема предписаните му витамини. Башата на детето редовно й праша издръжка в размер на 150 лева. Майката Й.Л. твърди, че детето К. има личен лекар, при когото се води при нужда. Майката Й.Л. сподели по телефона, че според образователната система в ***** К. е в *** клас в основното училище. В основното училище учат до *** клас, след което още 3 години учат в средно училище. К. се справя много добре в училище и е записан в паралелка за отличници. Знае как да се подготви за училище, когато сс налага Й. се включвала в обучението. От проведеният телефонен разговор с майката на детето може да сс направи извода,че към момента режимът на отглеждане на детето е подходящ и съобразен с възрастта и потребностите му се задоволяват. - Майката Й.Л. в телефонния разговор споделила, че К. поддържа връзка с баща си и роднините но бащина линия, както по майчина. Всеки ден сутрин и вечер се чуват по телефона с баща си и споделят историите от деня. Й. не възразявала и съдействала за тези контакти. Майката споделя, че е здрава и няма здравословни проблеми. Майката Й.Л. споделя по телефона, че живеят в жилище под наем, състоящо се от дне спални, хол, кухня,тоалетна и баня За детето К. с осигурена самостоятелна стая. Плаша редовно разходите за наем, ток, вода, интернет и телевизия, но напоследък изпитва известни затруднения. Майката Й.Л. споделя, че *****, като длъжността й е отговорник на група. Месечно получава минималната заплата от 665 евро, като храната в работното време и транспорта до местоработата й са безплатни. Имала нужда да бъде подпомогната в грижите за детето от неговия баща Майката не се подпомага от ДСП-С.

За майката на детето съобразно приетата по делото  справка  от  НАП – П. става ясно, за лицето Й.К.Л. с ЕГН **********: Няма данни за осигуряване за период от *******г. до ********* г. Към ********г. няма данни за подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за финансови 2019г. и 2020г.  Притежава недвижим имот в гр- К. и ½  ид.част от недвижим  имот в гр. П. От приетото  като писмено доказателство по делото в заверен превод  удостоверение става  ясно , че същата получава  от трудовото си възнаграждение в ***** месечна  заплата в размер на  около 1000 евро.      

За бащата на детето съобразно приетата по делото  справка  от  НАП – П. става ясно, за лицето Д.А.Л. с ЕГН **********: Към ******** г. няма данни за подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за финансови 2019г. и 2020г.   Притежава ½  ид.част от недвижим  имот в гр. П. и  едно  МПС – О. Същият работи по трудово правоотношение в с. Р. и е  осигуряван на  минимална работна  заплата от 650 лева.

 

      При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

            Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.  142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

         За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на  детето си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалния размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.

         По отношение на първата група обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото производство, съдът намира от една страна, че действително е налице промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка. Същата е присъдена от преди  близо  2 години. За изминалия период от време е налице промяна в нуждите на детето. Освен това съществува промяна на икономическата обстановка в страната, при която обективно е трудно дете на тази възраст да бъде издържано с определените преди 2 години  средства  от 150 лева- издръжката, която  ответникът е  осъден да плаща. Освен това трябва да се има пред вид, че майката осъществява и фактическото отглеждане на  детето. От друга страна няма информация и доказателства бащата на детето да полага грижи за други лица или да има задължения за издръжка на друго малолетно или непълнолетно дете.Тук е  мястото да се посочи, че към момента на  определяне на предходната  издръжка бащата е бил безработен, а в момента работи на две места  като  видно  от свидетелските показания реализира чист доход над 1000 лева месечно.  Издръжката на  детето  К.  е с приоритет пред всички  останали задължения  на неговия баща.  Бащата на детето е млад, здрав и в трудоспособна възраст и реализира месечен доход над размера на средния за страната такъв. Следва да се  има предвид, че бащата не участва по друг начин в отглеждането и възпитанието на детето. Следва да се  има предвид, че при предходното  определяне  на  издръжката  детето не е  било в тийнейджърска възраст и не е  имало толкова потребности както понастоящем. В момента  обаче нуждите на  детето са  завишени с  оглед факта, че има нужда  от дневни в по-висок размер предвид  активния растеж и нуждата от повече питателна и здравословна  храна.

При преценка какъв е подходящият размер на издръжката, който да отговаря едновременно на потребностите на детето и на доходите на родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на събраните писмени и гласни доказателства, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на  около 500 лв - за храна, дрехи, ток, вода,  интернет, за развлечения, подходящи за дете на неговата възраст, за училищни пособия и материалии, и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, необходими за правилното  интелектуално и физическо развитие, както и за задоволяване на здравословните проблеми и необходимите за това лекарства и витамини. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майката и същата полага ежедневни грижи за него. Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 300 лева месечна издръжка за  детето си, а останалите  200 лева следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане на детето.

Ето защо искът за увеличение на издръжката  се явява основателен за сумата в размер на 300 лева месечно за детето К., начиная от датата на депозиране на исковата молба в съда – *****г, до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, поради което и следва да бъде уважен в този размер. Съдът намира, че предвид  факта, че бащата се намира в работоспособна възраст, млад и здрав е, няма  задължения към други  непълнолетни  лица, ще може да заплаща издръжка в този размер.

Ще следва да се  определи издръжката да се заплаща  до 5-то  число на месеца за който  се  отнася, предвид  факта , че издръжката е  алиментно задължение и се  използва непосредствено за текущите нужди на детето през  месеца за който се дължи.

 

На основание чл.78, ал.6 от ГПК вр. с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът дължи  окончателна държавна такса по предявения иск върху размера на присъдената /увеличена/ издръжка, която възлиза на сумата от 216 лева (двеста и шестнадесет лева)– държавна такса върху увеличения размер на издръжката /150 лв. х 36 месеца х 4%/.

 

С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноски съразмерно с уважената част от иска, а ответника – съразмерно с отхвърлената част. Ищецът претендира разноски в настоящето  производство, а и има доказателства за направени такива. Представено е  адвокатско пълномощно, видно  от което направените в производството разноски  от страна на  ищеца  за  един  адвокат са в размер на 400 лева. Така разноските, които  ответникът дължи на  ищцовата страна са в размер на 400 лева /четиристотин лева/, доколкото  искът е  уважен  изцяло. Предвид изхода на спора, ответникът, който  и не е претендирал присъждане на разноски в настоящото производство, няма право на такива.

 

На  основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на  издръжка следва да  допусне предварително  изпълнение на  решението.

 

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение № ****/********г. на Районен съд - Пловдив, *** брачен състав, постановено по гр.д. № ****/****г., месечна издръжка, дължима от Д.А.Л., ЕГН **********  на малолетното дете К. Д.Л. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Й.К. Л., ЕГН **********  като УВЕЛИЧАВА същата от 150 лева /сто и петдесет лева/ на 300 лева (триста лева) месечно, считано от ********г. до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане.

        

Издръжката  да се заплаща  до 5-то число на месеца за който  се  отнася.

 

ОСЪЖДА Д.А.Л., ЕГН ********** да заплати по сметка на  Районен съд- Пловдив сумата от 216 лева (двеста и шестнадесет лева)– държавна такса върху увеличения размер на издръжката /150 лв. х 36 месеца х 4%/.

  

ОСЪЖДА Д.А.Л., ЕГН **********  да заплати на К. Д.Л. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Й.К.  Л., ЕГН ********** сумата  от 400 лева /четиристотин лева/- направени разноски в производството  от  ищцовата страна за хонорар на  един адвокат.

 

   На  основание чл. 242 ал.1 от ГПК СЪДЪТ допуска предварително  изпълнение на  решението.

 

 

   Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/Д.Костадинова

 

 

Вярно с оригинала.

И.Б.