№ 5069
гр. София, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петър Милев
при участието на секретаря Йорданка В. П.
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100512544 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20051666/04.08.2022 г. по гр. д. № 11631/2021 г. по описа на СРС,
127 състав е признато за установено по предявен от Н. Д. Т., конституирана на
основание чл. 227 от ГПК в процесуалните права на починалия в хода на делото
първоначален ищец Д.Т.С. против „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД (с
предишно наименование „Чез Разпределение България“ АД) отрицателен
установителен иск, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на
1514,12 лева, за която е издадена данъчна фактура № **********/06.01.2021 г.,
начислена служебно като корекция на сметка по партида с клиентски номер
530001614629 по констативен протокол № 1026085/16.12.2020 г. за периода от
16.09.2020 г. до 16.12.2020 г., като ответникът е осъден да заплати на ищеца и сумата
от 385,54 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 25058025/11.08.2022 г.
(пощенско клеймо от 10.08.2022 г.), подадена от „Електроразпределителни мрежи
Запад“ АД. В жалбата са изложени съображения за неправилност на
първоинстанционното решение. Въззивникът поддържа, че единственото основание,
поради което първоинстанционният съд е уважил предявения иск е, че не било
доказано, че констативния протокол бил връчен на потребителя, поради което и
процедурата по ПИКЕЕ била опорочена. Поддържа, че този факт не бил разпределен в
1
доказателствената тежест в доклада, където общо било казано, че следва да докаже
предпоставките за извършване на корекция. Твърди, че КП № 1026085/16.12.2020 г.
бил изпратен на потребителя с писмо изх. № NTZ152409/17.12.2020 г. и по делото била
представено известие за доставяне, от което било видно, че писмото е получено.
Посочва, че ако съдът е имал съмнения е следвало да укаже да бъде установен този
факт. В тази връзка твърди, че изявление, че е получил констативния протокол се
съдържало в жалба, представена с въззивната жалба, като потребителят изрично
посочил, че на 21.12.2020 г. е получил констативен протокол № 1026085/16.12.2020 г.
Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
Н. Д. Т.. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител въззиваемата моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира направените разноски
съобразно представен списък.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д. № 11631/2021 г. по описа на СРС, 127 състав е
образувано по искова молба, подадена от Д.Т.С. против „Чез Разпределение България“
АД (с ново наименование „Елекроразпределителни мрежи Запад“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. С Определение в съдебно
заседание от 11.01.2022 г. вместо починалия в хода на производството ищец Д.Т.С. е
конституирана Н. Д. Т..
В исковата молба се твърди, че ищцата била уведомена, че баща й дължи сумата
от 1514,12 лева на ответното дружество, като й било указано, че е издадена фактура №
**********/06.01.2021 г. по клиентски номер 530001614629 на стойност 1514,12 лева
без посочено основание и за адрес, на който не били потребители на предлагани от
ответника услуги, както и че ако сумата не бъде платена, ще бъде преустановено
ел.захранването. Поддържа, че сумата била начислена на несъществуващо основание.
За сумата по издадената фактура липсвал реален отчет въз основа на утвърден график.
Всички суми по фактурите за текущо потребление не били взети предвид и не били
приспаднати от тази сума. Освен това, ищцата не била уведомена за издадената
фактура, както и че между страните не е сключен договор. Поддържа, че не са налице
предпоставките за извършване на корекция, предвидени в Закона за енергетиката
ПИКЕЕ и общите условия на дружеството. Оспорва и твърдението на ответника, че е
извършена проверка, на който и да е адрес, използван от ищеца. Моли да бъде признато
за установено, че Д.Т.С. (Н. Д. Т.) не дължи да заплати на ответника „Чез
2
Разпределение България“ АД сумата от 1514,12 лева по фактура №
**********/06.01.2021 г., начислена служебно по „констативен протокол“ по партида с
клиентски номер 530001614629 за период 16.09.2020 г. до 16.12.2020 г. за неполучена и
непредоставена стока и услуга, начислена служебно без правно основание. Претендира
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Чез Разпределение
България“ АД (с ново наименование „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД), с
който процесуалният му представител заявява, че оспорва предявения иск. Твърди, че
ищецът Д.Т.С. е потребител на електрическа енергия за адрес, който посочвал като
свой – гр. София, ж.к. ****. Като потребител ищецът бил обвързан с Общи условия на
договорите за използване на електроразпределителните мрежи. Приложими били и
нови правила за измерване на количеството електрическата енергия (ПИКЕЕ),
издадени от КЕВР. Въвежда твърдения, че на 16.12.2020 г. служители на отдел
„Нетехнически загуби“ към „Чез Разпределение България“ АД са извършили
техническа проверка на средство за търговско измерване с фабричен № 18062631,
обслужващ обект апартамент в гр. София, ж.к. ****, с абонатен № **********, за
което било уведомено МВР. В момента на проверката бил съставен Констативен
протокол № 1026085/16.12.2020 г. в присъствието на В. Ц. П. – независим свидетел,
която не била служител на дружеството. Потребителят бил потърсен, за да присъства
на проверката, но не бил открит на адреса. При проверката било установено, че било
направено присъединяване преди средството за търговско измерване, изпълнено с
проводник тип ПВА2 1Х16 кв.м. (меден многожичен), като единият край на входящия
предпазител, а другият е присъединен към изходящата фазова клема на входящия
предпазител, а другият край минава през таблото, излиза в горната част на таблото и
оттам захранва част от инсталацията на апартамента. Установена била промяна в
схемата на свързване на средството за търговско измерване. Констатациите били
отразени в констативния протокол, както и че процесния електромер не отчитал изцяло
потребяваната електрическа енергия. Посочва, че електромерът не бил изпращан на
метрологична проверка, тъй като се касаело за промяна в схемата на свързване. На
клиента било изпратено писмо, ведно със съставения констативен протокол. Въз
основа на този протокол било извършено преизчисление на сметката за доставена,
неизмерена и незаплатена електрическа енергия при спазване на чл. 50, ал. 2 от
ПИКЕЕ и била издадена Фактура № **********/06.01.2020 г. Посочено е, че
корекцията е извършена за период от три месеца, тъй като в процесния период не е
извършвана проверка на средството за търговско измерване. Поддържа, че КЕВР е
преценил, че разпределителното дружество следва да фактурира сумите след
извършена корекция, тъй като тази сума компенсира мрежовия оператор за понесените
от него вреди, поради което корекцията се извършва по цена на ел. енергията за
покриване на технологични разходи на самия мрежови оператор. Оспорва
3
възражението на ищеца, че липсва ред за уведомяване, като поддържа, че разпоредбата
на чл. 98а от ЗЕ се отнася до крайния снабдител, който продава електрическа енергия и
не може да се прилага към мрежовия оператор. Освен това, поддържа, че в чл. 49 от
ПИКЕЕ са предвидени правила за уведомяване на потребителя, а и освен това липсата
на ред за уведомяване на потребителя не се отразявало върху дължимостта на сумите.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни
доказателства и е прието заключение на съдебно техническа експертиза, въз основа на
които първоинстанционният съд, в мотивите на обжалваното решение, е приел, че въз
основа на приложимите правни норми – Закон за енергетиката, ПИКЕЕ и общите
условия на дружеството, ответното дружество е легитимирано да извърши корекция на
сметка и да издаде фактура за дължимата сума. Прието е, че между първоначалния
ищец и „Чез Електро България“ АД е бил сключен договор за доставка на електрическа
енергия за имот в гр. София, кв. ****, с клиентски номер 300050396840, със
съответстващ абонатен номер **********. Приема, че е установено по предвидения
ред промяна на схемата на свързване на средството за търговско измерване, за което
били уведомено и МВР. Съдът приема, обаче, че по делото не било установено, че
констативният протокол, съставен от служители на ответното дружество, е връчен на
потребителя, поради което не бил осъществен фактическия състав, предвиден в чл. 49
от ПИКЕЕ и не било налице основание да бъде извършена корекция на сметката за
електрическа енергия.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от
това. Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който
ищецът цели да установи, че извънсъдебно претендираното от ответника вземане не
съществува.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от
ГПК), при отрицателен установителен иск, ответникът е този, който следва да докаже
при условията на пълно и главно доказване фактите, от които произтича оспореното от
4
ищеца вземане – че за него е възникнало право да извърши едностранно корекция в
сметката за потребена електрическа енергия на ищеца, т.е. съществува ли такова право
и възникнали ли са предпоставките за неговото упражняване, както и дали са
приложени правилата за неговото изчисляване.
Преценката на основателността на иска следва да се основава на действащата
към момента на възникване на твърдяното от ответника право едностранно да
коригира сметката на ищеца. Приложим закон към исковия период е Законът за
енергетиката, Правила за търговия с електрическа енергия, Правила за измерване на
количеството електрическа енергия (издадени от председателя на Комисията за
енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 88 от Закона за енергетиката разпределението на
електрическа енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се
осъществяват от оператори на електроразпределителни мрежи - собственици на
такива мрежи на обособена територия, лицензирани за извършване на
разпределение на електрическа енергия за съответната територия. Съгласно
разпоредбата на чл. 25, ал.1, т.1 от Закона за енергетиката Комисията за енергийно и
водно регулиране води публични регистри издаваните лицензии, в които се вписват
всички лицензианти, издадените лицензии и други обстоятелства. Дейността по
разпределение на електрическа енергия или природен газ подлежи на лицензиране (чл.
39, ал.1, т. 3 от Закона за енергетиката). Видно от публично достъпните данни в
регистъра на лицензиите на КЕВР (ред 249), както и от представената към отговора на
исковата молба лиценция „Чез Разпределение България“ АД притежава лицензия за
разпределение на електрическа енергия на територията на административни области –
София, Софийска, Благоевград, Перник, Кюстендил, Монтана, Враца, Видин, Плевен
за срок от 35 години№ Л-135-07/13.08.2004 г., изменена с решение № И2-Л-
135/09.12.2013 г. на ДКЕВР.
В разпоредбата на чл. 89 от Закона за енергетиката е предвидено, че за
лицензионната територия, обхваната от електроразпределителната мрежа, операторът
на електроразпределителната мрежа, какъвто е „Чез Разпределение България“ АД
осигурява разпределение на електрическата енергия, постъпваща в
електроразпределителната мрежа; непрекъснатост на електроснабдяването и качество
на доставяната електрическа енергия; управление на електроразпределителната мрежа;
поддържане на електроразпределителната мрежа, обектите и съоръженията и на
спомагателните мрежи в съответствие с техническите изисквания; разширяване,
реконструкция и модернизация на електроразпределителната мрежа и на
спомагателните мрежи, съобразено с изискванията за опазване на околната среда,
енергийна ефективност и ефективно използване на енергията; измерване на
електрическата енергия в електроразпределителната мрежа; други услуги,
5
свързани с лицензионната дейност. Във връзка с осъществяваната дейност по
разпределение на електрическа енергия се сключват сделки, по които страна е
електроразпределителното дружество при спазване на разпоредбите на Раздел V от
Закона за енергетиката и Правила за търговия с електрическа енергия (чл. 91, ал. 3 от
Закона за енергетиката). Съгласно чл. 14, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа
енергия предмет на договорите договори за достъп и пренос на електрическа енергия
през електроразпределителната мрежа (чл.11, ал. 3) е предоставянето на услугите
„достъп до електроразпределителната мрежа“ и „пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа“, като тези договори се сключват между оператора на
електроразпределителна мрежа, от една страна крайни клиенти, присъединени към
електроразпределителната мрежа при общи условия.
От събраните по делото доказателства се установява, а и не е спорно, че имотът
в гр. София, кв. **** и присъединен към електроразпределителната мрежа и му е
открита партида за доставка на електрическа енергия с № **********, поради което
между крайният клиент Д.Т.С. и „Чез Разпределение България“ АД е възникнало
правоотношение за достъп до електроразпределителната мрежа и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа. В съдържанието на това
правоотношение е включено правото на елекроразпределителното дружество да
извърши преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия – чл. 83, ал. 2,
т. 6 от Закона за енергетиката и при спазване на приетите Правила за измерване на
електрическа енергия (ДВ, бр. 35/2019 г.) и чл. 25 от действащите към момента на
проверката – 16.12.2020 г. общи условия за ползване на електроразпределителните
мрежи на „Чез Разпределение България“ АД.
С Решение № ОУ-056/07.11.2007 г. и Решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г. на
ДКЕВР са одобрени Общи условия за договорите за ползване на
електроразпределителните мрежи на „Чез Разпределение България“ АД, с които се
уреждат условията, при които потребителите се присъединяват към
електроразпределителните мрежи на дружеството. Съгласно чл. 1, ал. 2 ползвател на
електроразпределителната мрежа е всяко лице, чийто обект е присъединен към тази
мрежа по реда на действащото законодателство. В чл. 2 е предвидено, че „Чез
Разпределение България“ АД извършва експлоатацията и поддръжката на
електроразпределителната мрежа и осигурява пренос през електроразпределителните
мрежи на електрическа енергия, която крайният снабдител „Чез Електро България“ АД
продава на потребителите, присъединени към тези мрежи. Чл. 9, ал. 1 урежда
правилото, че потребителите дължат на електроразпределителното предприятие цена
на електрическата енергия, пренесена през разпределителната мрежа, утвърдена от
ДЕКЕВР, като тази цена се заплаща от потребителите на крайния снабдител.
Разпределеното количество се счита количеството електрическа енергия, което е
6
отчетено със средство за търговско измерване (чл. 9, ал. 3 от ОУ). В общите условия е
предвидено задължение за потребителя да не променя схемата на свързване на