РЕШЕНИЕ
№ 623
гр. Пловдив, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20215300501445 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260871 от 17.03.2021г. по гр. д. № 6773 по описа за 2020г.
на Пловдивски районен съд, V бр. с., се прекратява с развод брака, сключен
на 21.02.2007г. в гр. Пловдив, с акт за граждански брак № 0103/21.02.2007г.
на Община Пловдив между Б. Д. Л., ЕГН ********** и П. КР. П., ЕГН
**********, като дълбоко и непоправимо разстроен, на основание чл. 49, ал. 1
от СК.Предоставя се упражняването на родителските права по отношение на
детето Н. П. П., ЕГН **********, родена на 02.05.2007г. на майката Б. Д. Л.,
ЕГН **********, при която се определя местоживеенето на детето.Определя
се режим на лични отношения на бащата П. КР. П., ЕГН **********, с детето
Н. П. П., ЕГН **********, на територията на Република България, както
следва: всеки първи, втори и трети уикенд в месеца (от 17:00 ч . в петък до 17:
00ч. в неделя с преспиване); 30 дни през лятото по време, несъвпадащо с
отпуска на майката; по време на Новогодишните и Великденските празници
на всяка нечетна година за времето от 10:00 часа на 31 декември до 18:00 часа
на 2 януари, респективно от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа на
Светли понеделник, по време на Коледните празници на всяка четна година за
времето от 10:00 часа на 24 декември до 18:00 часа на 27 декември; всяка
четна година на рождения си ден детето ще бъде при баща си от 9:00 часа до
18: 00 часа.Осъжда се П. КР. П., ЕГН ********** да заплаща на Н. П. П., ЕГН
1
**********, чрез нейната майка и законен представител Б. Д. Л., ЕГН
**********, на основание чл. 143, ал. 1 от СК, месечна издръжка в размер на
240 лева, до 20-то число на месеца, считано от влизане в сила на съдебното
решение в частта за издръжката до настъпване на причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска, като отхвърля претенцията за разликата над 240 лева до
260 лева.Предоставя на основание чл. 56, ал. 1 от СК семейното жилище –
апартамент, находящ се на адрес: гр. П., ул. „*** за ползване на П. КР. П.,
ЕГН **********.Постановява на основание чл. 53 от СК след прекратяване на
брака Б. Д. Л., ЕГН ********** да възстанови предбрачното си фамилно име
– Л..Осъжда Б. Д. Л., ЕГН ********** да заплати по сметка на съда сумата от
25 лева допълнителна държавна такса.Осъжда П. КР. П., ЕГН ********** да
заплати по сметка на съда сумата от 25 лева допълнителна държавна
такса.Осъжда П. КР. П., ЕГН ********** да заплати по сметка на съда сумата
от 345 лева държавна такса съобразно присъдената издръжка.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 3540/07.06.2021г. от П. КР. П., ЕГН
********** чрез пълномощника му адв. Н.П. против постановеното
първоинстанционно решение в частта, с която е предоставено упражняването
на родителските права по отношение на детето Н. на майката, при която е
определено и местоживеенето на детето, в частта, с която е определен режим
на лични контакти с бащата и в частта, с която същият е осъден да заплаща
месечна издръжка в размер на 240 лева в полза на детето.Твърди се, че в тези
части решението е неправилно и незаконосъобразно.В първоинстанционното
производство не били събрани доказателства за условията, при които живее
детето при майката, като същата се местела всеки месец в ново
жилище.Поддържа се, че детето се чувства отлично в жилището, където е
израснало и където била роднинската и приятелската му
среда.Жалбоподателят с помощта на родителите си, имал възможност да се
грижи за отглеждането на детето, като то било много привързано към
тях.Майката нямала родители или роднини в гр. Пловдив, които да й помагат
при отглеждането на детето, а приятелят й Д. бил напълно непознат за Н. и тя
не искала той да се грижи за нея.Жалбоподателят счита, че смяната на
партньорите на майката, не е в интерес на детето.Моли решението да бъде
отменено в обжалваните части, вместо което да бъде постановено друго
решение, с което упражняването на родителските права по отношение на
детето Н. да бъде предоставено на бащата, да бъде определено
местоживеенето на детето при него на адрес: гр. П., ул. „*** и да се осъди
майката да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 240
лева.Претендира направените разноски пред настоящата инстанция.
С писмения отговор на въззиваемата се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба по подробно изложени
съображения.Посочено е, че от фактическата раздяла на съпрузите, майката с
детето са живели последователно на два адреса.Промяната се е наложила
поради смяната на едно училище с друго и има за цел домът да е в
2
непосредствена близост до новото училище на Н..Освен това се излага, че
майката никога не е възпрепятствала дъщеря си да посещава баща си в
неговия дом и извън определения режим, както и била съгласна детето да има
разширен режим на лични контакти с него.Излагат се и новонастъпили
обстоятелства, като се твърди, че детето е разочаровано от действията и
поведението на баща си и от м. април 2021г. не желае да го посещава.В
отговора на въззивната жалба се излагат и оплаквания, че с постановяването
от съда издръжката на детето да се плаща след влизане в сила на съдебното
решение, се накърнява сериозно правото му на издръжка за периода от м.
ноември 2020г. до влизане на решението на съда в сила.В тази част
оплакванията на въззимаемата се квалифицират от настоящия състав като
насрещна въззивна жалба, доколкото са направени в срока по чл. 263, ал.1 от
ГПК и касаят правилността на първоинстанционното решение в оспорваната
част.Моли се решението да бъде потвърдено в обжалваните с въззивната
жалба части като правилно и законосъобразно, а в частта относно момента, от
който да бъде заплащана издръжка в полза на детето, да бъде изменено, като
се постанови друго, с което издръжката да бъде дължима от датата на
подаване на исковата молба – 16.06.2020г., с падеж: 5-то число на текущия
месец.Претендират се направените по делото разноски.
Въззивният съд като обсъди оплакванията, изложени в жалбата и
доводите на страните, прецени събраните пред по делото доказателства и се
съобрази с изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява
неоснователна.
Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е бил предявен
иск за развод по чл. 49, ал. 1 от СК и съединените с него искове по чл. 59, ал.
2 от СК.Ищцата е поискала да бъде предоставено на нея упражняването на
родителските права по отношение на детето Н., родено от брака им с
ответника, а на бащата да бъде определен режим на лични контакти с детето,
както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9, 00ч.
сутринта в събота до 20, 00ч. вечерта в неделя с преспиване, както и един
месец през лятната ваканция на детето, който месец не съвпада с платения й
годишен отпуск.Да се осъди ответника, считано от датата на завеждане на
делото, да заплаща до 5-то число на всеки месец по 260 лева месечна
издръжка за детето Н., ведно със законната лихва за всяко закъснение.От своя
страна бащата също е поискал упражняването на родителските права върху
детето Н.. да бъде предоставено на него, като местоживеенето на детето също
да бъде при него на адрес: гр. П., ул. „****.Поискал е да бъде определен
режим на лични контакти на детето с майката всяка първа и трета събота и
неделя от месеца с преспиване за времето от 9, 00 ч. сутринта в събота до 20,
00 ч. вечерта в неделя, както и да се осъди майката да заплаща в полза на
детето 160 лева месечна издръжка, считано от датата на образуване на делото.
По делото не е спорно, че страните са родители на детето Н., родена на
3
22.05.2005г. от брака им.Не е спорно, че до фактическата раздяла съпрузите
са живели с детето си в семейното жилище на адрес: гр. П., ул. „***,
собственост на ответника, дарено от родителите му.От 10.10.2019г. са във
фактическа раздяла, като съпругата се е изнесла да живее на квартира.От този
момент според твърденията в исковата молба детето прекарвало по равно
време и с двамата, като разходите за издръжката му били поемани от майката,
докато детето било при нея и от бащата през периодите, когато той полагал
грижи за Н..И двамата родители желаят да отглеждат детето си и имат
необходимите материални и битови условия за това и могат да разчитат в
преките грижи за детето на подкрепата на близки.Тези факти и обстоятелства
се установяват и от писмените доказателства, свидетелските показания и
депозираните социални доклади по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от СК ако не се постигне
споразумение по ал. 1, съдът служебно постановява при кого от родителите
да живее детето, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските
права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и
режима на личните отношения между детето и другия родител и издръжката
на детето.При решаването на спора между родителите съдът събира
доказателства досежно това, кой от двамата родители притежава по-добри
родителски и възпитателски качества и кой от тях може да гарантира на
детето по-добри условия и подходяща за отглеждането му социална
среда.
За да определи родителските права да се упражняват от майката,
Пловдивският районен съд е съобразил, че съгласно задължителните
разяснения в т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017г. на ВКС по
тълк. дело № 1/2016г., ОСГК, разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от СК изключва
възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване
съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по
упражняването им.В случая и двамата родители имат родителски капацитет
за отглеждането и възпитанието на детето, както и добри битови условия за
отглеждането му.Районният съд е приел, че родителският капацитет на
майката е по-добър, тъй като тя, независимо от препирните със съпруга й,
дълги години е осигурявала активно и пълноценно обгрижване на дъщеря си
и е участвала превалиращо във възпитанието и отглеждането на
детето.Ответникът има финансовата възможност да издържа семейството и
детето, заради постоянния си трудов доход.Самото дете се чувства добре и
обича и двамата си родители.При баща си, в семейното жилище обаче, детето
обича да стои повече през свободното си време, което обстоятелство е
отчетено от решаващия съд.Отчетено е също, че детето е момиче на 13
години, не е прехвърлило възрастта на кандидатстване след 7-ми клас, като
нуждата от интензивно посещаване на уроци за подготовка е значителна, за
което се изисква надзор от родител, като майката, която като педагог и учител
по математика, е по-подходяща и подготвена да помага на детето в
образователен план.Детето има повече приятелчета и възможност да общува с
4
тях, когато е при бащата, което следва да бъде отчетено от съда.По тези
съображения упражняването на родителските права е предоставено на
майката, при която е определено и местоживеенето на детето.Районният съд е
взел предвид, че режимът на лични контакти с другия родител, в случая
бащата, трябва да позволява запазване, поддържане и засилване на
емоционалната връзка на родителя с детето, както и възможността този
родител пълноценно да участва във възпитанието на детето.Приел е въз
основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, че
детето има силна емоционална връзка с баща си, обича го и иска да прекарва
повече време с него.С оглед на това районният съд е определил разширен
режим на лични контакти на детето с бащата.Размерът на издръжката, която
бащата да заплаща в полза на дъщеря си, решаващият съд е определил
съобразно нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи.С
оглед установеното за доходите на родителите и възможността им да дават
издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално-
икономическите условия в страната, съдът е приел, че детето има нужда да
получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна
издръжка в размер на поне 440 лева, от които минимум 180 лева за храна, а
останалите – за дрехи, пособия, медицински грижи, извънкласни занимания,
други дейности и задоволяване на други текущи нужди, вкл. и такива,
свързани с образованието и здравето на детето.При разпределяне на тази
издръжка следва да се има предвид, че детето се отглежда от майката и тя
полага ежедневни грижи за него.Така районният съд е приел, че съобразно
доходите си бащата следва да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на
240 лева месечно, считано от влизане в сила на съдебното решение до
отпадане на основанията за дължимост на издръжката.За разликата до пълния
размер от 260 лева искът според районния съд следва да бъде отхвърлен, не
защото ответникът няма възможност да заплаща издръжка в по-голям размер,
а защото съобразно разширения режим на лични отношения, детето ще бъде
по-дълго време при него, в който период той ще дава издръжка на детето в
натура.Съдът е приел, че следва да бъде присъдена и законна лихва за забава
върху просрочените месечни задължения за издръжка.С оглед посоченото от
ищцата, че от фактическата раздяла на страните и двамата родители са
поемали и разпределяли разходите за издръжката на детето, съдът е
обосновал извод, че издръжката следва да се присъди от влизане в сила на
решението.По тази причина е приел също, че не следва да бъде постановявано
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
Изложените в мотивите на първоинстанционното решение фактически
констатации и правни изводи досежно упражняването на родителските права,
местоживеенето на детето и личните контакти с бащата, са правилни,
обосновани и законосъобразни, поради което се споделят напълно от
настоящия състав на въззивния съд, при условията на чл. 272 от ГПК.
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд родителите са
изслушани на основание чл. 59, ал. 6 от СК.Ищцата пред съда е заявила, че
5
като майка може да се грижи по-добре за дъщеря си, тъй като е момиче и в
такава възраст, че може да й помага в обучението, тъй като е педагог, без да
лишава бащата да се вижда постоянно с детето си.Същевременно не иска
съвместно упражняване на родителските права, тъй като бащата не
упражнявал контрол и не бил определил вечерен час на прибиране на детето,
когато било при него.Ищцата живеела на бул. „****“ в двустайно жилище, а
детето преместила в ОУ „*****“, където тя работела.Квартирата им била на
три спирки от училището.Двете живеели заедно.Ищцата имала приятел.С
бащата на детето не можели да общуват, защото той често бил под влияние на
алкохол.
В съдебно заседание пред първата инстанция ответникът е заявил, че
не е съгласен детето да живее по квартири при майката, тъй като то от
раждането си е живяло в неговия дом.Идвало всеки ден при него.Иска
правата му като родител да са равностойни.
Пред настоящата инстанция жалбоподателят е заявил, че в момента
работи на минимална работна заплата.Представил е като писмено
доказателство трудов договор № 202122/06.10.2021г., от който е видно, че
работи като „****“ с месечно трудово възнаграждение 700 лева.
По реда на чл. 15, ал.1 от ЗЗДет. Н. е изслушана в с. з. 18.02.201г. пред
районния съд.Тя е споделила, че живее и при двамата си родители – от
понеделник до петък при майка си и от петък до понеделник при баща си и
така се чувствала много добре.По-лесно й било да е при майка си през
седмицата, да може тя да й помага за училище.Уикендите държи да прекарва
при бащата си, тъй като там имала приятели от квартала.Заявила е, че много й
харесва новото училище, повече от предишното и не иска да го сменя.Има
приятели там, разбира се със съучениците си.Майка й била учителка по
математика и й преподавала.Сега живеела с майка си и приятеля й.Тя се
настанила в хола, който бил голям, а имало отделна кухня и спалня.Приятеля
на майка й Д. познавала от преди, а те били заедно от лятото на миналата
година.Неговата дъщеря К. идвала веднъж в седмицата, била една година по-
голяма от нея, двете се разбирали много добре.В тази квартира й било по-
добре, защото била по-близо до училището.Нямала конфликти с никой от
родителите си, разбирали се и и искала да прекарва време и с двамата.
От събраните в първоинстанционното производство гласни
доказателства – показанията на св. А. К., се установява, че майката не е била
доволна от учителите в предишното училище на дъщеря си и затова е
преместила детето в училището, където тя работи.Искала детето да е под
нейна опека и контрол, тъй като е в особена възраст.Св. К. й помогнала да
намери квартира в кв. „Кичука“ до Кауфланд.Детето преимуществено
живеело при нея, но не спирало да ходи и при баща си през събота и
неделя.Майката не правела проблем, дори и през седмицата детето да ходи
при него.Бащата не плащал издръжка и майката отглеждала сама детето.
Св. В. С. е посочил в показанията си, че живее в съседство с ответника
6
и често засичал Н. при баща й.Преди два-три месеца видял ищцата пред входа
им, където имало и полицейска кола.Тогава водели пререкания с ответника
относно детето.
Пред въззивната инстанция е разпитан свидетеля Х. Г., който познавал
страните от много години.С Петър всеки ден се чували и виждали.След
раздялата на родителите детето първо било при него.Миналата година поне
два месеца Н. също при него, а през тази година пак ходила.Н. и
племенничката на свидетеля често били заедно.Н. основно била при баща
си.Сега повече от месец не ходила при него, тъй като не й позволявали и дори
на вайбъра му имало заплахи.По думите на св. Г. детето основно се
издържало от бащата, който виждал да му купува и дрехи.
Като свидетел пред въззивната инстанция е разпитан и Д. Б., който живее
на семейни начала с майката на Н..Имали връзка от две години.Свидетелят
сочи, че през 2019г. Н. учела в ОУ „***“ и към м. ноември същата година
живеела при баща си.Една вечер Б. й се обадила по телефона и Н. й казала, че
иска да се прибере при нея.Тогава я взели и тя споделила, че е видяла баща си
паднал пиян в банята и от този момент останала да живее при майка си.Баща
си посещавала от петък вечер до неделя вечер, като преспивала при
него.Ежедневните й нужди посрещали те с Б..Бащата не заплащал месечна
издръжка.През 2020г. Н. ходела на частни уроци по български и английски
език два пъти седмично, за което заплащали по 20 лева на час.Тази година
също посещавала уроци по тези предмети, но заплащали по 25 лева на час.По
математика й помагала майка й.През 2020г. Н. ходила на море с баща си за 10
дни, но през 2021г. не я водил.През лятото на 2021г. тя първо била на лагер в
П. с неговата дъщеря, която била на 15 години и двете учели в едно
училище.В момента двете момичета тренирали в училищния отбор по
волейбол.Таксата от 400 лева лагера заплатила майката на Н. с негова помощ
и 200 лева джобни.След като се върнали св. Б., Б. и Н. ходили пак за 10 дни в
П., но бащата не поел никакви разходи.Той не давал нищо на Н..Последно тя
била при него преди 4 или 5 месеца.Така било откакто ходил социален
работник в дома им във връзка с подадена жалба от бащата, че детето живее в
неприлични условия.От тогава Н. не желаела да поддържа връзка с баща си, а
майката не я ограничавала.Н. дружала с неговата дъщеря и двете излизали с
компания от отбора по волейбол.Свидетелят не знае дали бащата на Н. й
купува дрехи.За рождения й ден тази година й купил телефон.Не знае дали
двамата прекарват време в общи занимания.
В приетия социален доклад пред първата инстанция е дадено
заключение, че към момента базовите потребности на детето от дом, храна,
облекло, медицинско обслужване, образование, контакти с връстници,
сигурност и топлина, се посрещат по адекватен начин от майката.Момичето
поддържа постоянен контакт и с баща си.Н. има изградена емоционална
връзка с веки от родителите си.В интерес на момичето е да поддържа контакт
с двамата си родители и с членовете на разширените им семейства.Месечната
издръжка следва да е съобразена с възрастта и потребностите на детето.
7
В приетия социален доклад пред въззивната инстанция се съдържат данни,
че жилището, в което в момента живее непълнолетната Н. се намира в гр. П.,
на ул. „****.Състои се от всекидневна с кухненски бокс, спалня, детска стая,
санитарен възел, коридор и две тераси.Обзавеждането е функционално и
съвременно.Никол ползва отделна стая, обзаведена с две единични легла,
гардероб и бюро.От стаята на момичето се излиза на тераса.В жилището са
създадени добри социално-битови условия.С тях съжителства настоящият
партньор на майката Д..В момента на домашното посещение същият се
върнал от работа и спял.По-късно излязъл от спалнята, но не се включил в
разговора.Бащата на детето живеел в собствено жилище, намиращо се на
адрес: гр. П., ул. „***, състоящо се от хол, кухня, три спални, коридор и три
тераси.Жилището било обзаведено с всичко необходимо за функционирането
на едно домакинство.Създадени били добри социално-битови условия.
При така изложеното и след съвкупна преценка на всички събрани по
делото доказателства, преценявайки единствено интересите на детето,
окръжният съд намира, че упражняването на родителските права върху детето
правилно е предоставено на майката и е постановено то да живее при
нея.Районният съд е взел предвид всички относими критерии, изброени
примерно в чл. 59, ал. 4 от СК при постановяване на решението си и е
достигнал до обосновани изводи.От сърбаните във въззивното производство
доказателства се потвърди, че на детето са били създадени добри социално-
битови условия, като новата квартира, която е наела майката, се намира близо
до училището на Н. и е удобна за нея.Няма данни и присъствието на новия
партньор на майката в живота им, да се отразява негативно на детето, а
напротив, същият подпомага майката в грижите за Н., тя е в добри отношения
с него и дружи с неговата дъщеря.Поради това оплакванията във въззивната
жалба са неоснователни.
При определяне размера на месечната издръжка на детето районният съд е
съобразил потребностите, продиктувани от възрастта на детето Н. и
възможностите на двамата родители, както и обстоятелството, че
непосредствените грижи за детето ще се полагат от майката.Настоящият
състав на съда намира обаче, че издръжката следва да се определи от датата
на подаване на исковата молба, както е била поискана и да се заплаща до 5-то
число на съответния месец, с оглед данните по делото, че детето живее
преимуществено при майката още от края на 2019г.Същевременно за периода
до влизане в сила на решението на съда детето също има нужда от
ежемесечна издръжка за покриване на текущите му нужди.
Предвид гореизложеното следва да се остави без уважение въззивната
жалба като неоснователна, респ. да се потвърди като правилно решението на
районния съд в частта, с която е предоставено упражняването на
родителските права на детето на майката, определено е местоживеенето му
при нея и е определен режим на лични контакти на детето с
бащата.Решението следва да бъде отменено в частта, с която е присъдена
издръжка, която бащата да заплаща в полза на детето до 20-то число на
8
меседа, считано от влизане в сила на решението, като вместо това се
постанови решение, с което издръжката да бъде присъдена, считано от датата
на подаване на исковата молба и същата да се дължи до 5-то число на
съответния месец.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на
въззиваемата седва да се присъдят направените разноски за въззивното
производство в размер на 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното Пловдивскиятокръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260871 от 17.03.2021г., постановено по гр.
д. № 6773 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд, V бр. с., с което се
предоставя упражняването на родителските права по отношение на детето Н.
П. П., ЕГН **********, род. на 02.05.2007г., на майката Б. Д. Л., ЕГН
**********, при която определя местоживеенето на детето и в частта, с която
се определя режим на лични отношения на бащата П. КР. П., ЕГН **********
с детето Н. П. П.., ЕГН ********** на територията на Република България,
както следва: - всеки първи, втори и трети уикенд в месеца (от 17:00 часа в
петък до 17:00 часа в неделя с преспиване); - 30 дни през лятото по време,
несъвпадащо с отпуска на майката; - по време на Новогодишните и
Великденските празници на всяка нечетна година за времето от 10:00 часа на
31 декември до 18:00 часа на 2 януари, респективно от 10: 00 часа на Разпети
петък до 18: 00 часа на Светли понеделник, по време на Коледните празници
на всяка четна година за времето от 10: 00 часа на 24 декември до 18: 00 часа
на 27 декември; - всяка четна година на рождения си ден детето ще бъде при
баща си от 9: 00 часа до 18: 00 часа.
ОТМЕНЯ решение № 260871 от 17.03.2021г., постановено по гр. д. №
6773 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд, V бр. с., в частта, с която
е осъден П. КР. П., ЕГН **********, да заплаща на Н. П. П.а, ЕГН
********** чрез нейната майка и законен представител Б. Д. Л., ЕГН
********** на основание чл. 143, ал. 1 от СК, месечна издръжка в размер на
240 лева, до 20-до число на месеца, считано от влизане в сила на съдебното
решение в частта за издръжката до настъпване на причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. КР. П., ЕГН **********, да заплаща на Н. П. П., ЕГН
********** чрез нейната майка и законен представител Б. Д. Л., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 240 лева до 5-то число на
съответния месец, считано от датата на подаване на исковата молба –
16.06.2020г. до настъпване на причина за изменение или прекратяване на
издръжката.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
9
ОСЪЖДА П. КР. П., ЕГН ********** от гр. П., ул. „**** до заплати на
Б.Д. Л., ЕГН ********** чрез пълномощника й адв. Б.С. от АК Пловдив с
адрес: от гр. П., ул. „****, сумата от 600 лева – разноски за въззивното
производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10