№ 27034
гр. София, 02.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110114699 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на С. Й. С. срещу „Аксес Файнанс“ ООД, която
отговаря на изискванията за редовност.
При служебно извършена справка в Търговския регистър съдът установи, че преди
завеждане на исковата молба е извършено преобразуване на посоченото в исковата молба
като ответник дружество чрез промяна на правно-организационната му форма. В Решение
№ 84/02.06.2017 г. по гр. д. № 4136/2016 г. на ВКС, III ГО, и Решение № 159/06.07.2017 г. по
гр. д. № 4520/2016 г. на ВКС, IV ГО, е прието, че когато ищецът посочи в исковата си молба
като ответник търговско дружество, което преди това се е преобразувало чрез промяна на
правната форма, не е налице начална липса на правосубектност, която води до
недопустимост на процесуалните действия, а съдът е длъжен съгласно чл. 7, ал. 1 ГПК
служебно да провери процесуалната правоспособност и да коригира сгрешената в исковата
молба правна форма на надлежния ответник, и когато първоинстанционният съд извърши
това законосъобразно процесуално действие, нередовността на исковата молба е отстранена
с обратна сила /чл. 129, ал. 5 ГПК/ и преобразуваното чрез промяна в правната форма
дружество има правосубектност да отговаря по предявените искове. Ето защо съдът следва
служебно да конституира правоприемника на посоченото в исковата молба като ответник
дружество.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК *********, като ответник по делото на
мястото на „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК *********.
ДА СЕ ВПИШЕ в ЕИСС промяната в ответника.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 28.09.2023 г. от 10:50 часа, за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на
1
ищеца – и препис от отговора на исковата молба и неговите приложения.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба
документи.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са от С. Й. С. срещу „Аксес Файнанс“ АД установителни искове за
прогласяване нищожност на клаузите на чл. 20, чл. 21, ал. 4 и чл. 21, ал. 5 от Договор за
кредит „Бяла карта“ от 17.02.2022 г. Доколкото се иска прогласяване нищожността на трите
договорни клаузи на различни основания и съобразявайки съдебната практика /например
Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г. на ВКС, І 1 ТО, и Решение №
199/12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г. на ВКС, ІV ГО/, съдът приема, че се касае за
обективно съединени искове, като с оглед наведените основания исковете за прогласяване
нищожност на всяка клауза следва да се разгледат при условията на евентуалност, като
подлежат на разглеждане в поредността, произтичаща от естеството на въведеното
основание – от най-тежкото към най-лекото, а именно: искове с правно основание чл. 146,
ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП – нищожност поради неравноправност; искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – нищожност поради
противоречие на закона; искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 21, ал. 1
ЗПК – нищожност поради заобикаляне на закона; искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.
3 ЗЗД – нищожност поради накърняване на добрите нрави. Предявен е и кумулативно
съединен с тях осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 762.12 лв. – платени от нея без основание суми
въз основа на нищожните клаузи, ведно със законната лихва от 21.03.2023 г. до
окончателното плащане. Претендират се разноски.
Ищцата твърди, че е сключила с ответника Договор за кредит „Бяла карта“ от
17.02.2022 г., по силата на който могла да усвоява за неопределен срок сумата от 300 лв.,
при ГПР в размер на 45.9 % и ГЛП е размер на 43.2 %. По договора била задължена да
осигури след сключването му поръчител, отговарящ на множество кумулативно поставени
изисквания. Поради непредставянето на обезпечение й била начислена неустойка съгласно
чл. 20 от договора в размер на 482.12 лв. Намира неустоечната клауза за нищожна на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като се касае за неравноправна клауза по смисъла на чл.
143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП, която не била индивидуално уговорена. Счита, че неустойката е
необосновано висока, като надвишава дори размера на главницата и договорната лихва,
както и че по съществото си тя е добавък към възнаградителната лихва, поради което
посоченият в договора ГПР не съответства на действително прилагания, което е
заблуждаваща търговска практика, а също така води до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Сочи, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща ГПР до
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, както и на разпоредбата на
чл. 33, ал. 1 ЗПК, поради което на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата е нищожна. Намира я
за нищожна и като накърняваща добрите нрави поради противоречие с принципите за
справедливост и добросъвестност. Излага, че чрез нея се достига до значителна
нееквивалентност на насрещните престации. Сочи, че съгласно чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от
договора при забава за плащане кредитополучателят дължи разходи за действия по събиране
на задълженията в размер на 2.50 лв. на ден до заплащане на съответното задължение, а
след настъпване на предсрочна изискуемост дължи еднократно заплащането на такса в
размер на 120 лв., включваща разходите за дейността на лице, което осъществява и
администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението. Сочи, че въз основа на
тези клаузи е заплатила сума в общ размер на 280 лв., както следва: 160 лв. – по чл. 21, ал. 4
от договора, и 120 лв. – по чл. 21, ал. 5. Счита, че клаузите на чл. 21, ал. 4 и ал. 5 са
нищожни, тъй като предвиждат необосновано високо обезщетение или неустойка и не
позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора и от забава в плащанията по него, поради което спрямо тях са налице основанията
по чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП. Сочи, че тези клаузи нарушават забраната да не се събират
2
такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Излага,
че с тях се заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, защото в действителност се касае за
неустойка за забавено плащане, а не за такси за извършени от кредитора услуги и направени
от него разходи. Поради това счита, че платената въз основа на нищожните клаузи сума в
общ размер на 762.12 лв. е платена от нея без основание.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Излага, че между него и ищцата е сключен
Договор за кредит „Бяла карта“ от 17.02.2022 г., по силата на който на последната е
предоставен револвиращ кредит в максимален размер от 300 лв. под формата на разрешен
кредитен лимит, който се усвоява чрез платежен инструмент – платежна карта, като тя се
задължила да го ползва и върне съгласно договорните условия. Сочи, че ищцата е била
запозната и се е съгласила с условията на договора, както и че не е ползвала възможността
да се откаже от него. Излага подробни съображения, че не са налице релевираните
основания за нищожност на процесните договорни клаузи. Поддържа, че клаузите,
предвиждащи задължение за потребителя за представяне на обезпечения, са ясни, а
поставените изисквания са стандартни и не възпрепятстват изпълнението на това
задължение, поради което оспорва твърдението, че получаването на неустойката по чл. 20 е
било сигурно за кредитора. Счита, че е осигурена възможност на ищцата да прецени
условията на договора и последиците от сключването му, като неустоечната клауза е ясна.
Оспорва размерът на неустойката да противоречи на добрите нрави. Поддържа, че
неустоечната клауза не заобикаля забраната на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като обезпечава
непарично договорно задължение – за осигуряване на обезпечение, а и неустойката не е
мораторна, а компенсаторна – замества дължимата непарична престация. Оспорва клаузата
за неустойка да влиза в противоречие с изискванията за добросъвестност. По отношение на
уговорените в чл. 21, ал. 4 и ал. 5 разходи посочва, че те са допустими по силата на чл. 11,
ал. 1, т. 15 ЗПК и чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, като същите се различават от таксите за действия по
усвояване и управление на кредита. Оспорва да се касае за неравноправни клаузи, във
връзка с което сочи, че те не са във вреда на потребителя и не създават за него затруднения
да прецени икономическите последици от сключването на договора, щом размерът на
разходите е предварително определен. Оспорва с тях да се заобикалят забраните по чл. 33,
ал. 1 и ал. 2 ЗПК, тъй като не се касае за начисляване на допълнителна неустойка. Моли
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В тежест на ищцата по предявените в условията на евентуалност искове за
прогласяване нищожност на процесните договорни клаузи е да докаже следните
обстоятелства: сключването между страните на Договор за кредит „Бяла карта“ от
17.02.2022 г. с посоченото съдържание; твърдяната неравноправност на процесните клаузи;
твърдяното противоречие на закона; твърдяното заобикаляне на закона; твърдяното
накърняване на добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже, че клаузите са индивидуално уговорени, за което
не сочи доказателства.
В доказателствена тежест на ищцата по предявения иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да установи следните обстоятелства: извършена от нея в полза на
ответника престация на определено благо – парична сума в общ размер на 762.12 лв., от
която сумата в размер на 482.12 лв. е платена като неустойка по чл. 20 от договора и сумата
в размер на 280 лв. е платена като разходи за действия по събиране на задълженията по
кредита по чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от договора; получаване на сумата от ответника.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже наличието на правно основание за получаване на процесните суми, за което не сочи
доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорно сключването между страните на Договор за кредит „Бяла
карта“ от 17.02.2022 г. за сумата от 300 лв.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
3
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4