Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
24.04.2019г. |
|
Град |
Асеновград |
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
Асеновградският районен |
съд |
Трети наказателен |
състав |
|
На |
Двадесет и шести
март |
|
|
Година |
2019 |
В публично заседание в следния състав:
|
Председател: |
Иван Шейтанов |
|
Секретар: |
Мария Ацалова |
|
като разгледа докладваното от |
Съдията |
|
Наказателно адм. характер дело номер |
185 |
по описа за |
2019 |
година. |
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯВА НП №18-0239-000786/01.06.2018г.
издадено от Началник РУП към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, упълномощен със
МЗ-8121з-515/ 14.05.2018г. с което на Я.Д.Р. , ЕГН**********,*** на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.185, чл.175, ал.1, т.5 и чл. 183, ал.1,т.1,пр.2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени: административно наказание – „ГЛОБА” в
размер на 20 /двадесет / лева, за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП,
административни наказания – „ГЛОБА” в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 4 месеца за нарушение по чл.123, ал.1,т.3,
б.“а“ от ЗДвП и „ГЛОБА” в размер на 10
/десет / лева, за нарушение по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА срока на
наложеното административно наказание, за нарушението по чл.123, ал.1,т.3, б.“а“
от ЗДвП, лишаване от право да управлява
МПС от 4 месеца на 2 месеца и ОТМЕНЯВА
НП в частта му относно наложените административни наказания – „ГЛОБА” в
размер на 20 /двадесет / лева, за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП и „ГЛОБА” в
размер на 10 /десет/ лева, за нарушение по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП, ,
ПОТВЪРЖДАВА НП в останалата му част.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Производство по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е НП
№18-0239-000786/01.06.2018г. издадено от Началник РУП
към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, упълномощен със МЗ-8121з-515/ 14.05.2018г. с
което на Я.Д.Р. , ЕГН**********,*** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185,
чл.175, ал.1, т.5 и чл. 183, ал.1,т.1,пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са
наложени: административно наказание – „ГЛОБА” в размер на 20 /двадесет / лева,
за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, административни наказания – „ГЛОБА” в
размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4
месеца за нарушение по чл.123, ал.1,т.3, б.“а“ от ЗДвП и „ГЛОБА” в размер на 10 /десет /
лева, за нарушение по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят се явява лично по делото, като чрез заявеното в хода по същество,
моли обжалваното НП да бъде отменено изцяло.
Въззиваемата страна, редовно
уведомени, не изпращат представител и не вземат становище по делото.
След
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено следното:
Свидетелката В.Т.К. *** и
притежава лек автомобил марка „Опел Корса“ с ДК№ РВ 4866КМ. На 15.04.2018г. в
следобедните часове, св. К. решила да отиде на разходка в района на паметник
„Асенова крепост“ намиращ се в околностите на Асеновград. За целта тя се
придвижила със собствения си лек автомобил, който паркирала на около километър
от паметника, в дясно от пътя, където имало паркирани и множество други
автомобили. Св. К. заключила автомобила и тръгнала да се разхожда със своята
приятелка по пътя към паметника. Около 16.00 часа, на същата дата, покрай
автомобила на св. К. преминал лек автомобил „Опел Мерива“ с ДК№ РВ 8922 РМ,
собственост на св. В.Г.Р.. Автомобила по същото време се управлявал от Я.Д.Р.
бивш съпруг на св.Р.. Я.Р. се движел в посока от гр. Асеновград към с.Лясково, като
пътя му водел „Асенова крепост“. Докато минавал покрай паркираните автомобили, на
водачът на „Опел Мерива“ предстояло да
се размине с спускащ се, отгоре в обратната посока, друг лек автомобил. С цел
да направи място на водача на спускащия се автомобил, Я.Р. дал назад, като при
това автомобилът му се отклонил в дясната страна на пътя. При тази своя
маневра, управлявания от Я.Р. автомобил, ударил със задната си лява част преден
ляв калник на автомобила собственост на св.К.. В резултат на това се получила
деформация в зоната на удара. Въпреки нанесените щети, водачът Я.Р. не
преустановил движението, а дори напротив, продължил по пътя си в първоначалната
посока. Действията на Р. били забелязани от св. Г.Л.С., която запомнила и
номера на управлявания автомобил. Друг неустановен очевидец също възприел
действията на Р., като записаната на бележка информация относно номера на
автомобила, била оставена на чистачката на предното стъкло. След приключване на
разходката св.К. се върнала при паркирания автомобил, като установила щетите по
него, както видяла и оставената й бележка. Докато правела опити да отвори
предна лява врата, до св. К. се приближила и св. С., която й разказала какво се
е случило. С цел установяване на извършителя на ПТП, на 16.04.2018г. св.К. ***
където подала заявление. Проверката по преписката била възложена на св. Х.Х.К. работещ, като полицейски служител в РУП
Асеновград, на длъжността мл. автоконтрольор. В хода на проверката, той снел обяснения от запознатите лица, като бил установен и водача на лекия автомобил
„Опел Мерива“ с ДК№ РВ 8922 РМ, а именно Я.Д.Р.. В последствие Я.Р. бил
призован да се яви в сградата на РУ на МВР Асеновград, като сторил това на 09.05.2018г.
Въз основа на резултатите от извършената
проверка на същата дата, св. Х.Х.К. съставил
спрямо Я.Р. АУАН № 623108/09.05.2018 г.
Със съставения АУАН на водача Р., били
вменени общо три административни нарушения, две от тях по чл. 20, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„а” от ЗДвП. При съставяне на акта, Я.Р. не могъл да представи и КТ към СУМПС
поради, което актосъставителя му вменил и нарушение по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП. Съставеният АУАН бил връчен на нарушителя Р. срещу подпис, като
последният отбелязал, че има възражения. Въз основа на съставения АУАН по-късно
е било издадено и обжалваното НП.
Приетата по-горе фактическа
обстановка се установява и се подкрепя изцяло от събраните по делото писмени и
гласни доказателства.
Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за допустима и за частично основателна,по отношение на първото и
последното от трите вменени нарушения. Безспорно по делото се установи, че на 15.04.2018г.
около 16.00 часа, гр. Асеновград, като водач и управлявайки лек автомобил „Опел
Мерива“ с ДК№ РВ 8922 РМ, движейки се по пътя от гр. Асеновград, през разклона
към „Асенова крепост“ /път PDV 3016/, жалбоподателя е причинил ПТП с паркирания в района лек
автомобил марка „Опел Корса“ с ДК№ РВ 4866КМ собственост на св.К.. Причините за
пътното произшествие обаче не са вследствие загубата на контрол от страна на
водача, така както е посочено в акта, а в следствие на неспазване правилата за
извършване на маневра назад,т.е. чл.40,ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Там е посочено, че
преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението. В ал.2 е посочено, че „По време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности“. Именно и това се явява причина пътното
произшествие,а не текста на чл.20, ал.1 от ЗДвП, който касае загуба на контрол.
Налице е неправилно описване на първото нарушение и съответно неправилна
квалификация, като в тази му част обжалваното НП се явява незаконосъобразно и
следва да бъде отменено. Безспорно е обаче, че със своите действия нарушителят Р.
е реализирал пътно транспортно произшествие по смисъла на т.30 от §1 от ДРЗДвП.
Предвид това, за нарушителят са
възникнали и посочените в чл. 123 от ЗДвП задължения. За реализиране на
административнонаказателната отговорност обаче, в случая обаче, от съществено
значение се явява разграничението дали има настъпили имуществени вреди или
пострадали лица. Доколкото по делото е безспорно установено, че в резултат на
произшествието има причинени имуществени вреди, то за водачът е възникнало и
задължението визирано в чл.123, ал.1,т.3,б. „а“ от ЗДвП, т.е. той е следвало да
окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Вместо да
изпълни тези си задължения обаче, водачът по известни само на него причини е
напуснал произшествието. Напускайки мястото на произшествието, по този начин Я.Р.
в максимална степен е затруднил полицейските служители в тяхната дейност по
установяване на причините за произшествието, виновния водач и идентификация на
превозното средство. В този смисъл водачът Я.Р. е осъществил и състава на
нарушението визирано в чл.123, ал.1,т.3 буква „а“ от ЗДвП. Тези обстоятелства са били правилно отчетени
от актосъставителя при описване и квалификацията на второто от трите вменени
нарушения.
По отношение на определянето и
налагането на административните наказания – глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 4 месеца за нарушението по чл. 123, ал.1,т.3,б.“а“ от ЗДвП,
може да се направи извод, че АНО се е съобразил с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН
и е определил санкциите съобразно предвидените в текста на чл.175, ал.1,т.5 от ЗДвП, като е отчел и размера на
причинената щета, във връзка с която водачът е нарушил задължението си да окаже
съдействие, както и факта, че нарушителят е напуснал произшествието, като с
поведението си се е отклонил и избегнал извършване на проверката, за употреба
на алкохол. Същия текст предвижда да се наложи наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до
200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно
произшествие. Съдът като прецени всички обстоятелства по делото счете, че така
определения размер на административното наказание „глоба“ все пак ориентиран
към минимума, като същия не следва да се коригира. По отношение на наложеното
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца, съдът намира,
че все пак следва да се отчете тежкото здравословно състояние на нарушителя, което
налага ежедневно използването на МПС, като същото все пак следва да се намали
от четири на два месеца, като по този начин ще бъдат изпълнени целите на
закона.
По отношение на третото нарушение
съдът намира жалбата също за основателна. Видно от АУАН и НП ,то нарушението по
чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП е обвързано с датата на първите две вменени нарушения, която в случая е 15.04.2018г.
По делото безспорно обаче се установи, че нарушителят не е изпълнил
задължението си да носи КТ към СУМПС на датата на съставяне на АУАН, която е 09.05.2018г.
а не 15.04.2018г. Относно това обстоятелство, е било допуснато съществено нарушение,както
в АУАН от актосъставителя, а така и в НП при неговото издаване, поради и което
жалбата се явява основателна и НП следва да се отмени и в тази му част , като
незаконосъобразно.
Мотивиран от горното, Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: