МОТИВИ към присъда № 12 / 27.09.2019 г.
по НЧХД № 196 / 2019 г. по описа на
Районен съд КОТЕЛ
Срещу подсъдимия А.К.Д. е повдигнато
обвинение с частна тъжба, подадена от С.С.Ю., действащ със съгласие на баща си С.Ю.С.,
затова че на 18.08.2019 г. по пътя между град Котел и село Кипилово му причинил
лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка без разстройство на
здравето, с което е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.130, ал.2 от НК.
В съдебно заседание, след приключване
на съдебното следствие, частният тъжител, чрез повереника си адв. Е.М. от АК
Сливен, поддържа обвинението така, както е повдигнато. Моли подсъдимият да бъде
осъден и да му бъде наложено наказание пробация за срок от две години.
Подсъдимият не оспорва описаните в
частната тъжба фактически обстоятелства. Предоставя на съда да определи вида и
размера на наказанието.
Съдът,
след като обсъди на всички доказателства събрани по делото, намира за
установено следното:
На 18.08.2019г. подсъдимият Д.,
пострадалият С.Ю., баща му С.С. и св. Г.отишли на събора в село Жеравна и на
връщане към село Козя река автомобилът им се повредил по пътя към село
Кипилово. Тъй като не успели да го поправят само, С. *** да търси помощ. Тъй
като доста време се забавил, подсъдимият започнал да недоволства и казал, че си
тръгва пеш. Скарали се с пострадалия С.Ю.. Отношенията между тях били много
обтегнати и двамата непрекъснати влизали в конфликти, дължащи се на това, че
майката на подсъдимия съжителствала с бащата на пострадалия. Подсъдимият силно
ударил с юмруци няколко пъти пострадалия по корема и тръгнал. Пострадалия
изпитал силни болки от ударите и се присвил. След известно време С.С.
пристигнал заедно с неуставеното по делото лице, което ремонтирало автомобила
на място и потеглили. По пътя настигнали подсъдимия, качили го в автомобила и
всички заедно се прибрали в село Козя река. След случая пострадалият напуснал
селото и заминал да живее при майката си на неустановено място.
Съдът установи горните факти,
след като обсъди показанията на св. Г. – единствен очевидец на инцидента, както
и самопризнанията на подсъдимия, които си кореспондират помежду си.
При така установеното от фактическа
страна съдът стигна до правния извод, че подсъдимият А.К.Д. е извършил престъпление по чл.130, ал.2 от НК, затова че на 18.08.2019 г. между град Котел и село Кипилово, община Котел
причинил на тъжителя С.С.Ю. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване
на болка без разстройство на здравето.
Налице са всички съставомерни признаци
на престъплението, за което срещу подсъдимия е повдигнато обвинение. Безспорно
е установено времеизвършването на престъплението – през деня на 18.08.2019 г.,
когато в село Жеравна се провеждал фестивалът на фолклорната носия, както и
мястото на неговото извършване – по пътя между град Котел и село Кипилово.
На
тъжителя е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка
без разстройство на здравето. Нанесеният на тъжителя удар в коремната област
покрива признаците на леката телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК, в какъвто
смисъл са и дадените с ППл 3-79 на ВС указания. Лека телесна повреда по
чл.130, ал.2 от НК е налице тогава, когато пострадалият претърпява само болка и
страдание и изпитва краткотрайни физически болки, предизвикани от посегателства
върху различни части на тялото. По своята същност болката представлява
неприятно физическо усещане, каквото в случая е налице.
Подсъдимият е извършил престъплението
при условията на пряк умисъл, съзнавал е общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и ги е желаел.
Съдът прецени, че най - адекватно на
тежестта на извършено и съобразено с обществената опасност на дееца, който е осъждан и
изпитателният срок, за който е било отложено наказанието лишаване от свобода
все още не е изтекъл, се явява наказанието пробация с приложението само на
двете задължителни пробационни мерки с продължителност една година и шест
месеца – задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред
пробационен служител два пъти седмично и задължителни срещи с пробационен
служител. Съдът отчете, че дори и само двете пробационни мерки са в състояние
да постигнат целите на наказанието, очертани в чл.36 от НК. Определяне на
по-голяма продължителност, каквото е искането на тъжителя, би се явило несъразмерно
на тежестта на извършеното и на обществената опасност както на деянието, така и
на дееца.
Ръководен от гореизложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л :