№ 1098
гр. Бургас, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20232120202575 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Д. Г. С. с ЕГН: **********, чрез
пълномощник – адв. Д. С. - САК, с посочен съдебен адрес: гр. *, срещу Наказателно
постановление № 23-3388-000094/08.06.2023 г., издадено от * – Началник „Сектор“ в ОДМВР-
Бургас, 05 РУ-Бургас, с което за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на основание чл.
183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 50 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Посочва се, че
в НП е възпроизведен дословно текстът на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП без да се конкретизират
обстоятелствата около твърдяното нарушение и без да става ясно, коя от двете хипотези се
приема за осъществена. Твърди се, че в АУАН местоизвършването на нарушението е
посочено като „в зоната на кръстовището“, което според жалбоподателя не е легално
дефинирано и му създава затруднения да разбере в какво точно е обвинен. Допълва се, че
актосъставителят не е посочил в метри от кръстовището разположението на МПС, като по
този начин е допусната неяснота относно точното му местоположение. В тази връзка се
развиват подробни съображения относно невъзможността на жалбоподателя да разбере
какво точно му се вменява. Допълва се, че административнонаказателното обвинение не
може да почива на предположения, както и че АНО носи доказателствената тежест в
процеса, а в случая не е ангажирал безспорно доказателства за ангажиране на отговорността
на С.. В заключение се отправят упреци за липса на доводи за квалифициране на
нарушението като маловажно с прилагането на чл. 28 ЗАНН.
1
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. Р. - САК, преупълномощен от адв. С. – САК, който заявява, че поддържа жалбата по
изложените в нея доводи. Допълва, че начинът, по който са издадени АУАН и НП, нарушава
правото на защита на санкционирания, както и че в двата документа е налице неяснота
относно точната фактическа обстановка. Пледира за отмяна на НП и присъждане на
разноски по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
За административнонаказващия орган – Началник „Сектор“ в ОДМВР-Бургас, 05 РУ-
Бургас, представител не се явява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото видно от разписката (л. 12 гръб) НП е връчено
на жалбоподателя на 26.06.2023 г., а жалбата е подадена по електронен път директно в съда
на 05.07.2023 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
На 05.04.2023 г., около 11.02 часа, св. Т. Т. – полицейски инспектор към 05 РУ-
Бургас, изпълнявал служебните си задължения в гр. Бургас, ж.к. „Зорница“. До СОУ „Юрий
Гагарин“ той забелязал лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № * който бил паркиран в
кръстовището образувано между Спортна площадка „Каменица Арена“ и спортно училище
„Юрий Гагарин“. Свидетелят преценил, че начинът, по който е паркиран автомобилът,
нарушава забраната на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, поради което и съставил на място
неприсъствен Фиш с № GT 1243588.
На 11.04.2023 г. срещу фиша постъпило възражение от собственика на автомобила
(л. 17), поради което и издаденият фиш бил анулиран по реда на чл. 186, ал. 2 ЗДвП и св. Т.
пристъпил към съставянето на АУАН за констатираното нарушение. За целта на 18.05.2023
г. собственикът на автомобила – * подал сведение (л. 15), в което посочил, че на процесната
дата автомобилът е бил управлява от зет му – Д. С.. От своя страна Д. С. също депозирал
сведение, в което потвърдил това обстоятелство (л. 16).
На база на така събраните сведения на 18.05.2023 г. св. Т. съставил срещу С. АУАН с бл. №
000846, в който описал констатираните от него факти и ги квалифицирал като нарушение по чл.
98, ал. 1, т. 6 ЗДвП.
Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал, а в графата за възражения
посочил: „не“. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН допълнителни възражения не били депозирани.
Въз основа на АУАН на 08.06.2023 г. било издадено атакуваното НП. АНО също
възприел дадената от актосъставителя правна квалификация, като на основание чл. 183, ал.
4, т. 8 ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 50
лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
2
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от оправомощен орган по смисъла на чл.
189, ал. 12 ЗДвП, а АУАН е съставен от компетентно лице, видно от приобщеното към
материалите по делото копия на Заповеди и служебна бележка.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок.
Въпреки това съдът счита, че при описанието на нарушението и актосъставителят и
АНО са допуснали нарушение на изискванията, визирани в чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т.
5 ЗАНН, като не са посочили точно и ясно мястото, на което се твърди, че е извършено то.
Това е така доколкото законовата норма, нарушаването на която, е довело до ангажиране на
отговорността на С., е тази по чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, която от своя страна забранява престоя
и паркирането на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. От своя страна разпоредбата
на § 6, т. 8 от ДР на ЗДвП легално дефинира, че „кръстовище“ е място, където два или
повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво, а съгласно § 6, т. 1 „път“
е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за
движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и
улиците.
В случая в АУАН и НП е прието, че се касае за кръстовище, образувано между
Спортна площадка „Каменица Арена“ и Спортно училище „Юрий Гагарин“. Видно от
легалните дефиниции по-горе обаче – кръстовището може да се образува само при
пресичането (разделянето/събирането) на два или повече пътя, а не между сгради, спортни
площадки, училища и т.н. В случая нито в АУАН, нито в НП са посочени каквито и да е
пътища, които да се пресичат на мястото, на което е бил установен автомобилът, за да се
прецени дали действително това е „кръстовище“ по смисъла на закона или не. Било е
необходимо актосъставителят и АНО изрично да посочат дали на мястото, за което приемат,
че е кръстовище, се пресичат пътища, ако да – дали се касае за улици със съответното име
или за друг пътища (локални алеи и т.н.). Едва след това би могъл да се направи извод дали
се касае за кръстовище, респективно дали паркирането там е забранено по силата на чл. 98,
ал. 1, т. 6 ЗДвП или не.
С оглед горното съдът приема, че при описване на мястото на извършване на
деянието е допусната неяснота, която пречи на съда да разбере, къде точно се твърди, че е
бил позициониран автомобилът, а от там и изводът на АНО, че това е в рамките на
кръстовище, е останал недоказан. Недопустимо е в рамките на съдебния процес,
основавайки се на фактите, които се установяват от доказателствата по делото, да се санира
подобен порок, тъй като би се променил елемент от обективния състав на нарушението, за
3
което наказващия орган е наложил наказание и би се обезсмислила цялата процедура по
съставяне на АУАН и издаване на НП.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, което налага отмяна на НП.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. С оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който обаче не е ангажирал доказателства за реално сторени такива. В
случая той е упълномощил адв. * – САК, като в пълномощното (л. 7) не е посочено правната
помощ да се осъществява по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. От своя страна адв. С. – САК е
преупълномощила свой колега – адв. Р. – САК, като в пълномощното (л. 35) също не са
посочени такива обстоятелства. В съдебното заседание адв. Р. – САК прави искане за
присъждане на възнаграждение, доколкото е близък роднина на жалбоподателя, но от една
страна не ангажира никакви доказателства в тази връзка, а от друга страна – той е бил
упълномощен не от жалбоподателя, а от свой колега, поради което и съдът е на мнение, че
липсват основания за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-3388-000094/08.06.2023 г., издадено от * –
Началник „Сектор“ в ОДМВР-Бургас, 05 РУ-Бургас, с което за нарушение по чл. 98, ал. 1, т.
6 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Р. – САК за присъждане на разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4