Решение по дело №479/2024 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 2410
Дата: 25 юли 2024 г. (в сила от 25 юли 2024 г.)
Съдия: Дарина Драгнева
Дело: 20247240700479
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 2410

Стара Загора, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - II тричленен състав, в съдебно заседание на единадесети юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ

При секретар АЛБЕНА АНГЕЛОВА-ДИМИТРОВА и с участието на прокурора МИНЧО МИТКОВ НИКОЛОВ като разгледа докладваното от съдия ДАРИНА ДРАГНЕВА канд № 20247240600479 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“(ДПУСЯ), ЕИК *********, представлявано от Изпълнителния директор, а в съдебното производство от редовно упълномощен юрисконсулт, против Решение № 65/08.03.2024 г., постановено по АНД № 1522/23 г. по описа на РС Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление № НЯСС-151/15.11.2023г, издадено от Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с наложена на касатора „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите за неизпълнение на задължение по чл. 190а, ал. 2 във връзка с чл. 138а, ал. 3, т. 5 от същия закон за това, че в срок до 30.01.2023г не е изпълнено предписание, дадено с Протокол № 83/20.07.2022 г., а именно да се възстанови техническата изправност на основния изпускател. Нарушението е установено на 16.03.2023 г. при извършена проверка на язовир „Осетеново-1-942“(Сипея), находящ се в поземлен имот с идентификатор № 54153.186.942, в землището на с. Осетеново, община Павел баня, област Стара Загора, собственост на ДПУСЯ, съгласно Акт за публична държавна собственост № 10160/19.10.2020 г. След оглед и обхождане на язовирна стена и съоръженията към нея е констатирано следното: спирателния кран на основния изпускател е с видимо липсващ стержен и неговият отвор е запушен с дървена тапа. Съгласно Протокол №06-СтЗ-69/10.10.2022г за извършен технически преглед на язовира е установено, че на спирателния кран ф 400 е скъсан стержена и от отвора изтича вода. Няма възможност за манипулация с крана. В този протокол състоянието на съоръжението основен изпускател се определя като неизправно-неработоспособно. Неизправното техническо състояние на основния изпускател не позволява същият да изпълнява своето предназначение на съоръжение за контролирано регулиране водното ниво на водохранилището на язовира. Протокола от 10.10.2022г е виден на Информационната система за техническото състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, съгласно чл.141 ал.1 т.3 от Закона за водите. На мястото на язовира, неговият собственик не е изпълнил предписанието, дадено в Протокол №83/20.07.2022г, след оглед на язовирна стена и съоръженията към нея от комисия по чл.138а ал.3 от Закона за водите, назначена със Заповед №АП-07-ЗД-16/26.04.2022г на Областния управител на област Стара Загора. В цитирания протокол, Раздел ІV „Предписания“ т.2 По осъществяване на безопасна техническа експлоатация“ е дадено следното предписание: 1. Да се възстанови техническата изправност на основния изпускател със срок на изпълнение 20.01.2023г, Протокол №83/20.07.2022г от оглед на язовирна стена и съоръженията към нея е изпратен с писмо изх. №АП-07-36/30//01.08.2022г от Областна администрация, чрез Системата за електронен обмен на документи и е регистриран в деловодството на ДПУСЯ с вх. №УСЯ-350/01.08.2022г, видно от предоставена справка за документооборота. Въз основа на горното е прието за установено, че на 31.01.2023г Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ в качеството си на собственик на язовир „Осетеново-1-942“ /Сипея/ не е изпълнило даденото на основание чл.128а ал.3 т.5 от Закона за водите предписание, а именно да възстанови техническата изправност на основния изпускател със срок на изпълнение 30.01.2023г, с което е извършило нарушение на чл.190а ал.2 от Закона за водите.

Съставен е АУАН №07-003/07.06.2023г със същото съдържание в присъствието на ръководител на регионално звено, Териториално поделение град Ямбол, на ДПУСЯ, който е връчен срещу разписка на същата дата. Наказателното постановление е връчено на 22.11.2023г и е обжалвано на 04.12.2023г с твърдение за пропускане на срока по чл.34 от ЗАНН за образуване на административно наказателно производство със съставяне на АУАН в рамките на три месеца, считано от датата на откриване на нарушителя, която е 31.01.2023г, с оглед дадения краен срок за изпълнение на предписанието. Съставянето на АУАН едва на 07.06.2023г е основание за отмяна на наказателното постановление, поради образуване на производството след като е погасено правомощието за търсене на административно наказателна отговорност. Нарушението не е доказано и по несъмнен начин, защото липсват доказателства за извършена на 31.01.2023г проверка, а това отрича извода за не изпълнение на предписанието към тази дата. Установено е, че към 16.03.2023г не е изпълнено, но самото нарушение не може да бъде осъществено по-късно от последния момент на срока за изпълнение на предписанието. Алтернативно е поискано прилагане на чл.28 от ЗАНН. Във въззивната си жалба ДПУСЯ не сочи доказателства за факти, отричащи неизпълнението на дадените с Протокола от 20.07.2022г предписания за ремонт на основния изпускател.

За да потвърди Наказателното постановление въззивния съд е приел, че от съставения Протокол №07-03-39/16.03.2023г се доказва факта на извършване на проверка на мястото на язовира, а фактическите констатации по него, като не опровергани от насрещни твърдения и доказателства, са обективна действителност, сочеща на осъществяване на административното нарушение – неизпълнение на дадените от контролния орган предписания с Протокол №83/20.07.2022г, който е връчен редовно на задължения собственик. Установената от АНО фактическа обстановка правилно е подведена под основанието на чл.190а ал.1 т.3 от Закона за водите за наложената имуществена санкция, без да са накърнени правата на защита на наказаното лице, притежаващо особеното качество „собственик“, определящ го като субект на административно наказателната отговорност за не изпълнение на предписания. Наложения минимален размер на глобата и отсъствието на основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН са формирали краен извод за законосъобразност на наказателното постановление. Даден е отговор на възражението за пропускане на срока по чл.34 от ЗАНН и за не установяване на нарушението на датата, на която изтича срокът за изпълнение на предписанието с довода, че се касае за продължено във времето поведение, чието извършване е установено по съответния ред с проверка на място след срока за отстраняване на техническата неизправност на основния изпускател.

С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон с изложени доводи против законосъобразността му, които са идентични на пороците на наказателното постановление, релевирани с въззивната жалба. От съда се иска отмяна на въззивното съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено наказателното постановление. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.

Ответника Председателя на ДАМТН иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение по подробно изложени доводи за неговата материална законосъобразност. Претендира възнаграждение за един адвокат в минимален размер.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При липса на оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, и при отсъствие на такива от категорията на абсолютните, препятстващи инстанционния контрол, настоящия състав следва да отговори на въведените с касационната жалба твърдения за неправилно приложение на ЗАНН.

По възражението за пропуснат срок за съставяне на АУАН, който въззивния съд не е приел за основателно следва да се каже, че дейността по установяване на административни нарушения, предхождаща образуване на административно наказателното производство не е регламентирана от ЗАНН, защото тя е по съществото си е контролна изпълнително разпоредителна и обхваната от съответните специални закони. За нейното извършване не е регламентиран срок, освен посочения в чл. 34 от ЗАНН едногодишен от осъществяване на административното нарушение. В неговите рамки компетентните длъжностни лица следва да упражнят контролните си правомощия по разкриване на съставомерните деяния и техния автор, като в три месечен срок от установяване на дееца, но не по-късно от една година, считано от датата на деянието, да образуват и административно наказателно производство със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение. В случая едногодишния срок, считано от деня, следващ крайната дата за изпълнение на предписанието – 30.01.2023г, е спазен. Контролната дейност по проверка е извършена на 16.03.2023г, за което е съставен и Констативен протокол, съдържащ фактическите съставомерни обстоятелства, доказващи деянието – бездействие. Последното се приема за извършено към датата на нарушението – 31.01.2023г, защото и преди 30.01.2023г, а именно на 10.10.2022г и на 16.03.2023г е констатирано с официални документи – Констативни протоколи, че ДПУСЯ не е привела основния изпускател в техническа изправност. Затворния орган – спирателен кран е със липсващ стежер и неговият отвор е запушен с дървена тапа. Положението, което съществува в един начален и в един краен момент се приема за съществуващо и в промеждутъка, освен ако не са налице факти, сочещи на противното. Следователно и оплакването, че съставомерното състояние на язовира не е доказано също е неоснователно. Спазени са изискванията за конкретизация на всички факти и обстоятелства по извършване на нарушението, включително и тези по неговото установяване, поради което не са налице посочените основания за отмяна на въззивния съдебен акт за потвърждаване на наложена имуществена санкция за деяние, което не се отличава с маловажност. Язовира е в състояние, създаващо опасност от преливане и наводнение, поради което не е възможно да се определи бездействието по изпълнение на предписанието за отстраняване на техническата неизправност на основания изпускател като маловажен случай на засягане на защитения обект – общественото здраве и безопасност на населението.

Претенцията на ответника за присъждане на възнаграждение за един адвокат следва да се разбира като искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер по Наредбата за заплащане на правната помощ, който е представлявал Председателя на ДАМТН в хода на касационното производство и е основателна.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.222 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №65/08.03.2024г., постановено по АНД №1522/23г. по описа на РС Казанлък.

ОСЪЖДА Държавно предприятие „Стопанисване и управление на язовири“ ЕИК ********* да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор сумата от 100лв / сто/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт по КАНД № 479/24г по описа на АС Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

Председател:
Членове: