Р Е Ш Е Н И Е Nr:
гр.Русе,
25.01.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен
съд, наказателно отделение, в
публично заседание на двадесет и
пети януари през
две хиляди
и седемнадесета година
в състав:
Окръжен съдия: РОСИЦА РАДОСЛАВОВА
при
секретар Т.Н..
и с участие на прокурор П.П., д-р,
като разгледа докладваното от съдия Радославова НАХД №726 по описа за 2016г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по гл.XXVIII, чл.375 и сл. от НПК.
С
постановление от 27.12.2016г.
на д-р П.П. - прокурор при ОП -
Русе е предложено лицето А.Х.Г. *** да бъде
освободено от наказателна
отговорност за извършено от него престъпление
по чл.255,
ал.4, вр.
ал.1, т.2, пр.1 вр.чл.26, ал.1
от НК и е внесла в
съда материалите
по досъдебно
производство ДП№СлО-2681/14г. по описа на РОП с мнение за налагане на наказание
при
реда и условията на чл.78а от НК.
Представителят на РОП поддържа предложението
и претендира налагане на предвиденото в закона минимално по размер наказание
„глоба“.
Обвиняемият не се явява, редовно призован.
Окръжният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства,
които обсъди в тяхната цялост, намира за установено следното:
Обвиняемият А.Х.Г. е роден на *** ***, със средно образование, неженен, неосъждан,
управител на „ХИДРОСИСТ“ ЕООД, със седалище и адрес ***. Фирмата е собственост
на башата на обвиняемия, регистрирана на 15.08.2011
г. с предмет на дейност - внедряване на иновативни продукти, разработване,
внедряване и производство на генератори на електричен ток, конструиране,
производство и монтаж на водни, вятърни и горивни турбини. производство на
електроенергия от възобновяеми енергийни източници, фотоволтаични и соларни системи, електромонтажна дейност,
строителна дейност, вътрешна и външна търговия, търговско представителство и посредничество,
дилърска и брокерска дейност, производство и пласмент
на продукти от леката и хранително вкусовата промишленост. както и всякаква
друга дейност която не е забранена от закона. На 27.10.2011 г. собственика Х.А. Г. упълномощил с Генерално пълномощно с
рег. № ***/21.10.2011 г. на Нотариус № ***, с район на действие РС – Русе, обв. А. Г. да управлява и представлява фирмата, при което
цялата дейност на дружеството се осъществявала практически от последния. През
2013 г. дружеството кандидатствало по
Процедура с предварителен подбор на проекти, покриващи определени изисквания за
качество, с няколко крайни срока за кандидатстване: BG161PO003-1.1.05
„Разработване на иновации от стартиращи предприятия“ по Оперативна програма „Развитие
на конкурентоспособността на българската икономика; 2007 – 2013 г.“ на МИЕТ. Предметът
на проекта бил създаване на опитен образец на„Генератор на електрически ток с левитиращ ротор“ с ръководител обв. А.Г.. С цел изработване
на проекта, обвиняемият, в качеството му на управител на фирма „ХИДРОСИСТ“ЕООД,
като възложител сключил Договор №
BG161PO003-1.1.05-0315-C0001/Su01/28.08.2013г. с подизпълнител - „ДИСКАЙ“ ЕООД
с ЕИК: *********, представлявано от св. И.Д., относно изработване и доставка на
детайли за създаване на опитния образец. който бил одобрен от Министерството на
икономиката, енергетиката и туризма. „ХИДРОСИСТ“ ЕООД представило пред
Министерството на икономиката необходимите документи, като изпълнило всички
условия за одобряването на предложения от него проект, в резултат на което на
14.02.2013 г. бил подписан Договор за безвъзмездна финансова помощ между
„ХИДРОСИСТ“ ЕООД и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма,
Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на Българската
икономика; 2007 – 2013 г.“.Идентификационният номер на договора бил
BG161PO003-1.1.05-0315-C0001; максималната обща сума на проекта била 514 752,00
лв., а срокът за изпълнението му бил 18 месеца. Контролът по изпълнението на
проекта бил възложен на Отдел „Мониторинг и финансово управление“ – изнесен
офис – Русе към Регионален сектор – гр. Велико Търново на Министерството на
икономиката, енергетика и туризма. Той бил осъществяван от служителите на
изнесения офис – Русе: свидетелите З.Ю.П. и М.С.Д..
В рамките на своите правомощия, свид.
П. и свид. Д. извършили 6 проверки на място за
верификация на частите на опитния образец, при които били съставени съответните
контролни листи. Това станало на следните дати: 29.03.2013 г.; 18.06.2013 г.;
07.10.2013 г.; 14.01.2014 г. ; 12.05.2014 г. и 04.02.2015 г.
В контролните листи било отбелязано кои детайли били
намерени при визитите, техните серийни номера и датите на доставка. При
проверките били заверени с подпис и печат всички фактури, издадени от „ДИСКАЙ“
ЕООД към „ХИДРОСИСТ“ ЕООД, като задължително условие за плащане на сумите по
тях.
Серийните номера на детайлите, вписани в констативните
протоколи от проверките били поставени от производителя на детайлите - „ДИСКАЙ“
ЕООД, на хартиен стикер, а не били набивани в метала. Тези серийни номера
влизали в базата данни на Министерството на икономиката, енергетиката и
туризма, с цел избягване на двойно финансиране.
Видно от приложените към делото заверени копия на
документи и от показанията на двете свидетелки, документацията за изпълнението
на проекта „Генератор на електрически ток с левитиращ
ротор“ била редовна и в съответствие с изискванията.
Съобразно клаузите на договора, бенефициентът „ХИДРОСИСТ“
ЕООД бил длъжен да разработи опитен образец (прототип) на генератора. Този
прототип не можело да бъде продаден, тъй като размерите му били големи, но
бенефициентът декларирал, че същите генератори можело да бъдат разработени в
по-малки размери, с цел продажба.
Според условията на Договора за безвъзмездна финансова
помощ, резултатите от изпълнението на проекта следвало да се запазят три години
след неговото приключване.
В рамките на тези три години, служителите на Отдел
„Мониторинг и финансово управление“ – изнесен офис – Русе трябвало да правят последващи проверки дали прототипът се съхранявал, съгласно
изискванията и дали иновативният продукт бил въведен на пазара.
На 14.10.2016 г. била извършената такава проверка, видно
от приложения контролен лист и при нея било установено, че опитният образец бил
наличен и имало сключени три договора за доставка на иновативния продукт.
Отделно от тези проверки, след приключването на проекта,
била извършена и проверка от независим външен експерт относно иновацията и
разработването на опитния образец. Видно от даденото експертно становище от
19.10.2015 г., бенефициентът е изпълнил
целта на проекта.
По време на изпълнението на проекта и след неговото
приключване нямало подадени сигнали за нередности и налагане на финансови корекции.
Не била стартирала и процедура за възстановяване на средствата, получени от
бенефициента, което означавало, че отпуснатите средства по договора били
изразходвани правилно, по предназначение.
За периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2014 г., включващ времето
на изпълнението на проекта на „ХИДРОСИСТ“ ЕООД били извършени две данъчни
ревизии за установяване на задължения по данък добавена стойност, съобразно ЗДДС.
За резултатите от тях били издадени два ревизионни акта:
1. Ревизионен акт № *********/23.07.2014 г. – за данъчни
периоди: месец ноември 2013 г.; месец декември 2013 г. и месец януари 2014 г.
2. Ревизионен акт № Р – 18 -1401898-091-01 /05.11.2014 г.
– за данъчни периоди: месец февруари 2014 г.; месец март 2014 г. и месец април
2014 г.
При извършените проверки във връзка с двете ревизии,
данъчните органи установили, че за предмета н сделката по шест фактури, издадени
от фирма „ДИСКАЙ” ЕООД с ЕИК *********, не е установен произхода, но е
установено безспорно, че документираните с тях изделия не са изработени и
доставени от фирмата, защото липсва материална и кадрова обезпеченост за това.
Фирма „ДИСКАЙ” ЕООД не разполага с
персонал и производствена база, като липсват и фактури за произход на вложените
в изделията материали. Обвиняемият осъзнавал, че така изготвените фактури не
документират реални доставки, но ги посочил в дневниците за покупки на
дружеството, управлявано от него за съответните данъчни периоди и подадените справките
– декларации по ДДС с цел приспадане на данъчен кредит, независимо, че нямало
реално извършена доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и доставка на
услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС за два от проверяваните данъчни периода –
месец ноември 2013 г. и месец февруари 2014 г.
Така, на 11.12.2013 г., в ТД на НАП – офис Русе, по
електронен път, била подадена Справка - декларация за ДДС с вх. №
180013556364/11.12.2013 г. на фирма „ХИДРОСИСТ“ ЕООД, за данъчен период месец
ноември 2013 г. Това станало със знанието и съгласието на обв.
Г., чрез упълномощеното от него лице св. М.К., с която същият и понастоящем
живее на семейни начала и двамата имат пълнолетно дете от връзката си. В
подадената справка-декларация за ДДС не била декларирана сума за внасяне. През
този данъчен период били издадени фактури с номера № 1/01.11.2013 г.; № 2/11.11.2013 г.; № 3/12.11.2013 г.; № 4/25.11.2013 г. и №
5/26.11.2013 г. от фирма „ДИСКАЙ” ЕООД с ЕИК: *********. Във фактура №
1/01.11.2013 г., издадена от „ДИСКАЙ” ЕООД
била отразена доставка: Аванс по етап 3 – охладителна система по договор
BG 161РО003-1.1.05-1315 на стойност 17 520 лв, без ДДС, а с ДДС - 21 024 лв. Във фактура № 2/11.11.2013 г., издадена от „ДИСКАЙ“ ЕООД била отразена
доставка: Окончателно плащане по етап 3 –по договор BG 161РО003-1.1.05-1315 на
стойност 40880 лв, без ДДС, а с ДДС - 49056 лв. Във
фактура № 3/12.11.2013 г., издадена от „ДИСКАЙ“ ЕООД била отразена доставка:
Аванс по етап 4 на левитираща система по договор BG
161РО003-1.1.05-1315 на стойност 17 100 лв, без ДДС,
а с ДДС – 20 520 лв. Във Фактура № 4/25.11.2013 г., издадена от „ДИСКАЙ“ ЕООД
била отразена доставка: Окончателно плащане по етап 4 на левитираща
система по договор BG 161РО003-1.1.05-1315
на стойност 39 900 лв, без ДДС, а с ДДС – 47 880 лв.
Във Фактура № 5/26.11.2013 г., издадена от „ДИСКАЙ“ ЕООД била отразена
доставка: Аванс по етап 5 по договор BG 161РО003-1.1.05-1315 – Ротор на
стойност 34 500 лв, без ДДС, а с ДДС – 41 400. В
действителност посочените доставки по тези фактури не били осъществени.
Установената действително дължима сума за внасяне за
същия данъчен период с Ревизионен акт № *********/23.07.2014 г. била в размер
на 29 025,03 лв. Сумата била формирана в резултат на непризнатите доставки по
фактури с номера: № 1/01.11.2013 г.; № 2/11.11.2013
г.; № 3/12.11.2013 г.; № 4/25.11.2013 г. и № 5/26.11.2013 г. издадени от фирма
„ДИСКАЙ” ЕООД с ЕИК *********.
На 13.03.2014 г., по същия начин, била подадена
справка-декларация за ДДС с вх. № 18001378892/13.03.2014 г. за „ХИДРОСИСТ“ ЕООД
за данъчен период месец февруари 2014 г. В подадената справка-декларация за ДДС
не била декларирана сума за внасяне. През този данъчен период била издадена
фактура с № 7/24.02.2014 г. издадена от „ДИСКАЙ” ЕООД с ЕИК *********. В тази
фактура била отразена доставка: Окончателно плащане по етап 5 по договор BG 161РО003-1.1.05-1315
– Ротор на стойност 80 500 лв, без ДДС, а с ДДС – 96
600 лв. В действителност посочената доставка по тази фактура не била
осъществена.
Установената действително дължима сума за внасяне за този
данъчен период с Ревизионен акт № Р-18-1401898-091-01/05.11.2014 г. била в
размер на 14 428,57 лв. Сумата била формирана в резултат на непризнати доставки
(окончателно плащане по етап 5) по фактура № 7/24.02.2014 г., издадена от фирма
„ДИСКАЙ” ЕООД с ЕИК *********.
За данъчни периоди: месец декември 2013 г.; месец януари
2014 г.; месец март 2014 г. и месец април 2014 г., ревизиращите екипи не
установили различия между декларираните пред ТД на НАП – офис Русе данни от
„ХИДРОСИСТ“ ЕООД и действително дължимите суми за внасяне.
Общото данъчно задължение по двата ревизионни акта,
издадени на „ХИДРОСИСТ“ ЕООД било в размер на 43 453,60 лв. Същото било изцяло
внесено, ведно с лихвите, от обв. Г. по сметка на НАП
към дата 29.06.2015 г., видно от Разпореждане за прекратяване на производството
по принудително изпълнение, съгласно чл. 225 от ДОПК изх. №
10666/2014/000044/29.06.2015 г.
Назначената и изпълнена по делото съдебна данъчна и
икономическа експертиза е дала заключение, че размерът на данъчното задължение
за ДДС, определен на „ХИДРОСИСТ“ ЕООД с Ревизионен акт № *********/23.07.2014
г. е 29 025,03 лева общо и по периоди както следва:
1. 01-30 ноември 2013 г.- 29 025,03 лева
2. 01-31 декември 2013 г.- 0,00 лева
3. 01-31 януари 2014 г.- 0,00 лева
Размерът на данъчното задължение за ДДС, определен на
„ХИДРОСИСТ“ ЕООД с Ревизионен акт № Р-18-1401898-091-01/05.11.2014 г. е 14
428,57 лева общо и по периоди както следва:
1. 01-28 февруари 2014 г.- 14 428,57 лева
2. 01-31 март 2014 г.- 0,00 лева
3. 01-30 април 2014 г.- 0,00 лева
Общото данъчно задължение по двата ревизионни акта е в
размер на 43 453,60 лева.
Изложеното
се установява по непротиворечив и категоричен начин от всички
приложени по следственото дело
доказателства и
доказателствени средства, събрани в осем тома. Между тях няма противоречия и те се подкрепят и допълват
напълно едни с други.
Така с деянията си обвиняемият е осъществил от обективна
и субективна страна състав на престъпление по чл. 255, ал. 4, вр. ал. 3, вр.ал.1, т. 2 пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като през периода от 11.12.2013
г. до 13.03.2014 г. в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление - на
два пъти, в качеството си на пълномощник на „ХИДРОСИСТ“ ЕООД, избегнал
установяването на данъчни задължения в особено големи размери –данък добавена
стойност по ЗДДС в размер на 43453,60 лева, като потвърдил неистина в подадени
в две справки-декларации за ДДС – че са били извършени доставки по 6 фактури,
издадени от фирма „ДИСКАЙ” ЕООД, като до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд необявеното данъчно задължение било внесено в бюджета,
заедно с лихвите.
Размерът на определено на обвиняемия данъчно задължение -
предмет на престъплението, съгласно нормата на чл. 93 т. 14 НК се определят
като такива в особено големи размери.
Обвиняемият осъществил престъплението при условията на
чл. 26 ал. 1 НК. Всичките негови деяния осъществяват състава на престъплението
по чл. 255 ал. 1 НК, тъй като са извършени през непродължителен период от време,
при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината- пряк умисъл с
една и съща цел- доказване на извършени разходи и получаване на безвъзмездна
финансова помощпо ОП на МИЕТ, водещи до неправомерно
начисляване на данъчен кредит за представляваното от него ЕООД, при което всяко
последващо деяние се явява от обективна и субективна
страна продължение на предходното.
От субективна страна обвиняемият
е действал при пряк умисъл, с ясното съзнание за всички онези обстоятелства,
които имат отношение към съставомерността на престъплението. Обвиняемият
съзнавал обществено-опасният характер на деянието, предвиждал е обществено -
опасните му последици и е искал настъпването им. Въпреки че бил наясно с
произтичащото си от ЗДДС задължение, обв. Г. подал инкриминираните
справки - декларации за данък добавена
стойност, в които включил процесните шест фактури, по
които реално не са осъществени доставки или услуги по см. на чл.6 и чл.9 от ЗДДС и по този начин е избегнал
установяването и плащането на следващите
му се данъчни задължения, с ясното съзнание за техния размер.
По отношение на обвиняемия са налице всички положителни материалноправни предпоставки на 78а ал. 1 НК за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.:
-за престъплението по чл. 255 ал. 4 вр.
ал. 3, вр.ал.1, т.2, пр.1, вр.
чл. 26 ал. 1 НК се предвижда наказание до
3г. лишаване от свобода и глоба до 1 000 лв.;
-обвиняемият не е осъждан за престъпления от общ характер
и не е освобождаван понастоящем от наказателна отговорност по реда на този
раздел, тъй като видно от приложените по делото справка за съдимост и справки
от КАТ – Русе и НАП – Русе, наказанията,
наложени на обвиняемото лице с решение №109/18.06.2007г. на РРС по НАХД
№1443/2007г. , в сила от 06.07.2007г. по описа на РРС са изтърпяни
до 17.07.2007г.
-причинените от престъпленията имуществени вреди ведно с
лихвите по главницата
-не са налице ограниченията забраняващи приложението на
чл. 78а НК ал. 1-5 НК-с престъпленията не са причинени тежка телесна повреда
или смърт, не са извършени в пияно състояние от дееца, а обстоятелството „при множество престъпления”, съгласно Тълкувателно
решение №2/21.10.010г. на ОСНК на
ВКС, не се отнася за продължаваните престъпления.
С оглед изложеното, съдът счита, че предложението на
прокуратурата е основателно и законосъобразно, поради което следва да се уважи,
а на обвиняемият да се определи административно наказание. Размерът на
последното, съобразно превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства,
каквито са полагането на труд и липсата на осъждания, а от друга страна липсата
на отегчаващи отговорността обстоятелства, би трябвало да се ориентира към минималния
предвиден размер, който съобразно данните за имотното състояние на обвиняемия и
нормата на чл.78а, съдът фиксира на сумата от 1 000лв.
Така
мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА А.Х.Г., ЕГН **********,
роден на ***г***, със средно образование, неженен, неосъждан, управител и
представител на „Хидросист“ ЕООД – Русе за
ВИНОВЕН
в това, че през периода от 11.12.2013 г. до 13.03.2014 г. в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление - на два
пъти, в качеството си на пълномощник на „ХИДРОСИСТ“ ЕООД с ЕИК: *********,
избегнал установяването на данъчни задължения в особено големи размери – данък
добавена стойност по ЗДДС в размер на 43453,60 лева, като потвърдил неистина в
подадени справки-декларации за ДДС с вх. № 180013556364/ 11.12.2013 г. и вх. №
18001378892/13.03.2014 г. – че са били извършени доставки по фактури с номера:
№ 1/01.11.2013 г.; № 2/11.11.2013 г.; № 3/12.11.2013
г.; № 4/25.11.2013 г.; № 5/26.11.2013 г. и № 7/24.02.2014 г., издадени от фирма
„ДИСКАЙ” ЕООД с ЕИК: *********, като до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд необявеното данъчно задължение било внесено в бюджета,
заедно с лихвите, поради
което и на основание чл. 255 ал. 4 вр. ал. 3, вр.ал.1, т.2, пр.1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК и чл.78а от НК го
ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност, като му налага административно
наказание ГЛОБА в размер на 1 000
лева ( хиляда лева), която да заплати
в полза на Държавата.
ОТМЕНЯ мярката за неотклонение „Подписка“,
взета по отношение на обвиняемото лице А.Х.Г. /с установена по делото
самоличност/.
ОСЪЖДА А.Х.Г. /с установена
по делото самоличност/ да заплатят по сметка на Републиканския бюджет направените
по делото разноски за експертиза в размер на 312,14лв..
Решението може
да се обжалва
и протестира в 15 - дневен
срок от съобщаването му на страните пред ВТАС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: