О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1581
гр. Пловдив, 21 октомври 2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
административен съд, ХХI състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
като разгледа докладваното от съдия Йордан Русев ЧКАНД
№ 2745 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 248,
ал. 3 ГПК, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
Образувано е по частна жалба, подадена
от А.Х.Й., ЕГН **********, чрез адв. С.Х., против Определение без номер от
22.07.2021г., постановено по АНД № 3296/2020 г., IV
н. с., РС-Пловдив, с което е оставена без уважение молба за изменение на
Решение № 260168 от 14.09.2020 г., постановено по АНД № 3296/2020 г., IV н. с. на ПРС, в частта за разноските.
В частната жалба се релевират доводи,
че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Искането до съда е
да отмени изцяло обжалваното определение като се постанови друго определение, с
което се измени Решение № 260168 от 14.09.2020 г., постановено по АНД №
3296/2020г., в частта за разноските и се присъдят такива в размер на 400 лева.
От ответника по молбата-ОДМВР-Пловдив,
не е постъпило становище.
Съдът, като обсъди становищата на
страните и се запозна с материалите по делото, на база събраните доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:
Частната жалба е подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 230 от АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, по
следните съображения:
За допълване или изменение на решението
в частта относно разноските в производствата по ЗАНН няма изрични разпоредби в
него, нито в АПК, към който препраща чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, поради което
приложими са разпоредбите на ГПК, към които препраща чл. 144 от АПК.
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока
за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските. Съдът съобщава на насрещната
страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор
в едноседмичен срок, а определението за разноските се постановява в закрито
заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който
подлежи на обжалване решението.
В настоящото производство се обжалва
Определение без номер от 22.07.2021 г.,
постановено по АНД № 3296/2020 г., IV н. с., ПРС., с
което е оставена без уважение молбата на А.Х.Й., ЕГН **********, чрез адв. С.Х.
за изменение на Решение № 260168 от 14.09.2020 г., постановено по АНД №
3296/2020г., в частта за разноските.
Видно е, че АНД № 3296/2020 г. на
РС-Пловдив е образувано по жалба от наказаното лице против Наказателно
постановление № 20- 1030- 003386 от 30.03.2020г., издадено от началник- група в
с-р „Пътна полиция“ при ОД на МВР- гр. Пловдив, с което на А.Й., в качеството й
на водач на МПС с рег. № РВ0377ТР, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП е
наложена глоба в размер на 750.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от три месеца, за това че на 21.01.2020г. в 12:52ч. в гр. Пловдив, ул.
„Асеновградско шосе“ срещу № 1, при отчетен толеранс на измерената скорост от
„минус 3 %“ в полза на водача, е било установено, че управлява МПС със скорост
от 105 км/ч, при максимално разрешена скорост в населено място от 50 км/ч -
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С Решение № 260168 от 14.09.2020г.
съдът е отменил наказателното постановление и е осъдил ОДМВР-Пловдив да заплати
на А.Х.Й. сумата от 300 лева направени по делото разноски.
Относно разноските въззивният съд е
уважил направено искане по чл. 63, ал. 4 от ЗАНН(в съответната редакция) на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение и е присъдил разноски
за процесуално представителство на жалбоподателя в размер на 300 лева. В
мотивите на съдебния акт е посочено следното: "…макар и наложеното на
жалбоподателката административно наказание да е „глоба“ в размер от 750 лв., то
делото не разкрива висока степен на правна и фактическа сложност и не е
свързано със събиране и проверка на значителен обем от доказателствени
материали. Допълнително, за приключване на делото са били необходими три
открити съдебни заседания, като едно от тях е отложено по изрично искане на
защитата. Предвид това, настоящият съдебен състав счита, че въззиваемата страна
следва да заплати на въззивника сума в размер от 300 лв., представляваща
разноски за процесуално представителство".
Подобни са мотивите на съда, за да
остави без уважение и молбата на А.Й. за изменение на Решение № 260168 от
14.09.2020г., в частта за разноските, в своето Определение без номер от 22.07.2021г.
При така установеното от фактическа
страна, проверката за правилност и законосъобразност на Определение без номер
от 22.07.2021 г., постановено по АНД № 3296/2020 г., IV
н. с., ПРС, настоящият състав извърши с оглед действащата към датата на
постановяването му редакция на приложимите норми на ЗАНН, АПК, ГПК и Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова -
ДВ, бр. 94 от 2019 г.) в сила по време на разглеждане на АНД № 3296/2020г.,
РС-Пловдив, в съдебните производства по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК, като съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер
на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. По аргумент от чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания акт, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт.
В настоящия случай, при приложение на
чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, при заявено искане от ответната страна по делото и при
наличие на прекомерност на адвокатското възнаграждение съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, спорният въпрос е до какъв минимален
размер следва да се намали адвокатското възнаграждение, при положение, че е
налице различна нормативна уредба.
Към датата на сключване на договор за
правна защита и съдействие от 08.05.2020г., с договорено възнаграждение в
размер на 400 лв., са били действащи разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г.
/ДВ, бр. 84 от 2016 г./.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. /в съответната редакция/, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не
по-малко от 300 лв..
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. /ДВ, бр. 84 от 2016г./, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията при интерес до
1000 лв. – 300 лв.
До този размер ПРС е намалил
адвокатското възнаграждение, съобразявайки, че наложената глоба е размер на 750
лева, не е налице фактическа и правна сложност на делото, направено е искане от
ответната страна за намаляване на адвокатското възнаграждение поради
прекомерност.
Този извод на въззивният съд е
направилен.
Съдът, в настоящия си състав, не
споделя изводите на първоинстанционния съд, че е налице прекомерност на
адвокатското възнаграждение, а оттук намалянето му до минимума по Наредба №
1/09.07.2004г.(в приложимата редакция). Съобразно, чл. 36, ал. 2 от ЗА,
размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката
от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован
и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа. Горното в никакъв случай не означава, че
адвокатското възнаграждение следва да се договаря в минимален размер.
По така изложените мотиви, съдът
намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно.
На основание чл. 235, ал. 1 от АПК,
предвид отмяната на обжалваното определение, настоящият съдебен състав следва
сам да реши въпроса по частната жалба и да измени Решение № 260168 от
14.09.2020 г., постановено по АНД № 3296/2020 г., IV
н. с., ПРС, в частта за разноските като осъди ответната страна по делото
ОДМВР-Пловдив да заплати на А.Х.Й. 400 лева, представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение за производството пред Районен съд-Пловдив.
Водим от това и на основание чл. 235,
ал. 1 от АПК във вр чл. 144 от АПК във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК и чл. 63,
ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение без
номер от 22.07.2021 г., постановено по АНД № 3296/2020 г., IV н. с., на РС-Пловдив, като вместо него изменя Решение №
260168 от 14.09.2020 г., постановено по АНД № 3296/2020 г., IV н. с., на ПРС, в частта за разноските като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
ОД
на МВР-Пловдив да заплати на А.Х.Й., ЕГН ********** сумата от 400/четиристотин/
лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за производството
пред Районен съд-Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: