Р
Е Ш Е
Н И Е №260039
Гр.
Кюстендил 22.03.2021 г.
В и м е т о
н а н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на шестнадесети март
две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЕЛИСАВЕТА ДЕЯНЧЕВА
при секретаря Вергиния Бараклийска и с
участието на прокурора от КнОП ВАЛЕРИ
ПЕНКОВ, като разгледа докладваното от съдия Цекова ВНОХД № 22 по описа за 2021 год. и, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по глава ХХІ НПК.
Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на
подсъдимия Б.Р.Е., ЕГН ********** ***,
подадена чрез защитника му адв. Н.Н. срещу Присъда № 260011/6.10.2020 г. на ДнРС,
постановена по НОХД № 1071/2019 г. по
описа на съда , с която е признат за
виновен в извършването на престъпление по чл. 144 ал.3 във вр. с ал.1 НК, наложено му е наказание“лишаване от
свобода“ за срок от 8 месеца с приложение на чл.66 ал.1 НК за срок от 3 години
и е осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 2000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, като за
разликата над 2000 лв. до претендираните 6000 лв. иска е отхвърлен като
неоснователен, и разноски по делото. Присъдата
се обжалва в наказателно-осъдителната и гражданско-осъдителната й части. Релевирани
са доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на присъдата
поради недоказаност по безспорен начин на авторството на престъплението от
подсъдимия и на причинените с него
неимуществени вреди – страх, уплаха и стрес, както и невярно и
несъответно на доказателствата по делото
възприемане от съда на фактическата обстановка. Моли се за цялостна
отмяна на обжалваната присъда в наказателната и гражданската й части и
постановяване на нова присъда, с която
подсъдимия да бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение и да се
отхвърли изцяло предявения граждански иск. Доказателствени искания в жалбата не
са направени.
В о.с.з. жалбата се поддържа от защитника
на подсъдимия и се оспорва от Окръжна
прокуратура и повереника на частния обвинител и граждански ищец.
Становището на Окръжна прокуратура е за
потвърждаване на осъдителната присъда като обоснована и законосъобразна.
Повереникът на гражданския ищец и
частен обвинител И.П. – адв. М.Ч. изрази становище за потвърждаване на
присъдата в наказателната и гражданска части поради безспорната доказаност на
извършеното престъпление от подсъдимия от свидетелските показания, в частност
на очевидеца св.Б.А. и сина на пострадалия, както и от показанията на
полицейските служители и на основателността на гражданския иск.
Защитникът на подсъдимия адв. Н.Н. пледира за цялостна отмяна на
присъдата по съображенията във въззивната жалба, изразяващи се в недоказаност
на авторството на престъплението и оттам – недоказаност и на обвинението и на
гражданския иск.
Подсъдимият Б.Е. в лична защита изрази съгласие със заявеното от
защитника си и като последна дума поиска от съда да бъде оправдан.
КнОС, след преценяване на
доводите и възраженията на страните и след обсъждане на събраните по делото
доказателства, в рамките на предвидените му по чл. 313 и сл НПК правомощия,
намери жалбата за допустима като подадена в законовия срок и от надлежна страна
и прие от фактическа и правна страна
следното:
С обжалваната присъда подсъдимия Б.Р.Е., ЕГН ********** е признат за виновен в извършването на престъпление
по чл. 144 ал.3 във вр. с ал.1 НК – за
това, че на 28.01.2019г. в гр. Дупница, кв. “**********“ - на широкото, се е
заканил на И.К.П. *** с убийство с думите: „Сега ще те бием, ще те мушкам и ще
те утепам, ще те убием“, като същевременно го е хванал за якето и му го е
скъсал, като това заканване е могло да възбуди у И.П. основателен страх от осъществяването му и на
основание чл. 54 от НК, във вр. с чл. 37, ал.1, т. 1а от НК му е наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 8
(осем) месеца, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за
срок от 3 (три) години.
С присъдата е уважен частично гражданския иск за неимуществени вреди на
гражданския ищец И.К.П., като подсъдимия Е. е осъден да му заплати сумата от 2 000лв.
(две хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди вследствие на деянието, изразяващи се в уплаха, стрес и наранено
достойнство, ведно със законната лихва,
считано от датата на деянието - 28.01.2019 г., до окончателното изплащане на
цялата сума, като иска за разликата до 6 000
лв. по първоначално предявения иск е отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.189 ал.3 НПК подсъдимия е осъден да заплати и разноските
по делото по сметка на ОД МВР –
Кюстендил в размер на 89.57 лева
(осемдесет и девет лева и петдесет и седем стотинки), както и да заплати на И.К.П., ЕГН ********** разноските му за делото в размер на 700 лв. (седемстотин лева и да заплати
по сметка на РС – Дупница държавна такса върху уважения размер на предявения
граждански иск в размер на 80лв.
Районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, която
ще се допълни с отделни детайли в настоящото решение, като най-напред е направил
обоснована характеристика на подсъдимия и пострадалия и на техните предхождащи
деянието отношения.
Съгласно възприетото подс.Б.Р.Е. ***. Той е неосъждан, с основно
образование, безработен, работещ непостоянна работа в строителството.
Гражданският ищец и частен обвинител И.П. *** и работи в същия град като
автоинструктор и таксиметров шофьор. С подсъдимия се познават от 2018 г., когато
жената на подсъдимия, с която живеят на семейни начала от 3 години – св. Т.С., била
записана на шофьорски курс при гр.ищец и ч.о. П.. Подсъдимият посетил
автошколата на пострадалия през 2018 г., тъй като св.С. не била допускана от
ч.о. П. до изпит и искал да изясни нещата. Ч.о. И.П. обяснил на подсъдимия, че
не допуска св.С. до изпит, защото не е подготвена. Самият подсъдим също искал
да получи СУМПС, но ч.о. П. му казал, че той няма нужното образование, за ад се
запише на шофьорски курс. Подсъдимият му предложил пари за услугата, но ч.о. П.
отказал да удовлетвори искането на
подсъдимия за издаването му на СУМПС в нарушение на законовите изисквания. Няколко
пъти подсъдимият отивал в кабинета на фирмата при ч.о. П. със същото искане, но
П. му отказвал. Последният път, когато подсъдимият отишъл при ч.о. П., взел
една лопата от работниците на пътя и тръгнал към П. с нея, но синът на ч.о. П. -
свидетелят Кирил П. му взел лопатата и подсъдимият избягал. Оттогава отношенията
между подсъдимия и частния обвинител П. сатнали конфликни. Подсъдимият се
обаждал на ч.о. П. по телефона и го заплашвал с убийство, псувал го и го
обиждал. Подсъдимият също хвърлял камъни и по колата на сина на ч.о..П. и е
казвал, че ще ги убие и двамата., за което са били подавани от св. П. жалби в полицията
без резултат.
На 28.01.2020 г. около 18 часа ч.о. И.П. имал курс с таксиметровия си
автомобил от „*****“ до „**********“ в гр.Дупница, по време на който возел с
таксито св. Б.А.. Св.А. седял на предната дясна седалка до св.П. в автомобила.
Курсът бил до широкото място в кв.“**********“/наричано
Широкото/, където свършва ул. „Бузлуджа“ и започва ул.“Отец Полихроний“. Там
таксиметровите шофьори обичайно оставяли пътниците, защото „нагоре“ в махалата нямали
право да влизат, понеже ставали проблеми. Когато стигнали до Широкото, ч.о. П.
спрял автомобила. В този момент откъм махалата към автомобила се приближил
подсъдимият. Той рязко отворил вратата на автомобила откъм шофьорското място и
казал на ч.о.:“Сега ще те бием, ще те мушкам и ще те утрепам, ще те убием“,
като му казал и да слиза от колата. Това било извършено в присъствие на св.Ангелов,
който седял до ч.о. П. в колата. П. казал на подсъдимия, че няма за какво да се
бият, но подсъдимият продължил да настоява и да заплашва. Той се обърнал към
св.Ангелов и му казал:“Нали знаеш кой съм и какво ги правим такива като вас“.
Св.Ангелов попитал какво става, на което подсъдимият отговорил:“Не ме питай, ей
сега тоя ще го утрепем“ Тъй като ч.о. П. не слизал от колата, подсъдимият го
хванал с две ръце за якето, което се скъсало , и се опитал да издърпа П. от колата. От дърпането телефонът на частния обвинител П.
паднал в краката му в колата и се счупил екрана му. Въпреки дърпането П. успял рязко
да потегли и спрял няколко метра по-надолу. Всичко това било възприето освен от
пострадалия П. и от св.Ангелов.
Ч.о. П. успял да избяга с колата на около 20 м по ул.“Бузлуджа“ от
подсъдимия заедно със седящия в нея свидетел Б.А.. В същото време синът на П.
–свидетелят К.П., който също е таксиметров шофьор, изпълнявал курс по същата
линия. Двамата се засекли именно на ул.“Бузлуджа“ и св.К.П. спрял до колата на
баща си, който му разказал за случилото се с подсъдимия.
Ч.о. се обадил на тел.112 и след малко дошли 2 патрулки със свидетелите
Г.К. и Е.Е., на които ч.о. П. разказал за случилото се. Те посъветвали
пострадалия да подаде жалба в полицията.
С изготвената фоноскопна експертиза на в.л.Я.Я. е трансформиран на
хартиен носител представения за изследване аудиозапис на ГД“ НС 112“ от
28.01.2019 г. От експертизата се установява съдържанието на телефонното
обаждане на пострадалия частен обвинител и граждански ищец И.П. до тел.112.
Тази фактическа обстановка е установена от кредитираните доказателствени
средства, както е посочил ДнРС: показанията на свидетелите - пострадалия И.П., Б.А., Е. Е. и Г.К. и заключението
на фоноскопната експертиза. Настоящият състав споделя съображенията на
решаващия съд за доказателствената стойност на посочените гласни доказателства,
но намир.необходимо да разшири анализа на кредитираните доказателствени
средства и да коригира съображенията на
ДнРС относно некредитираните свидетелски показания на свидетелите Т. С., Р.Е. и
Б.Ф..
Показанията на свидетелите И.П., Б.А.,
Е. Е. и Г.К. и заключението на фоноскопната експертиза се кредитират изцяло
като обективни поради това, че липсват противоречия между тях и те се допълват
взаимно, както и поради потвърждаване на изнесеното от тези показания със заключението
на фоноскопната експертиза.
Показанията на пострадалия И.П.
– частен обвинител и граждански ищец по делото, приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.2 НПК, се
кредитират изцяло като обективни, защото се подкрепят от останалия кредитиран доказателствен
материал и най-вече от показанията на св. А., който също като него е пряк
очевидец на всичко случило се. Показанията на св. Б.А., който е
незаинтересован от изхода на делото, също приобщени чрез прочитането им по реда
на чл.281 ал.1 т.2 предл.ІІ НПК, се кредитират изцяло. Той е единствения пряк
очевидец на извършените от подсъдимия по отношение на пострадалия действия,
които свидетелят непосредствено е възприел и лично е чул отправената от подсъдимия
към частния обвинител И.П. закана: „Сега ще те бием, ще те мушкам и ще те
утепам, ще те убием“. Изнесеното с показанията на двамата посочени свидетели се
потвърждава от пренесеното на хартиен носител съдържание на предоставения
аудиозапис от НС“112“, който съдържа обаждането на частния обвинител П. за
инцидента непосредствено след деянието. Като обективни следва да се кредитират
изцяло показанията на полицейските служители – свидетелите Е. Е. и Г.К. , приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.2 НПК. Това са
изпратените на място по подадения от ч.о. П. сигнал полицейски служители и които са пристигнали непосредствено след деянието.
Пред тях частният обвинител П. е разказал за случилото се и изнесеното от тези
свидетели е подкрепено от кредитираните показания на свидетелите-очевидци ч.о. П.
и св. А..
При анализа на доказателствата районният съд е изключил изцяло от
доказателствения материал показанията на свидетелите Т. С., Р.Е. и Б.Ф.. Показанията на свидетелката С. не са
кредитирани поради това, че са противоречиви и заинтересовани, а на свидетелите
Р.Е. и Б.Ф. – като негодни и опитващи се да изградят алиби на подсъдимия, като
твърдят, че са работили заедно с подсъдимия в София, но не помнят дали това е
било през зимните месеци на 2019 г.
Следва да се направи изрично уточнението, че доказателствената стойност
на тези показания трябва да се преценява на плоскостта дали и доколко
показанията на тези свидетели се потвърждават от кредитираните доказателствени
средства, а не заради родствените връзки на тези свидетели с подсъдимия.
Относно показанията на св.С., приобщени
чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.2 НПК, въззивният
съд намира, че те не трябва да се изключват изцяло от доказателствения
материал, а следва да бъдат кредитирани частично само в онези им части, в които
се подкрепят от кредитираните изцяло доказателствени средства - че тя е била записана в шофьорски курс при
частния обвинител П. и че е карала курса около 2 години; че докато тя е била на
обучение в школата, подсъдимият е идвал там няколко пъти. В останалите им части
– че частният обвинител П. и синът му им налитали на бой, че всеки ден от около
1 година/считано от 4.07.2019 г./подсъдимият ходи на работа в София и се
прибира не по-рано от 21-21,30 часа всеки ден показанията й не се кредитират и
се приемат за тенденциозни и заинтересовани, но не защото е фактическа съпруга
на подсъдимия, а защото те са опровергани от кредитираните изцяло показания на
свидетелите Ив.П., К. П., Б.А., Г.К. и Е..Е..
Показанията на свидетелите Р.Е.-баща на подсъдимия и Б.Ф., посочен от
подсъдимия за свидетел в съдебното производство, се преценяват за необективни и
неверни, целящи оневиняване на подсъдимия но не поради родствената връзка на
първия с подсъдимия, а поради това, че изнесените от тях факти – че са работили
тримата в София абсолютно всеки ден и че
са тръгвали в 6,30 часа сутрин и се връщали вечер в 21-21,30 часа – са
опровергани от кредитираните доказателствени средства. Безспорно се установи от
показанията на ч.о. П., на св.К.П. и на
св.Б.А., че на 28.01.2019 г. около 18 часа подсъдимият е бил на „Широкото“ в **********
в Дупница и е отправил закана за убийство по отношение на ч.о. И.П. в присъствието
на св.Б .А.. Показанията на св.Р. Е. се кредитират само относно заявеното от
него:“През зимата си почиваме“, което кореспондира с показанията на потърпевшия
и свидетеля-очевидец, че подсъдимият на посоченото място в посочения ден и час
се е намирал на мястото на престъплението. Въпреки че показанията на тримата
свидетели относно ангажираността на
подсъдимия в гр.София са еднозначни, те „ен блок“ по посочените съображения за
опровергаването им от кредитираните доказателства не се кредитират.
Решаващият съд не е изложил становище относно доказателствената стойност
на обясненията на подсъдимия, дадени пред съда/л.87-гръб от делото на ДнРС/, който пропуск ще се отстрани с
настоящото решение и който не опорочава процесуалните права на страните. Тези
обяснения се възприемат от съда в преобладаващата им част като защитна теза, но
не и като годно доказателство, защото: относно твърдението, че на 28.01.2019 г.
е бил на работа в София и се е прибрал в 9,30 часа тези обяснения са
опровергани от показанията на очевидците П. и А.. В останалата им част
обясненията не изнасят релевантни за обвинението факти, а за предходни
отношения между подсъдимия и пострадалия. Обяснението се кредитира единствено в
частта му, че подсъдимият е носил пари на частния обвинител и че последният го
е изгонил, защото кореспондира с изнесеното от частния обвинител. Но съдът
приема, че подсъдимият е носил тези пари не за курса на жена си, а за да му
уреди частният обвинител П. СУМПС в нарушение на закона, което е заявил самият
частен обвинител в свидетелските си показания и което съдът кредитира.
При така установената фактическа обстановка законосъобразно районният
съд е приел, че подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил елементите
от фактическия състав на обвинението за престъпление по чл.144 ал-.3 във вр. с
ал.1 НК от обективна и субективна страна, като е изложил и съображения за вида
и степента на засегнатите обществени отношения, които изцяло се споделят от
въззивния състав.
Обосновано и мотивирано районният съд е приел, че от обективна страна подсъдимият е осъществил престъплението чрез
действие – отправил е към пострадалия следната закана:“Сега ще те бием! Ще те
мушкам, ще те утепам! Ще те убием!“ Като
се изхожда от съдържанието на така изреченото, то представлява закана с
престъплението убийство против личността на пострадалия по см. на чл.144 ал.3
във вр. с ал.1 НК. Тази закана е възприета от пострадалия И.П.. Налице е и
вторият обективен елемент на престъплението – че това заканване по начина на осъществяването му, допълнено с
агресивните физически действия на подсъдимия спрямо пострадалия, е могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му. Основание за това са освен отправената
закана, така и останалите извършени от подсъдимия фактически действия. Както е
приел и районният съд, подсъдимият е проявил физическа агресия към частния
обвинител П. - опитал се е да го издърпа
от колата, като го е хванал за якето и то се е скъсало. Освен това, на въпроса
на св.А. към подсъдимия какво става подсъдимият му отговорил:“Нали знаеш какво ги
правя такива като вас“. Всичко това, преценено в неговата съвкупност, обосновава
извода, че от обективна страна подсъдимият е извършил престъплението“закана за
убийство“. Защото отправената закана е възприета от пострадалия и предвид
всички описани обстоятелства на извършване на престъплението от подсъдимия тази
закана е била в състояние да възбуди основателен страх от осъществяването й.
От субективна страна престъплението
е извършено при форма на вината пряк умисъл, както е приел и решаващия съд. В
допълнение към изложеното от районния съд следва да се добави, че подсъдимият
при извършване на престъплението е съзнавал, че отправя закана за убийство към
пострадалия, тъй като освен изречените думи е извършил и действия на физическо
насилие срещу него. Но въпреки че е осъзнавал общественоопасния характер на това
си съчетано с думи и физическо насилие поведение, той е целял именно постигане
на противоправните последици от действията му -
да осъществи закана за убийство към пострадалия, която да възбуди у него
основателен страх от осъществяването й.
При
така установеното по несъмнен начин от правна страна, както изисква
разпоредбата на чл.303 НПК, районният съд при условията на чл.54 НК, като е
обсъдил степента на обществена опасност на деянието и дееца и обстоятелствата,
при които е извършено престъплението и е съобразил разпоредбата на чл.36 НК, е
признал подсъдимия за виновен в извършването му и му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, при
законодателно предвиден размер на това наказание до 6 години. Предвид чистото
съдебно минало на подсъдимия е приложен законосъобразно чл.66 ал.1 НК, като
изпълнението на наказанието е отложено
за минимално определения законов изпитателен срок от 3 години.
Така определеното по вид и размер наказание настоящият състав намира за
законосъобразно определено и за справедливо. В допълнение следва да се посочи,
че не са налице основания за прилагане на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ предл.І-во НК –
замяна на наказанието ЛС с „Пробация“, тъй като липсват както многобройни, така
и изключителни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства за тази замяна,
като наказанието“лишаване от свобода“ е без долна граница за престъплението по
чл144 ал.3 НК. Единственото смекчаващо обстоятелство е чистото съдебно минало
на подсъдимия, но то не е изключително смекчаващо вината му обстоятелство.
По горните съображения съдът намира за неоснователни доводите на защитата за оправдаване на
подсъдимия. Твърдението на защитата в съдебното заседание, че не било доказано
авторството на деянието, че никой не бил
видял подсъдимия да напуска инцидента, е категорично опровергано от
изцяло кредитираните свидетелски показания на пострадалия И.П. и от показанията
на свидетеля-очевидец Б.А.. Те двамата лично са чули и видели изреченото и
извършено от подсъдимия и показанията им са преки доказателства, установяващи по
несъмнен начин авторството на престъплението. Авторството е доказано и от
свидетелските показания на свидетелите К.П. и на полицейските служители Г.и Е.,
на които подсъдимият непосредствено след деянието е разказал за случилото се.
Що се отнася до щетите на автомобила на пострадалия, те не са предмет на обвинението
и съдът не следва да обсъжда това обстоятелство. Невярно и необосновано е
твърдението в жалбата, че фактическата обстановка била приета от съда
неправилно, за което съображенията на въззивния съд са изложени по-горе в
настоящото решение, като се обсъдиха и противоречията в свидетелските показания,
както изисква разпоредбата н чл.305 ал.2 и 3 НПК и което междувпрочем е сторено
и от ДнРС. Счупеният телефон също не е елемент от обвинението и затова не е
обсъждано това обстоятелство. Освен това пострадалият е заявил, че е счупено
стъклото на телефона му при изпадането от якето, след като подсъдимият го е
хванал за ръкава на якето, а не че телефона е бил негоден за ползване. Така че
той е можел да се обади на тел. 112 непосредствено след инцидента. А подробните
съображения за обективната и субективна съставомерност на престъплението се
изложиха подробно в решението. Както е посочил и ДнРС и както се прие и от
въззивния състав, за обективната съставомерност е необходимо не у пострадалия да
е реално възникнал страх от осъществяването на заканата, а е достатъчно
заканването да е могло да възбуди основателен страх от осъществяването,
както е и записано в текста на чл.144 ал.1 НК, което е доказано по безспорен
начин по делото.
По предявения граждански иск за неимуществени вреди с правно основание
чл.45 ЗЗД І-инстанционният съд е приел, че в резултат на процесното
противоправно деяние, което е в причинна връзка с поведението на подсъдимия,
пострадалият и граждански ищец И.П. е
претърпял неимуществени вреди – страх, стрес и уплаха, както и наранено
достойнство. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД, че всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, и при съблюдаване на
принципа за справедливо възмездяване на причинени неимуществени вреди от
престъпление, прогласен в чл.52 ЗЗД, ДнРС е уважил гражданския иск за сумата от
2000 лв. Сумата е присъдена ведно със законната лихва от извършване на
непозволеното увреждане – 28.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
За разликата над 2000 лв. до претендираните 6000 лв. иска е отхвърлен като
неоснователно завишен.
Настоящият състав намира уважената част на гражданския иск с правно
основание чл.45 ЗЗД за законосъобразно определена. Налице са всички елементи на
непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 ЗЗД. На пострадалия е причинен
деликт с отправената към него от подсъдимия
закана за убийство, в резултат на която закана пострадалият е преживял
състояние на страх, стрес и уплаха,
както и наранено достойнство. Деянието е
извършено от подсъдимия виновно. Налице е причинна връзка между причинения
деликт/непозволено увреждане/ и извършеното престъпление от подсъдимия по
чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 НК. Като се вземе предвид вида и характера на
претърпените от гражданския ищец И.П. неимуществени вреди и прогласения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливото им възмездяване, въззивният състав приема, че
репарирането им с определената от ДнРС сума от 2000 лв. е законосъобразно и
справедливо.
По тези съображения съдът не
намира основание да отхвърли гражданския иск, каквото искане направи защитата.
Съдът извърши служебна проверка на атакуваната присъда в обжалваната
наказателно-осъдителна и гражданско-осъдителна части, при която не откри
основания, различни от сочените от защитата такива, за нейната отмяна или
изменение. Атакуваната присъда в посочените й части е законосъобразна,
постановена при спазване на материалния и процесуалния закони и като такава в
тези й части следва да се потвърди. А в необжалваната отхвърлителна част на
гражданския иск-за разликата над 2000 лв. до претендираните 6000 лв. тя е
влязла в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен
съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №
260011/6.10.2020 г. на Дупнишкия районен съд, постановена по НОХД № 1071/2019
г. по описа на съда в обжалваната
наказателно-осъдителна и гражданско-осъдителна части.
В отхвърлителната част на гражданския
иск – за сумата над 2000 лв. до претендираните 6000 лв. - като необжалвана присъдата
е влязла в сила.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: