Определение по дело №953/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 503
Дата: 3 септември 2020 г.
Съдия: Веселин Пенгезов
Дело: 20201000600953
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 27 август 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 50303.09.2020 г.Град София
Апелативен съд - София5-ти наказателен
На 03.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Александър Желязков

Емилия Колева
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно частно наказателно дело №
20201000600953 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 440 от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения М. С. чрез служебния му
защитник- адвокат Д. Н. срещу определение от 11.08.2020 г. на СГС, НО, 09-ти състав,
постановено по ч.н.д. № 2722/2020 г., с което е оставена без уважение молбата на осъдения
С. за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наказанието „лишаване от свобода“, определено по НОХД № 2240/2018 г. на РС- Перник, в
размер на 1 година и 2 месеца, с неизтърпян остатък към 11.08.2020 г. в размер на 2 месеца
и 15 дни.
В жалбата се развиват съображения, че първоинстанционният съд неправилно е
преценил, че към настоящия момент не са налице визираните в чл. 70 ал.1 от НК две
предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода С..
Претендира се, че за периода на престоя му в затвора, при осъдения са отчетени
положителни промени в цялостното му поведение, участие в трудови дейности, с оглед
което може да се приеме, че осъденото лице се е поправило. По тези съображения, подалият
жалбата служебен защитник моли да бъде отменено атакуваното определение на СГС и да
бъде уважена молбата на лишения от свобода за условно предсрочно освобождаване.
Апелативен съд-София, след като се запозна с изложените в жалбата доводи и с
материалите по делото и след като извърши служебна проверка на атакуваното определение,
намери за установено следното:
С определение на СГС от 11.08.2020 г., постановено по н.ч.д. № 2722/2020 г. по описа
на същия съд, е оставена без уважение молбата на осъдения М. С. за допускане на условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от
свобода“, определено му по НОХД № 2240/2018 г. на РС-Перник, в размер на 1 година и 2
месеца, с неизтърпян остатък към 11.08.2020 г. в размер на 2 месеца и 15 дни. За да
постанови този свой акт, първият съд е приел, че по отношение на осъдения С. е налице
1
само едната от двете законови предпоставки за допускане на условно предсрочно
освобождаване на лишения от свобода, а именно - че към момента на произнасянето същият
е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му и търпяно наказание. Според
градския съд, в случая обаче, не е налице втората предпоставка, необходима за
постановяване на условно предсрочно освобождаване - с манифестираното пред
затворническата администрация поведение осъденият да е дал достатъчно доказателства за
своето поправяне.
Решаващите изводи на първостепенния съд, мотивирали го да постанови
определението, предмет на настоящата въззивна проверка, са правилни – обосновани и
законосъобразни, поради което изцяло се споделят от настоящия състав на въззивния съд.
Доказателствата по делото установяват, че осъденият М. С. е постъпил в Затвора – гр.
София на 03.01.2019 г., като по отношение на него е приведено в изпълнение наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 11 месеца, наложено му по НОХД № 256/2018 г. по
описа на РС- Сливница, изтърпяно на 28.11.2019г. От тази дата изтърпява наказание от 1
година и 2 месеца „лишаване от свобода“, определено му по НОХД № 2240/2018 на РС-
Перник, с което е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.234, ал.2 от НК.
Установено е също, че към датата на произнасяне на първостепенния съд осъденият
С. е изтърпял фактически 09/девет/ месеца и 14 /четиринадесет/ дни, а от работа 2 месеца и
01 дни, като видно от приложената справка неизтърпяната част от наказанието към този
момент възлиза на 2 /два/ месеца и 15 /петнадесет/ дни.
Изложеното по-горе позволява да се сподели извода на СГС относно наличието на
формалната законова предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 от НК, касаеща срока на фактически
изтърпяното наказание и изискваща осъденият да е изтърпял фактически повече от
половината от наложеното му наказание.
От изготвените доклад от ИСДВР, справка от Началника на Затвора, включително и
приложеното по делото лично досие на осъдения, безспорно се установява, че макар и да е
изтърпял повече от половината от наказанието си, доказателствата за неговото поправяне не
са достатъчни. Така, съгласно представения доклад на ИСДВР Борисов, въпреки времето на
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ и отчетените позитивни нагласи в
поведението на осъдения, свързани с положителното отношение към труда, рискът от
сериозни вреди по отношение на обществото е преценен като среден. Отрицателното си
становище за условното предсрочно освобождаване на осъдения, ИСДВР обосновава с
наличието на няколко дефицитни зони, върху които трябва да се работи с предвидените в
ЗИНЗС и правилника за прилагането му механизми, каквито са: неспособност да разпознава
проблемите, правилно да ги разрешава и да осъзнава последствията от криминалното си
поведение, приобщеността му към среди с трайно утвърдени криминални нагласи. В този
смисъл, правилно настъпилите положителни тенденции и промени в поведението и
2
нагласите на осъдения С. не са били абсолютизирани от първия съд, респективно не им е
придадено приоритетно и изключително значение, доколкото дефицитните зони, свързани с
преоценка и мобилизиране нагласите за законосъобразен начин на живот, указват на
необходимост от продължаване на поправителното въздействие спрямо лишения от свобода.
Трудностите, свързани с идентифициране и дефиниране на проблемите, респективно с
адекватния избор на вариантите за решаването им, както и фактът, че стойността на риска от
рецидив е запазил стойностите си непроменени от началото на изпълнение на наказанието,
навеждат на извода, че не е постигната трайна положителна промяна в отношението му към
поемане на отговорност и във формирането на стереотип на мислене и поведение за водене
на законосъобразен начин на живот извън пределите на местата за лишаване от свобода. В
тази насока, съдебният състав намира, че е необходим един по-продължителен период,
съобразен с размера на наказанието, в който осъденото лице да преосмисли отношението си
към правонарушението, да придобие финансова култура и да промени поведението си към
социално приемливи модели. Това, че има дължимо поведение, което е задължително
съобразно мястото на изтърпяване на наказанието и съответните правила, които следва да се
спазват там, не означава априори, че С. се е поправил до такава степен, че да се приеме, че
процесът при него е завършил изцяло, а оттам да се направи и извода, че по-нататъшният му
престой в мястото за лишаване от свобода е безпредметен и че корекционния процес спрямо
него е напълно приключил. В тази насока трябва да се отбележи, че поправително-
възпитателната работата с осъдените няма за цел да бъдат създадени безгрешни и „идеални
хора“, като преследваната при изтърпяването на наказанието легитимна цел е постигането
на такова поправително въздействие спрямо личността на осъдения извършител на
престъпление, което да не е формално, а да има своите действителни и трайни устойчиви
прояви в изграждането на позитивен, законосъобразен модел на поведение.
Предвид гореизложеното, в обобщение се налага извода, че въпреки констатираните
до момента добро поведение на осъдения и положителни тенденции в процеса на
поправянето му, същият не е дал достатъчно убедителни доказателства за постигната трайна
и необратима съществена промяна в нагласите и мотивировката му за водене на
законосъобразен начин на живот. Което, от своя страна, недвусмислено означава, че
корекционния процес при С., все още не е завършил.
Извършената от въззивния състав преценка на относимите към предмета на
настоящото производство доказателства не дава основание да се формира извод, различен от
направения от първия съд, поради което и съгласно гореизложеното, обективираното в
частната жалба искане не следва да бъде уважено.
По тези съображения, Софийският апелативен съд намира, че атакуваното
определение е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, поради което и на основание чл.440, ал.2 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2758 от 11.08.2020 г. на СГС, НО, 09-ти състав,
постановено по н.ч.д. № 2722/2020 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4