Р Е Ш Е Н И Е №116
гр. Поморие,12.06.2019год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПОМОРИЙСКИЯТ районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нася Япаджиева
при секретаря, Валентина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Н.Япаджиева гр.дело № 733 по описа за две хиляди и осемнадесета година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от „Кредитреформ България“ЕООД със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Шандор Петьофи“ №10, с ЕИК831030580, представлявано от управителя Р.В. против Т.Ю.К. ***. Ищецът твърди че е цесионер по договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018г., сключен с „4финанс“ ЕООД, като „4финанс“ ЕООД опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марка „Вивус“ и ответницата на 04.11.2015 год. сключили договор за кредит № ********** по реда на чл.6 от ЗПФУР и на 04.11.2015г. на ответницата била отпусната сума в размер на 200 лв. за период от 30 дни, с падеж 04.12.2015 год., била уговорена и договорна лихва в размер на 6,73 лв. за период 04.11.2015 год. до 04.12.2015 год., а по изрична заявка на ответницата, се дължала и такса за експресно разглеждане - 41,27 лв. Сочи, че на 06.11.2015 год. ответницата заявила допълнителен кредит в размер на 150 лв. От 07.11.2015г. договорът бил изменен и кредиторът отпуснал исканата сума, без да е променена падежната дата 04.11.2015г. и кредитополучателят се задължил да върне общо дължимата сума, както следва: главницата в размер на 350 лв., договорната лихва в размер на 11,44 лв. за период 04.11.2015 год. - 04.12.2015 год. и такса за експресно разглеждане от 71,52 лв. Сочи се, че на 04.12.2015 год. настъпил падежът на задълженията, но ответницата не ги погасила и изпаднала в забава, поради което била начислена наказателна лихва, дължима съгласно договора, в размер на 387,10 лв. за периода 05.12.2015 год. - 31.01.2018 г. Моли съдът да постанови решение с което да осъди ответницата да заплати сумите, както следва: 350 лв. - главница, 11,44 лв. - договорна лихва, 71,44 лв. - такса за експресно разглеждане и 387,10 лв. - наказателна лихва за периода 05.12.2015 год. - 31.01.2018 г, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба – 03.12.2018г., до окончателното изплащане. Претендира направените разноски.
Ответницата Т.К. е получила препис от исковата молба с приложенията, но не е представил отговор в срок.
Предявени са искове с правно основание чл.79 ал.1 във вр. с чл.99 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
С молба от 27.05.2019 год., макар да не се явява в съдебното заседание, ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
ПРС, като взе предвид събраните по
делото доказателства, становищата на страните и разпоредбите на закона, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Според съда е налице сложната хипотеза по чл. 238 и чл. 239 от ГПК, поради което произнасянето по настоящото производство следва да е под формата на неприсъствено решение, тъй като са налице процесуално и материалноправните предпоставки. Предявената искова молба е изпратена на ответницата с указания за отговор по същата и последиците от неподаването на такъв, процесуалните действия, които следва да се извършат на този етап от развитието на процеса и настъпващата преклузия за някои от тях. Връчването е осъществено редовно на 19.03.2019г. по местоработата на ответницата, като съдебните книжа са връчени лично на Т.К.. По делото няма постъпил отговор по иска, ответницата не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание, нито прави искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие. Същевременно, ищецът обективира нарочно искане за осъществяване на процедура по постановяване на неприсъствено решение. Предвид на тези обстоятелства, е осъществен фактическият състав относно постановяване на подобен акт. Налице са и материалноправните предпоставки за обективиране на неприсъствено решение. Предявената претенция е вероятно основателна с оглед на изложените от ищеца обстоятелства, които се подкрепят от представените от ищеца и неоспорени от ответната страна писмени доказателства - 2бр. платежно нареждане за вътрешнобанков превод, договор за кредит, договор за прехвърляне на вземания,
С оглед изложеното и на основание чл.239, ал.2 от ГПК, настоящото решение не следва да се мотивира по същество, тъй като се основава на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Ето защо предявените искове следва да бъдат изцяло уважени, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 03.12.2018г., до окончателното плащане, като законна последица от уважаване на исковете.
С оглед изхода от делото, на ищеца следва да се присъдят поисканите и сторени разноски в производството – 150 лв. за държавна такса и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Т.Ю.К., ЕГН:**********, с адрес ***.ООД да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК:*********, с адрес: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, п.к. 1606, следните суми, дължими по Договор за кредит № **********/04.11.2015г., сключен между Т.Ю.К. и „4финанс“ ЕООД, вземанията по който били прехвърлени на „Кредитреформ България“ ЕООД, а именно: сумата в размер на 350 лв. – главница, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 03.12.2018г., до окончателното плащане; сумата в размер на 11,44 лв. – договорна лихва за периода 04.11.2015 г. - 04.12.2015 г.; сумата в размер на 71,52 лв. – такса за експресно разглеждане; сумата в размер на 387,10 лв. – мораторна лихва за периода 05.12.2015г. – 31.01.2018г.
ОСЪЖДА Т.Ю.К., ЕГН:********** да плати на „Кредитреформ България“ ЕООД сумата в размер на 300.00 /триста/ лв. представляваща разноски по делото
На основание чл. 239, ал.4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: