Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Владимир Пензов | |
и след като се запозна със събраните доказателства, прецени Закона и на основание чл.303 от НПК във връзка с чл.305 от НПК, съдът П Р И С Ъ Д И : ПРИЗНАВА подсъдимата Ц. Б. П. – ЕГН [ЕГН] за ВИНОВНА в това, че на 24.06.2015 г. между 14.30 часа и 15.00 часа в офис, находящ се в Б в следствие на хапане, драскане и удари с ръце е причинила лека телесна повреда на Г. З. П.-С. от Б., изразяваща се в подутина с кръгла форма и синкав цвят по гръбната страна на дясната ръка с размери 3/3 см.; кръвонасядане със синкав цвят по задната страна в средната трета на лявата мишница с кръгла форма и размери 3/3 см.; две успоредни ивицести кръвонасядания със синкав цвят, разположени напречно над гореописаното по външнопредната страна на лявата мишница, с размери 4/0,8 см. и 3,5/1 см. и драскотини в областта на горната трета на дясната предмишница с размери 3/0,3 см. и 4/0,3 см., покрити с тънка червеникава коричка, с което й причинила болки и страдания без разстройство на здравето - престъпление по чл. 130 ал.2 от НК, като на основание чл.78а ал.1 от НК я освобождава от наказателна отговорност и й налага административно наказание “ГЛОБА” в размер на 1000.00 /хиляда/ лева. ОСЪЖДА подсъдимата Ц. Б. П. да заплати Г. З. П.-С. от Б. сумата 500 (петстотин) лева, представляващи обезщетение за претърпени от последната неимуществени вреди от престъплението, като ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск над уважения размер до сумата 1 000 (хиляда) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН. ОСЪЖДА подсъдимата Ц. Б. П. да заплати по сметка на районен съд Б. сумата от 50.00 /петдесет/ лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и 5 (пет) лева, такса за издаване на изпълнителен лист. ОСЪЖДА подсъдимата Ц. Б. П. да заплати на Г. З. П.-С. от Б. сумата от 12 (дванадесет), представляваща сторените по делото съдебни и деловодни разноски. ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване пред Благоевградски окръжен съд в 15-дневен срок, считано от днес за всяка от страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОТИВИ: Производството пред Благоевградски районен съд е образувано по частна тъжба на Г. З. П.-С., с адрес [населено място] срещу Ц. Б. П. – [дата на раждане] в [населено място], адрес [населено място] ЕГН [ЕГН], като на последната е повдигнато обвинение за това, че на 24.06.2015 г. между 14.30 часа и 15.00 часа в офис, находящ се в [населено място] вследствие на хапане, драскане и удари с ръце е причинила лека телесна повреда на Г. З. П.-С. от [населено място], изразяваща се в подутина с кръгла форма и синкав цвят по гръбната страна на дясната ръка с размери 3/3 см., кръвонасядане със синкав цвят по задната страна в средната трета налявата мишница с кръгла форма и размери 3/3 см., две успоредни ивицести кръвонасядания със синкав цвят, разположени напречно над гореописаното по външнопредната страна на лявата мишница с размери 4/0,8 см. и 3,5/1 см. и драскотини в областта на горната трета на дясната предмишница с размери 3/0,3 см. и 4/0,3 см., покрити с кънка червеникава коричка, с което й причинила болки и страдания без разстройство на здравето - престъпление по чл.130 ал.2 от НК. В хода на делото е конституиран, като граждански ищец пострадалата от престъплението – тъжителката Г. З. П.-С., като е допуснат до съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск срещу подсъдимата Ц. Б. П. за сумата 1 000 /хиляда/ лева, представляващи обезщетение за причинени на тъжителя неимуществени вреди от процесното престъпление по чл.130 ал.2 от НК, изразяващи се в претърпени болки и страдание и морални вреди. В съдебното заседание тъжителката П.-С. се явява лично, не ангажира процесуален представител и поддържа частната тъжба. Последната в подкрепа на тезата си ангажира гласни и писмени доказателства, изразява становище по същество на делото, като намира обвинението за доказано по безспорен и категоричен начин, и пледира подсъдимата да бъде призната за виновна, като й се наложи и съответно наказание, както и да бъде уважен предявеният граждански иск в пълен размер. Подсъдимата П. се явява лично в съдебните заседания и със защитник – адв.Б., като възразява срещу повдигнатото обвинение и не се признава за виновна. В хода на производството подсъдимата дава обяснения и не се признава за виновна, като сочи, че тя била провокирана от тъжителката, която я била нападнала при разглеждания инцидент. Сочи, че тъжителката е започнала да я души с думите „сега ще те утепам“, биела я е по главата, след което се е обадила на съпруга си. Защитникът на подсъдимата излага становище, че Ц. П. е невиновна по повдигнатото й обвинение и моли да бъде оправдана, както и предявеният граждански иск срещу нея отхвърлен като неоснователен. Развива становище, че в случая не се доказва по безспорен и категоричен начин подсъдимата да е нанесла процесните травматични увреждания на пострадалата, като липсват доказателства в подкрепа на такива твърдения. Намира обвинението за недоказано и поради това, че по делото не е налице експертиза за нанесените увреждания върху частната тъжителка. Сочи, че от събраните по делото гласни доказателства е станало ясно, че наранявания е имала и подзащитната му, но не е извадила за това медицинско свидетелство. Моли съда да остави частната тъжба без уважение, поради недоказаност. Алтернативно на изложеното сочи, че е налице и следва да бъде приложен института на реторсията, като иска да бъдат освободени частната тъжителка и подсъдимата от налагане на наказателна отговорност. Освен това, ако съдът не уважи тезите на защитата, адв. Б. моли при определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимата, да й бъде наложено наказание „Пробация“, а не административно наказание, тъй като същата е пенсионер и не е в състояние да заплаща глоба, дори в минимален размер. Районният съд, след като съобрази доводите на страните, ангажираният по делото доказателствен материал и закона, в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК, установи следното: От фактическа страна: Тъжителката Г. З. П.-С. живее в [населено място] Подсъдимата Ц. Б. П. живее също в [населено място] Двете жени живеят в съседство. Тъжителката П.-С. работи в офис, находящ се на партерния етаж, до вход на жилищна сграда на в Б., който представлява преустроен гараж в офисно помещение, пред който се намират тревни градински площи и улицата. На 24.06.2015 г. между 14.30 и 15.00 часа подсъдимата П. минавала покрай офиса, в който в този момент се намирала тъжителката П.-С.. Вратата на помещението била отворена и когато подсъдимата видяла тъжителката, че е вътре и е сама влязла вътре и започнала да плюва по тъжителката П.-С. и да я обижда. Последната се опитала няколкократно да отпрати подсъдимата П., като я молила да напусне помещението, което ползвал за офис, но подсъдимата вместо да преустанови това си поведение и да излезе се нахвърлила физически върху тъжителката като започнала да я удря с ръце и драска, ударила я и с пластмасова шише с минерална вода, започнала да хапе П.-С., като продължавала и да я ругае. Тъжителката П.-С. се опитала да се предпази с ръце и отблъсне подсъдимата, но последната не преустановявала действията си и не напускала помещението, което принудило П.-С. да се обади по мобилния си телефон на съпруга си - свидетеля Л. Б. С.. Същият се намирал в близост до дома си и се отзовал в офиса на съпругата си много бързо, като при пристигането му скандалът между двете жени вече бил на приключване, но подсъдимата все още се намирала в офиса на тъжителката и крещяла, като й отправяла обидни и нецензурни думи. Свидетелят попитал подсъдимата П., какво прави в офиса на съпругата ми, при което тя напуснала помещението и си тръгнала. С. попитал П.-С. какво става, при което последната му разказала за случая, че била плювана, хапана, удряна, драскана и дърпана от подсъдимата, като от тези действия на последната имало и следи по дрехите и ръцете на тъжителката. П.-С. обяснила също на съпруга си, че вероятния поводът за конфликта е възникнало между двете разногласие от преди два дни преди инкриминираната дата, при което свидетел станала свидетелката Е. И. К.. На 26.06.2015 г. тъжителката П.-С. посетила д-р К. А. – специалист по съдебна медицина, който след преглед издал Медицинско свидетелства № 44/2015 г. за пред съда, където описал обективни находки подутина с кръгла форма и синкав цвят по гръбната страна на дясната ръка с размери 3/3 см., кръвонасядане със синкав цвят по задната страна в средната трета налявата мишница с кръгла форма и размери 3/3 см., две успоредни ивицести кръвонасядания със синкав цвят, разположени напречно над гореописаното по външнопредната страна на лявата мишница с размери 4/0,8 см. и 3,5/1 см. и драскотини в областта на горната трета на дясната предмишница с размери 3/0,3 см. и 4/0,3 см., покрити с кънка червеникава коричка и дал заключение, че установените кръвонасядания на дясната ръка и лявата мишница, драскотини на дясната предмишница са причинили на Г. З. П.-С. болка и страдание. От показанията на свидетелката К., разпитана в хода на производството се установява, че посещава често офиса, в който работи тъжителката П.-С., като на 22.06.2015 г. отишла да вземе поръчка от там. След като е взела поръчката останала при тъжителката още известно време за да си поговорят и за служебните неща, като излезли пред офиса да изпушат по една цигара. Свидетелката К. застанала до самата врата на офиса, която била отворена, тъй като било топло. Докато двете разговаряли усетила побутване от дясната си страна, обърнала се и видяла подсъдимата П., която й казала „Мръдни се да мина“. В Следствие на това поведение на П., тъжителката П.-С. се намесила, като помолила П. да държи нормален тон и да не притеснява клиентите й по този начин. Отговорът на П. бил „Ще минавам откъдето си искам, ти не можеш да ми кажеш откъде да минавам, същата си като свекърва си“. Свидетелката К. се отместила от мястото на което стояла и П. преминала. Свидетелката установява също, че няколко дни след това отново се чула с тъжителката П.-С., която й разказала за случилото се в офиса й два дни след това. Свидетелят С., съпруг на пострадалата сочи в показанията си, че точните дата и час не си спомня, но когато станал конфликта между съпругата му П.-С. и подсъдимата П. е бил наблизо до офиса на ул. „П Съпругата му се обадила по телефона и той отишъл на място, като още приближавал чул, че вътре се крещи. При влизането видял подсъдимата П., която отправяла обидни и нецензурни думи към съпругата му. Свидетелят С. казал на подсъдимата П. да си тръгне от офиса, след което същата наистина си тръгнала. Попитал съпругата си какво е станало и последната му обяснила за възникналия скандал. Показала му, че е хапана, драскана и дърпана от подсъдимата П., както и че е обиждана с думите „курво, селянко, ти развали семейства“, както и че П. се опитвала да я удари и с пластмасова бутилка с минерална вода. Свидетелят сочи, че познава подсъдимата П., като конфликтна личност, тъй като са съседи от около 40 години и винаги са имали пререкания с нея. Сочи също, че повод за този скандал е бил случилото се два дни по-рано, на който той не е бил свидетел, но знаел от съпругата си, че П. се държала зле с нейна клиентка. Свидетелят Х. сочи в показанията си, че е племенница на подсъдимата П.. Също не си спомня точно на коя дата, но в периода между 21 и 30.06.2015 г. е възникнал конфликт между леля й – подсъдимата П. и Г. П.-С.. Свидетелят Х. не живее в съседство с леля си, но тогава е имала здравословен проблем и е пребивавала при родителите си, които са съседи на подсъдимата П.. Свидетелката сочи, че за конфликта между леля й и П.-С. знае от разказите на леля й, след като многократно я питала защо има видими следи по врата, които са били червеникаво-синкави, подсъдимата се разплакала и разказала, че преди няколко дни е имала проблем с тъжителката П.-С., която й направила забележка да не преминава пред офиса й, защото няма такова право, а подсъдимата отговорила, че това е пространство на целият блок и може да си минава откъдето иска. Сочи също, че в дена на инцидента подсъдимата и тъжителката отново имали спор по повод преминаването пред офиса, като П.-С. поканила в офиса П. за да се разберат, но когато последната влязла вътре била нападната от П.-С., която се опитала да я удуши, удряла я по главата и я ритала. Свидетелката твърди, че подсъдимата П. била разстроена от конфликта, но не я е посъветвала да отиде и да си извади медицинско, тъй като е имала намерение да разговаря с Г. П.-С.. Свидетелката сочи, че подсъдимата П. и семейство С. не са в добри съседски взаимоотношения. От представеното медицинско свидетелство № 44/2015 година от 26.06.2015 г. се установява, че към момента на издаването на същото при преглед на пострадалата Г. З. П.-С. са установени като обективни находки травматични увреждания, изразяващи се в подутина с кръгла форма и синкав цвят по гръбната страна на дясната ръка с размери 3/3 см, кръвонасядане със синкав цвят по задната страна в средната трета налявата мишница с кръгла форма и размери 3/3 см, две успоредни ивицести кръвонасядания със синкав цвят, разположени напречно над гореописаното по външнопредната страна налявата мишница с размери 4/0,8 см и 3,5/1 см и драскотини в областта на горната трета на дясната предмишница с размери 3/0,3 см и 4/0,3 см, покрити с кънка червеникава коричка, причинили й болка и страдание. Заключението на съдебният лекар, е че установените кръвонасядания на дясната ръка и лявата мишница, драскотини на дясната предмишница са причинили на Г. З. П.-С. болка и страдание. Видно от представеното свидетелство за съдимост на подсъдимата Ц. П. е, че същата е неосъждане, както и по отношение на нея не е прилаган института на освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административна такава по реда на чл.78 а от НК. Горната фактическа обстановка съдът възприе след обстоен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, като необсъдените такива съдът намира за неотносими към разглеждания случай. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, касаещи причиняване на разглежданото травматичното увреждане, тъй като същите са логични, последователни и взаимно допълващи се, като се подкрепят и от писмените такива. Изолирани и неподкрепени от други доказателствени средства останаха отчасти обясненията на подсъдимата, който освен средства за защита са и годно доказателствено средство. От правна страна: Повдигнатото срещу подсъдимата Ц. Б. П. обвинение е за осъществяване състав на престъплението причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и страдание без разстройство на здравето, представляващо престъпление по чл.130 ал.2 от НК. При така изложената и установена фактическа обстановка по делото, съдът намира за доказано по безспорен и категоричен начин, че подсъдимата Ц. Б. П. е осъществила от обективна и субективна страна процесното инкриминирано деяние, квалифицирано като престъпление по чл.130 ал.2 от НК. Обект на престъплението по чл.130, ал.2 от НК са обществени отношения, свързани с телесната неприкосновеност на здравето на човек, а субект на същото може да бъде всяко физическо лице, на което макар и да не се е стигнало до разстройство на здравето, а само до ограничено смущение, изразяващи се в болка – краткотрайно неприятно усещане от физически контакт или страдание – една продължаваща болка, законодателят е квалифицирал тези състояния като нарушена телесната неприкосновеност изразена в причинена лека телесна повреда. От обективна страна, за да е налице въпросната квалификация, следва да е налице такова увреждане на здравето на пострадалия, което да е извън случаите на чл.128 от НК и чл.129 от НК. Съставомерно по чл.130, ал.2 от НК е всяко причиняване на болка и/или страдание без разстройство на здравето, изразяващо се в увреждане на анатомичната цялост на организма или тъканите, както и по-леки изменения във физиологическите му функции извън болката и страданието (Постановление № 3/1979 г., на Пленума на ВС). От субективна страна деянието е наказуемо само, когато причинената болка и страдания са причинени умишлено, без значение е формата му – пряк или евентуален умисъл. В настоящият случай и при така установената фактическа обстановка и от събраните доказателства се установи от обективна страна, че на инкриминираната дата и час (24.06.2015 година между 14.30 часа и 15.00 часа) и на установеното място (в офис, находящ се в Б., ул.“П) подсъдимата Ц. Б. П. е причинила на Г. З. П.-С. от Б. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание (кръвонасядания на дясната ръка и лявата мишница, драскотини на дясната предмишница) без разстройство на здравето. За да направи този си извод съдът съобрази показанията на свидетелите Л. С. и Е. К., които са имали преки и непосредствени впечатления от пострадалата непосредствено и малко време след нанасяне на ударите, респ. травматичните увреждания от страна на подсъдимата и свидетеля В. Х., която е разбрала от самата подсъдима за случая няколко дни след това. Както показанията на свидетелите, така и обясненията на подсъдимата установяват, че подсъдимата е имала спорове със съпруга на пострадалата и неговото семейство от дълго време, като тези изключително влошени взаимоотношения са се пренесли като отношение и към тъжителката П.-С. в последствие, като при инкриминирания случай Ц. П. е нанесла удари с ръце и бутилка с минерална вода, драскала, дърпала и хапала по ръцете Г. З. П.-С., като я нападнала в ползвания от нея офис. Именно в тази насока на последователност на събитията е и описаната от свидетеля С. фактическа обстановка, като същият е категоричен, че е очевидец на случая едва в края на скандала, заварвайки подсъдимата в офиса на съпругата му и констатирайки състоянието на съпругата си – плюта, дърпана и удряна непосредствено след инцидента, та дори и все още в присъствието на подсъдимата П.. Отново за пряка причинна връзка между действията на подсъдимата и причинените травматични увреждания на пострадалата са и показанията на свидетелката Е. К., които макар и косвени установяват мотива за извършеното от подсъдимата, така и формират категоричен извод относно авторството на деянието. Именно тези, макар и отчасти косвени доказателства, разгледани във взаимна връзка помежду си и със представеното медицинско свидетелство, с описаните травматични увреждания на Г. З. П.-С. и възприетите изводи на заключението на съдебния лекар в приетото медицинско свидетелство обуславят извода, че именно Ц. П. е извършител на престъплението в което е обвинена и именно тя е нанесла ударите и драскотините по пострадалата, причинила й е увреждания, респ. болка и страдания. Като нормална и логична реакция на тези удари и драскания, въобще на цялостното агресивно поведение на подсъдимата, съдът намира поведението на пострадалата да потърси помощ от близките си, в случая съпруга си каквито данни безусловно са налични в случая и за което свидетелят С. подробно установи, като обстоятелството на неговото пристигане в офиса и неговото поведение в този момент се потвърдиха и от подсъдимата, посредством дадените обяснения. Именно за травматичните увреждания, налични върху ръцете на тъжителката непосредствено след инцидента, а впоследствие и установени при прегледа от съдебния лекар и описани в издаденото по този повод медицинско свидетелство съобщава свидетелката К., която разбрала за тях от самата пострадала няколко дни след случая в телефонен разговор. Този извод се потвърждава и от показанията на свидетелката Х., която твърди, че не е очевидец на случая, но знае от леля си – подсъдимата П. за въпросния инцидент, както за лицата участвали в него, така и за времето и мястото на осъществяването му. Твърденията на защитата, че травматичните увреждания на пострадалата са причинени в следствие на размяна на удари от двете жени обаче не могат да се потвърдят с показанията на свидетелят С., който не съобщава за такъв инцидент, а единствено за възприети викове и нецензурни изрази от страна на подсъдимата, която след неговото пристигане е побързала да напусне помещението. От друга страна липсата на медицински удостоверителен документ относно констатирани травматични увреждания по отношение на подсъдимата П., близките роднински отношения на последната със свидетелката Х. и липсата на каквито и да било други преки или косвени доказателства игнорират възможността съдът да кредитира показанията на свидетелката Х. в частта им относно наличието на описаните от нея травматични увреждания по подсъдимата, а тяхното констатиране едва няколко дни след соченият инцидент разколебават и извода освен за тяхното съществуване, така и за тяхната връзка с разглеждания инцидент и лицето което би ги причинило. Именно така установеното поведение на подсъдимата Ц. П. съдът намира за неправомерно, нанесените удари и папане по пострадалата за необосновани и непредизвикани и именно с тези си действия подсъдимата е предизвикала получените от пострадалата наранявания, установени при медицинския преглед. Този извод се затвърждава и от заключение на съдебният лекар по медицинското свидетелство, който е категоричен, че причинените травматични увреждания отговарят по механизъм на причиняване и са получени по описаният от пострадалата начин, като няма каквото и да било съмнение по смисъла на чл.144 ал.2 от НПК относно характера на телесната повреда причинена на пострадалата. Съдебнвият лекар установи също, че именно тези травматични увреждания са причинили на Г. З. П.-С. болка и страдание, което обстоятелство квалифицира разглежданото деяние като престъпление по чл.130 ал.2 от НК. Изложеното и възприето от съда становище предполага установяване извършването на престъпното деяние по един категоричен и безспорен начин и липсата по делото на каквито и да било доказателства, установяващи изводи в обратна или различна насока на така направените обуславя неоснователност на направеното от защитата възражение в тази насока. Събраният доказателствен материал, разгледан в своята съвкупност и взаимна връзка между отделните доказателства е напълно достатъчен за формиране на горните правни изводи и безусловно и непротиворечиво сочи, като извършител на разглежданото престъпление именно подсъдимата. Неоснователно се явява възражението за приложението в казуса на института на реторсията, тъй като се възприе по-горе за недоказано и неустановено по делото, на подсъдимата П. да са били причинявани каквито и да било травматични увреждания, а още по-малко такива да са й били причинявани именно от пострадалата Г. З. П.-С.. В случая не може да се приеме, че се касае за поведение от страна на подсъдимата, изпълващо фактическия състав на института на неизбежната отбрана по чл.12 ал.1 от НК, каквото неоснователно възражение е изложено от защитата. За да е налице неизбежна отбрана в случая следва да се установи от доказателствата по делото от една страна първоначално деяние – нападение от страна на пострадалия, застрашаващо реално и непосредствено личността на подсъдимия, като увреждането към което е насочено е правно недопустимо, започнало е и не е окончателно прекратено, а от друга да е налице отбранително деяние от страна на подсъдимия, насочено срещу нападателя (разбирай пострадалия), имащо характер на защита и да съответства на характера и опасността на нападението. От доказателствата по делото дори и формално не е налице изпълване на състава на неизбежната отбрана, поради което съдът не възприема изложената защитна позиция на защитата, тъй като не се установи по какъвто и да е начин пострадалата да е нанасяла първа удари или по друг начин да е причинила някакви травматични увреждания на подсъдимата Подсъдимата е действала с точна, ясна и осъзната цел - да причини на Г. З. П.-С. болка и страдание от нанесените й удари с ръце, дърпане и хапане. Същата е искала да накаже Г. З. П.-С. и да демонстрира доминантно поведение над нея. От субективна страна деянието е извършено в условията на пряк умисъл, тъй като подсъдимата е съзнавал общественоопасния характер на действията си, предвиждала е обществено опасните последици на деянието си, като е искала да ги причини. Подсъдимата П. е влязла в офиса, ползван от П.-С. на, въпреки, че като пълнолетен гражданин е бил наясно с правата и задълженията си като такъв, но въпреки това провокирана от негативното си отношение към пострадалата и нейното семейство е проявила агресия към последната, за да се саморазправи с нея. Ц. П. е съзнавала, че нанасяйки удар, дърпайки, плувайки и хапейки по ръцете пострадалата ще й причини болка и страдание и е искала настъпването на този вредоносен резултат, като по този начин е искала да покаже доминиращо положение спрямо пострадалата. От изложеното следва извода, че в съзнанието на подсъдимата са били отразени както противообщественият характер на процесното деяние, така и обществено опасните последици от него, към настъпването, на които подсъдимата се е стремяла. За извършеното от подсъдимия престъпление, квалифицирано от съда като такова по чл. 130, ал.2 от НК, законодателят е предвидил налагане на наказание „лишаване от свобода” до шест месеца, „пробация“ или “глоба” от сто до триста лева. От ангажираните по делото доказателства се установи, че подсъдимата не е осъждана до този момент и от процесното престъпление не са настъпили имуществени вреди. При това положение, като съобрази, че са налице всички законоустановени кумулативни предпоставки за приложение императивната разпоредба на чл.78а от НК, съдът намира, че подсъдимата следва да се освободи от наказателна отговорност, като й се наложи административно наказание по ал.1 от този законов текст. При индивидуализацията на наказанието за подсъдимата в конкретния случай, съдът отчете като отегчаващи отговорността й обстоятелства единствено проявената упоритост при осъществяване на деянието, а като смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства съобрази – чистото съдебно минало и липсата на други противообществени прояви, както и възрастта й. В тази насока не се установи преди разглежданият инцидент да има жалби или други оплаквания между същите страни до полицейските или прокурорски органи, свързани с други случаи на противоправно поведение на страните една спрямо друга. При тези индивидуализиращи деянието и дееца обстоятелства съдът счита, че наказанието за Ц. Б. П. следва да се определи при известен превес на смекчаващи отговорността й обстоятелства, като й наложи административно наказание „глоба” в минимален размер на 1 000 /хиляда/ лева. Извършването на процесното престъпление от подсъдимата Ц. Б. П. е свързано с виновно причиняване на неимуществени вреди на пострадалата Г. З. П.-С., които вреди по чл.45 от ЗЗД подсъдимата е длъжна да поправи. Доколкото размерът на същите следва да бъде определен от съда по справедливост, като взе предвид всички обстоятелства по делото, това, че пострадалата е в работоспособна възраст, множеството травматични увреждания по ръцете и предмишниците на пострадалата, обуславящи висок интензитет на причиняващите увреждането действия, както и установеният от доказателствата период на дисконфорт и преминаване на причинената болка и страдания, съдът намира предявения граждански иск за основателен и доказан за сумата от 500 /петстотин/ лева, като в останалата си част до предявения размер от 1 000 /хиляда/ лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По аргумента на чл.301, ал.1, т.12 от НПК, съдът възложи на подсъдимата Ц. Б. П. и разноските, направени в хода на наказателното производство, като осъди същата да заплати на тъжителката Г. З. П.-С. сумата 12,00 (дванадесет) лева, представляващи сторените по делото съдебни и деловодни разноски, а по сметка на Благоевградския районен съд сумата 50,00 (петдесет) лева, представляващи държавна такса върху разгледаният и уважен частично граждански иск, както и сумата 5 (пет) лева, такса за служебно издаване на изпълнителен лист. По изложените съображения съдът постанови и присъдата си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |