№ 432
гр. Стара Загора, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Емилия Енчева
при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова
като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело №
20205530103093 по описа за 2020 година
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК във вр.
с чл. 6 от ЗПФУР и чл. 86 ЗЗД, във вр. чл.238, ал.1 от ГПК вр. чл. 239, ал1. ГПК.
Ищецът **** твърди в исковата си молба, че на 19.01.2016г. между „4финанс“
ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и М. П.
Т. бил сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР.
Съгласно същия член, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използвали
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Сключеният
договор бил оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ.
Процедурата по сключването на договора за кредит била подробно описана в Общите
условия на „4финанс“ ЕООД и била в съответствие с ЗПФУР и приложимото
законодателство. Кредитополучателят подавал заявка за отпускане на кредит, след
регистрация в системата на „Вивус“ на интернет страницата на кредитодателя -
www.vivus.bg. На посочената страница „Вивус“ предоставяли Общите си условия, които
кредитополучателят трябвало да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата
преддоговорна информация, с която трябвало да бъде запознат, спазвайки изискванията на
чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставял на
кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус“. Кредитополучателят трябвало да
подпише договора, ако го приеме, като това се извършвало чрез натискане на бутона
„Подпиши“. С натискането на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя се считал, че се
подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия, доколкото те били
предоставени на кредитополучателя на подсигурен PDF формат. С подписването на
договора за кредит, кредитополучателят потвърждавал, че прочел и приемал условията на
Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желаел да сключи
договора за кредит с кредитодателя и се съгласявал последният да преведе сумата по
кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметката или по избран алтернативен
1
начин. Кредитодателят давал право на кредитополучателя да поиска допълнителна,
незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като
същата гарантирала получаването на отговор до 20 (двадесет) минути от изпращането й. За
използването на услугата за експресно разглеждане на заявката се начислявала такса за
експресно разглеждане, която се определяла спрямо сумата и периода на договора за кредит.
Съгласно т. 3.1 от Общите условия на „Вивус“, договорът за кредит се считал за сключен и
влизал в сила на датата на изпращането на потвърждение на кредитополучателя от
кредитодателя и извършването на паричния превод.
В процесния случай, на 19.01.2016г. страните сключвали договор за кредит,
фигуриращ в системата на „Вивус“ под № **********. В заявката си М.Т. заявил желание да
му бъде отпусната сума в размер BGN 50,00. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с
падежна дата 18.02.2016г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата
била отпусната от кредитодателя чрез паричен превод посредством Изипей АД на
19.01.2016г. Към датата на падежа - 18.02.2016г. ответникът следвало да плати сума в общ
размер BGN 50,00 - главница по Договор за кредит № **********.
Възползвайки се от възможността, дадена на кредитоискателите в т. 8.1 от ОУ цит.:
„Кредитополучателят има право да поиска отпускане на Допълнителен кредит (и) до
достигане на Кредитния лимит по вече отпуснат Кредит.“ на 29.01.2016г. М.Т. отправил
искане за допълнителен кредит в размер на BGN 300,00, който бил одобрен още същия ден
и сумата била отпусната по посочения от него начин - а именно - чрез паричен превод
посредством Изипей АД още на 19.01.2016г. Съгласно т.8.2 от ОУ цит.: "получаването на
Допълнителен кредит представлява промяна в съществуващия Договор за кредит,
посредством сключване на нов Договор за кредит по реда на чл. 3.1 по горе, като всички
параметри по съществуващия Договор за кредит, с изключение на Общата дължима сума по
Кредита остават непроменени. Кандидатстването за отпускане на Допълнителен кредит
става по реда на чл. 1 по горе. Отпускането на всеки Допълнителен кредит подлежи на
отделно одобрение от страна на Кредитора. “. Така главницата по договора за кредит
ставала BGN 350,00, която следвало да бъде върната на датата на падежа (която остава
непроменена) - 18.02.2016г.
С настъпване на падежа по договора - 18.02.2016г., кредитополучателят не погасявал
дължимите суми и изпада в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.3 от Общите
условия, от 19.02.2016г., „4финанс“ ЕООД (Вивус) започвал да начислява наказателна
лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ за
съответния период към договорния лихвен процент, върху неизплатената сума за периода на
просрочието. От „Вивус“ изпратили и три броя напомнителни писма до ответника на
адреса, посочен в Договора за кредит. В тези писма се съдържала подробна и детайлна
информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие,
структура на задължението - просрочена главница, начислена наказателна лихва, натрупани
разноски. Писмата, съгласно ОУ към Договор за кредит № ********** били за сметка на
изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани ответникът не
погасявал гореописаните вземания.
На 23.11.2018г. „4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключил с
„Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018- 033/23.11.2018г., по силата на който цедентът прехвърлил на
цесионера вземанията по Договор № ********** в общ размер BGN 874,41 лева, от които:
главница - BGN 350,00 лева, наказателна лихва - BGN 494,41 лева и BGN 30,00 лева - такса
за изпратени писма. Посочените вземания били подробно описани в Приложение № 1, което
било неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на сключения
договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът бил изрично упълномощен
да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно
предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
„Кредитреформ България“ ЕООД изпращали уведомление за цесията чрез препоръчана
писмовна пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, която била върната с отметка
„Непотърсена“. С цел избягване на всякакво съмнение, както и на евентуални оспорвания в
2
тази насока, към настоящата искова молба прилагат копие на Уведомление за цесия, което
да бъде връчено на ответната страна ведно с останалите книжа по делото. В изпълнение на
Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „4финанс“ ЕООД предоставили
на „Кредитреформ България“ ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания от
23.11.2018г.
До настоящия момент забавата на ответника продължавала и плащане липсвало.
Молят съда да осъди М. П. Т. да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД
единствено сумата в размер BGN 350,00 лева, представляваща главница по Договор за
кредит **********, както и законна лихва върху главницата, от подаване на иска до
окончателно изплащане на вземането.
За избягване на всякакво съмнение, с настоящата молба ищецът не претендира
цедираните наказателна лихва - BGN 494,41 лева и BGN 30,00 лева - такса за изпратени
писма.
Молят съда в условията на евентуалност и на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, да
осъди М. П. Т. да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД сумата в размер BGN 350,00
лева, която същият получил без правно основание, както и законна лихва върху главницата,
от подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на задължението.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника М. П. Т..
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, намира за
установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл. чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК
във вр. с чл. 6 от ЗПФУР и чл. 86 ЗЗД.
С молба от 21.06.2021 г. процесуалният представител на ищеца е направил искане по
чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК за постановяване
на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се явява в първото по делото заседание без да е направил искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие. Съгласно чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
От приложените към делото съобщение и призовка е видно, че на ответника са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в
съдебно заседание. Освен това, исковете се явяват вероятно основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства – Договор за
кредит № **********/19.01.2016г., ведно с ОУ към него; Договор за кредит №
**********/29.01.2016г., ведно с ОУ към него; Заверено копие на Разписка за извършено
плащане № 2000000096530978/19.01.2016г.; Заверено копие на Разписка за извършено
плащане № 2000000097156646/29.01.2016г.; Договор за прехвърляне на вземания № BGF-
2018-033/23.11.2018г. и Приложение № 1 към него (Извлечения); Уведомление за цесия;
Известие за доставяне на писмовна пратка от „Български пощи“ ЕАД; Приложение № 4 -
Пълномощно за уведомяване за цесия; Потвърждение за прехвърляне на вземания от
23.11.2018г., издадено от „4финанс“ ЕООД.
Претендира се заплащане на сумата от 350,00 лева (триста и петдесет лева) -
неизплатена главница по Договор за кредит № **********, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане
3
на вземането.
От представения по делото Договор за кредит № ********** от 19.01.2016 г. се
установява, че ответникът М. П. Т. и ищеца са сключили договор за кредит, фигуриращ в
системата на „Вивус“ под № **********. Кредитодателят отпуснал исканата сума на
кредитополучателя на 19.01.2016 г., видно от разписки за извършено плащане чрез „Easy
pay“. С настъпване на падежа на договора – 18.02.2016 г., кредитополучателят не е погасил
дължимата сума и е изпаднал в забава.
Видно от представения по делото Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-
033/23.11.2018г., „4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключва с „Кредитреформ
България“ ЕООД, в качеството му на цесионер, договор, по силата на който цедентът
прехвърлил на цесионера вземанията си по Договор № ********** срещу длъжника – М. П.
Т. в общ размер 350 лв. Посоченото вземане е описано в Приложение № 1, неразделна част
от Договора за прехвърляне на вземания, представено по делото, ведно с просрочени такси
за събиране.
Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД, „Кредитреформ България“ ЕООД изпратил уведомление за цесията до ответника на
14.12.2018 г. чрез препоръчана пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, която била
върната с отметка „Непотърсена“.
Съгласно чл. 6 ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние. Действително договорът за заем е
реален договор и се счита сключен с предаването на заемната сума. В тази връзка по делото
са представени разписки за извършени плащания от 19.01.2016 г. в полза на ответника М. П.
Т., като съдът приема, че сумите действително са преведени на ответника.
При тези данни, съдът намира за установено, че между страните по делото е бил
сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Ищецът претендира
единствено реално отпуснатите средства по договорите, представляващи неизплатена
главница по договора за кредит, а не и цедираната договорна лихва, наказателна лихва,
такси за експресно разглеждане и отписаните такси за събиране.
Предвид гореизложеното, по делото се установи, че ответникът е дал съгласие за
сключване на процесните договори за кредит, установи се, че е получил в заем процесните
суми, същите реално се постъпили по сметка на ответника, поради което и искът се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 100 лв. /50 лева за ДТ и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение/, представляващи направени разноски по настоящото
гражданско дело, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. П. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес: ********, да заплати на
******, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Шандор
Петьофи“ № 10, п.к. 1606, представлявано от управителя Радослав Велчев /съдебен адрес:
4
юрисконсулт ХР. Д. - гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10/, сумата в общ размер на
350,00 лева (триста и петдесет лева) - неизплатена главница по Договор за кредит №
**********, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на предявяване на
иска – 14.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по
делото съдебни и деловодни разноски в размер на 100 лв.
Сумите следва да се изплатят на следната банкова сметка: „Кредитреформ България“
ЕООД: IBAN: B********
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5