Р
Е Ш Е Н И Е № ……
гр.
София, 30.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
участието на секретар Маргарита Димитрова разгледа докладваното от съдията търговско дело № 6633/2015 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано
е по предявена от „Л.К.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ********, искова молба
срещу „Б.Ц.“ АД - в несъстоятелност, ЕИК ********и „И.“ АД, ЕИК ********, за
обявяване за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността
на сключените между ответниците договор за залог на търговско предприятие от
07.12.2011 г. и договор за учредяване на ипотека върху недвижими имоти,
собственост на дружеството в несъстоятелност от 29.12.2011 г., за обезпечаване
задължения на трети лица.
Ищецът
твърди да е кредитор с прието вземане в производство по несъстоятелност на
ответника „Б.Ц.“ АД- в несъстоятелност, за сумата от 255933,90 лева, произтичаща
от договор за изработка. На 18.08.2010 г. бил сключен договор за кредит №
014/2010, по силата на който „И.“ АД предоставила на „В.К.“ ДЗЗД инвестиционен
банков кредит в размер на 1637000 евро за закупуване на акции, представляващи
100% от капитала на „Б.Ц.“ АД. За обезпечаване на вземанията на банката по
договора за банков кредит били сключени две увреждащи масата на
несъстоятелността сделки: на 07.12.2011 г. бил сключен договор за учредяване на
залог върху търговското предприятие на „Б.Ц.“ АД, съответно на 29.12.2011 г.
бил сключен договор за учредяване на ипотека върху недвижими имоти на „Б.Ц.“ АД,
обективиран в нотариален акт № 96, том II, рег. № 13018, дело № 250 от 2008 г..
Залогът върху търговското предприятие и ипотеката обезпечавали чужди задължения
– на кредитополучателя „В.К.“ ДЗЗД и солидарните длъжници, като сделките били
извършени в едногодишен срок преди подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност по чл. 625 ТЗ – 16.02.2012 г. и след
определената от СГС, по т. д. 804/2012 г. начална дата на неплатежоспособността
– 31.12.2010 г., затова претендира тези увреждащи сделки да бъдат обявени за
относително недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността.
По
делото е представено и допълнение към искова молба, вх. № 128384/23.10.2015 г.,
с което ищецът предявява изцяло нов иск – за обявяване на сключено между „Б.Ц.“
АД и „И.“ АД споразумение от 12.01.2011 г. към договор за банков кредит №
014/2010-В от 18.08.2010 г. за относително недействително по отношение
кредиторите на несъстоятелността. Предявеният нов иск не е приет за разглеждане
в настоящото производство, тъй като не попада под нито една от хипотезите на
възможно последващо обективно, кумулативно съединяване на искове по почин на
ищеца – не представлява инцидентен установителен иск, нито обратен такъв. Не се
касае и за изменение на вече предявените искове, тъй като едновременно се
въвежда ново основание и нов петитум, което е недопустимо.
С
определение № 6701/29.10.2015 г. като съищец в производството е конституиран
синдикът на „Б.Ц.“ АД - в несъстоятелност В.Р..
От
страна на ответника „И.“ АД е постъпил отговор, в който се оспорват предявените
искове като неоснователни. Твърди се, че срещу определената с решение № 1638 от
23.10.2014 г. по т. д. 804/2012 г. по описа на СГС, начална дата на
неплатежоспособността на „Б.Ц.“ АД – 31.12.2010 г., е подадена въззивна жалба,
която към датата на подаване на отговора все още не била администрирана. В
случай, че въззивният съд намери за основателна жалбата и приеме датата
31.12.2012 г. за начална дата на неплатежоспособността, атакуваните от ищеца сделки
– договор за залог на търговско предприятие и договор за учредяване на ипотека
биха се явили извършени преди началната дата на неплатежоспособността и няма да
е налице втората предпоставка за уважаване на предявените искове по чл. 647,
ал. 1, т. 4 ТЗ. В тази връзка обективира искане за спиране на производството до
решаване на спора за началната дата на неплатежоспособността.
В
допълнителната искова молба ищецът поддържа исковете и оспорва възраженията на
ответника. Решението за откриване на производство по несъстоятелност имало
незабавно действие и подлежало на незабавно изпълнение, включително и по
отношение на началната дата на неплатежоспособността, независимо дали срещу
него била подадена въззивна жалба.
В
допълнителния отговор ответникът „И.“ АД поддържа искането за спиране.
С
определение от 30.11.2016 г. производството е спряно до разрешаване на възникналия спор по търг. дело №
804/2012 г. на СГС, VІ-19 състав,
преразпределено на VІ-23 състав, относно началната дата на неплатежоспособност - чл. 630, ал. 1, т.
1 ТЗ, като по делото е приет като доказателство заверен препис от
решение № 1520/19.06.2018 г. по търг. дело № 3691/2017 г. на САС, от който се
установява, че спорът относно началната дата е разрешен с влязло в сила на
30.01.2020 г. съдебно решение, поради което пречките за развитие на настоящото
производство са отпаднали и същото е възобновено.
След
постановеното спиране на производството е постъпила в срок допълнителна искова
молба от конституирания съищец синдик Р., в която е заявено становище за
основателност на предявените искове, тъй като определената начална дата на
неплатежоспособността се ползвала с незабавно действие.
Само
ответникът „И.“ АД депозира отговор на допълнителната искова молба на синдика,
в който твърди, че с влязло в сила съдебно решение като начална дата на
неплатежоспособността била определена датата 31.12.2012 г., което обуславяло
неоснователност на предявените искове. Учреденият на 07.12.2011 г. особен залог
върху търговското предприятие на длъжника и учредената ипотека на 29.12.2011 г.
не попадали в подозрителния период на сключване на сделки, които да подлежат на
отмяна, тъй като определената начална дата на неплатежоспособност била след
тяхното извършване - 31.12.2012 г., респ. молбата по чл. 625 ТЗ била подадена
през м. 02.2012 г.. Претендира присъждане на сторените за производството
разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Страните не
спорят по осъществените в правната действителност факти.
Видно от
вписванията в търговския регистър по партидата на „Б.Ц.“ АД - в несъстоятелност, по отношение на дружеството е открито производство
по несъстоятелност с решение № 1638/23.10.2014 г. по търг. дело №
804/2012 г. на СГС, VІ-19 състав,
поради настъпила неплатежоспособност с начална дата 31.12.2010 г.. С решение №
1520/19.06.2018 г. по търг. дело № 3691/2017 г. на САС, влязло в сила на
30.01.2020 г. за начална дата на неплатежоспособността е определена датата
31.12.2012 г.. Видно от представения препис на молбата по чл. 625 ТЗ, въз
основа на която е образувано производството по търг. дело № 804/2012 г. на СГС, VІ-19 състав, преразпределено
на VІ-23 състав, същата е депозирана на 16.02.2012 г..
Ищецът „Л.К.“ АД – в несъстоятелност е
включено в списъка на приетите от синдика предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ вземания, с вземания в общ размер от
255933,90 лева, съгласно решение по търг. дело № 3509/2011 г. на СГС, VІ-1
състав, като списъкът е одобрен от съда по несъстоятелността с определение от
29.07.2017 г., без срещу вземанията на ищеца да е депозирано възражение. Това
обуславя извод „Л.К.“ АД – в несъстоятелност да е активно легитимирано да
предяви отменителните искове.
Не е спорно и видно от договор за
учредяване на залог на търговско предприятие по реда на ЗОЗ, длъжникът „Б.Ц.“
АД - в несъстоятелност учредило на 07.12.2011 г. в полза на „И.“ АД залог върху
търговското си предприятие за обезпечаване на всички задължения на „В.К.“ ДЗЗД,
произтичащи от договор за кредит № 014/2010-В от 18.08.2010 г., сключен с
кредитната институция.
Видно от договор за учредяване на
ипотека върху недвижими имоти на „Б.Ц.“ АД, обективиран в нотариален акт № 96,
том II, рег. № 13018,
дело № 250 от 2008 г. на нотариус В.М.№ 074 в регистъра на НК, на 29.12.2011 г.
длъжникът „Б.Ц.“ АД - в несъстоятелност учредило в полза на „И.“ АД ипотеки
върху притежавани недвижими имоти за обезпечаване задълженията на „В.К.“ ДЗЗД и
солидарните длъжници „В.Т.Т.К.К.“
ЕООД, „В.И.“ ООД и „К.-М“ ООД, произтичащи
от сключен с обезпечения кредитор договор за кредит № 014/2010-В от 18.08.2010
г..
Други доказателства
от значение за спора не са ангажирани, а необсъдените съдът намира да са
неотносими.
Относно исковете с правна квалификация чл. 647, ал.
1, т. 4 ТЗ.
Константна е практиката на ВКС, че
един от способите за попълване на масата на несъстоятелността е искът по чл. 647 ТЗ, който е конститутивен (и в редакцията преди изменението ДВ бр. 20/2013 г. и
в действащата) и има за предмет обявяване за недействителни по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на изрично посочени действия и сделки в
уредените от закона хипотези, ако са извършени в рамките на конкретни времеви
периоди, определени от предявяване на молбата по чл. 625 ТЗ и началната дата на
неплатежоспособност/свръхзадълженост. При уважаване на такъв иск правните
последици на извършените от длъжника действия и сделки отпадат с обратна сила, като
до този момент са били действителни и валидно обвързващи страните, т.е. с
уважаването на иск по чл. 647 ТЗ се постига правна промяна - възстановяване на
правното положение преди сключването на сделката или извършването на действието,
с цел попълване масата на несъстоятелността, служеща за удовлетворяване на кредиторите.
Принципно търговската правосубектност
е неограничена – търговецът е властен да сключва позволените от закона сделки единствено
преценени през призмата на собствения му икономически интерес. Възможността
сключените сделки да бъдат подложени на преоценка в определен бъдещ момент и
правните им последици да отпаднат с обратна сила, се обуславя от настъпването
на конкретен факт – откриване на производство по несъстоятелност за извършилия
ги субект. Ревизирането на сделките/действията законът допуска в защита
интересите на кредиторите, тъй като към определената дата на
неплатежоспособност/свръхзадълженост имуществото на търговеца е установено да не
е достатъчно за пълното им удовлетворяване. С цел защита интересите на тази
група увредени от сделките лица, в полза на синдика, а при негово бездействие и
в полза на кредитор, се поражда потестативното право да претендира отпадане на
правните последици на сделки/действия, които са довели до неблагоприятно
засягане на имуществените права на длъжника, които биха били включени в масата
на несъстоятелността.
Потестативното право на кредитора с
прието вземане „Л.К.“ АД – в несъстоятелност е породено, тъй като по отношение
на „Б.Ц.“ АД - в несъстоятелност е открито производство по несъстоятелност,
поради настъпила неплатежоспособност. Няма съмнение, че предоставянето на вещни
обезпечения, които гарантират изпълнението на чуждо задължение уврежда масата
на несъстоятелността, тъй като обезпеченият кредитор, макар да не е кредитор на
учредилия обезпеченията субект ще може да се удовлетвори от обектите им, които
принципно са част от масата на несъстоятелността. Подобни сделки винаги
увреждат масата на несъстоятелността, но за да бъдат обявени за недействителни
спрямо кредиторите й, ТЗ изисква да са извършени в определен времеви период (подозрителен
период) – в едногодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, но не
по-рано от датата на неплатежоспособността – чл. 647, ал. 1, т. 4 ТЗ.
В случая и двете атакувани сделки,
сключени на 07.12.2011 г. и 29.12.2011 г. са сключени в рамките на едногодишния
период преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ – 16.02.2012 г., но втората
предпоставка за основателност на исковете - сделките да са извършени не по-рано
от началната дата на неплатежоспособността, не е налице.
Определената с влязло в сила съдебно
решение начална дата на неплатежоспособността на „Б.Ц.“ АД - в несъстоятелност
е 31.12.2012 г., поради което няма как последиците на сделки извършени година
по-рано да отпаднат по отношение кредиторите на несъстоятелността. Към момента
на предоставянето на вещните обезпечения в полза на кредитора „И.“ АД за чуждите
задължения, произтичащи от договор за кредит № 014/2010-В от 18.08.2010 г.,
състояние на неплатежоспособност на „Б.Ц.“ АД - в несъстоятелност не е налице,
което означава, че тези сделки към момента на сключването им няма как да са
били увреждащи кредиторите на дружеството, тъй като то е разполагало с
достатъчно имуществени права, с които да ги удовлетвори без опасност за
интересите им.
Настъпилата неплатежоспособност на „Б.Ц.“
АД - в несъстоятелност е последваща сключването на сделките и затова те не
подлежат на отмяна (правните им последици следва да бъдат запазени), което
налага предявените конститутивни искове да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора право на присъждане на
направените по делото разноски, възниква за ответниците, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, но само „И.“ АД релевира
искане в този смисъл, като претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер от 150 лева, което следва да се събере от масата на несъстоятелността.
Предявилият исковете кредитор действа в интерес на кредиторите на
несъстоятелността и при отхвърляне на исковете, отговорността за съдебните
разноски се понася от масата.
В
приложение на чл. 649, ал. 6 ТЗ държавна такса за провеждане на исковете не е
внесена предварително и с оглед отхвърлянето им, ще следва също да се събере от
масата на несъстоятелността на „Б.Ц.“ АД - в несъстоятелност. Цената на всеки
от исковете в този случай следва да се определи по правилото на чл. 69, ал. 1,
т. 4, пр. 1 ГПК - по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на
договор и за сключване на окончателен договор - стойността на договора, а
когато има за предмет недвижими имоти – върху ¼ от данъчната им оценка. При
иск за прогласяване недействителността на договор, цената на иска се определя
от стойността на договора и в частност - стойността на заложеното търговско
предприятие, респективно от ¼ от данъчната оценка на недвижимите имоти
(¼ от удостоверения от нотариуса материален интерес при сключване на
договора за учредяване на ипотека върху недвижими имоти). Данни за стойността
на търговското предприятие на длъжника към сключването на договора не са
налице, затова цената на този иск ще следва да се определи от съда на база
размера на обезпеченото вземане (1637000 евро). Така общият размер на
държавната такса възлиза на сумата 163358,69 лева.
При тези мотиви, СЪДЪТ,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Л.К.“ АД (н), ЕИК ********, срещу „Б.Ц.“ АД - в
несъстоятелност, ЕИК ********и „И.“ АД, ЕИК ********, обективно, кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 647, ал. 1, т. 4 ТЗ за обявяване за
относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на договор
за учредяване на залог на търговско предприятие по реда на ЗОЗ, сключен на
07.12.2011 г. и на договор за учредяване на ипотека върху недвижими имоти от
29.12.2011 г., оформен в нотариален акт № 96, том II, рег. № 13018, дело № 250 от 2008 г.
на нотариус В.М.№ 074 в регистъра на НК.
ОСЪЖДА
„Б.Ц.“ АД - в несъстоятелност, ЕИК ********, да заплати в полза на бюджета на
Софийски градски съд, на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ, сумата 163358,69 лева
(сто шестдесет и три хиляди триста петдесет и осем лева и шестдесет и девет
стотинки) – държавна такса за предявените отменителни искове, която да се
събере от масата на несъстоятелността.
ОСЪЖДА
„Б.Ц.“ АД - в несъстоятелност, ЕИК ********, да заплати на „И.“ АД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, сумата
150 (сто и петдесет) лева – разноски за производството, която сума да се събере
от масата на несъстоятелността.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: