МОТИВИ към присъда по ПО НОХД №701/2011 Г. НА НПРС
Подсъдимият Р.А.Н. е обвинен в това,че
на 08.01.2011г., в гр. Н., обл. Ш., при условията на опасен рецидив, отнел от
владението на лицето Н.С.Н. ***, без нейно съгласие, с намеренеие
противозаконно да го присвои 1 бр. Мобилен телефон „***”, на стойност 50 лв.,
собственост на същата – престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 от НК.
Производството по делото в съдебната
фаза на процеса се проведе в отсъствие на подсъдимия, по реда на чл. 269 ал. 3
т. 3 от НПК, като за целта на подсъдимия е назначен служебен защитник в лицето
на адв. М.М. от ШАК.
Като съобрази всички доказателства по
делото, събрани на досъдебното производство, както и направените от подсъдимия
признания, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Р.А.Н.
***. На 08.01.2011 г., той отишъл на гости в дома на свид. Р.Я.Х. ***, където
се почерпили. Тръгвайки си около 22,30 ч. обвиняемият задигнал оставения на
масата мобилен телефон „***”, собственост, както се установи в хода на
съдебното следствие, на Н.С.Н., с ЕГН **********, от гр. Н.. Още същата
вечер, същата установила липсата на
телефона, направила опит да позвъни от друг мобилен телефон на картата, която
се намирала в телефона й, но никой не отговарял.
На
следващия ден, 09.01.2011 г. свид. Р.Я.Х., посетил дома на обв. Н. ***, за да
потърси изчезналата вещ, тъй като се усъмнили в него. Н. обаче го уверил, че не
е вземал телефона и не знае къде е. Свидетелят се обадил на полицията и в хода
на разследването се установило, че на 15.01.2011г. обвиняемият Н. е заложил
отнетия по гореописания начин мобилен телефон в обслужвана от свид. Х.Г.Х.
заложна къща в с. К., област Ш. срещу сумата от 20 лева.
На
19.01.2011г. свид. Х. предал доброволно въпросния мобилен телефон на органите
на МВР, като на 20.01.2011г. същият е върнат срещу разписка на свид. Я..
Гореописаната
фактическа обстановка се установява с категоричност от всички събрани в хода на
досъдебното производство доказателства: от свидетелските показания на
свидетелите Р.Я.Х., Х.Г.Х., Х.М.Т. и Н.С.Н., от приложените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства – протокол за доброволно предаване от
19.01.2011 г., заложен билет № 03008 от заложна къща, разписка за връщане от
20.01.2011 г., служебна бележка от заложна къща „***” ЕООД гр. Н. от 27.01.2011
г. От заключението на назначената в хода
на разследването оценителна експертиза е видно, че пазарната стойност на
горепосочената движима вещ, явяваща се предмет на визираното посегателство към
датата на същото е възлизала на 50 лв., като причинената имуществена вреда е
възстановена на собственика.
Анализът
на изложената фактическа обстановка налага извода, че като отнел от владението
на свид. Н.С.Н., без нейно съгласие горепосочената чужда движима вещ,
собственост на последната, с намерение противозаконно да я присвои, обвиняемият
Н. е осъществил състава на престъплението „кражба” по смисъла на чл. 194, ал.1
от НК.
От
друга страна, анализът на документираното в рамките на делото съдебно минало на
обвиняемия налага извода, че същият е извършил процесното инкриминирано деяние,
след като е бил многократно осъждан. Видно е, че с присъди по НОХД № 11/04г. на
ВС-гр. Н., в сила от 07.04.2004г., по НОХД № 1169/05г. на РС-гр. Шумен, в сила
от 28.03.2006г. и по НОХД № 96/09г. на РС-гр. Провадия, в сила от 09.03.2009г.,
обв. Н. е бил осъден на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер повече от два пъти, като независимо от последвалите кумулации,
наложените наказания са реално изпълнени и от изтърпяването им не е изтекъл
срока по чл. 30, ал.1 от НК. Нещо повече, размерите на две от изтърпените
наказания лишаване от свобода, при това наложени на обв. Н. за тежки умишлени
престъпления, възлизат съответно на 2
години и 1 година. Явно е, че в случая е налице легалната хипотеза на т. нар.
„опасен рецидив” по смисъла на чл. 29, ал.1, б. „а” и б. ”б” от НК, с което е
осъществил състава на престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 от НК във вр. с чл.
194, ал.1 от НК.
От субективна страна съдът прие,че въпросното
престъпление е извършено от подсъдимия с
пряк умисъл.
Като счете, че обвинението срещу подсъдимия Р.А.Н. е доказано напълно и по
категоричен начин, съдът го призна за виновен в извършването на престъпление по
чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194, ал.1от НК и на основание чл.196 ал.1 т.1 от НК
във вр.чл.194 ал.1 от НК във вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК го осъди на “лишаване от
свобода” за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА.,като постанови на основание чл.60 от ЗИНЗС наложеното наказание да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип.
При определяне на наказанието съдът отчете
наличието на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, а именно
обстоятелството, че той е направил, макар и частични признания в хода на
досъдебното производство. Наред с това следва да се отчете и ниската стойност
на предмета на престъпното посегателство. От друга страна многобройните му
осъждания следва да се отчитат като индиция за една по-висока степен на
обществена опасност на личността на дееца. Същият е извършил деянието при
условията на опасен рецидив. И все пак,съдът намери,че и най-лекото
наказание,предвидено в съответната санкционна норма се явява несъразмерно тежко
с оглед извършеното престъпление,поради което съдът слезе под специалния
минимум /3г.ЛС/ ,налагайки на Р.Н. наказание,между минималния размер,предвиден
в общата част на НК и минимума ,предвиден в съответната норма на чл. 196 ал. 1
т. 1 вр. чл. 194, ал.1от НК.
С оглед крайния изход на делото,на
основание чл.189 ал.1 от НПК в тежест на подсъдимия Р.А.Н. бяха възложени направените в
досъдебното и съдебното производство разноски.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
13.11.2012 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: