Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 22.03.2022г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На седми февруари Година две хиляди двадесет
и втора
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Георгиева гражданско дело № 2840 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба ищецът, чрез пълномощника си адв. С. М. заявява, че с
Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане
от *** г., обективиран в Нотариален акт № *** г. на н.Н.К. вписан в НК под № ***,
доверителката му Д.С.Х., ЕГН **********, действаща чрез пълномощника си С.А.И.,
ЕГН **********, упълномощена с нотариално пълномощно рег. № ***, т. 1, № ***
г., издадено от н.Н.К. вписан в НК под № ***, е продала на ответника С.А.И.,
ЕГН **********, срещу задължението на последната да издържа и гледа продавача Д.
С. Х., следния
свой недвижим имот: самостоятелен
обект в страда с идентификатор 35167.504.37.4.16 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед *** г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с адрес на имота: гр. К., ***, разположен в поземлен имот с
идентификатор 35167.504.37, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, с площ от 63,16 кв.м., с прилежащи части: 2 бр. избени помещения и
1 бр. таванско помещение.
Твърди, че доверителката му Д.С.Х. обаче страда от душевна болест - ***,
установена през *** г. От тогава до сега здравословното ѝ състояние
неизменно се влошава под въздействието на установеното душевно заболяване,
въпреки че редовно постъпва за лечение в специализирани психиатрични заведения.
Заявява, че към 2014 г. доверителката му вече се е намирала в такова
влошено състояние, което не й позволявало фактически да се грижи за своите
работа и интереси. Тя започнала да получава вербални и зрителни халюцинации,
под тяхно влияние извършвала нетипични за нормален човек действия - поглъщане
на топки от косми, изхвърляне на предмета от шкафовете и др.под. През месец
февруари 2014 г. е правила неуспешен опит за самоубийство чрез прерязване на
вените си. В периода 15.04.2014 г. - 22.06.2014 г. и 18.05.2015 г. - 09.08.2015
г. доверителката му е била лекувана в Държавна психиатрична болница „Д." -
гр. Р..
Отделно от душевното заболяване, от което страдала доверителката му, на
24.05.2019 г. тя била претърпяла мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на
церебрални артерии, с десностранна хемипареза, като се е лекувала в
неврологичното отделение към МБАЛ „Д." - гр. Р., откъдето е била изписана
на 29.06.2019 г. - само три дни преди подписването на процесното пълномощно.
Поради тежкото здравословно състояние на доверителката му, което не ѝ
позволявало да се грижи адекватно за себе си и за своите работа и интереси, по
искова молба, подадена от внучката ѝ Д.Л.М., било постановено Решение №
260045 от 01.10.2020 г. по гр.д. № 45/2020 г. на Окръжен съд - С., с което Д.С.Х.
била поставена под пълно запрещение. Решението било влязло в законна сила на
16.10.2020 г., а впоследствие със Заповед № *** от 16.11.2020 г. на секретаря
на Община К. на доверителката му е бил назначен настойнически съвет с настойник
- нейната внучка Д.Л.М..
Заявява, че като последица от душевното си заболяване и прекарания инсулт,
към момента на подписване на горецитираното пълномощно за разпореждане с
недвижим имот в полза на ответника С.И. доверителката му не е можела да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. В производството по
поставяне на доверителката му под пълно запрещение било установено, въз основа
на заключение на вещо лице - психиатър, че тази нейна невъзможност да разбира и
ръководи постъпките си датира много години назад и е била налична и през месец
юли 2019 г. Отделно от това било установено, че освен прекарания през месец май
2019 г. инсулт, доверителката му е страдала и от съдов инцидент с давност,
както и от смесена корова и подкорова деменция.
Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, унищожаем е договорът,
сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира
или да ръководи действията си. Съгласно утвърдената практика на ВКС,
основанието за унищожаемост по чл. 31 от ЗЗД е налице тогава, когато едната
страна макар и дееспособна, към момента на сключване на атакуваната сделка, не
е могла да разбира или да ръководи действията си. Без значение е
продължителността на това състояние, тъй като определящо е дали това състояние
е било такова, че да позволи на сключилия сделката да действа съзнателно и
разумно, така че да може свободно, без външна намеса, да формира и изрази
волята си. На основание чл. 44 от ЗЗД това основание за унищожаемост се прилага
и към едностранните волеизявления.
Ето защо счита, че процесното нотариално пълномощно рег. № ***, т. 1, № ***
г., издадено от н.Н.К. вписан в НК под № ***, като дадено от лице, което към
момента на извършване на волеизаявлението си не е могло да разбира и да
ръководи постъпките си, е унищожаемо.
В условията на евентуалност, ако се приеме, че сключването на правна
сделка, при която лицето е дееспособно, но поради душевна болест е в трайна
неспособност за разбиране или ръководене на действията си, води до нейната
нищожност на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. второ от ЗЗД (Решение №
143 от 16.12.2019 г. по гр.д. № 2729/2018 г. на ВКС, III г.о.), то процесното
нотариално пълномощно рег. № ***, т. 1, № *** г., издадено от н.Н.К. вписан в
НК под № ***, е нищожно поради липса на съгласие.
Независимо обаче дали невъзможността на доверителката му да разбира и да
ръководи постъпките си към датата на подписване на процесното пълномощно е
довела до неговата унищожаемост или нищожност, и в двата случая ответницата С.А.И.
не е имала представителна власт да се разпореди от името на доверителката му с
гореописания недвижим имот, предмет на Нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № *** г. на н.Н.К. вписан
в НК под № ***.
Сочи, че съгласно задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в т.
2 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на
ВКС, ОСГТК, договор, сключен от лице, действало като представител, без да има
представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда
целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на
което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на
потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на
което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници.
Ето защо, доколкото в процесния случай, ответницата не е имала
представителна власт да прехвърли недвижимия имот на доверителката му с
Нотариален акт № *** г. на н.Н.К. и не е налице потвърждаване на тази сделка, а
напротив - налице е изрично противопоставяне на същата от страна на доверителката
му, то договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане от *** г. е недействителен и не поражда целените от него правни
последици.
В условията на евентуалност, дори да
се приеме, че доверителката му е разбирала постъпките си и е можела да ги
ръководи към датата на подписване на процесното пълномощно, то с последното тя
не е дала съгласието си упълномощената С.А.И. да договаря сама със себе си.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД представителят не може да
договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице,
което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за
това. Договор, сключен в нарушение на забраната да се договаря сам със себе си,
е недействителен, не произвежда действие за представлявания (Решение № 915 от
07.02.2006 г. по гр.д. № 1160/2004 г. на ВКС, I г.о.).
Ето защо, доколкото в процесното пълномощно доверителката му не е дала
съгласието ответницата да договаря сама със себе си, то сключеният въз основа
на това пълномощно договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане от *** г. е недействителен и не поражда целените от него
правни последици.
В условията на евентуалност, ако съдът
не приеме гореизложените съображения за недействителност на процесното
пълномощно, респективно за недействителност на договора за прехвърляне на имот
срещу издръжка и гледане, то счита, че ответницата не е изпълнявала
задълженията си по договора.
С процесния Нотариален акт № *** г. на н.Н.К. доверителката му е
прехвърлила гореописания недвижим имот срещу задължението на ответника С.А.И.
да я издържа и гледа. Съгласно утвърдената съдебна практика, задължението за
издръжка и гледане, породено от сключения между страните алеаторен договор,
изисква постоянно и непрекъснато изпълнение от страна на длъжника. Ако това
изпълнение е непостоянно и непълно, което води до невъзможност прехвърлителят
да живее спокойно, несмущавано и без намаление на жизнения му стандарт, това
неизпълнение е значително и то обосновава развалянето на договора. Именно
такова неизпълнение е налице в настоящия случай.
Отбелязва, че ответницата С.И. е живяла във фактическо съпружеско
съжителство с единствения син на доверителката ѝ - Л.В.М. от 2015 г. до
смъртта на последния на 13.01.2019 г. Не спори, че в този период ответницата е
помагала на сина на доверителката му да се грижи за душевно болната си майка.
След смъртта на Л.М. обаче, ответницата се е възползвала от ситуацията и е
успяла да накара доверителката му да подпише процесното пълномощно от *** г.,
като веднага след това доверителката му била настанена в Дом за възрастни хора
„С." в гр. В., к.к. Ч.. От тогава до настоящия момент ответницата не е
полага никакви грижи за доверителката му, като издръжката на последната във
въпросния старчески дом се осигурявала единствено от личната ѝ пенсия.
Ето защо счита, че е налице съществено неизпълнение от страна на С.А.И. на
задълженията ѝ по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане от *** г. да издържа и гледа доверителката му Д.С.Х.,
поради което за последната е налице правен интерес да иска от съда този договор
да бъде развален.
1. С оглед на гореизложеното моли
съда да унищожи на основание чл. 31 от ЗЗД нотариално пълномощно рег. № ***, т.
1, № *** г., издадено от н.Н.К. вписан в НК под № ***, подписано от Д.С.Х., ЕГН
**********, в полза на С.А.И., ЕГН **********, поради това, че
упълномощителката не е могла да разбира и ръководи действията си.
2. В условията на евентуалност моли съда да прогласи за нищожно на
основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. второ от ЗЗД нотариално пълномощно рег.
№ ***, т. 1, № *** г., издадено от н.Н.К. вписан в НК под № ***, подписано от Д.С.Х.,
ЕГН **********, в полза на С.А.И., ЕГН **********, поради липса на съгласие.
3. Моли съда да признае за
установено в отношенията между страните, че Договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане от *** г., обективиран в Нотариален
акт № *** г. на н.Н.К. вписан в НК под № ***, е недействителен и не поражда
действие като сключен без представителна власт.
4. В условията на евентуалност
моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че Договор за
прехвърляне на недвижими имот срещу задължение за издръжка и гледане от *** г.,
обективиран в Нотариален акт № *** г. на н.Н.К. вписан в НК под № ***, е
недействителен и не поражда действие на основание чл. 38, ал. 1 от ЗЗД като
сключен от представителя сам със себе си без да има право на това.
5. В условията на евентуалност
моли съда да развали на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД Договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от *** г., обективиран
в Нотариален акт № *** г. на н.Н.К. вписан в НК под № ***, поради неизпълнение
от страна на ответницата на задължената ѝ за предоставяне на издръжка и
гледане на Д.С.Х..
6. Претендира присъждането на
разноски.
С допълнителна молба вх. № 264285/25.03.2021 г. ищцата прави пояснения и допълва
исковата молба. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат С, М.,
който моли съда да уважи предявените искове, като основателни и доказани. Подробни
съображения излага в писмена защита по делото.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, чрез пълномощника му адв. К. Д., в който заявява, че счита предявения иск за допустим, но
неоснователен, поради което го оспорва.
Заявява, че видно от приложените писмени доказателства по делото
ответницата с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка от *** г. е станала собственик на недвижим имот срещу
съответното задължение подробно описан в нотариален акт № *** г. на н.Н.К. ***.
Продавачката Д.С.Х. ЕГН ********** е действала чрез пълномощно рег.№ г. относно
подписите и рег. № № г. на н.Н.К. с което е упълномощила ответника да продава
на когото намери за добре , включително сама на себе си.
Волеизявлението в пълномощното за прехвърляне собствеността на имота на
ответника е било по искане и настояване на ищцата, тъй като същата е живяла от
2009 г. до смъртта му г. със сина
ѝ на семейни начала и реално от тогава до края на 2020 г. когато ищцата е
била отведена от дома на ответната страна тя се е грижила за нея и то не във
въпросния апартамент, а в собствената си къща в с. Т., което е на 12 км. от К..
Грижи за ищцата тогава били полагани изцяло от ответната страна, съгласно
Договора за продажба на недвижим имот и клаузите в него, компания на ищцата е
правила и майката на ответната страна, която също живеела там. Именно поради
тази причина имала временна адресна регистрация на адреса в Т., както и нов
личен лекар Д-р Колбанов , при който е регистрирана.
След настаняването на ищцата в дома за възрастни хора в град В., първия път
през м. септември 2019 г. ответницата е заплащала всички месечни разноски за
престоя, както и сумата от 1 800 лв., за операция на ищцата за закупуване на
медицинско изделие.
Към момента на подписване на пълномощното и заверяване от н.Н.К. ищцата е
била със заболявания, но в пълно съзнание да се грижи адекватно за себе си и за
своите работа и интереси, което ще се докаже при разпита на свидетелите и на
Нотариуса заверил пълномощното, който е преценил, че към момента на подписване
на пълномощното упълномощителката е могла да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи.
Сочи, че от приложените към исковата молба писмени доказателства - епикриза
от 09.08.2015 г., епикриза от 29.06.2019 г. на неврологично отделение при МБАЛ
„ Д. - Р." ЕООД, е видно , че ищцата не е страдала към датата на
подписване на пълномощното от заболявания, с които да не може да се грижи за
своите работа и интереси и за себе си.
Не оспорват факта, че ищцата е имала психически заболявания, постъпвала е
многократно за лечение и е имала нужда от физическа помощ изразяваща се в
пране, готвене и поддържане на дома. Именно поради тази причина ответницата по
делото С.А.И. от самото заживяване на семейни начала със сина на ищцата Л.В.М.
редовно и всекидневно се е грижила за нея, заплащала е престой в дома в град В.
където е била настанена , също така е полагала грижи и след смъртта на сина на
ищцата не в нейния апартамент, а в жилището на ответницата цитирано по горе,
откъдето последно на 16.12.2020 г. по искане на законния представител-настойник
Д. *** била предадена на същата и веднага без да положат никакви грижи била
откарана в дома във В. където се намирала и до момента.
Заявява, че настойника и заместника му - нейната майка прекарват повече
време от годината в чужбина, а по точно Г., именно поради тези обстоятелства и
да имат желание, реално не могат да се грижат за ищцата.
Въпреки това обстоятелство за коледните и новогодишни празници по нейна
приятелка, също намираща се в дома, е изпратила храна и подаръци.
Считат, че исканията
в исковата молба
са абсолютно неоснователни по следните причини:
Твърдяното, че упълномощителката от нотариално пълномощно рег. № ***, т. 1,
№ 193/*** г., не е могла да разбира и ръководи действията си не отговаря на
действителността, което ще се докаже от разпита на допуснатите свидетели и от
нотариуса, заверил въпросното пълномощно.
Също така искането пълномощното да бъде обявено за недействително, и да не
поражда действия, поради липса на съгласие и представителна власт, не отговаря
на реалността.
Друго искане, което е недопустимо е Договора за прехвърляне на недвижим
имот да бъде обявен за недействително на основание чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, поради
това, че е сключен с пълномощно да договаря сам със себе си без да има на това
право, въпреки че в пълномощното изрично е записано „ т. 1 „ Да продаде на
когото намери за добре включително и на себе си за сумата каквато намери за
добре от мое име и за моя сметка„, за нейна сигурност ответницата не си е
продала въпросния имот на себе си, а го е прехвърлила чрез гледане и издръжка,
въпреки, че упълномощителката не е искала това.
От години, видно от приложените писмени доказателства, ответницата е
заплащала местния данък на апартамента.
Счита, че от изложеното до тук става ясно, че исковата молба е била
написана без ищцовата страна да е запозната с въпросното пълномощно и
параметрите на същото, което е видно и от факта, че липсва като приложено
писмено доказателство. Също така прилагат като писмено доказателство друго
пълномощно от 2016 г., с което ищцата упълномощава покойния си син и
ответницата да я представляват заедно и поотделно пред описаните в него
инстанции, както и да я представляват пред всички физически и юридически лица в
Република Б., във връзка със защита на законните ѝ права и интереси. Предвид
гореизложеното моли съда да остави молбата без уважение поради
неоснователността на иска. Претендира разноски по делото. В съдебно заседание възраженията относно основателността на исковата
молба се поддържат от К.Д.. Моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани. Излага
съображения в писмена защита.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите
на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :
Страните по делото не спорят, че ответницата С.И. е живяла във фактическо
съпружеско съжителство със сина на Д.С.Х. - Л.В.М. от 2015 г. до неговата смърт на 13.01.2019 г. Не е спорно, че след смъртта
на Л.В.М. Д.С.Х. е била настанена в Дом за възрастни хора „С." в град В.,
през септември 2019г.
По делото е
представено пълномощно, с нотариална заверка на подписите, с рег. и №, т.1, № ***
г. по описа на нотариус Н. К. *** действие Районен съд – К., в което се съдържа
изявлението на Д.С.Х. за изрично упълномощаване на С.А.И. да я представлява
пред нотариус като продаде на когото намери за добре включително и на себе си
за сума каквото намери за добре от нейно име и за нейна сметка собствения на
упълномощителя недвижим имот – самостоятелен обект в страда с
идентификатор 35167.504.37.4.16 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед *** г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на имота: гр. К., ***, разположен в поземлен имот с идентификатор
35167.504.37, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с
площ от 63,16 кв.м., с прилежащи части: 2 бр. избени помещения и 1 бр. таванско
помещение.
Представен е нотариален акт№***г. по описа на нотариус Н. К.,*** действие
Районен съд – К., в който е обективиран
договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от ***г. От същия се установява,
че ответницата С.А.И., действаща като
пълномощник на Д.С.Х., е продала на себе си посочения по- горе недвижим имот – апартамент
находящ се в град К., *** срещу задължението на купувача С.А.И. да издържа и
гледа продавачката Д.С.Х..
От представената по
делото епикриза издадена от Държавна психиатрична болница „Д.“ – Р. се
установява, че Д.С.Х. е постъпила за лечение на 18.05.2015г. и е изписана на
09.08.2015г., с диагноза :***. Пристъпно протичане с прогресиращ дефицит.
Пореден пристъп. Халюцинаторно – параноиден синдром. Емоционалноволева промяна
на личността.
Представена е и
епикриза от Неврологично отделение издадена от МБАЛ „Д.: - Р., от която се
установява, че Д.С.Х. е постъпила за лечение на 24.05.2019г. и е изписана на
29.06.2019г. с окончателна диагноза :*** в /ИМИ в ЛСМА/ лекостепенен. ****.
С решение
№260045/01.10.2020г., постановено по гр.дело 45/2020г. по описа на Окръжен съд
– С. съдът е поставил под пълно запрещение Д.С.Х., ЕГН **********. Със същото решение съдът е разпоредил
след влизане в сила на решението същото да се изпрати на Органа по
настойничество и попечителство - Кмета
на Община К.. Със Заповед №***/16.11.2020г.на секретаря на община К. и органа
по настойничество и попечителство в Община К. на поставената под пълно
запрещение Д.С.Х. е назначена за настойник Д.Л.М., нейна внучка.
По
установяване фактическата действителност относно обстоятелството дали към
момента на упълномощителната сделка Д.С.Х.
е разбиралd
свойството и значението на действията по извършеното от нeя упълномощаване, са събрани гласни
доказателстваq чрез
разпит на свидетелите Н.Т.К., Й.Д.П., СП.П. и Д.П. Г..
От показанията на
нотариус К. се установява, че в кантората ме при подписване на пълномощното му направило
впечатление, че жената била трудно подвижна.
Не му направило впечатление жената
да има отклонения. За нея нямало отбелязване за ограничения при извършената
справка. Жената била подписала пълномощие „на тази жена да се разпореди в нейна
полза с имота й /посочва ответницата в залата“.
Свидетелката П.
твърди, че се познава с „баба Д. от доста години“, била приятелка на майка й.
Преди 7- 8 години видели, че бабата не е добре и тогава била настанена в
психиатрична болница. „Тя живее тук , имаше апартамент и казваше, че ще го
остави на единствената си внучка“. Последно я видяла през лятото на 2020г-„тогава
не позна никой“. Видимо било, че жената не е добре. Миналата година не ги
познала. Знаела, че е в дом от две години. Внучката й я довела „от В. вкъщи“. През 2019 г. когато
починал синът й баба Д. била настанена в психиатрична болница в Р..
От показанията на
свидетеля П. се установява, че познава ответницата С.. Знаел, че тя се грижела
за баба Д. с пари, с гледане. „Гледала я в Т. и в дома впоследствие, във В.“. С.
живеела в Т. „бабата е живяла при нея“, а преди това в апартамента в К.. В
момента пращала само колет, храна в дома във В., в който била настанена бабата.
Когато я взели от дома бабата била недобре физически слаба, без дрехи. Това
било по – миналата зима С. я прибрала. Няколко месеца седяла в Т. и пак я върнали във В.. Преди
това С. плащала таксите, изпращала колети, ходила на свиждане. Твърди, че когато си ходил почти
всяка седмица я виждал в Т.. Говорела, но била недохранена и имала много
протривания по тялото. Не знаел дали има заболяване.
Свидетелят Г. бил
приятел със С. „съседи сме в Т.“. Знаел,
че се грижи за баба Д..***, но идвала често в Т. при С.. Когато баба Д. била в
болница в Р. идвала почти всяка седмица при сина си Л., с когото живеела С.. След смъртта на Л. С. продължала да я
гледа. В момента баба Д. била във В.. Няколко пъти ходил до В. със С. „беше
напълно нормална“. Последно бил във В. октомври месец миналата година. Баба Д.
го разпознала и разговаряла с него.
По делото е назначена
и изслушана съдебно - психиатрична експертиза. От заключението на експертизата
се установява, че Д.С.Х. страда от душевни болести: *** и ***. Параноидната
шизофрения е с давност от 1998г., а ***
е от 2019г. Посочено е, че проявите и при двете психични разстройства включват
неадекватно поведение, сериозно нарушени са междуличностовите взаимоотношения и
ежедневно функциониране. Данните за начало на пихично заболяване са от 1998г.,
когато е постъпила в ЦПЗ – С. с халюцинаторно – параноидна симптоматека. През
следващите години е провеждала амбулаторно лечение с различна степен на
придържане към назначеното лечение. Няколкократно
е хоспитализирана в психиатричен стационар поради влошаване на психичното
състояние. Уточнена с диагноза „***. Ходът на психозата е пристъпен с
прогресиращ дефицит, тенденция към хронифициране на заболяването, халюцинаторно-параноиден
синдром, емоционално – волева промяна на личността. Има данни за суициден опит
чрез прерязване на вените на ръката през 2014г. Изразената личностова промяна в
Д.С.Х. е отчетена още през 2015г. От заключението се установява, че здравословното
състояние на Д.Х. не й позволява да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи – общо и
конкретно към датата ***г. Посочено е, че към конкретната дата, освен
личностовата промяна от шизофренен тип, увреждане върху медицинските критерии
за дееспосността оказва и преживеният
мозъчно-съдов инцидент.
Съдът
кредитира с доверие показанията на всички свидетели, с изключение на тези на
свидетеля Д. Г., относно обстоятелството, че миналата година през месец
октомври при посещение в дома в град В. Д.С.Х.
го е познала. „Тя разговаря с мен“. Неговите показания се опреваргават от заключението
на съдебно – психиатричната експертиза от която се установява, че към месец юли
2019г. същата е страдала от две психични
разстройства : *** и ***. Установено е,
че двете психични разстройства включат неадекватно поведение като сериозно са
нарушение междуличностновите взаимоотношения и ежедневно функциониране.
Показанията на свидетеля Г. не кореспондират с останалите гласни доказателства.
От показанията на свидетелката П. „Последно я видях през лятото на 2020г. и
тогава не позна никой“.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :
Относно претенцията за унищожаване на нотариално пълномощно,
с рег. и №, т. 1, № *** г. по описа на нотариус Н. К. *** действие Районен съд
– К., с правно осн. чл. 31, ал. 1 от ЗЗД:
Упълномощаването е едностранна сделка, с която
представляваният овластява представителя да извършва правомерни правни действия
от негово име и за негова сметка. Упълномощителната сделка обслужва сключването
на други сделки /сделки на пълномощника с трети лица/. Във всички случаи тя
трябва да отговаря на изискванията за действителност на сделките, за да породи
представителна власт за пълномощника. Упълномощаването ще бъде недействително,
когато волеизявлението на упълномощителя е направено при грешка, измама,
насилие, липса на дееспособност, заплашване и пр. Нужда от разрешаване на
въпросите за пороците на овластяването възниква само когато порочно учредената
представителна власт бъде упражнена, какъвто е и настоящия случай.
Липсата на съгласие, като основание за нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД е налице, когато
изявлението е направено несериозно, без намерение за обвързване, когато лицето
се е намирало в състояние на "съзнателна липса на съгласие", т. е.,
когато изявлението е направено несериозно, без намерение за създаване,
изменение или прекратяване на правоотношение, при насилие или в състояние,
изключващо въобще формирането на воля, но по причини, недължащи се на някое от
посочените заболявания - малолетие, поставяне под пълно запрещение, тежко
заболяване, тежко алкохолно опиянение, тежка интоксикация и др. Когато се
атакува действителността на упълномощителна сделка за разпореждане с недвижим
имот с твърдения, че едно дееспособно физическо лице - упълномощител, към
момента на сключването на атакуваната сделка не е разбирал действията си поради
тежко увреденото си здравословно състояние, то тези твърдения не могат да се
подвеждат под основанието "липса на съгласие" за извършване на
упълномощителната сделка, обуславящи квалификация по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като липсата на
съгласие /"липса на воля" при едностранните сделки) и на съгласие
(при договорите) трябва да е съзнателна (съзнавана) /в този смисъл решение №
309 от 14.07.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1890/2010 г., IV г. о., ГК/. Едностранните сделки може да страдат от
същите пороци, както договорите (двустранните сделки), това е една от причините
законодателят в чл. 44 ЗЗД да уреди съответната приложимост на
правилата относно договорите и към едностранните сделки. Всъщност, с въведените
от ищеца твърдения се навеждат основания за унищожаемост на упълномощителната
сделка с правно осн. чл. 31 от ЗЗД. Според ал. 1 на посочената
разпоредба, унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при
сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си.
За
да е налице хипотезата на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД е необходимо съгласието за сключване
на упълномощителната сделка да е несъзнавано, тъй като лицето, което го е
изразило, макар и формално да е било дееспособно, не е могло да разбира
свойството и значението на действията си и да ги ръководи. По аргументи от чл. 31, ал. 2 от ЗЗД и чл. 5 от ЗЛС тази неспособност се дължи на
слабоумие /тежка или дълбока олигофрения или деменция/ или на душевна болест,
които обуславят поставянето на лицето под запрещение.
В
случая, от заключението на съдебно – психиатричната експертиза, се установява,
че към релевантния момент, Д.С.Х. не е разбирала свойството и значението на
извършения правен акт, както и неговите последици. Яснотата на съзнанието на упълномощителя
е била нарушена, като по време на съставяне на пълномощното не е била в
състояние да изрази воля, нито е била психически годна да разбира и ръководи
постъпките си. В подкрепа на този извод са и събраните по делото гласни
доказателства на свидетелката Попова, която заявява, че баба Д. не била добре
от 7-8 години, състоянието и наложило настаняването и в Р.. През лятото на 2020г.,
свидетелката заявява, че при среща с Д.Х., последната не е познала никой.
Нейните показания се подкрепят от заключението на съдебно – психологическата
експертиза от което се установи, че душевните болести от които страда
упълномощителката датират : параноидната шизофрения от 1998г., а деменцията от
2019г. Показанията на свидетеля Г. остават изолирани и неподкреппени както от
писмените доказателства по делото така и от останалите гласни доказателства по
делото. Същите категорична се опровергават от заключението на съдебно –
психиатричната експертиза относно твърдението, че докато била на лечение в Р. Д.Х.
посещавала дома на ответницата в село Т.. От отговорите на вещото лице дадени в
съдебно заседание, се установява, че практиката е след настаняване на лицето в
болничното заведение при подобряване на състоянието същото да бъде изписано, но
не й същото да напуска лечебното заведение. Вещото лице сочи, че докато не
приключи лечението лицето не се изписва от заведението „не съм запознат да има
такъв режим за пускане на лицето“.
Въз основа на съвкупния анализ на всички събрани по делото
доказателства, включително, като се вземе предвид заключението на
съдебно-психиатричната експертиза, следва да се приеме, че към процесната дата ***
г. Д.С.Х. е извършила упълномощителна сделка в състояние, което не й е
позволявало да разбира и ръководи действията си. От заключението на експертизата
прието като доказателство по делото е категорично, че анализирайки данните,
налични в документацията по делото, може да се заключи, че в конкретния случай
към ***г., здравословното състояние на
ищцата не й позволява да разбира свойството и значението на постъпките си и да
ги ръководи. Според вещото лице освен личностовата промяна от шизофренен тип,
увреждане върху медицинските критерии оказва и преживеният мозъчно-съдов
инцидент. От отговорите на вещото лице дадени в съдебно заседание се установи,
че след като деменцията се е развила до
такава степен обратен ход на заболяването не може да има. Именно влошаването на
здравословното състояние на Д.С.Х. невъзможността й да се грижи сама за себе
си, както ида се грижи за имуществото си
е наложило поставянето й под пълно запрещение.
Свидетелските показания на н.Н.К. не
дават основание да се направи противен извод. Обстоятелството, че Д.С.Х. e посетила лично кантората му, за да
подпише пълномощното, разговаряла е с него, като не му е направило впечатление
да има отклонения и факта, че при извършената справка не е имало отбелязване за
ограничения, не означава, че тя е разбирала свойството и значението на постъпките
си и е можела да ги ръководи. Тъкмо напротив от заключението но съдебно -
психиатричната експертиза се установи, че към датата на подписване на
пълномощното Д.С.Х. е страдала от две психични разстройства, непозволяващи й да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.
Съгласно
чл. 31, ал. 1 от ЗЗД унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то
при сключването му не е разбира или ръководи постъпките си. Основанието по чл. 31, ал. 1 ЗЗД има предвид унищожаемост на договора,
сключен от дееспособно лице, което към датата на сключване на същия – *** г. не
могло да разбира или да ръководи постъпките си. С оглед на гореизложените
съображения и доводи, съдът счита, че искът за унищожаване на упълномощителната
сделка, оформена с нотариално пълномощно, с рег. и №, т.1, № *** г. по описа на
нотариус Н. К. *** действие Районен съд – К., е основателен и следва да се
уважи. Тази сделка е унищожаема, съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, като сключена от дееспособно лице
(към него момент не е имало влязло в сила решение за поставяне под пълно или
ограничено запрещение), което не е могло да разбира и ръководи действията си.
Анализирайки събраните по делото доказателства и свидетелските показания, съдът
намери, че безспорно се установи, че поради заболяванията си Д.С.Х. не е могла
да разбира и ръководи действията си при подписването на пълномощното и изобщо
не е била в състояние да осъзнае последиците от тези свои действия, а именно че
с това пълномощно ще бъде продадено жилището й. Ето защо, упълномощителната
сделка, материализирана в пълномощно, с нотариална заверка на подписите под
рег. 6720 и № 6721, т.1, № *** г. по описа на нотариус Н. К. *** действие
Районен съд – К. от ***г., следва да бъде унищожена.
По
предявения иск по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД – за прогласяване нищожността на
прехвърлителната сделка, обективирана в нотариален акт№***. по описа на нотариус Н. К.,*** действие Районен съд – К.,
поради липса на представителна власт:
В конкретния случай се установява, че процесната сделка е
извършена при ненадлежно упълномощаване. Извършената чрез представител сделка
поражда действие в патримониума на представлявания само ако представителят е
имал представителна власт. Ненадлежното упълномощаване за извършването на
разпоредителната сделка води до недействителността й спрямо ненадлежно
представлявания, ако той не потвърди действията на пълномощника, което обуславя
правна квалификация на иска за недействителност на сделката на това основание
по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. В случаите когато
волята на пълномощника не е опорочена, но към момента на упълномощаването
упълномощителят не е могъл да разбира и ръководи действията си, са налице
основания за унищожаване на пълномощното по реда на чл. 31, ал. 1 ЗЗД и при уважаване на
такъв иск пълномощното отпада /какъвто е настоящият случай/. В този случай
договорът за покупко – продажба ще е сключен без надлежна представителна власт
и ще е в положение на висяща недействителност по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Тази едностранна сделка е послужила за
сключването на процесния договор за продажба нотариален акт№***. по описа на нотариус Н. К.,***
действие Районен съд – К.. Разпоредбата на чл.42, ал.2 от ЗЗД сочи, че в
случаите, когато договор е сключен без представителна власт, той може да бъде
потвърден от лицето, от чието име е сключен. До момента на това потвърждаване
сделката не поражда целените с нея правни последици за мнимо представляваното
лице и е в състояние на висяща недействителност. При липса на потвърждаване, на
недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен
договорът или неговите универсални правоприемници чрез установителен иск или
чрез правоизключващо възражение. След позоваване на недействителността, тя
става окончателна и отпада възможността договорът, сключен без представителна
власт да бъде потвърден. В този смисъл в решение № 285/28.09.2011 г. по гр. д.
№ 10ЗЗ/2010 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о., и Решение № 249/23.07.2010 г. по гр.
д. № 92/2009 г. по описа на ВКС, ІV г. о., е прието, че договор, сключен при
липса на надлежна представителна власт е относително недействителен – правните
действия, извършени от лице без представителна власт не са нищожни, тъй като
могат да бъдат потвърдени от представлявания, или е налице висяща
недействителност на сделката до потвърждаването й от лицето, от чието име е
сключена, а ако мнимо представлявания откаже да потвърди договора,
недействителността се стабилизира като се трансформира в относителна, а не в
абсолютна нищожност, която може да е само изначална и несанируема. В случая е
налице е изрично противопоставяне на същата
т.е. с инициирането на съдебно производство мнимо представлявано лице се
противопоставя на сделката и е налице отказ от потвърждаване. Унищожаването на
упълномощителната сделка има обратно действие, заличават се с обратна сила породените
правни последици, т. е. счита се, че сделката никога не е пораждала
представителна власт. Въз основа на недействителното пълномощно, упълномощеното
лице и ответник по делото С.И. на *** г. е прехвърлела на себе си процесния недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане от ***г.
С
оглед на горното, съдът приема, че процесният договор не е породил вещно-правно
действие и е нищожен. Предвид гореизложеното съдът намира, че сключения
договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане обективиран в нотариален акт№***г. по описа на нотариус Н. К.,***
действие Районен съд – К. от ***г. за недействителен на основание чл.42, ал.2
от ЗЗД, поради липса на представителна власт. Предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен.
В разпоредбата на
чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено
задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Предвид изхода на
спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да понесе направените от
ищеца разноски по делото в размер
на 2 260.58 лева, представляваща
държавна такса, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за един адвокат.
Съгласно
чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на
съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в
частта му за разноските. В настоящият случай и двете страни са представили
списък за разноските.
Воден от горните
мотиви, съдът
Р Е Ш И:
УНИЩОЖАВА на основание чл.
31, ал.
1 от ЗЗД
упълномощителната сделка - пълномощно с
нотариална заверка с рег. и №, т.1, № *** г. по описа на нотариус Н. К. ***
действие Районен съд – К., по силата на което Д.С.Х., ЕГН **********, с адрес *** е упълномощила С.А.И., ЕГН **********,
с адрес *** да я представлява пред
нотариус като продаде от нейно име собствения й недвижим имот: самостоятелен обект в страда с идентификатор 35167.504.37.4.16 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед *** г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. К., ***, разположен в
поземлен имот с идентификатор 35167.504.37, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, с площ от 63,16 кв.м., с прилежащи части: 2 бр.
избени помещения и 1 бр. таванско помещение.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане
от *** г., обективиран в нотариален акт № *** г. по описа на нотариус Н. К.,***
действие Районен съд – К. от *** г., с който Д.С.Х., ЕГН **********, с адрес ***, действаща чрез пълномощника си
С.А.И., **********, с адрес *** е продала
на С.А.И. срещу задължение на последната
да издържа и гледа продавача Д.С.Х., следния недвижим имот: самостоятелен обект в страда с идентификатор 35167.504.37.4.16 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед *** г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. К., ***, разположен в
поземлен имот с идентификатор 35167.504.37, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, с площ от 63,16 кв.м., с прилежащи части: 2 бр.
избени помещения и 1 бр. таванско помещение, като сключен без представителна власт.
ОСЪЖДА С.А.И., **********, с адрес *** да заплати на Д.Л.М., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 2 260.58 лева,
представляващи направени по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: