Р Е Ш Е Н И Е
№ 112
20.03.2023 г., град Добрич
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Добрич, в
публично заседание на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и трета година, Първи състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 3 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) във връзка с чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба вх. № 14/
04.01.2023 г. от Н.Р.М., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. В.К., ДАК,
срещу Заповед за прилагане на ПАМ (ЗППАМ) № 22 – 0851 - 000469/ 06.12.2022 г. на Началник Група в Сектор
„Пътна полиция“ към ОД МВР Добрич, ***по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за
движение по пътищата.
Жалбоподателят оспорва
описаното в ЗППАМ и заявява, че не е отказвал проверка с техническо средство.
Обяснява, че е бил спрян за проверка, при което на два пъти е изпробван с
дрегер, но поради обстоятелството, че е с импланти, дрегерът не е отчел
резултат. Издаден му е бил талон за медицинско изследване, вследствие на което
жалбоподателят се е подложил на изследване и е дал проба за установяване
наличието на алкохол. Иска отмяна на Заповедта като незаконосъобразна.
Представя копие на ЗППАМ и Лист за преглед на пациент В КДБ/СО от 07.12.22 г.,
02.13 ч.
Ответникът, Началник Група към ОД МВР Добрич, Сектор „Пътна полиция“ – Добрич, в придружителното писмо при изпращане на жалбата заявява, че иска да бъде
оставена без уважение, а ако се претендират разноски, те да бъдат присъдени в
минимален размер.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. В.К.,
ДАК, който поддържа жалбата и претендира сторените по делото разноски.
В съдебно заседание
ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Съдът е изпратил
екземпляр от жалбата на ответника с указание за носене на доказателствената
тежест, право на отговор и представяне на доказателства, вкл. с указание да
посочи оттеглен ли е оспореният акт. С писмо вх. № 243/ 19.01.23 г. (л. 17)
Началникът на Сектор „Пътна полиция“ отговаря, че на 20.12.22 г. на
жалбоподателя е върнато свидетелството за управление на МПС с контролния талон,
а АУАН е прекратен с МР № 22-0851-М-000274/ 14.12.22 г. във връзка с получен
Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или
друго упойващо вещество в кръвта № 1448/ 09.12.22 г. по описа на МБАЛ „Света
Анна – Варна“ АД.
По делото са
приложени съставеният за случая Акт за установяване на административно
нарушение, талонът за медицинско изследване, Протокол за доброволно предаване
на СУМПС от водача, Протокол за химическа експертиза № 1448/ 09.12.22 г. с
отрицателен резултат за наличие на алкохол в кръвта, талон за изследване №
101116, Протокол за медицинско изследване, Резолюция за прекратяване №
22-0851-М000274, справка картон на водача, лист за преглед на пациент с
отразени стойности на кръвно налягане и приложена терапия от същата нощ на
проверката.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с твърденията и становището на
жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима. Съгласно
чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) обжалването на заповедите
от вида на процесната, издадена по реда на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, се извършва по реда
на АПК. Жалбата е подадена от адресата на Заповедта срещу годен за оспорване
административен акт. Същата е връчена на 07.12.2022 г., а жалбата срещу нея е
постъпила на 13.12.2022 г., т.е. в законоустановения
14-дневен срок.
Въз основа на приетите по
делото писмени доказателства, твърденията в жалбата и в съдебно заседание, съдът приема за установено по делото следното:
С оспорената Заповед
на жалбоподателя, като водач на автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***, е наложена
принудителната мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
на водач до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“
за това, че на 06.12.22 г., около 23.14 часа, в с. Карапелит, общ. Добричка, на
ул. Втора, в близост до СОУ „Никола Вапцаров“ в посока гр. Тервел управлява
л.а. Опел Астра с рег. № ***, като отказва проверка за алкохол с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510 с номер ARNJ 0038. Посочено е,
че е издаден талон за медицинско изследване с номер 101116, но е посочено като
нарушение, че лицето отказва проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и не изпълнява предписание за изследване с
доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо изследване за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта, като нарушението е квалифицирано по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Основание за
издаване на оспорената Заповед е съставеният Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) бл. № GA702648/ 06.12.2022
г., в който също е посочено като нарушение, че водачът отказва проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не
изпълнява предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо изследване за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта, като нарушението е
квалифицирано по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
По талона за
медицинско изследване е изследвана дадената от лицето проба кръв и в Протокол
за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго
упойващо вещество в кръвта № 1448/ 09.12.22 г. (л. 13 от дело № 1435/ 22 г. на
ДРС) е отразено, че в изпратената за изследване проба кръв, взета от лицето Н.Р.М.,
не се доказва етилов алкохол – 0.00 промила в кръвта. Протоколът е получен в
ОДМВР – Добрич на 13.12.22 г.
На 14.12.22 г. с
мотивирана резолюция № 22-0851-М000274 ответникът прекратява административнонаказателното
производство по Акт за установяване на административно нарушение бл. №
GA702648/ 06.12.2022 г., като е записано в Резолюцията, че водачът отказва
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и
не изпълнява предписание за изследване с доказателствен анализатор и за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо изследване за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта, с което е нарушил чл. 174, ал.
2, предл. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Посочени са и други,
неотносими към спора нарушения. Добавено е, че с оглед изписаното по – горе и
на основание чл. 54, ал. 1, т. 1 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН), както и предвид Протокол за химическа експертиза № 1448/
09.12.22 г. на МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД с резултат 0.00 промила алкохол в
кръвта се прекратява административнонаказателното производство по АУАН и е
указана възможността за обжалване на Резолюцията.
Представените
доказателства не се оспорват от страните. Спорът засяга записаното в АУАН,
съответно в ЗППАМ, че лицето е отказало и двата начина на изследване за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта. В тази връзка по отношение
техническото средство се настоява, че не е бил налице отказ, а поради наличие
на импланти водачът е дал проба, но уредът не е могъл да я отрази. За
медицинското изследване няма спор, че лицето е дало кръвна проба и именно в
резултат на нея е установена липсата на алкохол в кръвта му.
При така
установения спор, разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията
за това са следните:
Съгласно чл. 171,
т. 1, б. „б.“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки на този, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който
откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен орган, Началник Група към ОД МВР
Добрич, Сектор Пътна полиция, по силата на Заповед № 357з-924/ 07.04.2022 г. на
Директора на ОД на МВР – Добрич, служебно известна на съда.
Заповедта за
налагане на ПАМ отговоря на изискванията за писмена форма, но при издаването ѝ
е приложен законът неправилно, а не е доказано освен това, че лицето е отказало
изпробването с техническо средство. На ответника изрично беше указана
доказателствената тежест с Разпореждането за насрочване, но в тази насока не
бяха представени доказателства. По смисъла на чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1 от
19.07.2017 година за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техните аналози неизпълнението на задължението на
водача да изпълни разпоредените указания на контролните органи, с което се
възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ да бъде извършена
такава. В случая няма описани конкретни обстоятелства за възпрепятстване нито в
АУАН, нито в ЗППАМ. В подкрепа твърденията на жалбоподателя, че е бил в
невъзможност да бъде изследван с техническото средство, е и извършеното впоследствие
медицинско изследване на водача въз основа на издадения талон, резултатът от
което е отрицателен и е мотивирал административнонаказващия орган да прекрати
административно-наказателното производство. Прекратяването на последното е
оставило ЗППАМ без основание, но липсва акт, с който на основание чл. 156 от АПК да е оттеглена оспорената Заповед. Явяването за медицинско изследване в
указания в талона срок опровергава пък изложеното в ЗППАМ, че лицето не е
изпълнило предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско
изследване. В този смисъл оспореният акт е необоснован, противоречи на
представените от ответника доказателства и следва да бъде отменен.
По изложените
съображения жалбата следва да бъде уважена и като резултат да бъде отменена
оспорената ЗППАМ като незаконосъобразна.
С оглед изхода от
спора и представения Списък на разноските и договор за правна защита и
съдействие на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените такива. С
изпращане на жалбата ответникът е направил възражение за прекомерност на
разноските, като е поискал, ако се присъждат, това да е в минимален размер. В
случая се претендират разноски за държавна такса в размер на 10.00 лв. и за
адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 лв. Съгласно чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес,
извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. В този смисъл възражението
на ответника е неоснователно.
Така мотивиран, Административен
съд –Добрич, Първи състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба вх. №
14/ 04.01.2023 г. от Н.Р.М., ЕГН **********,***, Заповед за прилагане на ПАМ №
22 – 0851 - 000469/ 06.12.2022 г. на
Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР Добрич, ***по чл. 171, т. 1,
б. „б“ от Закона за движение по пътищата.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – Добрич да заплати на Н.Р.М., ЕГН **********,***, съдебно –
деловодни разноски в размер на 1010.00 лв. (хиляда и десет лева).
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: