Р Е Ш
Е Н И Е
№ 37/15.2.2019г. гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание,
проведено на седемнадесети януари през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛОЗАР Г.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ
ДИМО ДИМОВ
при
секретар: Теодора Иванова
прокурор:
Милен Ставрев
Като
разгледа докладваното от съдия Димов
ВНОХД
№ 1263 по описа за 2018 год.
за да
се произнесе взе предвид следното:
Предмет
на въззивното производство е присъда №179 по НОХД № 4788/2017 год. по описа на
ВРС – ХХХVІІ-ми наказателен състав, постановена на 25.06.2018 год., с която :
1./ ПОДСЪДИМИЯТ К.К.К. е бил признат ЗА ВИНОВЕН В
ТОВА, ЧЕ на 14.10.2016 г. в гр. Варна, държал без надлежно
разрешително високорисково наркотично вещество – марихуана с нетно тегло 1,62
гр. и активен наркотично действащ компонент - тетрахидроканабинол 5,43 % на
стойност 9,72 лв., като случаят е маловажен - престъпление по чл. 354а, ал. 5,
вр. ал. 3 от НК, поради което и на основание чл. 78 А, ал.1 от НК го ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност и
му НАЛОЖИЛ административно наказание
- ГЛОБА в размер на 1000
/хиляда/ лв.
2./ ПОДСЪДИМИЯТ Р.В.В. е бил признат ЗА ВИНОВЕН В
ТОВА, ЧЕ на 14.10.2016 г. в гр. Варна, без
надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество – кокаин с общо
количество 9,87 гр. със съдържание на активен, наркотично действащ компонент –
кокаин 47,35 % на стойност 1579,20 лева, като случаят е маловажен, поради което
и на основание чл. 354 А, ал. 5, вр. чл. 54 от НК му наложил наказание ГЛОБА в размер на 4000 лева, като го ОПРАВДАЛ по първоначалното обвинение по
чл. 35 4А, ал. 3 от НК.
С присъдата
си на основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪДИЛ подс. К.К.К. и Р.В.В. да заплатят солидарно направените разноски по
делото в размер на 779,18 (седемстотин седемдесет и девет лева и 18 лв.) лева в
полза на ОД на МВР - Варна.
Представител
на Районна прокуратура-Варна е инициирал настоящето производство с протест,
недоволен от така постановената присъда, с която подс. Р.В.В. е признат за невиновен по повдигнатото му първоначално
обвинение и е признат за виновен за по-леко наказуемо престъпление, сочейки, че
с оглед предходната съдимост на подс. В. не са налице условията за прилагане на
текст от закон, който се наказва с по-леко наказание. Обстоятелството, че
работи и оказва помощ на болната си баба, че не приема наркотици не са
основание за приложение, разпоредбата на чл. 93, т.9 от НК, а се явяват
смекчаващи отговорността обстоятелства.
Иска отмяна
на така постановената присъда и постановяването на нова, осъдителна такава
срещу подс.В. за деяние наказуемо по чл.354а, ал.3, т.1 от НК и налагане на
наказание „Лишаване от свобода“ към минималния размер на наказанието предвидено
в специалната част на НК – а именно 1 година.
Моли
съда да се произнесе по приложението на чл.68, ал. 1 от НК, като приведе в
изпълнение наложеното му наказание с присъдата по НОХД №4515/2015 год. на ВРС и
наказанието бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
По
отношение на постановената от първоинстанционния съд присъда в частта й в която
подс. подс. К.К.К. е бил признат за виновен за извършено деяние по чл. 354а,
ал.5 от НК и на основание
чл. 78а от НК бил освободен от наказателна отговорност, като му е наложил наказание глоба в размер на 1000
лв.
Прокурорът сочи, че правилни са
правните изводи на първоинстанционният съд за съставомерността на деянието
осъществено от под. К.. А именно, че доказателствата сочат на маловажен случай,
като са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, а определеното
наказание също е правилно.
Присъдата постановена по отношение на
този подсъдим не е протестирана, поради което съдът не следва да се произнася в
тази част.
По съществото на делото и в съдебно
заседание пред въззивната инстанция прокурорът иска отмяна на така
постановената присъда, в частта й по отношение на подс. В., като същият бъде признат за ВИНОВЕН
за извършено престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция се явява подс. В. и упълномощеният
защитник - адв.Стратиева.
Защитата
моли съдът да потвърди първоинстанционната присъда, като правилна
законосъобразна и мотивирана и да остави така депозирания протест от Районна
прокуратура-Варна без уважение. Сочи, че ВРС, след обективен и анализ на всички
факти по делото, без да подхожда формално към случая, много добре е мотивирал
защо приема да му бъде наложената такава присъда
В
последната си дума подсъдимият моли присъдата на ВРС, като правилна и
законосъобразна да бъде потвърдена
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:
Протестът
е процесуално допустим, подаден e в срока за обжалване и от надлежна страна,
като разгледан по същество обаче е неоснователен.
От
фактическа страна първостепенния съд в съответствие с всички релевантни
доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:
К.К.К. е род.
на *** ***, българин, с българско гражданство, със средно образование, неженен,
неосъждан, работещ.
Р.В.В. е род.
на *** г. в гр.Шумен, живущ ***,
българин, с българско гражданство, със средно образование, неженен, осъждан,
работещ.
Двамата
подсъдими живеели в гр.Варна. По отношение на тях започнали експлоатация на
СРС. Чрез използване на оперативни източници, служителите на ОД МВР – Варна
придобили реална представа за дейността им. С оглед доказване на престъпната
дейност на подсъдимите, полицейските служители взели решение да предприемат и
конкретни действия спрямо тях.
На
14.10.2016 год. им станало известно, че св. Александър Б. ще предаде наркотично
вещество – кокаин на подсъдимия В.. Те се срещнали около 16.00 часа в ж.к.
„Младост“ в гр.Варна, до сградата на магазин „Пикадили“. Тази среща станала
известна на полицейските служители и те също отишли на това място. На срещата
св. Б. пристигнал с такси, след това се качил в микробус, управляван от
подсъдимия В., където му и предал наркотичното вещество – кокаин. След сделката
В. подкарал микробуса, като след известно време спрял за да слезе от него
свидетеля. Полицейските служители продължили наблюдението по отношение на
подсъдимия, като взели решение при първа възможност да пристъпят към
задържането му. Това станало възможно в района на бензиностанция „Бенита“, на
ул.“Девня“. Там подали сигнал за спиране на подсъдимия В., той спрял автомобила
и бил задържан. Полицейските служители, между които и св.Т. го попитали дали
има наркотик в него, при което той им отговорил положително, като предал
полиетиленов плик, в който в две отделни пакетчета било наркотичното вещество. Св.
Б. непосредствено след сделката също бил задържан, като у него също били
намерени наркотични вещества – кокаин.
По
делото е назначена комплексна съдебно дактилоскопна и физикохимична експертиза,
видно от заключението по която:
Бялото
прахообразно вещество, съдържащо се в един брой полиетиленов плик, в който в
две отделни пакетчета се намирало изследваното вещество, предаден с протокол за
доброволно предаване от Р.В.В. с дата 14.10.2016 год., представлява кокаин с
нетно тегло - 9,87 грама. Определеното съдържание на кокаин, в обекта е
47,35 %. От приложения от досъдебното производство протокол за оценка на
наркотични вещества, изготвен от разследващия полицай на основата на
Постановление на Министерския съвет № 23 от 29.01.1998г. за определяне на цени
на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, е видно, че същият
несъмнено няма характеристиките на съдебно – оценителна експертиза, но въпреки
това настоящият състав на ВРС даде вяра на установената в него стойност, като
прие да го цени като писмено доказателство, тъй като предвид съществуването в
правния мир на Постановление на Министерския съвет № 23 от 29.01.1998г. за
определяне на стойността на установеното у обвиняемия наркотично вещество не се
изискват специални знания, доколкото се касае за извършването на прости
аритметични действия при което е определена стойността на наркотичното
вещество, а именно - 1579,20 лв.
Кокаинът
има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство и е
поставен под вътрешен и международен контрол /забрана/ по Списък 1 на
Конвенцията на ООН за упойващите /наркотични/ вещества, ратифицирана от Р
България, като Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
В
закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, кокаинът е
включен в Приложение № 1 към чл. 3, ал.2 "Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве поради вредният ефект от злоупотреба с
тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина".
При
така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд след като е
обсъдил и анализирал събраните доказателства е постановил присъдата си, като е
приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1, пр.1 от НК. Тези изводи са
правилни, обосновани, кореспондират с доказателствата по делото и се споделят
от настоящият съдебен състав.
Основното възражение изтъкнато в протеста на
ВРП, поддържано и в съдебно заседание от представителя на ВОП е за допуснато
нарушение на материалния закон, приложен неправилно от първоинстанционния съд,
с квалификацията на деянието от подсъдимия по чл. 354а, ал.5, вр.ал.3 от НК,
което не се споделя от настоящата въззивна инстанция, поради следните
обстоятелства:
В
рамките на установените и възприети от първоинстанционния съд факти, същият
правилно е приложил материалния закон, като е приел, че деянието извършено от
подс.В. е съставомерно по чл.354а, ал.5 от НК преценявайки, че е налице „маловажен случай“
по смисъла на чл.93, т.9 от НК.
Според
тази норма, случаят е маловажен, когато извършеното престъпление с оглед
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпления от съответния вид. От това съдържание на закона следва,
че маловажността на случая е в зависимост както от размера на вредните
последици, така и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Преценката
относно това, дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва въз основа
на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване
на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за
личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за
степента на обществената опасност и моралната укоримост на извършеното /Решение
№19/2008 на ВКС, II н.о., Решение №69/2010 на ВКС, II н.о., Решение 306/2009 на
ВКС, III н.о./.
В
настоящия случай наркотичното
вещество – кокаин е с общо количество 9,87 гр. със съдържание на активен,
наркотично действащ компонент – кокаин 47,35 %, на стойност 1579,20 лева. Константна
е практиката на ВКС, че когато предметът на престъплението е в рамките на три
минимални работни заплати по принцип е възможно да се касае за маловажен
случай, ако са налице и другите изисквания на закона освен размера. /В тази
връзка Решение №667/28.11.2003 год. – І н. о. Бойка Попова/
В настоящият случай предмета на деянието е на
стойност малко над приетия стойностен таван от три минимални работни заплати, но
въпреки това съставът на въззивния съд приема, че се касае за маловажен случай.
При
преценка на обществената опасност на деянието, следва да се отчете
обстоятелството, че се касае за държане на високорискови наркотични вещества за
лична употреба, изведена както от обективните данни по делото, така и от
обясненията на самия подсъдим. Това несъмнено сочи по-ниска степен на засягане
на правозащитения обект – обществените отношения свързани с опазване здравето
на гражданите. Д
Данните
за личността на дееца, също следва да повлияят върху преценката относно обществената
опасност, като в тази връзка не трябва да бъде разглеждано единствено наличието
или липсата на предходна съдимост, каквато в конкретния случай безспорно е
налице, а същата да бъде преценена в контекста и на останалите обстоятелства
във връзка с личността на дееца.
Според състава на въззивния съд е налице маловажен случай на деяние
наказуемо по чл. 354а ал.5 от НК, визиран в разпоредбата на чл. 93 т. 9 от НК,
а именно – извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици, както и с оглед на многобройните смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от този вид - подсъдимият сам и веднага е отговорил на
полицаите, че държи кокаин още преди да започнат полицейската проверка. Направил
е самопризнания, изразил е неформално критично отношение към извършеното. Обяснил,
че употребява наркотични вещества и, че ги закупил с цел лична употреба, като
доброволно ги предал и разказал по какъв начин ги е придобил.
Не на последно място следва да се отчете и обстоятелството, че подсъдимият
работи и има добри характеристични данни.
Не бива неправилно да се обсъжда и
съдимостта на подсъдимия. Да той е осъждан и е извършил деянието в изпитателния
срок, но следва да се отчете обществената опасност на това престъпление, чл.
198, ал.3 от НК, извършено през 2014 год., т. е. преди повече от пет години.
Подс. В. е сравнително млад човек. В делото
обаче се съдържат достатъчно факти, които сочат, че той полага изключително
големи усилия за да прекъсне досегашния си начин на живот, свързан с употребата
на наркотици. По време на цялото наказателно производство той е демонстрирал поведение, указващо
действително разкаяние и критична оценка на извършеното. Както и
първоинстанционният съд обосновано е приел, подсъдимият е трудово ангажиран, а
освен това се грижи за своята баба, която се нуждае от полагане на специални такива.
Следователно, съвкупната оценка на
обстоятелствата, свързани с деянието и личността на дееца, както и с моралната
му укоримост, сочи за по-ниска степен на обществена опасност от обикновените
случай на престъпления от съответния вид. Въпреки проведените СРС- та е
констатирано само едно деяние.
Поради изложените съображения,
престъплението следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на
чл.354а, ал.5, вр.,ал.3 от НК, както и правилно е направил първоинстанционния
съд, оправдавайки подс. В. по така повдигнатото му първоначално обвинение по
чл.354а, ал.3 от НК и прилагайки закон за по-леко наказуемо престъпление, за
което предвидената в закона санкция е
„Глоба“ до хиляда лева.
При индивидуализацията на наложеното
наказание на подс. В. съгласно чл.54 от НК, първоинстанционния съд е отчел
изразеното съжаление за извършеното деяние, добрите характеристични данни,
съдействието на досъдебното производство, а като отегчаващи отговорността
обстоятелства е отчетено предишното осъждане, поради което и на основание чл. чл.
354 а, ал. 5, вр. ал.3, т.1 от НК му наложил наказание ГЛОБА в размер на 4000 лева., което очевидно е техническа грешка.
Така наложеното от първостепенния съд
наказание се явява незаконосъобразно, тъй като разпоредбата на ал.5 на чл. 354а
от НК сочи, че при маловажни случаи по ал. 3 и 4 наказанието е ГЛОБА ДО ХИЛЯДА лв.
Поради това настоящият
въззивен състав на съда намира, че по отношение на наложеното наказание за
деянието по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, същото следва да бъде намалено
и наложено наказание „ГЛОБА“ в размер на ХИЛЯДА лв., което с оглед личността на
подсъдимия и извършеното деяние би било адекватно за постигане в пълен обем на
целите на специалната и генералната превенция, каквато не би била постигната с
изолирането му за продължителен период
от време от обществото.
Водим от изложеното и на
основание чл. 337 ал.1 т.1 от НПК и чл.338 от НПК въззивния съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда №179 по НОХД № 4788/2017 год.
по описа на ВРС – ХХХVІІ-ми наказателен състав, постановена на 25.06.2018 год.,
като налага максимално възможното наказание за престъплението по чл. 354а,
ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК - „ГЛОБА“
в размер на ХИЛЯДА лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не
подлежи на касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1./
ЧЛЕНОВЕ:
2./