№ 150
гр. Пазарджик, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20225220200148 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на В. ИЛ. Ж. от село Д., обл. Пазарджик, ЕГН:
**********, подадена чрез надлежно упълномощения адв.К.У. от АК –
Пазарджик против Наказателно постановление № 21-1006-003059/01.12.2021
г. на Началник група към ОДМВР Пазарджик, сектор Пътна полиция, с което
на жалбоподателя са наложени на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП и за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП административни наказания глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
Релевираните във въззивната жалба оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято
отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП.
Твърди съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непосочване в
НП на датата на извършване на нарушението. Претендира разноски.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител. Постъпили
1
са писмени бележки с изложени съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи следното:
Жалбоподателят е санкциониран с атакуваното наказателно
постановление за това, че на общински асфалтов път, отворен за обществено
ползване, започващ от път II-37, при км.133+708 и завършващ в с.Алеко
Константиново, на около 200 метра от път II-37 управлява влекач „МАН TGX
18.440“ с рама WMA06XZZ4BPO28714, бял на цвят с прикачено полуремарке
„СТАС СА 339К“ с рег.№ *****, като влекача не е регистриран по надлежния
ред и е без поставени регистрационни табели на определените за това места.
Явно е, че в НП не е посочена датата на извършване на нарушението,
нито пък на неговото установяване. При тази констатация следва извода, че в
хода на АНП е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се
в липса на дата на извършване на нарушението в санкциониращия
жалбоподателя акт.
Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН, НП следва да
съдържа описание на нарушението, дата и място, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават, като следва да бъде посочена и нарушената правна
норма. Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението от
фактическа страна, непосочването на обстоятелствата, при които същото е
извършено, неяснотата относно датата на извършване на нарушението
винаги съставляват съществени процесуални нарушения, тъй като
възможността нарушителят да бъде наясно в какво, в т.ч. и за кога /като
време/ е обвинен е била ограничена. Освен, че ограничават възможността
нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е
обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда от възможността да
прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение,
правилно ли са квалифицирано същото и правилно ли е приложена
санкционната норма. Недопустимо е факти, касаещи съставомерни признаци
на нарушението, каквато е датата на извършване на нарушението, да се
установяват едва в съдебно заседание, тъй като същите императивно следва
да фигурират в НП. Това е така, тъй като именно НП е предмет на въззивния
контрол за законосъобразност, осъществяван от районния съд по реда на
2
ЗАНН.
Посоченото съществено процесуално нарушение представлява
самостоятелно основание за отмяна на НП, което прави излишно обсъждането
на казуса по същество.
При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените разноски за възнаграждение за един адвокат.
Договореното и изплатено възнаграждение е в размер на 300 лева, като от
страна на АНО е направено възражение за прекомерност. Съдът намира това
възражение за неоснователно, тъй като адвокатското възнаграждение е
договорено, съответно изплатено в минимално предвидения размер,
определен в чл.18, ал.2 във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Юрисконсултското възнагражедние следа да се присъди в тежест на
ОДМВР – Пазарджик - учреждението, към което принадлежи органа, издал
НП.
По изложените съображения, РС – Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 21-1006-003059/01.12.2021
г. на Началник група към ОДМВР Пазарджик, сектор Пътна полиция, с което
на В. ИЛ. Ж. от село Д., обл. Пазарджик, ЕГН: **********, на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДП и за нарушение на чл.140, ал.1 от
ЗДП е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД НА МВР-Пазарджик, представлявана от директор, с
административен адрес гр.Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ
на В. ИЛ. Ж., ЕГН: **********, адрес: село Д., улица „П. разноски в размер
на 300 /триста/ лева - адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Административен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
3