Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.София, 13.01.2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
Търговско отделение, VІ-3 с-в в съдебно заседание на 17.11.2014г., в състав:
СЪДИЯ: Лилия Илиева
При участието на секретаря А.Р., като разгледа т.д.№ 2126/10г., за да
се произнесе, взе предвид:
Предмет на делото е иск за съществуване на вземане в размер на 26 865.62лв. неустойка с правно основание чл.422, вр.чл.415 от ГПК.
Ищецът твърди, че между страните е имало сключен договор за изработка от 21.07.2008г.,по който той изпълнил задължението си да изработи качествено и в срок. Ответникът изпълнил по-голяма част от задължението си за плащане, но останал да дължи главница в размер на 23 976.53лв., въпреки че писмено признал задължението си. Ищецът се снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист като образуваното изпълнително дело приключило със събиране на сумата 23 976.53лв. След подаване на частна жалба и възражение от длъжника, СРС указал на ищеца да предяви настоящия установителен иск.
С влязло в сила решение постановено по гр.д.№ 11084/2011г. на СРС, 69 с-в е бил уважен иска за главницата.
Иска се уважаване и на иска за неустойката.
Ответникът иска отхвърляне на иска поради нищожност на клаузата за неустойка, която излизала извън предвидените от закона обезщетителни функции.
Въз основа на събраните по делото доказателства и тяхната преценка, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
С влязло в сила решение от 12.06.2013г.,
постановено по гр.д.№ 11084/11г. на СРС, 69 с-в е признато за установено по предявения от „В.” ЕООД против „И.
Предмет на настоящото дело е иск за неустойка върху признатата за съществуваща главница, който с оглед правилата на подсъдността, обусловена от размера на иска, се разглежда от Софийски градски съд.
Неустойката се претендира на основание чл.92 от ЗЗД, според който текст тя обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Следователно,за да бъде уважен иск с правно основание чл.92,ал.1 от ЗЗД, следва да е налице сключен договор, съдържащ клауза за неустойка и страната, която я претендира да е изправна страна по договора.
СГС намира, че са осъществени всички елементи на този фактически състав. Между страните е подписан договор на 21.07.2008г. за извършване на СМР.
В чл.50 страните са договорили при неизпълнение на договорените срокове за плащане Възложителят да дължи на Изпълнителя неустойка в размер на 0.5% от стойността на дължимото плащане от деня на забавата, но не повече от 10% от стойността на договора.
Видно от заключението на назначената счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, договореният срок за плащане е 5 работни дни след получаване на фактурата.Падежът за плащане е 02.11.2008г..Ответникът е в забава от 03.11.2008г.
Неустойката от 03.11.2008г. до 07.09.2010г. е 695 дни по 119.88лв. на ден= 83 316.60
лв.
При спазване на ограничителното условие в чл.40- не повече от 10% от стойността на договора, която е 268 656.22лв., неустойката възлиза на 26 865.62лв.
От цитираното решение на СРС е видно, че ищецът е изправна страна по договора, тъй като е изпълнил точно, качествено и в срок възложените работи. Направените от ответника възражения за прихващане са били отхвърлени.
Безспорно установено е, че ответникът е в
забава от 3.11.2008г.до датата на принудителното събиране на сумата по
образуваното изпълнително дело- 07.09.2010г.
С оглед позоваване на ответника на нищожност на клаузата за неустойка поради накърняване на добрите нрави, следва въпросът да бъде обсъден.
Според задължителната практика на ВКС – ТР № 1 от 15.06.2010г. подобна нищожност е налице когато неустойката е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Съдът намира, че в случая не е налице нищожност на клаузата на посоченото основание.
Към датата на сключване на договора страните доброволно са се съгласили, че при неспазване на договорените срокове за плащане възложителят ще дължи на изпълнителя неустойка в размер на 0.5% от стойността на дължимото. Уговорили са обаче и ограничение- не повече от 10%, но не от стойността на дължимото, а от стойността на целия договор. Очевидно налице са всички присъщи на неустойката функции- обезпечителна, обезщетителна и санкционна.
Като се има предвид и факта, че ответникът е в забава от 2008г.и до сега са минали повече от 4 години без изправната страна по договора да е обезщетена, не може да се говори за накърняване на добрите нрави и прекомерност на неустойката.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен и доказани следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора, на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски.Те се претендират в общ размер от 3 104.28лв.
Ответникът е възразил за прекомерност на адвокатския хонорар, който е в размер на 1 350лв.
На основание чл.78,ал.5 от ГПК съдът
следва да обсъди това възражение.
Съгласно чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1 от 9 юли 2004г. минималния размер на адвокатското възнаграждение се определя от интереса- 26 865.62лв., при който за първите 10 000лв. се дължат 830лв. и за разликата от 16 865.62лв. 3% или сумата 505.97лв. Общо минималният размер възлиза на 1 335.96лв. Заплатените разноски са под този размер, така че възражението на ответника е неоснователно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „В.”
ЕООД, *** срещу „И.
ОСЪЖДА „И.
Решението може да се обжалва пред Софийски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: