№ 296
гр. Благоевград, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Георги Янев
Божана Манасиева
при участието на секретаря Илиана Ангелова
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20241200600941 по описа за 2024 година
Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по въззивната
жалба на С. К. Д., с ЕГН **********, от гр.П., и е за проверка на невлязлата в
сила присъда № 26 от07.05.2024 год., постановена по нчхд №411/2023 год. по
описа на РС П..
С цитираната присъда, решаващия съд е признал подсъдимия К. Й. С., с ЕГН-
********** от гр.П., за невиновен, в това, че на 09.03.2023година, в град П.,
чрез подаване на сигнал до РПУ на МВР гр.П., писане на обяснение в РУ на
МВР-П. от същата дата, а след това на 15.03.2023г. чрез свидетелстване по
анхд №162/2023г. по описа на Районен съд гр.П., публично и по друг начин, е
разгласил позорни за частния тъжител обстоятелства, а именно: че по време на
сесия на Общински съвет П. от 09.03.2023г. се е държал неморално,
нарушавайки обществения ред, изсипвайки торба с жълти монети пред кмета
на Община П., викайки „б.“, приписвайки му престъпление по чл.325 от НК,
изразяващо се в следното: хулигански действия, изразяващи се в грубо
нарушение на обществения ред, чрез изсипване на торба с жълти монети пред
кмета на Община П. по време на сесия на Общински съвет на 09.03.2023г. и
викал „б.“ отправени към кмета на Община П. по време на същата сесия, а по-
късно на същия ден към 15:30 часа е хвърлял яйца по сградата на Община П.,
като го е оправдал по обвинението за престъпление по чл.148, ал.2, във връзка
с връзка с чл.147, ал.1 от НК. С атакуваната присъда, РС П. е отхвърлил като
неоснователен и недоказан и предявения от частния тъжител Д., срещу
1
подсъдимия С., граждански иск за сумата от 5 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от
престъплението по чл.148, ал.2, във връзка с връзка с чл.147, ал.1 от НК, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.
С присъдата, предмет на въззивна проверка, РС П. е признал за невиновен и
подсъдимият Б. Д. Т., с ЕГН-**********, от гр.П., за това, че на
09.03.2023година, в град П., чрез подаване на сигнал до РПУ на МВР гр. П.,
писане на обяснение в РУ на МВР-П. от същата дата, а след това на
15.03.2023г. чрез свидетелстване по анхд №162/2023г. по описа на Районен съд
гр. П., публично и по друг начин е разгласил позорни за частния тъжител
обстоятелства, а именно: че по време на сесия на Общински съвет П. от
09.03.2023г. грубо е нарушил обществения ред, изсипвайки торба с жълти
монети пред кмета на Община П., викайки „б.“, приписвайки му престъпление
по чл.325 от НК, изразяващо се в следното: хулигански действия, изразяващи
се в грубо нарушение на обществения ред, чрез изсипване на торба с жълти
монети пред кмета на Община П. по време на сесия на Общински съвет на
09.03.2023г. и викал „б.“ отправени към кмета на Община П. по време на
същата сесия, а по-късно на същия ден към 15:30 часа е хвърлял яйца по
сградата на Община П., като го е оправдал по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.148, ал.2, във връзка с връзка с чл.147, ал.1 от НК и е
отхвърлил като неоснователен и недоказан, предявения от тъжителя С. Д.
срещу Б. Т. граждански иск за сумата от 5 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от
произтичащи от престъплението по чл.148, ал.2, във връзка с връзка с чл.147,
ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.
Недоволен от така постановената присъда частния тъжител С. Д. е депозирал
въззивна жалба до ОС Благоевград, като е сторил това в срока за обжалване,
поради което и жалбата му е допустима за разглеждане. Сочи се в нея, че
атакуваната присъда е неправилна, незаконосъобразна, постановена в
нарушение на материалния и процесуален закон, необоснована и
несправедлива. Изложил е и подробни съображения, в които твърди, че
нарушението на процесуалните правила се изразява в това, че при
постановяване на присъдата си, РС не е изложил мотивите си, като само е
посочил, че същите ще бъдат изготвени в срок. Счита, че по този начин е
ограничено правото му на защита. Анализира подробно написаното от
двамата подсъдими в писмените обяснения пред РУП П., както и показанията
им дадени като свидетели по нахд №162/2023 год. по описа на РС П., както и
„разминаванията“ между тях. Анализира и показанията на свидетелите по
настоящето дело, като сочи, че четирима от тях- Т., К., К. и О. в показанията
си са посочили, че не са чули Д. да отправя обидни думи по време на сесията
на Общински съвет П., на 09.03.2023 год.
Във въззивната си жалба и допълнението към нея, озаглавено като „обжалване
на мотиви“ , Д. излага съображения срещу анализа на доказателствата и
правните изводи, които е направил РС. Твърди, че протокола от с.з. на
2
07.05.2024 год. е „съкратен почти наполовина, като липсват близо 180 думи и
90 срички и още толкова букви“, но независимо от това съдията- докладчик в
РС се е позовал на този протокол, като жалбоподателя е поискал и поправка на
протокола от посоченото с.з. , за което представил аудио запис на съдебното
заседание, който сам бил направил.
Прави искане за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова
такава от въззивния съд, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по
повдигнатото им обвинение за клевета и да бъдат осъдени да заплатят в пълен
размер така претендираните суми по предявените граждански искове за
неимуществени вреди.
В съдебно заседание жалбоподателя Д. се явява лично, като поддържа жалбата
си и допълнението към нея по изложените там съображения. Прави
доказателствено искане- разпит на свидетел- Н. К.ов, който до този момент не
е разпитван по делото. Пледира за отмяна на присъдата, предмет на въззивен
контрол, излага съображения, като намира, че основната причина за
неправилните изводи на решаващия съд е „съкратения протокол“. Анализира и
показанията на свидетеля К.ов, разпитан пред въззивния съд, като намира, че
и те са в подкрепа на обвинителната му теза.
Подсъдимите са редовно призовани, като се явява лично само Б. Т., който се
представлява сам и в хода по същество на делото пледира атакуваната
оправдателна присъда, постановена от РС П., да бъде потвърдена.
Подсъдимия К. С. не се явява, представлява се от защитник- адв.Н., който
счита, че присъдата, предмет на въззивна проверка следва да бъде потвърдена,
като твръди, че РС е постановил правилна и законосъобразна присъда, тъй
като двамата подсъдими са изразили своите възприятия от поведението на
тъжителя Д. и обстоятелството, че той е оправдан по образуваното срещу него
административно наказателно производство по УБДХ, не означава, че
действията не са извършени. Пледира присъдата на РС П. да бъде потвърдена.
Настоящият въззивен състав, след като взе в предвид изложеното във
въззивната жалба, становищата на страните и събраните доказателства, вкл. и
разпита на нов свидетел в хода на съдебното следствие пред ОС, както и след
като извърши цялостна проверка на атакуваната присъда и извън основанията,
посочени от страните, съгласно разпоредбите на чл.313 и чл.314,ал.1 от НПК,
намира следното:
Решаващият съд е изяснил правилно фактическата обстановка по делото, тъй
като е сторил това върху верен анализ на доказателства и доказателствени
средства, събрани по предвидения процесуален ред, като въззивния съд
намира, че фактите по делото, изяснени пред РС не се променят по съществен
начин от показанията на свидетеля Н. К.ов, разпитан за първи път пред ОС.
Преди изложение на фактическата обстановка, настоящият състав намира за
необходимо да отговори на възраженията на жалбоподателя Д., свързани с
твърдение за съществено процесуално нарушение- изготвен „непълен
протокол“ от с.з. от 07.05.2024 год., тъй като наличието на такова твърдение
винаги предпоставя преимуществен отговор, пред възраженията по същество,
доколкото ако то се приеме за основателно, съставлява и основание за отмяна
3
на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от РС.
В случая , настоящата инстанция, намира, че не е допуснато твърдяното от
жалбоподателя съществено нарушение на процесуалните правила , поради
следното: Законовите изисквания за съдържание на протокол от съдебно
заседание са лимитирани в разпоредбата на чл.311, ал.1-3 от НПК. Съгласно
ал.3 на посочения текст, съдът може да разпореди изготвянето на звукозапис
от с.з. при спазване на разпоредбите на чл.237-239 от НПК- а именно, ако
такова искане е направено от страна, или ако съдът служебно се разпореди,
което обстоятелство се отразява в съдебния протокол. Видно от протокола от
с.з. , проведено по делото на 07.05.2024 год., нито една от страните не е
поискала от съда звукозапис на заседанието, нито съдът служебно е обявил на
страните, че ще извърши такъв. Установява се от молбата на Д. за поправка на
посочения протокол, че същият сам е извършил звукозапис на съдебното
заседание, за което предоставя и флашпамет. Отказа на съда да уважи
искането на поправка на протокола на основание извършения в нарушение на
посочените по-горе разпоредби звукозапис от с.з.е напълно аргументирано и
обосновано. Факта, че С. Д. е направил запис в съдебна зала на заседание, без
да уведоми съда за това /но дори и при уведомяване този запис е в нарушение
и на посочените по-горе правила в НПК за звукозапис, и на чл.32, ал.2 от
Конституцията на РБ/, поради което и абсолютно недопустимо е този запис да
се ползва като доказателство за искане за поправка или допълнение на
съдебен протокол и правилно и законосъобразно, РС е счел това искане на Д.
за неоснователно, още повече, че той не е посочил други основания за
поправка на протокола, извън направения от него противозаконно запис. С
оглед на изложеното, въззивният съд намира, че не е допуснато съществено
процесуално нарушение, представляващо основание за отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
По същество, фактите, изяснени по делото са следните:
Подсъдимия К. Й. С. е от гр.П., български гражданин, неосъждан, не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл.78 а от НК. Трудово ангажиран- към 09.03.2023 год. е
заемал длъжността главен експерт „О.“ в Общинска администрация П..
Подсъдимия Б. Д. Т., също е от гр.П. и е с чисто съдебно минало, като и той не
е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл.78а от НК. Към 09.03.2023 год. е заемал длъжността
„ш.“ в Общинска администрация П..
Частния тъжител С. К. Д. също е от гр.П., познат в обществеността на града
като администратор на фейсбук група и блогър в социалните мрежи, в които
изразява открито гражданската си позиция по различни обществени теми.
На 09.03.2023г. в сградата на Община П. се провеждала сесия на Общински
съвет, в дневния ред на която била включена точка за вземане на нов кредит от
Общината, по която точка се изказвал и кмета на Общината- А.Б.. На сесията
като граждани, присъствали и частния тъжител и други лица, сред които и
свидетеля К. Т., които не били съгласни с вземане на нов заем. Същият ден на
работа в сградата на Общината били и двамата подсъдими, като С. присъствал
4
на сесията на Общинския съвет, а подсъдимия Т. бил в сградата на Общината,
но не и в залата, където се провеждала сесията.
В хода на провежданото заседание на Общинския съвет и докато се изказвал
кмета, частния тъжител, заедно с групата граждани, присъствали на
заседанието викали, отправяли обидни думи, като в даден момент Д. излязъл
на банката, където стоял кмета и изсипал торба с жълти стотинки, с цел да
демонстрира, че ако се вземе нов кредит, същият ще бъде в допълнителна
тежест на гражданите на общината. В същия момент в залата имало и
представители на различни медии, които записали действията на С. Д.. Била
дадена пауза на заседанието и Д., придружаван и от други лица от групата
граждани, присъствали на заседанието излезли от залата. Тъжителя Д.
преминал пред фоайето на общината, излязъл пред сградата, скрил се в
намиращи се наблизо храсти и от там хвърлил яйца по сградата. Действията
му по прекосяване на фоайето, излизане пред сградата и хвърлянето на яйцата
били записани от охранителните камери на Общината. Същият ден записите
от тези камери били прегледани от свидетеля П. К.- служител в РУП П., в
присъствието и на подсъдимия Т. и на тях те разпознали С. Д.. По-късно,
същия ден- 09.05.2023 год. двамата подсъдими- С. и Т. дали писмени
обяснения в полицията. В тях подсъдимия С. описал действията на Д. и
залата- по изсипване на монетите и хвърлянето на яйцата. Посочил също така
в обясненията си, че е възмутен от поведението на Д. , според него същия
нарушил обществения ред пред сградата на общината, като това деяние
станало доС.ие на много хора – администрацията, гости на сесията, медии,
общински съветници и други. В обясненията си подсъдимият И. е посочил, че
не е бил в залата по време на сесията, но е видял от записа С. Д. как хвърля
яйцата по сградата на общината, а също така разбрал от колеги, присъствали
на сесията и за обстоятелството, че С. Д. е изсипал торба с жълти монети пред
кмета. В обясненията си и този подсъдим е изразил възмущение от
поведението на тъжителят Д. . Посочил също така, че според него с
действията си Д. грубо е нарушил обществения ред пред доста хора. С. Д. бил
задържан още същия ден в районното управление на полицията за 24 часа ,
като било образувано производство по УБДХ- нахд.№162/ 23 година по описа
на районен съд град П., което е приключило с решение №81 от 15.03.23
година, с което тъжителят Д. е оправдан по обвинението да е извършил дребно
хулиганство. Наред с това С. Д. е обжалвал и задържането му за срок от 24
часа, в районното управление на полицията, за което било образувано нахд №
204/ 23 година по описа на районен съд П., което задържане също било
обявено за незаконно.
В хода на образуваното пред РС П. УБДХ, тъжителят Д. се запознал и с
обясненията на двамата подсъдими, депозирани пред полицейските органи.
Също така по посоченото нахд №162/2023 год. и подсъдимия С. и Т. са
разпитани в качеството им на свидетели. При разпита на С. отново описал
възприетото от него по време на сесията на Общинския съвет, като твърди, че
станал свидетел на „неморални действия“, на Д., че същия викал „б.“.
Подсъдимия Т., разпитан като свидетел по това производство е посочил в
показанията си, че не е бил в залата по време на провеждане на сесията, но е
5
видял тъжителя Д., както и чул ударите от яйцата по сградата, като в
последствие видял и записа от охранителната камера, разпознал ,че това е
лицето С. Д.. Твърди, че е гледал клип, качен в социалните мрежи от
тъжителя, в който се чува, че Д. вика „б.“, а кмета го моли да си седне на
мястото. Не е бил свидетел пряко и не е бил в залата, поради това не е чул и
видял вътре станалото.
Мотивите за оправдаване на тъжителя по обвинението за извършено
нарушение на обществения ред, видно от съдебното решение са, че С. Д. не е
извършил нарушение на обществения ред, а това е начин на изразяване на
гражданска позиция, каквото право той има по силата на разпоредбата на
чл.39 от Конституцията на Република България и в който смисъл е и
практиката на Европейския съд по правата на човека. Посочено е, че с
хвърлянето на яйцата не е причинил необратима вреда на сградата на
общината, а изсипването на монетите пред кмета „ не е обичаен, разумен и
вежлив, но по този начин цели привличането на медиите…“.
В резултат на задържането на тъжителя за 24 часа и воденото от него
производство по УБДХ същия преживял стрес, не разбирал защо му се е
случило това, като Д. твърди, че задържането му се отразило и на
заболяването, което има -„глаукома“.
Пред въззивната инстанция бе разпитан нов свидетел-Н. К.ов, който в
показанията си твърди, че на 10.03.2023 год., в центъра на гр.П. срещнал К. С.,
който познавал, защото „..ми беше началник за два дена…“, който говорил на
висок глас по телефон , като в разговора казал „требва да кажем, че е обиждал,
иначе за яйца и за стотинки не можем да го осъдим“. Не бил свидетел до
настоящия момент, разказал за това, което е чул от телефонния разговор на К.
С. от 10.03.2023 год., на С. Д., на 01.10.2024 год., като го срещнал случайно.
Така установеното във фактическо отношение, въз основа на годни
доказателства, събрани по предвидения в НПК процесуален ред за това, дават
основание на настоящия състав да приеме, че атакуваната присъда е правилна
и законосъобразна и следва като такава да бъде потвърдена, поради следното:
Обвинението, повдигнато на К. С. и Б. Т. е по чл. 148, ал. 2, във вр. с чл. 147,
ал.1 от НК: Твърденията на жалбоподателя и частен тъжител Д. са за
извършени и от двамата подсъдими на 09.03.2023година, в град П., чрез
действия:- чрез подаване на сигнал до РПУ на МВР гр.П., писане на
обяснение в РУ на МВР-П. от същата дата и - а след това на 15.03.2023г. чрез
свидетелстване по анхд №162/2023г. по описа на Районен съд гр.П., публично
и по друг начин, че са разгласили позорни за частния тъжител обстоятелства, а
именно: че по време на сесия на Общински съвет П. от 09.03.2023г. се е
държал неморално, нарушавайки обществения ред, изсипвайки торба с жълти
монети пред кмета на Община П., викайки „б.“, приписвайки му престъпление
по чл.325 от НК, изразяващо се в следното: хулигански действия, изразяващи
се в грубо нарушение на обществения ред, чрез изсипване на торба с жълти
монети пред кмета на Община П. по време на сесия на Общински съвет на
09.03.2023г. и викал „б.“ отправени към кмета на Община П. по време на
същата сесия, а по-късно на същия ден към 15:30 часа е хвърлял яйца по
6
сградата на Община П..
Двете действия следва да се разгледат по отделно. Като писмени
доказателства са приложени обясненията, писани и от двамата подсъдими
пред РПУ в хода на образуваното производство по УБДХ. Видно от същите
подсъдимия С. е дал описание на действията на Д. в залата- по изсипване на
монетите и хвърлянето на яйцата по сградата на Общината. Посочил също
така, че С. Д. „изрече думи срещу кмета“, като не е цитирал какво е чул.
Посочил е и, че е възмутен от поведението на Д., според него същия нарушил
обществения ред пред сградата на общината, като това деяние станало доС.ие
на много хора. В обясненията си подсъдимият Т. е посочил, че не е бил в
залата по време на сесията, но е видял С. Д. как хвърля яйцата по сградата на
общината, а също така разбрал от колеги, присъствали на сесията и за
обстоятелството, че С. Д. е изсипал торба с жълти монети пред кмета, както и
„изрекъл е някакви думи по адрес на кмета“, отново не сочи какви. В
обясненията си и този подсъдим е посочил, че е бил възмутен от поведението
на тъжителят Д. . Посочил също така, че според него с действията си Д. грубо
е нарушил обществения ред пред доста хора. Така твърдението на тъжителя,
че двамата подсъдими са посочили в обясненията си през РУП, че С. Д. е
викал в залата на Общинския съвет „б.“ се явяват абсолютно голословни, тъй
като самите обяснения са приложени като писмени доказателства и е
безспорно видно, че нито един от двамата подсъдими не са заявили, че Д. е
викал „б.“.
От друга страна от доказателствата по делото еднопосочно се изяснява
обстоятелството, че частния тъжител на посочената дата- 09.03.2023 год.
действително е присъствал по време на сесия на Общински съвет в гр.П. ,
което се потвърждава от показанията и на свидетелите К. Т., Б. О. и Н. К. – и
тримата присъствали на сесията на Общинския съвет, и действително се е
приближил към кмета и е изсипал торба с жълти монети. Този факт е описан и
от самия тъжител в частната тъжба. По съществото си този факт , и
описанието му от подсъдимите както в обясненията до РУП, така и в
качеството им на свидетели по нахд №162/2023 год. по описа на РС П. не е
нито позорен за тъжителя, а преценката за моралната му оценка може да бъде
извършвана разнопосочно- очевидно лицата, присъствали с него в залата като
граждани, вкл. свидетеля К. Т. са решили, че това е начин да изкажат
несъгласието си с вземане на нов кредит, а други лица могат морално да го
преценяват като действие, което не е достойно, поради което и да му се
възмущават. Клеветата е престъпление, за доказването на което от обективна
страна следва да се изясни несъмнено, че подсъдимите са направили
твърдение/я за обстоятелства, които са позорни, но от гледна точка на
общоприетите морални разбирания, и да предизвиква еднозначна негативна
оценка на обществото, каквато в случая очевидно няма.
За да е налице другата формата на изпълнителното деяние по чл. 147, ал. 1, пр.
2 от НК, а именно „приписване на пострадалия на неизвършено от него
престъпление" , следва да се докаже, че подсъдимите са твърдели, пред други
лица- в случая пред органите на МВР и съда, че пострадалият е извършил
някакво конкретно престъпление, но в което в действителност да не е
7
извършил. Приписването на престъпление винаги и без изключение е деяние,
укоримо от гледна точка на морала, което винаги характеризира отрицателно
личността на извършителя и се отразява отрицателно върху доброто име на
засегнатия. Настоящият съд счита, че не е осъществена нито една от формите
на изпълнителното деяние по чл. 147, ал. 1 от НК - разгласяване на позорно
обстоятелство и приписване на престъпление, при която е необходимо деецът
да твърди пред трето лице, че пострадалият е извършил някакво
престъпление, като знаят, че в действителност той да не е извършил такова.
Твърденията за нарушаване на обществения ред са направени и от двамата
подсъдими в писмените обяснения, които те са дали пред органите на РУП,
като в тях подсъдимия С. е посочил, че поведението на С. Д. пред сградата на
Общината, т.е. хвърлянето на яйцата е нарушение на обществения ред, защото
то е било възприето и от много хора. Еднопосочни са и дадените от
подсъдимия Т. обяснения- поведението на Д. пред сградата на Общината е
нарушение на обществения ред. Какво се установява от доказателствата
относно това хвърляне на яйца: Движението на С. Д. от излизането му от
залата, в която се е провеждала сесията, прекосяването на фоайето на сградата
и излизането му пред нея са записани от охранителните камери на Общината.
Последните са прегледани от свидетеля П. К., полицейски служител. Това е
станало непосредствено след събитието, още същия ден, в присъствието и на
подсъдимия Т.. От записа и двамата са разпознали несъмнено Д., тогава,
когато е бил в близък кадър, а в последствие непрекъснато са проследили
движението му и след отдалечаването. Така и двамата несъмнено са
разпознали С. Д. като лицето, което е хвърляло яйца по сградата на Общината.
Косвени данни за това,че Д. е хвърлял яйцата се съдържат и в показанията на
свидетеля О., който твърди, че е бил в залата, докато се провежда заседанието
на ОС, но не е видял лично Д. да хвърля яйца. Разбрал е обаче от
хигиенистките на Общината, че яйцата са хвърляни от тъжителя, като те дори
го наричали с обидни думи. При даване на показанията си свидетеля К. Т.
твърди, че свидетеля О. като служител на Общината е заинтересован. Съдът
намира, че показанията на този свидетел следва да се ценят като достоверни,
от една страна защото Общината не е страна в това производство, от друга
свидетеля изяснява поведението на Д. в залата, така, както го е възприел и
така, като то се изяснява и от показанията на самия Т., както и на С., така и на
свидетеля К., който пък е тъст на С. Д.. Наред с това О. не е твърдял в
показанията си, че Д. е хвърлял яйца, а е посочил какво лично на него са му
казали хигиенистките на общината. Така, от горните доказателства и
въззивния съд намира, че е изяснено, че именно С. Д. е хвърлял яйца по
сградата. Именно само за това му действие подсъдимите сочат, че той е
нарушил обществения ред. В случая това твърдение е направено и при даване
на обясненията на двамата подсъдими пред РУП и в качеството им на
свидетели по посоченото по-горе дело по УБДХ. Константна е съдебната
практика, че подаването на сигнали и свидетелстването пред съд и полиция,
т.е. пред компетентни органи да вземат отношение към сигнала, изключва
умисъла на дееца да препише престъпление някого. Още повече в конкретния
случай и двамата подсъдими са възприели /макар и различни части/
8
поведението на Д., включващо хвърлянето на яйца по сградата на Общината,
за което са и свидетелствали, без умисъл, че казват неверни факти, което
действие безспорно от гражданите може да бъде преценено като такова по
нарушаване на обществения ред. Между впрочем прието е и от съда,
разгледал делото по УБДХ- №162/2023 год., че Д. е извършил това действие,
като е оценено, че не е причинена „някаква необратима вреда на сградата на
Общината“, както и че избрания начин от Д. да изрази обществената си
позиция „не е обичаен, разумен и вежлив“.
Относно обвинението, че подсъдимите са заявили в качеството си на
свидетели, че действията на С. Д. били „неморални“, както и ,че в залата по
време на сесията бил викал „б.“, с което бил нарушил обществения ред, се
установява следното от доказателствата: подсъдимия Б. Т. в нито един момент
при разпита си /видно от същия/ не твърди, че е присъствал по време на
сесията. Сочи обаче обстоятелството, че е гледал видоеклип, публикуван от
самия тъжител в профила му в социална мрежа, в който се чува как Д. изрича
думата „б.“, след което кмета го моли да си седне на мястото. Подсъдимия
изразява това което е възприел от видеоклип, като в този случай това не може
да се третира като „позорно обстоятелство“ , тъй като съдържа твърдение за
нещо което е възприето от видеоклипа. Подсъдимия Т. не сочи Д. да е казвал
„б.“ на конкретно лице, а сочи само , че е възприел на клипа изричането на
тази дума, поради което и няма умисъл за разгласяване на несъществуващ
факт, който да засяга личността на тъжителя. Относно фактите, за които е
свидетелствал подсъдимия С. в производството по УБДХ той е посочил, че е
възприел от групата граждани, вкл. и Д. отправянето на „обидни
квалификации“, за което водещия сесията им е отправял неколкократно
предупреждения. Също така пак в тези си показания С. сочи „повече
квалификации се чуваха от господин С. Д. и един двама в залата. Примерно
„б., нищо не направихте, заради вас сме на това положение“. Свидетеля К. Т.
твърди, че отправяне на обидни думи не е имало, че изобщо не имало „прояви
на непристойно поведение“, но факта, че от групата граждани са били
отправяни думи се изяснява и от показанията на О., макар и същият да твърди
изрично, че не е чул конкретните думи. Очевидно има две групи показания за
това отправяни ли са обидни думи, но след като те са противоречиви
безспорни изводи за това, че подсъдимите са разгласили позорни за тъжителя
обстоятелства не са събрани, още повече, че в настоящето производство, като
такова от частен характер тежестта за доказване е на частния тъжител.
Внимание заслужават показанията на свидетеля К.ов, дадени за първи път
пред въззивния съд в с.з. на 09.10.2024 год. Този свидетел е категоричен, че си
спомня разговор по телефон, провеждан от подсъдимия С., дочут от него на
10.03.2023 год. в който С. казал „требва да кажем, че е обиждал иначе за яйца и
за стотинки не можем да го осъдим“. Въззивният съд не кредитира
показанията на този свидетел, по няколко причини. Първата от тях е, че
житейски феноменална памет е една година и половина след дочутия
разговор, свидетеля да си спомня точната му дата. Втората е, че дори и да се
допусне, че това е така, той макар и да познава Д. не е споделил този така
важен факт с него. Основният довод обаче да не се кредитират показанията му
9
е, че към този момент двамата подсъдими са дали вече обяснения в полицията
/ на 09.03.2023 год./ , а в производството по УБДХ, в което на 15.03.2023 год. са
били свидетели в акта за установяване на административно нарушение не е
посочено обвинение за думата „б.“, така, че изясняването и на това дали Д. е
казал тази дума по време на сесията е било несъставомерно в хода на УБДХ.
Не на последно място свидетеля при разпита си демонстрира, че е крайно
негативно настроен към подсъдимия С., тъй като му „бил началник за два дена
в Синя зона“. Следват показания на този свидетел, изцяло насочени към
поведение на С., извън предмета на това дело, което и при непосредствените
възприятия на съда, мотивира да приеме показанията му за заинтересовани и
необективни.
При анализа на доказателствата, внимание заслужава и твърдението на С. Д.,
че безспорно двамата подсъдими са му преписали престъпление, тъй като той
е оправдан в производството за дребно хулиганство. Няма спор и това решение
е факт, приложено като писмено доказателство по делото. Мотивите обаче за
оправдаването на подсъдимия са, че действията на Д. /т.е. прието е, че са
извършени- хвърлянето на яйцата, изсипването на монетите, / не могат да се
квалифицират като нарушаване на обществения ред, поради това, че той се е
възползвал от правото си да реализира свободата си да изрази мнение,
особено когато това е насочено към личности, които упражняват обществен
пост /това от решенията на Европейския съд по правата на човека/. Следва да
се посочи, че в това производство, че в акта за констатиране на дребно
хулиганство присъстват само тези две действия на Д.. Очевидно обаче
житейски да се хвърлят яйца по обществена сграда, което ще доведе до
неоправдани усилия по почистването й, може да се квалифицира от
гражданите като действие, което ги е възмутило, каквито са и показанията на
подсъдимите, дадени като свидетели и обясненията им до РУП. В тази насока
са и показанията на О., който сочи, че хигиенистките на общината се
възмущавали от стореното от Д.. Очевидно е, че от гражданите – в случая
подсъдимите- като лица, които дават обяснения и показания пред надлежни
органи на власт, не може да се изисква да извършват правилна правна
квалификация на определени действия, които са възприели. Когато те са
свързани със засягане на обществени морални норми, те изразяват
възмущението си и сочат, че според тях така се нарушава обществения ред,
като в производството по УБДХ тези факти също са установени, но съдът не
им е дал правна квалификация като дребно хулиганство, именно защото
практиката на ЕСПЧ приема завишени критерий към поведението на
гражданите при изразяване на техните позиции. Липсва умисъл у двамата
подсъдими да припишат престъпление на тъжителя Д., тъй като тяхната
оценка за стореното от него е такава, засягаща обществения ред.
С оглед на така изложеното и въззивния съд , така както е сторил РС, намира,
че обвинението за клевета, повдигнато от С. Д. срещу К. С. и Б. Т. не е
доказано, поради което правилно и законосъобразно същите са признати за
невиновни.
Като последица от тези изводи на съда е и отхвърлянето на предявените
граждански искове за неимуществени вреди, претендирани от тъжителя Д..
10
Тъй като същите произтичат от престъплението, в което всеки един от
подсъдимите е обвинен, но оправдан от съда, то при липса на виновно
поведение, вредите нямат пряка причинна връзка с деянието, поради което и
няма основание по смисъла на чл.45 от ЗЗД за възстановяване на причинените
неимуществени вреди и правилно и законосъобразно тези искане са
отхвърлени като неоснователни.
Възражението на жалбоподателя, за това, че съда не е произнесъл мотиви при
обявяване на присъдата, с което е нарушил правото му на защита е
неоснователно, тъй като не намира опора в процесуалните изисквания.
Съгласно разпоредбата на чл.310, ал.2 от НПК, когато изготвянето на
мотивите към присъдата е отложено, председателят обявява само диспозитива
и срока за изготвяне на мотивите. Видно от протокола от с.з. в което присъдата
е обявена , изрично е посочено, че мотивите на съда ще бъдат изготвени в
срока, предвиден в разпоредбата на чл.308 НПК, след което мотивите са
съобщени на жалбоподателя, поради което не е допуснато нарушение на
процесуалните правила.
При служебната проверка на присъдата, съдът не намери, че има основания за
нейното изменяване или отмяна, поради което и на основание чл.334 т.6 във
вр. с чл.338 от НПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 26 от 07.05.2024 год., постановена по нчхд
№411/2023 год. по описа на РС П..
РЕШЕНИЕТО на съда е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11