Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 03.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на двадесет
и пети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 9962 по описа за 2018 г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 21027/15.12.2016г.
по гр.д. № 50603 по описа за 2013г. на Софийски
районен съд, 30-ти състав С.В.Т., ЕГН ********** с адрес: *** е
осъдена да заплати на Л.Т.М., с
адрес: *** на основание на чл. 45 и чл.
86 от ЗЗД сумата от 1082,74лв. –
частичен иск, целият за 30 000лв., ведно със законната лихва от 25.07.2012г.
до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от настъпило
на 25.07.2012г. ПТП в гр. София, ул. **********” в посока бул. „Ломско шосе” към бул. „Рожен”, на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата
от 194,90лв. съдебни разноски, като неоснователен
е отхвърлен иска на Л.Т.М. срещу С.В.Т., ЕГН ********** за плащане на сумата от 3917,26лв.,
представляващи обезщетение за претърпени имуществени
вреди-част от средства за оперативно и следоперативно лечение,
рехабилитация, раздвижване и професионална помощ в домашни условия, като Л.Т.М. е осъдена да заплати на С.В.Т.,
ЕГН ********** на основание на чл. 78,
ал.3 от ГПК съдебни разноски от 313,40лв.
Срещу така постановено решение са депозирани:
1.въззивна жалба вх.№ 5011667/30.01.2017г. по
регистъра на СРС, изпратена по пощата на 24.01.2017г. от ищеца Л.Т.М., ЕГН ********** в частта, в която иск за обезщетение на имуществени вреди е
отхвърлен. Изложила е съображения, че решението в тази част е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочила е, че по делото били събрани писмени доказателства, установяващи, че е
направила разходите за лечение на травмите от ПТП. Фактурите и фискалните
бонове установявали плащане на сумите, договора за професионална помощ и
договора за рехабилитационни услуги установявали оказване на тези услуги и
плащането им. Тези обстоятелства се установявали и от събраните гласни доказателства. Претендирала
е разноски.
Въззиваемият-
ответник по исковете С.В.Т., ЕГН ********** е оспорил
жалбата. Изложил е съображения, че решението на районния съд в тази част е правилно. Претендирала е
разноски.
2. въззивна жалба в № 5006259/18.01.2017г. по
регистъра на СРС депозирана от ответника по исковете С.В.Т., ЕГН **********в частта, в която иск за обезщетение на неимуществени
вреди е
уважен. Изложил е съображения, че решението е недопустимо и неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочил е, че по делото не било установено ищцата да е претърпяла такива вреди,
свидетелят Б.М. била снаха на ищеца и показанията не следвало да се кредитират.,
тези показания били опровергани и от другите доказателства, защото било
установено, че ищцата не е пресичала пешеходна пътека, този свидетел не бил
посочен сред очевидците на ПТП по НАХД. Управлявания от нея автомобил имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност” към дата на ПТП, отказа на районният
съд да конституира застрахователя като трето лице помагач бил неправилен, като
едва след приключване на делото пред СРС узнала, че застрахователят платил на
ищеца обезщетение за 25 000лв. и това изцяло обезщетявало претърпените от
ищеца вреди. Претендирала е разноски.
Въззиваемият – ищец Л.Т.М., ЕГН ********** е оспорила жалбата. Посочил е решението
в обжалваната част е правилно. Не й била платена сумата от застрахователя.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх. № 93500/14.08.2013г. по регистъра на СГС
изпратена по подсъдност на СРС депозирана от Л.Т.М., ЕГН ********** срещу
С.В.Т., ЕГН **********, с която е
поискала от съда да осъди ответника на основание на чл. 45 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД да му заплати на сумите,
както следва: сумата от 1082,74лв.-частичен иск , целият за
30 000лв., ведно със законната
лихва от 25.07.2012г. до изплащането й, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за болки и страдания от травматични увреждания,
настъпили на 25.07.2012г. от виновно противоправно поведение на ответника като
водач на лек автомобил рег. № **********, проведено в гр. София на ул. Генерал „Никола
Жотев” ; сумата от 3917,26лв., ведно
със законната лихва от 25.07.2012г. до изплащането й представляващи обезщетение
за претърпени имуществени вреди -
разходи за част от оперативно и следоперативно лечение, рехабилитация,
раздвижване и професионална помощ в домашни условия на травматични увреждания,
настъпили на 25.07.2012г. от виновно противоправно поведение на ответника като
водач на лек автомобил рег. № **********, проведено в гр. София на ул. **********.
Навела е твърдения, че на 25.07.2012г. в гр. София ответникът като водач на
автомобила нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал ПТП при което
ищцата получила диафизирано счупване на дясна подбедрица, разкъсно-контузна
рана в областта на дясна лакътна става. Посочила е, че е била хоспитализирана,
направена й била операция, платила 1656лв. за плака и винтове, 25лв. за
ренгневово изследване, потребителски такси и такива за прегледи от 2,90лв. и от 52,20лв. , за лекарства
282,46лв., платила 1200лв. за професионална помощ при обслужването й, както и 2400лв.
за рехабилитация, за нощувки в болница за 6 дни 34,80лв., изпитвала болки и
страдания повече от 6 месеца, не можела да се придвижва , да се обслужва и да
се грижи за себе си сама, загубила нормалния си жизнен тонус и обичаен начин на
живот, не можела да се среща с хора и да посещава обществени места. Първата
операция, която претърпяла била за поставяне на метална остеосинтеза, но тя се
счупила и се наложила операция за премахването й и поставяне на пирони,
предстояла трета операция за премахване на поставените повторно пирони. Претендирала е разноски.
Ответникът С.В.Т., ЕГН ********** в предоставения
срок за отговор е оспорила исковете. Навела е твърдения, че твърдяните вреди не
били причинени от процесното ПТП,
разходите за лечение не били за увреждания от това ПТП. Претендиран
размер на обезщетение за неимуществени вреди бил прекомерен. Имала валидна
застраховка „Гражданска отговорност”
като водач на автомобила към момента на ПТП и претенции следвало да се
насочат към застрахователя
ЗК”Олимпик-клон България”.
По делото е
приет неоспорен от страните протокол за ПТП № К-713, съставен от органи на СДВР
посетили местопроизшествието, съгласно който на 25.07.2012г. в гр. София на
бул. „**********” до бл. 449 е настъпило ПТП при което С.В.Т. като водач на лек
автомобил „Деу Леганза”, рег. № **********е участвала в ПТП с пешеходеца Л.Т.М.,
при което пешеходец е получила травми , за лечение на които е оставена в
болница „Пирогов“ с диагноза „фрактура на
дясна подбедрица”. В протокола за ПТП е посочено, че автомобилистът е
имал застраховка Гражданска отговронст“ в Олимпик, полица 28111890626187.
По делото е
приложено НАХД 20384/2012г. на СРС, съгласно което С Решение от 02.07.2013г. С.В.Т.
е призната за виновна в това, че на 25.07.2012г. в гр. София по ул. „Генерал
Никола Жеков” в посока от бул. „Ломско шосе” към бул. „Рожен” при управление на
лек автомобил „Деу”, рег. № **********е нарушила правила за движение по
пътищата по чл. 20 , ал.2, изр. 2 и чл. 116 от ЗДвП като по непредпазливост е
причинила на пешеходката Л.Т.М. средна
телесна повреда, изразила се в счупване на костите на дясната подбедрица, довело
до трайно затрудняване на движението на десен долен крайник – престъпление по
чл. 343, ал.1, буква „б” предл. 2 вр. с чл. 342, ал.1, предл. 3 от НК, като С.Т.
е освободена от наказателна отговорност и е наложено административно наказание
глоба, Т. е оправдана за нарушение по
чл. 20, ал.2, изр.1 от ЗДвП.
По делото са
приети неоспорени от страните Епикриза от 11.08.2012г., Епикриза от
03.08.2012г., протокол на медицинска
комисия, съгласно които ищцата е била хоспитализирана от 25.07.2012г. до
11.08.2012г. в МБАЛСМ „Пирогов”, поставена е диагноза „диафизарно счупване на
дясна подбедрица”, имала е малка разкъсно-контузна рана в областта на дясна
лакътна става, направена е операция- кръвна репозиция и метална остеосинтеза с
плака и винтове, била е нетрудоспособна от 25.07.2012г. до 20.01.2013г.
Приет е
договор за рехабилитационни услуги, съгласно който на 11.08.2012г. ищцата е
възложила на Ю.Б.З.да извършва за срок от 3 месеца рехабилитация, раздвижване и
следоперативно възстановяване , обучение в ходене с помощни средства на ищеца при
месечно възнаграждение от 400лв.
Приет е
договор от 11.08.2012г., съгласно който ищцата е възложила на З.В.за срок от 2
месеца да полага грижи по обслужването на лични, хигиенни, социални и
физиологични нужди на ищеца, както и ежедневни грижи, свързани с хранене, обличане
и поддържане в нормален вид при месечно
възнаграждение от 400лв.
Разпитана по
делото св. Б.М. е посочила, че е снаха на ищеца, инцидент бил от юли 2012г.,
свидетелят била на 15-20м. от място на ПТП, когато то настъпило. ПТП настъпило в момент, в който ищцата се
опитвала да пресече платно на бул. „Ломско шосе” на пешеходна пътека, но
автомобил я блъснал, при приближаването до ищеца свидетелят разпознала, че това
е ищцата. Заявила е, че ищцата лежала на
земята и не можела да мръдне, кост стърчала на десния й крак, имала охлузвания
и кръв по ръцете и крака, дошла линейка
и я откарала в болница „Пирогов”.
Посочила е, че в болницата на ищцата направили манипулации, операция, общо три
операции й били направени на ищеца. След първата операция се наложило да наемат
човек, който да обслужва ищеца, както и
кинезитерапевт, който да я раздвижва, при прохождането поставената планка в
крака на ищцата се счупила и направили втората операция за смяната й.
Рехабилитатор ищцата имала и след втората операция. Заявила е, че била бременна
в този период и не можела да помага на ищеца. Ищцата не можела да ходи, да се
обслужва сама, да пазарува. В момента ищцата все още не се била възстановила
напълно, не можела да изпълнява нормата на работа като „баничар”, ТЕЛК и бил определил
51 % ТНР. Третата операция била нужна за премахване на поставените пирони. През
2012г. за кратко ищцата се върнала на работа, след това отново била в отпуск ,
върнала се на работа през 2015г. Ищцата се оплаквала от болки в крака, не била
пълноценна в работата си дори и в момента не работела. Рехабилитаторът я
посещавал около 3 месеца. Жената, която обслужвала ищцата била нейна близка, на
нея плащала , за да я обслужва, готви, пазарува, да й помага с къпането, ищцата
се притеснявала друг да й помага.
По делото не
се спори и съгласно записванията в
общодостъплиня регистър поддържан от Гаранционен фонд към 25.07.2012г. е имало
валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” за автомобил
рег. № **********със застраховател ЗК”Олимпик”АД.
Приети са неоспорени
от страните справка, договор за спогодба № ЗК 149/08.09.2015г , платежни
нареждания, съгласно които по полица № 28111890626187 ЗК”Олимпик” е образувал
щета № 1520001104000154 за обезвреда на Л.Т.М. за вреди от ПТП от 25.07.2012г.
в гр. София, причинено от С.Т. като водач на Деу, рег. № ****, като е сключена спогодба, с която застрахователят се е съгласил да плати на Л.М. 25 000лв. за
обезщетение на претърпени от нея имуществени и неимуществени вреди, сумата е платена с 5 бр. платежни нареждания
от 23.09.2015г., 24.09.2015г., от
25.09.2015г., от 28.09.2015г., от 02.10.2015г. по посочените от М. банкови
сметки. Страните са се съгласили, че с плащането на тази сума се погасяват
изцяло задълженията за главница, лихви,
неустойки по полицата за това ПТП.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По
правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 45 и сл. и чл. 86
от ЗЗД - претенции за обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени и имуществени вреди, причинени
от виновно противоправно поведение на ответника, ведно с обезщетение за
забава.
При този иск в тежест на
ищеца е да установи противоправно поведение на ответника, в причинна връзка от
което да са настъпили вредите, размер на вредите, претенции за които е предявил.
Съдът
приема, че по делото е установено
противоправно поведение по смисъла на
чл. 45 от ЗЗД на ответника, от което са
причинени травматични увреждания на ищеца, в следствие на които тя е претърпяла
болки и страдания. Прието по делото Решение по НАХД 20384/2012г. установява,
че на 25.07.2012г. в гр. София на ул. „Генерал Никола
Жеков” в посока от бул. „Ломско шосе” към бул. „Рожен” при управление на лек
автомобил „Деу”, рег. № **********С.Т. е нарушила правила за движение по пътищата по чл. 20 ,
ал.2, изр. 2 и чл. 116 от ЗДвП и по непредпазливост е причинила на ищеца Л.Т.М.
счупване на костите на дясната подбедрица, довело до трайно затрудняване
на движението на десен долен крайник. Приетите по делото Епикризи, медицински
протокол, събрани по делото гласни доказателства установяват, че незабавно след
ПТП ищцата е била хоспитализирана, поставена е диагноза „диафизарно счупване на дясна
подбедрица”, имала е малка разкъсно-контузна рана в областта на дясна лакътна
става, направена е операция - кръвна репозиция и метална остеосинтеза с плака и
винтове, била е нетрудоспособна от 25.07.2012г. до 20.01.2013г., изпитвала е
болки и страдания.
По иска за обезщетение на претърпени
имуществени вреди:
Правилно е
прието от районния съд, че по делото не са ангажирани доказателства за
претърпени от ищеца имуществени вреди от процесното ПТП в размер, за който е предявен
иска. По делото не се приети доказателства, че ищцата е направила разходи за
лечението на получените травматични увреждания. Твърденията на въззивника, че
са представени и приети фактури и фискални бонове, са неоснователни. Такива документи не се
съдържат в кориците на делото, те не са описани като приложение на нито една
молба на ищеца, не са постановени съдебни актове, с които такива документи да
са приемани по делото. Приетите договори установяват, че ищцата е възложила на
ІІІ-ти лица рехабилитация и обслужване. По делото обаче не са ангажирани
доказателства, че възнаграждение по тези договори е плащано. Показанията на св.
М. не сочат плащане на конкретни суми и не установяват такова плащане. Писмени
доказателства за плащането на суми по двата договора по делото не са ангажирани.
По иска за обезщетение на претърпени
неимуществени вреди:
По
делото се установи от приети епикризи, медицински протокол, гласни
доказателства, че от процесното ПТП ищцата е претърпяла „диафизарно счупване на дясна
подбедрица”, имала е малка разкъсно-контузна рана в областта на дясна лакътна
става, направена е операция - кръвна репозиция и метална остеосинтеза с плака и
винтове, била е нетрудоспособна от 25.07.2012г. до 20.01.2013г., изпитвала е
болки и страдания.
Съгласно разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, които съдът приема за приложими в
случая за размера на обезщетението, на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неправомерното поведение. Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52
от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В случаите на увреждане пострадалият понася
страдания, които пораждат за него правото да търси обезщетение за неимуществени
вреди. Обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания,
накърнените личните права и интереси, към момента на възникването на правото,
но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени
обществено-икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това
обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението
да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира.
Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за
конкретно претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и
всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането (В този смисъл Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС;
Решение № 28/09.04.2014г. по т.д.№ 1948/2013г., ІІ-ро Т.О.; Решение 0917/1999г.
на ІІІ ГО на ВКС, Решение 0213/18.04.2000г. по гр.д.№1265/99г. на ВКС; Решение
№764/10.12.1999г. по н.д.№695/1999г. ІІ НО).
Съдът
приема, че събраните по делото доказателства установяват, че в следствие на
процесното ПТП ищецът на зряла възраст
от 51 години е претърпял контузия на десния
крак, имала е разкъсно контузна рана на ръката, имала е затруднения в битово отношение, била е нетрудоспособна за
около 6 месеца, изпитвала е болки. При така установеното, съдът приема, че
справедливото обезщетение на вредите не
е по-малко от сумата за която е предявен иска като частичен – 1082,74лв. За
да определи този размер на обезщетението съдът съобрази възраст, на която
ищецът е претърпял травмата, специфика на травмата и затруднения в
самообслужването дългия период на нетрудоспособност, типичните за механизма на
травмата преживян уплах, социално-икономическите условия в страната към 2012г.
Същевременно
съдът приема, че от приети по делото спогодба, платежни нареждания по делото се
установява, че застрахователят на ответника по застраховка „Гражданска отговорност
” като водач на автомобила е платил на ищеца общо 25 000лв. в периода от
23.09.2015г. до 02.10.2015г. за обезвреда на претърпени от ищеца вреди от процесното ПТП, включително
имуществени и неимуществени вреди, като с
плащането на тази сума ищцата е приела, че е обезщетена за всички претърпени от
нея вреди, включително и за лихви. По делото не се твърди и не се установява
процесните неимуществени вреди да са различни от тези, за които е сключена от
ищеца спогодбата със застрахователя. Доколкото отговорността както на делинквента
и на застрахователя е за обезвреда на едни и същи вреди, то съдът приема, че
предмет на приетата по делото спогодба са и процесните вреди. Твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства не позволяват
извод, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които не са обезщетени от
застрахователя. При така установеното съдът приема, че по делото е установено,
че вземането на ищеца към ответника за плащане на 1082,74лв. като обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди
от процесното ПТП и лихва върху него, е погасено чрез плащане.
С
оглед гореизложеното съдът приема, че решението на СРС в частта, в който е
отхвърлен иска за обезщетение на имуществени вреди следва да се потвърди.
Решението на СРС по иска за обезщетение на претърпени неимуществени вреди
следва да се отмени и вместо него следва да се постанови друго, с което иск
следва да бъде отхвърлен.
По
отговорността за разноски:
Съдът приема,
че решението на СРС в частта за разноските не следва да се отменя, независимо
от приетия за неоснователен от въззивния съд иск за неимуществени вреди, който
е уважен от СРС. Това е така, защото в случая неоснователността на този иск с
дължи на настъпило в хода на процеса погасяване на вземането чрез плащане,
тоест не може да се обоснове извод, че ответникът не е станал причина за
образуване на делото по иска за неимуществени вреди.
За производство
пред СГС разноските следва да се поставят в тежест на въззивника-ищец и той
следва да бъде осъден да заплати на ответника по исковете разноски за адвокат
от 300лв. Други разноски въззивникът-ответник по исковете не е претендирал и такива не му се следват.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 21027/15.12.2016г. по гр.д. № 50603 по описа за 2013г. на Софийски районен съд,
30-ти състав в частта, с която С.В.Т.,
ЕГН ********** с адрес: *** е осъдена да заплати на Л.Т.М., с адрес: *** на основание на чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 1082,74лв. – частичен иск, целият за 30 000лв., ведно със
законната лихва от 25.07.2012г. до изплащането й, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от настъпило на 25.07.2012г. ПТП в гр. София,
ул. **********” в посока бул. „Ломско
шосе” към бул. „Рожен” и вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на Л.Т.М. ЕГН ********** срещу С.В.Т.,
ЕГН ********** за плащане на основание на
чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД на сумата от 1082,74лв.-частичен иск, целият за
30 000лв., ведно със законната лихва от 25.07.2012г., до плащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди за болки и
страдания от травматични увреждания, настъпили на 25.07.2012г. от виновно
противоправно поведение на ответника С.Т.
като водач на лек автомобил рег. № **********, проведено на 25.07.2012г. в гр.
София на ул. „**********” .
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 21027/15.12.2016г. по гр.д. № 50603 по описа за 2013г. на Софийски районен съд,
30-ти състав в частта, с която С.В.Т.,
ЕГН ********** с адрес: *** е осъдена да заплати на Л.Т.М., ЕГН **********, с адрес: *** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 194,90лв.,
представляващи съдебни разноски, и в
частта, с която като неоснователен е
отхвърлен иска на Л.Т.М. ЕГН **********
срещу С.В.Т., ЕГН ********** за плащане на основание на чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД на сумата от 3917,26лв.,
представляващи обезщетение за претърпени имуществени
вреди- средства за част от оперативно и следоперативно лечение,
рехабилитация, раздвижване и професионална помощ в домашни условия поради
травматични увреждания от настъпило на 25.07.2012г. ПТП в гр. София, ул. **********”
в посока бул. „Ломско шосе” към бул.
„Рожен”, като Л.Т.М., ЕГН **********
е
осъдена да заплати на С.В.Т., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК съдебни разноски от 313,40лв.
ОСЪЖДА Л.Т.М. ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на С.В.Т., ЕГН ********** с
адрес: *** на основание на основание на
чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 300лв. (триста лева), представляващи
съдебни разноски за производство пред СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.