№ 221
гр. Радомир, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20251730100674 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ
и чл. 224, ал. 1 КТ.
В исковата молба се твърди, че на 01.08.2015 г. в гр. Радомир е сключен трудов договор № .
между ищеца А. А. и ответното дружество „Д.” ЕАД, по силата на който А. А. е назначен на
длъжността „п. - код по Н.“, с уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 380,00 лева и
допълнително месечно възнаграждение за професионален стаж – 0,6% за всяка прослужена година.
На 14.02.2025 г. А. А. е получил за последен път трудово възнаграждение от работодателя в
размер на 880,96 лева, отговарящ на нетния размер на 1077,00 лева - минималното трудово
възнаграждение, определено с ПМС № 359/23.10.2024 г., допълнен с увеличението за
професионален стаж. Въпросната сума представлявала възнаграждение за отработен м. януари,
изплатено в срока по т. 5.2 от договора. Възнаграждение за м. февруари и м. март не било получено
от ищеца и поради забавата на ответника, посредством писмено заявление, постъпило при
работодателя на 01.04.2025 г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, същият прекратил едностранно
без предизвестие трудовия договор с работодателя, считано от тази дата. Работодателят - ответник,
от своя, страна със заповед № . г. прекратил трудовото правоотношение и разпоредил на ищеца да
бъде заплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск, както и
обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ за 30-дневния срок на предизвестието.
Ищецът сочи, че така посочените суми не били изплатени от страна на работодателя, с оглед
на което, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество „Д.” ЕАД да
заплати на ищеца А. И. А. следните суми: сумата в размер на 1761,92 лева, представляваща
неплатено трудово възнаграждение за м. февруари и м. март 2025 г.; сумата в размер на 1557,60
лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ; сумата в размер на 2336,40 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва за
1
забава от датите, на които вземанията са станали изискуеми, съответно - за възнаграждението за м.
февруари - от 20.03.2025 г., за възнаграждението за м. март - от 20.04.2025 г. и за обезщетението по
чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ - от 01.04.2025 г., до окончателното изплащане на вземанията.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се твърди, че ответникът
е изплатил изцяло претендираните суми с исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представен и приет трудов договор № ./01.08.2015 г., сключен между „Д.” ЕАД и
А. И. А., по силата на който ищецът е назначен на работа на длъжността „п.“, с уговорено основно
трудово възнаграждение в размер на 380,00 лева и допълнително месечно възнаграждение за
професионален стаж – 0,6% за всяка прослужена година.
Със заявление от 01.04.2025 г. ищецът А. А. е уведомил „Д.” ЕАД, че прекратява едностранно
сключения между страните трудов договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ поради неплащане на
трудовото възнаграждение за м. февруари 2025 г.
Със заповед № . г. работодателят „Д.” ЕАД е прекратил трудовото правоотношение със
служителя и е разпоредил на същия да бъде изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за
неизползван платен годишен отпуск за 45 дни, както и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ за 30-
дневния срок на предизвестието.
От представения по делото платежен документ от 22.08.2025 г. се установява, че от страна „Д.”
ЕАД е преведена по банкова сметка на ищеца А. И. А. сумата в общ размер на 5827,01 лева, с
основание на превода „заплата, м. 02 и м. 03.2025 г.“.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По предявените искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ
в тежест на ищеца е да установи наличието на трудово правоотношение между страните по делото
през спорния период, което е прекратено с цитираната в исковата молба заповед, както и размера
на трудовото възнаграждение, респ. на неползвания платен годишен отпуск и левовата му
равностойност.
Между страните не се спори, а се установява и от приложените по делото писмени
доказателства, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество „Д.” ЕАД за
длъжността „п.“, в периода от 01.08.2015 г. до 01.04.2025 г., като трудовият договор е прекратен със
заповед № . г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
Няма спор между страните и че след прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца,
ответното дружество в хода на процеса е изплатило изцяло претендираните с исковата молба суми,
за което е представен и платежен документ от 22.08.2025 г., с оглед на което и съобразявайки
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, т. е. наличието на извършено плащане след предявяване на
исковете, което се явява правопогасяващ вземането факт, релевантен за спорното право, съдът
намира, че така предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Ищецът поддържа искането си за присъждане на разноски. Обстоятелството, че
претендираните с исковата молба суми са погасени чрез плащане в хода на процеса, не обуславя
извод за отхвърляне на предявените искове като неоснователни, а за отхвърлянето им, като
2
погасени чрез плащане, водещо и до различни правни последици по отношение на разноските. Във
връзка с понасяне отговорността за разноските, релевантно е кога точно е направено плащането и в
този смисъл подлежи на изследване въпросът дали направените разноски са предизвикани от
поведението на ответника. От събраните по делото доказателства се установи, че в хода на
съдебното производство, ответникът е внесъл по сметка на ищеца сумата от 5827,01 лева. В случая
следва да се приеме, че с поведението си ответникът е оспорил иска и с това е станал причина за
завеждане на делото. Тъй като ответникът не е погасил дълга си преди процеса, очевидно е, че е
станал повод за завеждане на делото, поради което настоящият състав приема, че отговорността за
разноските следва да бъде възложена на него - арг. от противното на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Ищецът претендира направени разноски в размер на 1480,00 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение, което с оглед направеното възражение за прекомерност, съдът намира, че не
съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото. Относно начина, по който
се определя от съда възнаграждението на адвоката, следва да се приложат критериите по
решението по дело С-57/15 на СЕС за разумност и пропорционалност. Настоящият съдебен състав
счита, че при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да вземе
предвид ниската фактическа и правна сложност на делото, вида на претенцията, материалния
интерес, броя на страните по делото, обема на доказателствения материал, приложимите по спора
национални и международни правни норми, както и броя на заседанията - в конкретния случай е
проведено едно открито съдебно заседание.
Съобразявайки горните критерии, съдът намира, че следва да осъди ответното дружество да
заплати на ищеца сумата в размер на 900,00 лева, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение по делото.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС -
Радомир дължимата държавна такса в размер 226,24 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. И. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир, ул. „И. В.“ №
31, вх. „А“, ет. 2, ап. 6 искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1
КТ за осъждане на ответното дружество „Д.“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:
гр. Радомир, ЖК „Индустриална зона“ да заплати на ищеца следните суми: сумата в размер на
1761,92 лева (хиляда седемстотин шестдесет и един лева и деветдесет и две стотинки),
представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. февруари и м. март 2025 г.; сумата в
размер на 1557,60 лева (хиляда петстотин петдесет и седем лева и шестдесет стотинки),
представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ; сумата в размер на 2336,40 лева (две хиляди
триста тридесет и шест лева и четиридесет стотинки), представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, ведно със законната лихва за забава от датите, на които вземанията са
станали изискуеми, съответно - за възнаграждението за м. февруари - от 20.03.2025 г., за
възнаграждението за м. март - от 20.04.2025 г. и за обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 224, ал.
1 КТ - от 01.04.2025 г., до окончателното изплащане на вземанията, като погасени чрез плащане в
хода на процеса.
3
ОСЪЖДА „Д.“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. Радомир, ЖК
„Индустриална зона“ да заплати на А. И. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир, ул. „И. В.“ №
31, вх. „А“, ет. 2, ап. 6 сумата в размер на 900,00 лева (деветстотин лева), представляваща
направени разноски по делото.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. Радомир, ЖК
„Индустриална зона“ да заплати по сметка на Районен съд – Радомир в полза на бюджета на
съдебната власт сумата от 226,24 лева (двеста двадесет и шест лева и двадесет и четири стотинки),
представляваща дължима държавна такса в производството пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4