Р Е Ш Е Н И Е
№ 260239
гр. Русе, 10.03.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4362 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове
с правно основание чл. 233, ал.1 и чл. 236, ал.2 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от Н.К.К. срещу Р.Й.К., в която се
твърди, че на 12.08.2009г. между двамата бил сключен договор за наем на
недвижим имот, по силата на който ищецът предоставил за временно и възмездно
ползване на ответницата 1/2 ид.ч. от *****със застроена площ целия от 760 кв.м.
и битова сграда, заедно с 1/2 ид.част от прилежащите 3,000 дка земя, находящи
се в землището на с. *****, общ. Русе, в местността „*****". Договорът бил
сключен за срок от 7 години и наемна цена в размер на 100 лв. годишно. С анекс
от 08.08.2016г. договорът за наем бил прекратен.
Ищецът твърди, че
въпреки прекратяването на договора, ответницата продължила да ползва имота вече
четири години без да заплаща наем за това ползване и без да го освобождава.
Въпреки отправените й покани от страна на ищеца тя не опразвала наетия имот. На
31.08.2020г. изпратил покана, с която отново я поканил в 7-дневен срок да
освободи имота и да му заплати обезщетение за ползването му в размер на 400
лв., но такова плащане не последвало, нито освобождаване на имота.
Предвид изложеното се моли да бъде постановено
съдебно решение, с което ответницата бъде осъдена да освободи изцяло имота,
предмет на прекратеният договор за наем и представляващ ½ ид.ч. от ***,
със застроена площ от 760 кв.м. целия
и битова сграда, заедно с 1/2 ид.ч. от прилежащите 3.000 дка. земя, с идентификатор
на имота №*****, находящ се в землището на с. *****, община Русе, в местността
„*****“, както и да заплати обезщетение за ползването му за периода от
08.08.2016г. до 29.09.2020г. в размер на 400 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й заплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата оспорва
основателността на предявените искове. Твърди се, че имотът притежаван от ищеца
и предмет на процесният договор за наем за посочения в исковата молба период не
е използван от ответницата, както и че в същия не се намират нейни вещи, за
които да носи отговорност да бъдат премахнати. Единствената използвана част от
процесния имот била другата, която е собственост на К.Н.К. - съпруг на
ответницата. След прекратяването на договора за наем липсвало облигационна
връзка между страните, която да налагала заплащането на претендираната от ищеца
сума.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по
делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че на
12.08.2009г. между ищецът като наемодател и ответницата като наемател е сключен
договор за наем на недвижим имот, представляващ 1/2 ид.ч. от *****със застроена
площ на целия 760 кв.м. и битова сграда, заедно с 1/2 ид.част от прилежащите
3,000 дка земя, находящи се в землището на с. *****, общ. Русе, в местността „*****",
описан подробно в нотариален акт за продажба № **, том **, дело ***г. на
нотариус Ц.М., а по скица на СГКК гр. Русе представляващ: поземлен имот с
идентификатор №***** /№*** по предходен план/. Договорът е сключен за срок от 7
години и наемна цена в размер на 100лв. годишно. С анекс от 08.08.2016г.
договорът за наем е прекратен. Също така няма спор по делото, че другата
½ ид. част от процесния имот е собственост на свидетеля К.К., който е
син на ищеца и съпруг на ответницата.
Спорно по делото е
дали ответницата реално е ползвала процесния имот по време на договора, както и
след неговото прекратяване, дали в същия държи свои вещи и дали по някакъв
начин възпрепятства ищецът да упражнява правата си като собственик на имота,
включително и да го ползва.
От обясненията на
страните и разпита на свидетелите Т.С.и К.К. се установява, че причина за
сключването на процесния договор за наем било участието на ответницата по
проект за отглеждане на животни, финансиран с европейски средства. Изискване за
участието й било да удостовери право на ползване върху целия овчарник, а не
само на част от него. Липсват доказателства и твърдения по делото, които да
установяват, че владението на имота е предадено на наемателя при сключването на
договора и какво е неговото състояние. С оглед естеството на процесния имот
(овчарник) и даденото му описание от страните и свидетелите, достъпът до него
не е възпрепятстван от заключващи се врати или други прегради.
Според свидетелката
Т.С., двамата съсобственика били разделили имота на две части с поставянето на
червена линия. След прекратяването на договора за наем, в частта на ищеца
продължавало да има вещи свързани с отглежданите от ответницата крави. Когато
ищецът поискал от нея да ги премести от имота му, тя му отговорила „оправяй се
със сина си“.
Свидетелят К.К.,
установява, че имотът не е поделян реално и е съсобствен между него и ищеца от
1996г. През 2002г. направили проект за делба, но само на терена. По време на
проекта в който участвала съпругата на свидетеля, както и след това, тя
отглеждала крави, но заемала само част от него и то не по-голяма от частта на
свидетеля. Последният се занимавал със земеделие и държал в имота и свои вещи,
каквито имало и към момента. Свои вещи в овчарника държал и ищеца, както по
време на договора за наем, така и след прекратяването му. За ищеца нямало
пречки да влиза в имота и да го ползва когато си поиска, както и правел.
Свидетелят заявява, че в частта на ищеца според неофициалното разпределение на
имота държал към момента свои вещи – ремарке, количка, стар агрегат и
фуражомелка, но не възнамерявал да ги махне докато не уредят окончателно
отношенията си в съсобствеността.
Ищецът в
проведеното съдебно заседание признава, че по време на договора за наем и след
прекратяването му е живял в съседна постройка на овцефермата и е ползвал
последната да държи свои вещи, имал дърва, помпи за вода. Заявява, че след като
прекратили договора за наем „аз си влязох в имота“, внесъл си дърва, от други
свои складове пренесъл части за трактори, гуми. Но също така твърди, че
продължавало да има части за които настоявал „да си ги вземат“.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
В изпълнение на
сключения договор, за ищеца като наемодател е възникнало задължението да
предаде на ответницата като наемател процесния имот. При прекратяването на
договора възниква задължение за връщане на наетия имот в състоянието, в което е
получен (освен ако има уговорки за противното). В случая няма доказателства за
състоянието в което се е намирал имота при сключването на договора, дори
липсват такива за фактическото му предаване. Анализът на доказателствата по
делото дава основание да се приеме, че такова предаване не е извършено, тъй като
достъп до имота ответницата е имала и преди това, ползвайки го на основание
правата на съпруга си. Процесният имот е в съсобственост, като няма
доказателства за постигнато съгласие между съсобствениците за реалното разпределяне
на ползването му (доколкото всеки от тях не се съобразява с поставената червена
разделителна линия според изявленията им). Страните също така не са оформили и
протокол установяващ връщането на наетия имот. Доказано е по делото, че ищецът
е имал достъп до имота и също го е ползвал както по време на договора, така и
след неговото прекратяване. В този смисъл е и направеното от него признание на
този факт в проведеното съдебно заседание. Поради това искът му по чл. 233,
ал.1 ЗЗД – за връщане на наетия имот следва да бъде оставен без уважение. Не би
могъл да бъде уважен и искът за заплащане на обезщетение по чл. 236, ал.2 ЗЗД
за ползване на имота след прекратяването на договора, тъй като не се установява
ищецът да е бил лишен от това ползване, а точно обратното същият признава, че
има свободен достъп до имота и го ползва за съхранение на собствени вещи,
включително и живее там. Неоснователността на втория иск е обусловена от
неоснователността на първия иск. Не е доказано по делото и че, вещите за които
твърди, че не са негови и иска да се махнат са на ответницата. Налице са
доказателства за обратното – че не са нейни, а на другия съсобственик на имота.
Дори и да се приеме, че има нейни вещи, то не би могло да се извърши преценка
дали те се намират в имота предмет на процесния договор, тъй като същият е 1/2
идеална част от целия. Липсват доказателства, че ищецът е лишен от възможността
да ползва половината от процесния имот, който не се изчерпва само с овцефермата.
Дори това да е така, то няма основание да се приеме, че тази пречка за него е
създадена от ответницата. Налице са неуредни отношения между двамата съсобственици
на имота, като пътят за защита на правата на ищеца в съсобствеността е друг, а
не с исковете предмет на настоящото производство.
С оглед изложеното
предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При този изход на
спора в тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответницата
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Н.К.К. ЕГН********** с адрес *** против Р.Й.К. ЕГН********** с адрес *** иск
за опразване и връщане на нает имот по договор за наем от 12.08.2009г.,
представляващ 1/2 ид.ч. от *****със застроена площ 760 кв.м. и битова сграда,
заедно с 1/2 ид.част от прилежащите 3,000 дка земя, находящи се в землището на
с. *****, общ. Русе, в местността „*****" и представляващ поземлен имот с
идентификатор №***** по КККР, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Н.К.К. ЕГН********** с адрес *** против Р.Й.К. ЕГН********** с адрес *** иск
за заплащане на сумата от 400лв., представляваща обезщетение за ползване на
горепосочения имот след прекратяване на договора за наем от 12.08.2009г. - за
периода 08.08.2016г. до 29.09.2020г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.К.К. ЕГН**********
с адрес *** да заплати на Р.Й.К. ЕГН********** с адрес *** сумата от 300лв. разноски
за настоящото производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия: