Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в публично заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Радослава Манолова като разгледа
докладваното от съдия Чеуз гражданско дело № 11 724 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
иск с правно основание чл. 405 ал.1 от КЗ за сумата 30 098 лв.
Производството
е образувано по искова молба на И. С.Г., чрез процесуалния му представител адв. Д.М. срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД. В същата се твърди, че е
сключил на 21.09.2017 г. договор за застраховка с покритие „пълно каско“ за срок от 1 година и с предмет – лек автомобил „Ауди
Q7” при застрахователна стойност от 45 700 лв. Твърди, че на 12.05.2018 г. е
осъществено застрахователно събитие, за което ищецът уведомил своевременно
ответното дружество. Ответникът отказал изплащане на застрахователно
обезщетение.
Предвид
тези изложени твърдения ищецът обосновава правен интерес от водене на настоящия
иск и иска от съда да осъди ответникът да му заплати сумата от 30 098 лв. –
представляваща дължащото му се застрахователно обезщетение. Претендира се
законна лихва върху сумата, както и сторените по делото разноски.
Ответникът
„ДЗИ – О.З.” ЕАД оспорва предявеният иск. Подробни съображения са изложени в
депозиран писмен отговор, които се поддържат в съдебно заседание. Претендират
се разноски.
По
делото като трето лице помагач на страната на ответника е конституирано
дружество „Д.З.“ АД, което оспорва заявения иск в депозирано писмено становище.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и съобразно приетият по делото доклад,
приема за установено от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА
следното:
Договорът за застраховка “Автокаско на МПС” е вид
имуществена застраховка, по силата на който застрахователят се задължава да
заплати на застрахования обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат
на настъпване на застрахователно събитие. От събраните по делото доказателства
се установява, че между ответното застрахователно дружество и ищеца е бил
сключен застрахователен договор с покрит риск „пълно каско“,
със срок на действие от 21.09.2017 г. – 20.09.2018 г. срещу заплащане на
застрахователна премия от 2 691, 73 лв., платима на четири равни вноски по
отношение на лек автомобил „Ауди Q7“ с рег. № ******.
Съгласно чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок, като срокът не може да бъде по – дълъг от срокът,
посочен в чл. 108 ал.1-3 и 5 от КЗ - 15 дни от датата, на която застрахованият
е представил на застрахователя всички необходими документи, посочени в нормата
на чл. 106 от КЗ. Според чл. 386, ал.2 от КЗ
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане
и застраховане по договорена застрахователна стойност.
Видно от представения по делото протокол за ПТП № 1703900
на СДВР, на 12.05.2018 г. в гр. София, бул. „Ал. Малинов“ и ул. „Околовръстен
път“ е настъпило ПТП между лек автомобил „Фолксваген Туарег“
с рег. № ******, управлявано от Н.В.Т.и лек автомобил „Ауди Q7“ с рег. № ******, управлявано от И.С.Г. като вследствие на пътния
инцидент върху лек автомобил „Ауди“ са установени вреди, описани в протокола. Осъщественото
ПТП е в срока на действие на договора за застраховка, сключен между страните и
се явява покрит риск по него.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно автотехническа
експертиза /основно и допълнително заключение/, изготвени от инж. Й.Д.Й., които
съдът кредитира като обективни и компетентно изготвени, се установява, че
констатираните увреждания по лек автомобил „Ауди“ се намират в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП на 12.05.2018 г. Вещото лице е
посочило, че стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил
възлиза на сума в размер на 32 418, 80 лв., а стойността на обезщетението,
при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части възлиза на
30 098 лв. Посочено е и, че действителната стойност на процесния автомобил
към датата на сключване на договора за застраховка възлиза на сумата от 45 945
лв.
При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение,
че не се следва изплащане на застрахователно обезщетение поради
обстоятелството, че застрахования не е предоставил вярна и точна информация за
обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие, вида и
размера на вредите. Налице е и възражение, че отказът за изплащане на
обезщетение е с оглед т.9.3.1 от ОУ към договора. Застрахователят по риска „каско“, настоящ ответник, е бил уведомен за настъпилото
застрахователно събитие в деня на неговото осъществяване, видно от приложеното
уведомление. Наред с уведомлението на застрахователя е предоставен и съставения
от СДВР протокол за ПТП. В деня на ПТП-то, по отношение на имуществото, предмет
на застраховката, е извършен оглед от страна на експерт при ответника, при
който е съставен опис – заключение на увредените детайли от същия експерт.
Поради което, тези възражения на ответника, при ангажираните по делото
доказателства, не могат да бъдат споделени от настоящия съдебен състав. На
следващо място, в т.9.3.1 от ОУ към договора за застраховка е предоставено
право на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение ако
застрахования, лично или чрез свой представител, декларира пред застрахователя
и/или пред компетентните органи, обстоятелства за събитието, вида и размера на
вредите, несъответстващи на действителните, както и в случаите, в които
представи неистински документи или документи с невярно съдържание. По делото не
се установява нито една от сочените фактически предпоставки, даващи основание
на застрахователя да упражни правото си за отказ на изплащане на
застрахователно обезщетение. Застрахованият не е декларирал никакви вреди по
вид и размер, а същите са установени от експерт при ответника. Представеният от
него протокол за ПТП няма данни по делото да е неистински такъв или да е с
невярно съдържание, а и констациите в същия са
съдебно потвърдени и от изслушаната по делото САТЕ.
При тези ангажирани от страните доказателства съдът намира, че искът е
основателен и доказан изцяло за претендирания по
делото размер.
При този изход на спора съдът намира, че на ищеца се следват разноски в
размер на 3 003, 92 лв., съобразно списъка по чл. 80 от ГПК.
Воден от горното, СГС, І-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.”ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ на И. С.Г., ЕГН **********,***
– адв. Д.М. сумата от 30 098 /тридесет хиляди и деветдесет и осем лева/ лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди,
причинени на притежаван от ищеца лек автомобил „Ауди Q7” с рег. № ******, причинени в резултат на ПТП,
осъществено на 12.05.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 16.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 3 003, 92 лв. - разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ответника – „Д.З.“ АД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщението до страните пред САС.
СЪДИЯ: