№ 1113
гр. София, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Биляна Симчева
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело №
20231100506561 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 3159/28.02.2023 г. по гр.д. № 1288/2022 г. на Софийски районен
съд, 53 състав, е прието за установено по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че ответниците Н. С. П., Л. Л. Т. и С. Л. Т.
дължат на ищеца “Топлофикация София” ЕАД в условията на разделна отговорност
при квоти за Н. П. - 4/6, аз Л. Т. - 1/6 и за С. Т. - 1/6, следните общи суми: 2595, 43 лева
- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от
30.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 329,76
лева - мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за потребена топлинна
енергия, за периода от 15.09.2019г. до 11.06.2021г., както и сума за дялово
разпределение в размер на 52,34 лева - главница за периода от м.05.2018г. до
м.03.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
гр.д.№ 38144/2021 г. на СРС, 53 състав.
В частта, с която предявените от “Топлофикация София” ЕАД искове по реда
на чл. 422 ГПК са отхвърлени до пълния им заявен размер, решението не е обжалвано
от заинтересованата страна и е влязло в сила.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, ответниците Н. С. П., Л. Л. Т. и С. Л. Т. са
подали обща въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, в частта му, с
която исковете срещу тях са уважени за припадащите им се квоти. Не оспорват
качеството си на “потребител”, произтичащо от притежаваното от тях право на
собственост върху имота. Излагат съображения единствено по отношение на
извършения от третото лице - помагач “Т.” ООД отчет, като сочат че е налице невярно
дялово разпределение, дължащо се на завишен двойно коефициент на оценяване - “К
1
фактор”. Отправят искане за прекратяване на производството и задължаване на ищеца
да възстанови стойностите на “К фактор” такива, каквито са били през 2012-2013 г.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна - ищец “Топлофикация
София” ЕАД подава отговор с искане жалбата да бъде оставена без уважение като
неоснователна. Молят за потвърждаване на първоинстанционното решение и
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице – помагач на страната на ищеца по делото - “Т.” ООД, не взема
становище по подадената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като обсъди становищата и доводите на страните,
намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от страна с правен интерес,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно императивната норма на чл. 269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по неговата допустимост - в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Това означава, че в решаващата си дейност въззивният съд следва да се
ограничи до преценка на валидността и допустимостта на първоинстанционното
решение, а на неговата правилност - само по посочените в жалбата конкретни доводи
за неправилност на това решение. Служебно въззивният съд проверява правилността
на решението само по отношение на приложението на императивните
материалноправни норми, защото прилагането на тези норми е в обществен, а не в
личен интерес и поради това не може да зависи от волята на страните. Само в този
случай диспозитивното начало и състезателността, като доминиращи принципи на
гражданско-процесуалното право, следва да отстъпят пред принципа на служебното
начало.
В конкретния случай, обжалваното първоинстанционно решение е валидно,
като постановено от съд в кръга на правораздавателната му компетентност,
обективирано е в писмена форма, носи подписа на постановиЛ. го съдия, съдържа ясно
изразена правна воля.
Същото е и допустимо в атакуваната от ответниците-въззивници част, с оглед
обстоятелството, че компетентният съд се е произнесъл в рамките на спора, с който е
бил сезиран, по заявените от ищеца факти в обстоятелствената част на исковата молба.
От служебно извършената проверка не се установява и нарушение на
императивна материалноправна норма, като не е налице и основание за съда да следи
служебно за интереса на някоя от страните /т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
В процесния случай, единственото изложено в жалбата възражение по
правилността на постановения съдебен акт касае извършеното дялово разпределение от
дружеството, конституирано като трето лице - помагач на страната на ищеца - “Т.”
ООД.
Въззивният съд намира изложените доводи за неоснователни по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
2
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2
ЗЕ/.
Според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти,
като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването
на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач.
Съгласно нормативната уредба всички собственици на самостоятелни обекти в сграда
в режим на етажна собственост независимо дали техния имот се отоплява или не са
длъжни да заплащат пропорционално и такса сграда инсталация.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 от ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2
изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр.74/2006 г., 2/ на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по
реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на
сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за
топлоснабдяването.
В конкретния случай, от приетата и неоспорена от страните Съдебно-
техническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена от лице,
притежаващо необходимите специални знания, се установява, че дяловете за отопление
на процесния имот, топла вода и сградна инсталация са били изчислени в съответствие
с правилата на действащата нормативна уредба. Вещото лице сочи, че през процесния
период топлинната енергия за имота е била определяна по втория възможен начин - по
прогнозни данни, предоставяни от ФДР “Т.” ООД, като след всеки отоплителен сезон е
извършвано дялово разпределение и е определяна реалната стойност на потребеното
количество топлинна енергия - общо и по компоненти, както и остойностяването й в
лева. Определяна е коректно и сумата доплащане или изравняване, която е взета
предвид от вещото лице при определяне на общата стойност на потребената топлинна
енергия в имота през процесния период, изчислена на 2595.43 лева.
По делото са представени също така и отчетите на измервателните уреди,
носещи подписите на ответниците. Не са събрани доказателства, от които да е видно,
че отчетите са били оспорени от ответниците в предвидения в нормативната уредба
срок.
Предвид изложеното, съдът намира, че изложените във въззивната жалба
оплаквания са неоснователни.
С оглед на това, както и предвид липсата на други конкретно въведени от
въззивниците основания за неправилност, относими към постановеното от Софийски
районен съд първоинстнационното решението, същото следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
има само въззиваемата страна. Такива обаче не следва да се присъждат, предвид че
страната не е представлявана от процесуален представител в проведеното по делото
съдебно заседание, като единствено е подаден бланкетен отговор на въззивната жалба
3
и молба за даване ход на делото в отсъствие на процесуален представител на страната.
Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Г въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3159/28.02.2023 г. по гр.д. № 1288/2022 г. на
Софийски районен съд, 53 състав, в обжалваната част.
Решението не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3,
т. 1 ГПК.
Решението е постановено при участието на "Т.” ООД, ЕИК ****, в качеството
му на като трето лице – помагач на страната на въззиваемия - ищец "Топлофикация
София " ЕАД, ЕИК ****.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4