Р
Е Ш Е
Н И Е №
167
гр.Кюстендил, 01.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Административен съдия: НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
и секретар Лидия Стоилова, като
разгледа докладваното от съдията адм.д.№563/2018г. по описа на КАС, за
да се произнесе взе предвид:
„Е.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от К.З.оспорва Акт за установяване на задължение
№АУ18002241-1/05.11.2018г. на старши инспектор в отдел „МДТ“ при Община
Дупница, потвърден с решение, обективирано в писмо №26-00-2476-1/28.11.2018г.
на началника на отдел „МДТ и АД“ при Община Дупница, с който е установено
задължение за ТБО в размер на 698.64 лв. главница за 2018г. и лихва към
05.11.2018г. в размер на 12.72 лв. Релевират се основания за
незаконосъобразност, свързани с нарушения на административнопроизводствените правила
и приложението на материалния закон. Претендират се разноски.
Ответникът лично и чрез
пълномощника изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендират се
разноски.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
„Е.“ ЕООД, *** е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Дупница,
ул.“Т.“ №** /срав. нот.акт №103, т.ІV, д.№649/2008г./. Като задължено
лице по ЗМДТ същото е подало декларация вх.№08480013/28.06.2010г.
Със
заповед №1242/21.06.2012г. кметът на Община Дупница е определил Г.
Ф. Г. – началник
отдел „МДТ“, а със заповед №324/15.03.2013г.
началника на отдел „МДТ и АД“ да упражнява правомощията на териториален
данъчен директор на НАП. Със заповед №1243/21.06.2012г. са оправомощени лицата,
които имат права и задължения на органи по приходите, съгласно ДОПК в
производствата по установяване, обезпечаване и събиране на местни данъци и
такси.
Границите
на районите, вида на услугите и честотата на сметоизвозване на територията на
Общината през 2017г., са определени със заповед на кмета №РД-04-1086/30.10.2017г.,
на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ. Приети са като доказателства за предоставяне
на услугите графици на нарядите за обслужване на съдовото стопанство в
Общината, план сметка на дейността по сметосъбиране и сметоизвозване, пътни
листове, договор за услуга №РД-09-250/25.08.2017г., по силата на който на „Е.
Р. – Р“ ЕООД гр.София е ъзложено събирането и транспортирането
на битовите отпадъци от населените места с организирано сметосъбиране в Община
Дупница, събиране и транспортиране на ЕГО и строителни отпадъци, почистването
на улични кошчета, машинно метене и миене на териториите за обществено ползване
на територията на Община Дупница.
Въз
основа на нормативната база за определяне размера на данък сгради и ТБО /по
делото са приложени Наредба за определяне размера на местите данъци на
територията на Община Дупница, решение №220 по Протокол №12/16.12.2016г. на
Общински съвет - Дупница за одобряване на годишна план-сметка, включваща
разходите за чистотата в съответствие с чл.66 от ЗМДТ/ е издаден АУЗ по декларации
№АУ18002241-1/05.11.2018г. на старши инспектор в отдел „МДТ“ при Община Дупниц,
с който е установено задължение за ТБО в размер на 698.64 лв.
главница за 2018г. и лихва към 05.11.2018г. в размер на 12.72 лв. Същия е оспорен в срок изцяло /срав. жалба
вх.№26-00-2476/26.11.2018г./, като с решение, обективирано в писмо
№26-00-2476-1/28.11.2018г. на началника на отдел „МДТ и АД“ при Община Дупница,
е потвърден изцяло. Решаващият орган
е изложил мотиви за законосъобразност на АУЗ, тъй като размерът на ТБО е
определен за всяка услуга поотделно при нормативно заложените изисквания, взета
е предвид формиране на ТБО и подадената декларация №94-К-892/28.11.2017г. от
дружеството за освобождаване от такса сметосъбиране и сметоизвозване.
Приета,
като неоспорена от страните, е съдебна експертиза вх.№3132/05.06.2019г. на в.л.
Н.С.. Посочено е, че в подадената от дружеството-жалбоподател данъчна
декларация данъчната оценка на недвижимия имот е посочена в размер на
84 367.60 лв., а отчетната стойност – в размер на 153 766 лв.
Задължението за ТБО и определено на база данъчната оценка, която е по-високата
измежду отчетната стойност и данъчната оценка. С решение №220/16.12.2016г. на
Общински съвет – Дупница са определени промилите, при които се изчислява ТБО по
видове услуги върху данъчната оценка по чл.20 и чл.21 от ЗМДТ – 2.55 промила за
сметосъбиране сметоизвозване, 1.60 промила за такса депо и 2.81 промила за
поддържане честотата на териториите за обществено ползване. Отнесени към данъчната
оценка по чл.21 от ЗМДТ, са както следва: 445.16 лв. за депониране на отпадъци,
253.48 лв. за поддържане чистотата на обществените територии или общо 698.64
лв. главница и лихва към 05.11.2018г. в размер на 12.72 лв. Вещото лице сочи,
че при определяне на ТБО е взета предвид подадената декларация от дружеството
за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за процесния
недвижим имот и такава не е начислена.
Във
връзка с така установената фактическа обстановка КАС намира жалбата за допустима,
като подадена от процесуално легитимен субект, в срок /вж. известие за
доставяне/ и пред компетентен съд. Разгледана по същество е неоснователна, по
следните съображения:
Оспореният
АУЗ е издаден от компетентен орган /срав. заповед №1243/21.06.2012г./, в предписаната от закона
форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила. Действително в АУЗ не са изложени подробни фактически
основания за издаването му, но с оглед посочените правни основания и мотивите в
решението на териториалния директор на НАП /съдът намира последното за издадено
от компетентен орган и при спазване изискванията на закона – изложени са правни
и фактически констатации/, може да се изведе волята на органа. Безспорно за
данъчно задълженото лице е, че с акта е определено задължение за ТБО за 2018г.,
за имот, находящ се в гр.Дупница, ул.“Труд“ №10 във вр. с подадена от него
данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ. Не се споделя и възражението за
незаконосъобразност, свързано с непосочване пред кого и в какъв срок акта
подлежи на обжалване. Видно от съдържанието му е, че е указана възможност за
оспорване в 14 дневен срок по реда на ДОПК. Това съдът намира за достатъчно с
оглед гарантиране правото на оспорване на задължения субект, но дори и да не е
така /в решението не е посочен срок за обжалване/ за него единствено възниква
възможността за оспорване в по-дългия срок, предвиден в АПК, но не и
ограничаване правото му на защита. В този смисъл съдът не счита, че актовете
страдат от пороци, които да представляват самостоятелно основание за отмяната
им.
Съдът
счита, че е приложен правилно и материалния закон. В настоящия случай след
извършена служебна проверка по реда на чл.168 от АПК, съдът приема, че
данъчната оценка на имота, собственост на „Е.“ ЕООД *** е отчетната стойност, с
оглед нормата на чл.21, ал.1 от ЗМДТ, т.е. 153 766 лв. /срав. заключение
вх.№3132/05.06.2019г./.
В
разпоредбата на чл.62 от ЗМДТ /ДВ бр.153/1998г./ законодателят е регламентирал,
че ТБО включва услугите сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на
битовите отпадъци в депа или други съоръжения; поддържане чистота на
териториите за обществено ползване, а според нормата на чл.66, ал.1 от ЗМДТ /ДВ
бр.53/2012г./ таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с
решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност
поотделно. В чл.69 от ЗМДТ е предвидено, че таксата се заплаща по ред,
определен от общинския съвет, а съгласно чл.18, ал.1 от НОМТЦУАТОД заплащането
става на две равни вноски в следните срокове: от 1 март до 30 юни и от 1 юли до
30 октомври на годината, за която се дължи. В чл.67 от ЗМДТ /ДВ бр.97/2016г./ пък
е регламентиран принципа за определяне на ТБО, като в ал.1 е посочен основния
принцип – според количеството на битовите отпадъци. Когато не може да се
установи количеството на битовите отпадъци по ал.1, размерът на таксата се
определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от
общинския съвет /относимата редакция на ЗМДТ/. В настоящият казус е налице
решение на ОбС, приета план-сметка за разходите за дейностите по чл.66 от ЗМДТ
за 2018г. Следователно размера на ТБО за процесния имот е определен при липса
на противоречие между Наредбата по чл.9 от ЗМДТ и чл.67, ал.1 от същия закон.
Общината е упражнила правомощието си да
регламентира условията и реда за избор от страна на задължения субект на
способа за изчисляване на ТБО в рамките на предвидената от закона поредност. В
този смисъл дължимата ТБО правилно е определена върху отчетната стойност, която
е данъчната оценка по см. на чл.21 от ЗМДТ.
Следователно,
за да е налице задължение за заплащане на ТБО от „Е.“ ЕООД ***, е необходимо да
се докаже престиране и ползване на услугите от задължения субект. По отношение
престацията следва да е изпълнен фактическия състав, включващ елементите –
услугата да е сред тези, визирани в заповедта на кмета по чл.63, ал.2 от ЗМДТ и
да са определени границите на районите, в които тя ще се предоставя; недвижимия
имот, за който се дължи таксата, да е в границите на района, определен от
кмета; Общината фактически да е извършвала дейността.
Анализът
на събраните писмени доказателства според настоящия състав на КАС води до извод
за доказаност на престиране и ползване на услугите обезвреждане на битовите
отпадъци в депа или други съоръжения; поддържане чистота на териториите за
обществено ползване. По отношение на услугата сметосъбиране и сметоизвозване
безспорно се установява подадена декларация
за освобождаване №94-К-892/28.11.2017г. и неначисляване на такса за
същата от заключението на вещото лице. Видно от заповед
№РД-04-1086/30.10.2017г. кметът на Община Дупница е определил районите, в които ще се престират
услугите. Безспорно по делото е, че имотът на дружеството, попада в урбанизираната
територия, посочена в заповедта, а именно намира се в регулационните граници на
гр.Дупница, ул.“Труд №10. Писмените доказателства – договор за услуга
№РД-09-250/25.08.2017г., пътните листове и заключението на вещото лице,
доказват реалното предоставяне от
общината на услугите обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други
съоръжения и поддържане чистота на териториите за обществено ползване. Предмет
на сочения договор е именно събирането и транспортирането на битовите отпадъци
от населените места с организирано сметосъбиране в Община Дупница, събиране и
транспортиране на ЕГО и строителни отпадъци, почистването на улични кошчета,
машинно метене и миене на териториите за обществено ползване на територията на
Община Дупница. Неговото изпълнение се доказва от представените пътни листове.
А заключение вх.№3132/05.06.2019г. установява, че е създадено Общинско
предприятие за чистота и поддръжка на териториите за обществено ползване с
назначен персонал по трудови договори със занятие метач, охрана на затворено
депо, работници по озеленяване, отговорник на крайградски плаж, двама шофьори.
През 2018г. поради липса на собствено депо в Община Дупница, съгласно договор
№РД-09-10/11.01.2018г. е регламентирано извозване на битова смет срещу
заплащане от „ЕКОБУЛСОТ“ ЕАД гр.София до площадка за сепарация.
По
гореизложените мотиви съдът ще отхвърли жалбата като неоснователна.
С оглед изхода от спора жалбоподателят дължат
разноски на ответната страна за процесуално представителство /юрисконсултско
възнаграждение/ на основание чл.161,
ал.1 от ДОПК в размер на 300 лв., определено съобразно чл.8, ал.1, т.1 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на „Е.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от К.З.срещу Акт за установяване на задължение
№АУ18002241-1/05.11.2018г. на старши инспектор в отдел „МДТ“ при Община
Дупница, потвърден с решение, обективирано в писмо №26-00-2476-1/28.11.2018г.
на началника на отдел „МДТ и АД“ при Община Дупница, с който е установено
задължение за ТБО в размер на 698.64 лв. главница за 2018г. и лихва към
05.11.2018г. в размер на 12.72 лв.
ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***
да заплати на Община Дупница, пл.“Свобода“ №1 възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 300 лв. /триста/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: