№ 24
Гр. Силистра, 13 април 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в
открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Антония Стоянова, като
разгледа докладваното от съдията адм. д № 2 по описа на съда за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27, ал. 7 от Закона
за подпомагане на земеделския производител (ЗПЗП) и чл. 166 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Производството по делото е образувано
по жалба на Община Главиница с ЕИК *********, представлявана от кмета на
общината Н.Д., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №
01-0800/2142#6 от 14.
11. 2019 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София,
с който на жалбоподателя е вменено задължение за възстановяване на публично
държавно вземане в размер на 120 519. 80
лева, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 "Агроекологични
плащания" (АЕП) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013
г., направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока
природна стойност“ за кампании 2011,
2012, 2013, 2014 и 2015 г., на основание чл. 18, ал. 3, т. 5 и ал. 4, буква
"г" от Наредба 11 от 06.04.2009 г., ведно с лихва за периода, изминал
от посочения в акта срок за възстановяване и датата или на плащане от страна на
бенефициера или на прихващане от бъдещи вземания от страна на Разплащателната
агенция.
Според жалбоподателя оспореният
АУПДВ е порочен – издаден е от некомпетентен орган, в нарушение на изискванията за форма, както и в противоречие с процесуалния и
материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Прави също възражение
за изтекла погасителна давност на вземанията съгласно чл. 171 ДОПК. Моли
обявяването на акта за нищожен, а в условията на евентуалност – за
отмяната му като незаконосъобразен.
Ответникът - Заместник
изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София, чрез процесуалния си
представител гл. юриск. Л. Ж., оспорва жалбата като неоснователна и моли да
бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите
на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
По делото няма спор, че
Община Главиница е била регистрирана с Уникален регистрационен номер (УРН)
386294 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). По подадено
от нея заявление за подпомагане с УИН 19/280511/69305 е била одобрена за
участие по мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) от Програмата за
развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007-2013 г., с направление
"Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна
стойност", с поет 5-годишен ангажимент за извършване на агроекологични
дейности (чл. 7, ал. 1 от Наредба № 11 от 06. 04. 2009 г. за условията и реда
за прилагане на мярка 214 "АЕП" от ПРСР за периода 2007-2013 г. - по
надолу в текста - Наредба № 11 от 06. 04. 2009 г.) .
Няма спор също, че през първата
година от ангажимента, по заявление с УИН 19/280511/69305 за 2011 г. на
общината е изплатена сумата от 201 636. 64 лева; за втората година от
ангажимента по заявление с УИН 19/290512/80759 за кампания 2012 г. ѝ е
изплатена сумата от 335 236. 13 лева; за третата година по заявление с УИН 19/220513/90353
за кампания 2013 ѝ е изплатена сумата от 335 162. 30 лева, за четвъртата година по заявление с УИН 19/170614/99758
за кампания 2014 г. ѝ е изплатена сумата от 333 162. 94 лева и за петата
година за кампания 2015 г. по подаденото заявление с УИН 19/030715 / 07428 не
са били оторизирани никакви суми. Общо изплатените суми на общината по
направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока
природна стойност" за кампании 2011-2015
г. са в размер на 1 205 198. 01 лв.
С Уведомително писмо за прекратяване на
агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007 - 2013 г. с
изх. № 01-800/2142 от 25. 10. 2017 г., издадено от зам. изпълнителния директор
на ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция, гр. София (л.18-19 от
делото), е прекратен агроекологичният ангажимент на общината по направление
"Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност.
Административният акт е бил предмет на оспорване пред съда като с постановеното
Решение № 82 от 06. 07.2018 г. по адм. д. № 17 по описа за 2018 г. на АдмС-Силистра
жалбата на Община Главиница е отхвърлена (л. 23-26 от делото), а решението е
оставено в сила от касационната инстанция с Решение № 1291 от 30. 01. 2019 г.
по адм. д. № 11 522 / 2018 г. на ВАС (л.
27-28 от делото). След неуспешното съдебно оспорване посоченото Уведомително
писмо е влязло в сила.
След прекратяване на многогодишния
агроекологичен ангажимент, административният орган е предприел действия по
провеждане на производство по събиране на сумите, чието възстановяване подпомаганото
лице дължи.
С писмо с изх. № 01-0800/2142 от 24. 06.
2019 г. на основание чл. 26, ал. 1 от АПК ДФЗ е уведомил Община Главиница за откриване на административно
производство за издаване на АУПДВ. В писмото
са изложени фактическите обстоятелства, въз основа на които е прието, че са
налице основания за издаване на акта. Дадена е възможност на общината да
предостави възражения и доказателства в 7-дневен срок от съобщаването или да
възстанови доброволно сумата, за която е извършено недължимо плащане по посочената
банкова сметка ***.
В указания в писмото срок, в ДФЗ-РА не е
постъпила допълнителна информация, нито е възстановена доброволно сумата на
недължимото плащане. Последвало е издаването на АУПДВ № 01-0800/2142#6 от 14. 11. 2019 г. от зам.
изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София. Като фактическо
основание за постановяването му административният орган е посочил влезлия в
сила индивидуален административен акт - горецитираното Уведомителното писмо за
прекратяване на агроекологичния ангажимент на Община Главиница по мярка
214"АЕП" от ПРСР 2007 - 2013 г. с изх. № 01-0800/2142 от 24. 06. 2019
г.. С акта е установено публичното държавно вземане, дължимо от Община
Главиница, което в размер на 120 519. 80 лв., представляващо изплатена субсидия
по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г., направление "Възстановяване и
поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ за кампании 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015 г.,
на основание чл. 18, ал. 3, т. 5 и ал. 4, буква "г" от Наредба 11 от
06.04.2009 г., ведно с лихва за периода, изминал от посочения в акта срок за
възстановяване и датата или на плащане от страна на бенефициера или на
прихващане от бъдещи вземания от страна на РА.
Оспорването на посочения АУПДВ е станало
повод за инициирането на настоящото производство, в което предвид разпоредбата
на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на
обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК -
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.
Процесният АУПДВ има за предмет
установяване на вземане, произтичащо от задължението на Общината за
възстановяване на получена финансова помощ поради прекратяване на
агроекологичния ангажимент с влязъл в сила индивидуален административен акт
- Уведомително писмо с изх. №
01-0800/2142 от 24. 06. 2019 г. В чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е
предвидено, че разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите
действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за
плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет. Разпоредбата на
чл. 27, ал. 7 ЗПЗП (ДВ бр. 51 / 2019 г.) регламентира, че дължимостта на
подлежаща на възстановяване БФП поради неспазване на критериите за допустимост,
ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ или
бенефициентите по мерките и подмерките от ПРСР, извън основанията по ал. 6
(налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 11 т. 1-9 от ЗУСЕСИФ), се
установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК. Чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП
предвижда, че АУПДВ се издават от изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие" или от оправомощените от него лица и обжалването на тези
актове не спира изпълнението им. Посочената разпоредба изрично допуска
възможност за делегиране на правомощия за издаването на АУПДВ от страна на изпълнителния директор на ДФЗ.
От приложената по делото Заповед № 03-РД/2891
от 23. 07. 2019 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - т.
20 (л. 33-35 от делото) е видно, че на заместник
изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" П.Д.С. са делегирани правомощия да издава и подписва
писма за откриване на производство по издаване на АУПДВ по мярка 214
"АЕП", както и АУПДВ по мярка 214 "АЕП". Видно от
приложения протокол № 114 от заседанието на УС на ДФЗ, състояло се на 15. 06.
2017 г. се установява, че П.Д.С. е избрана за заместник изпълнителен директор
на ДФЗ (л. 46-49 от делото). Въз основа на посочените документи и предвид
разпоредбата на чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП съдът намира, че процесният АУПДВ е
издаден от надлежно овластено лице, действало
в рамките на предоставените му правомощия. В тази връзка оплакванията на
жалбоподателя за липса на компетентност на издателя на акта са необосновани.
Оспореният АУПДВ е обективиран в писмена
форма като съдържа правни и фактически основания за издаването му съгласно
изискването на чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК. Не се установява в производството по
издаването му да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Спазени са изискванията на чл. 35, чл.
36 и чл. 37 от АПК индивидуалният акт да се издаде след като се съберат и анализират
всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая. Жалбоподателят е
уведомен за започване на административно производство в съответствие с
изискването на чл. 26, ал.1 от АПК като му е дадена възможност да направи
възражение и да представи доказателства.
Не могат да бъдат споделени вижданията на
жалбоподателя за нищожност на акта поради неспазване на установената форма
поради съществуваща неяснота относно формирането на размера на вземането за
лихви. Вземането за лихви в АУПДВ не е фиксирано по размер, тъй като
касае бъдещ период с неясна продължителност, но в акта са описани подробно
обстоятелствата, определящи настъпването на началото и края на периода. Установеното публично държавно вземане
подлежи на доброволно плащане в 50 дневен срок от деня, следващ уведомяването,
чрез превеждане на дължимите суми по банковата сметка на ДФЗ – РА. В
съответствие с приложимото право относно лихвите в акта е посочено, че се
начисляват за периода, изминал от срока за възстановяване и датата или на
плащане от страна на бенефициера или на прихващане от бъдещи вземания от страна
на РА – в съответствие с чл. 2 от "Регламент за изпълнение /ЕС/ № 937/2012 на Комисията от 12
октомври 2012 г. за изменение на Регламент /ЕО/ № 1122/2009 и Регламент № 65/2011 по отношение метода за определяне на
приложимите лихви по недължими плащания, подлежащи на възстановяване от
бенефициери на схемите за директно подпомагане на земеделските стопани съгласно
Регламент /ЕО/ 73/2009 на Съвета, на подпомагането за развитие
на селските райони съгласно Регламент /ЕО/ 1698/2005 на Съвета и на подпомагането на
лозаро-винарския сектор съгласно Регламент 8ЕО/ № 1234/2007 на Съвета. Лихва в случая се начислява за периода от
изтичането на срока за доброволно възстановяване
на сумата до датата на погасяване на задължението посредством плащане или
прихващане от страна на РА от бъдещи вземания на лицето. Относно приложимия
лихвен процент също не е налице неяснота - същият е равен на законната лихва
съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. Следователно не съществува неяснота
относно формирането на размера на вземането за лихва и законосъобразно същото е
включено в процесния акт, тъй като по характера си е публично държавно вземане
по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК.
Неоснователен е и доводът, че актът е
нищожен поради това, че представлява и акт за нередност по смисъла на чл. 14,
ал. 1 от Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по
фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз, който акт
не е мотивиран. Макар в АУПДВ да фигурира абзац, че същият представлява и акт
за нередност по смисъла на чл. 14, ал. 1 от цитираната Наредба, тъй като е
първата писмена оценка, съдържаща мотивирано заключение въз основа на конкретни
факти, че е извършена нередност и подлежи на незабавно вписване в регистъра за
нередности по чл. 14, ал. 3 на същата наредба, характерът на същия показва, че
се касае за акт за предприети корективни действия по смисъла на чл. 28, т. 2 от
Наредбата. Нередността в случая е установена с горепосоченото Уведомително
писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП"
от ПРСР 2007 - 2013 г. с изх. № 01-800/2142 от 25. 10. 2017 г., което е влязло
в сила. Позоваването на чл. 14, ал. 1 от Наредбата в оспорения акт има само
характер на вътрешнослужебно разпореждане за вписване на прежде установената
нередност в регистъра по чл. 14, ал. 3 от наредбата и няма характер на отделен
административен акт, нито пък по някакъв начин може да повлияе върху
законосъобразността на самия АУПДВ.
Неоснователно е и възражението за изтекла
погасителна давност на публичното вземане - чл. 171, ал. 1 от ДОПК.
Отпуснатата финансова помощ подлежи на връщане от момента на влизане в сила на административния
акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент. От този момент публичното
вземане става изискуемо и за него започва да тече погасителна давност. В случая
датата на стабилизиране на уведомителното писмо за прекратяване на
агроекологичния ангажимент на общината по мярка 214"АЕП" от ПРСР 2007
- 2013 г. е 30. 01. 2019 г., когато е постановено съдебното решение на ВАС, с
което окончателно е отхвърлена жалбата срещу уведомителното писмо, и от
посочената дата до датата на издаване на процесния АУПДВ – 14. 11. 2019 г. не е изтекъл 5-годишния давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, респ.
и десетгодишният срок по ал. 2 на посочения текст.
Що се касае за материалната
законосъобразност на акта, съдът не констатира допуснати нарушения,
съставляващи основания за неговата отмяна. При наличието на влязъл в сила
административен акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент на основание
чл. 18, ал. 3, т. 5 от Наредба 11 от 06.04.2009 г., разплащателната агенция е
била длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на подлежащата на
възстановяване финансова помощ - чл. 27, ал. 3 и ал. 7 от ЗПЗП. Според чл. 18, ал. 4, б. "г" от Наредба № 11 от
06.04.2009 г. при прекратяване на агроекологичния ангажимент след петата година подпомаганите лица
възстановяват 10% от получената до момента финансова помощ заедно със законните
лихви. В тази хипотеза и при съобразяване на изплатената субсидия на Община
Главиница в общ размер на 1 205 198. 01 до прекратяването на ангажимента след
петата година, с процесния АУПДВ е определена сума за възстановяване в размер
на главницата от 120 519. 80 лв., което съставлява точно 10 % от цялата
получена БФП. В тази връзка съдът приема, че актът е постановен при наличието
на изискуемите в закона предпоставки и при съблюдаване регламентираните
параметри относно размера на вземането.
В заключение на
гореизложеното съдът счита, че процесният акт е издаден при спазване на
предвидените административнопроцесуални правила и в съответствие с материалния
закон, а депозираната срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да
се отхвърли.
Предвид изхода на спора и
своевременно направеното искане в тази връзка, на осн. чл. 143, ал. 4 от АПК,
вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на ДФ "Земеделие" следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно
чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Силистра
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Главиница с ЕИК
*********, представлявана от кмета на общината Н.Д., срещу Акт за установяване
на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-0800/2142#6 от 14. 11. 2019 г. на зам.
изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София, с който на общината
е вменено задължение за възстановяване на публично държавно вземане в размер на
120 519. 80 (сто и двадесет хиляди
петстотин и деветнадесет лв. и осемдесет ст.) лева, представляващо изплатена
субсидия по мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) от Програмата
за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г., направление "Възстановяване
и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ за кампании 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015 г.,
на основание чл. 18, ал. 3, т. 5 и ал. 4, буква "г" от Наредба 11 от
06.04.2009 г., ведно с лихва за периода, изминал от посочения в акта срок за
възстановяване и датата или на плащане от страна на бенефициера или на
прихващане от бъдещи вземания от страна на разплащателната агенция.
ОСЪЖДА Община
Главиница с ЕИК *********, представлявана от кмета на общината Н.Д., да заплати в полза на ДФ
"Земеделие" юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. 00 (сто)
лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: