Решение по дело №1419/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1116
Дата: 30 юли 2021 г. (в сила от 25 март 2022 г.)
Съдия: Евгения Иванова Баева
Дело: 20217050701419
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 юли 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

   /30.07.2021 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

при секретаря КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1419 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалбата на Община Белослав, област Варна, срещу Решение № 69/19/2/7.2/1/00169/1/01/03/01 от 07.06.2021 година на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София.

Жалбоподателят твърди, че e кандидатствал за финансиране по подмярка 19.2 „Прилагане на операции в рамките на стратегии за водено от общностите местно развитие“ на мярка 19 „Водено от общностите местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 година с проект „Проектиране на стрийт фитнес площадка и комбинирано игрище в УПИ ІІ-299 за спортни и стопански дейности. Твърди, че решението не е мотивирано, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не е спазена процедурата по чл. 73, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), както и че е необосновано, тъй като органът не е съобразил представените със заявлението за кандидатстване договори, от които е видно кои са изпълнителите. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспореното решение.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата.

Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“-София не изпраща представител. В писмено становище от 22.07.2021 година, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че жалбоподателят не е входирал искане, включващо двата договора с посочване на изпълнителите по тях за подписване на анекс и изплащане на сумите. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В административната преписка не се съдържат доказателства за връчване на оспореното решение, поради което подадената на 21.06.2021 година жалба е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от адресата на акта, поради което е допустима.

Между страните не се спори, а се и установява от Административен договор № BG06RDNP001-19.052-0001-C01 от 13.07.2020 година, че жалбоподателят е получил безвъзмездна финансова помощ по подмярка 19.2 „Прилагане на операции в рамките на стратегии за водено от общностите местно развитие“ на мярка 19 „Водено от общностите местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 година за изпълнението на одобрен проект „Развитие на спортната инфраструктура чрез изграждане на стрийт фитнес площадка и комбинирано игрище в гр. Белослав, община Белослав“ на стойност 281 657,68 лева. С Анекс от 06.04.2021 година стойността на договора е намалена до размера от 272 179,81 лева.

С договор от 08.02.2016 година Община Белослав е възложила на „И.Т. “ ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна проектирането на одобрения за финансиране спортен обект срещу възнаграждение в размер на 4 800 лева без включен данък върху добавената стойност или 5 760 лева, с включения данък.

С Приемо-предавателен проект от 16.03.2016 година Община Белослав е приел изпълнението на договора.

С договор № 89/06.07.2018 година Община Белослав е възложила на „Еврофонд Кънсълтинг“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София подготовката на заявленията за кандидатстване по проекта срещу възнаграждение в размер на 6 000 лева без данък върху добавената стойност и 7 200 лева, с включен данък.

С приемо-предавателни протоколи от 20.12.2018 година, 14.01.2019 година жалбоподателят е приел изпълнението на договора.

С писмо от 29.03.2021 година жалбоподателят е изпратил на органа документацията по договорите от 08.02.2016 година и 06.07.2028 година.

На 14.04.2021 година жалбоподателят подал искане за авансово плащане по договора за сума в размер на 136 089,91 лева и данък върху добавената стойност в размер на 27 217,98 лева.

Видно от таблица за одобрените разходи за сумата от 4 800 лева, представляваща разходи за изготвяне на технически проекти и за сумата от 6 000 лева, представляваща разходи за консултантски усуги за подготовка на заявлението не са посочени изпълнители.

С Решение 69/19/2/7.2/1/00169/1/01/03/01 от 07.06.2021 година изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София е отказал частично изплащане на финансова помощ по договора от 13.07.2020 година в размер на 5 400 лева. За да постанови този резултат органът е приел, че заявителят не е посочил изпълнителите на консултантските услуги, свързани с цялостна подготовка на заявлението за подпомагане и за техническите проекти. В решението е посочено, че общият размер на наложената финансова корекция е в размер на 5 400 лева.

При извършена служебна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира следното :

Оспореното решение е издадено от компетентен орган, арг. чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ и в предвидената в чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма, но не съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В решението липсват фактически и правни основания за издаването му. В разпоредителната част се съдържат мотиви, които, освен, че са кратки, са и вътрешно противоречиви. Посочено е, че отказът е за частично изплащане на финансова помощ, представляваща плащане по договора от 13.07.2020 година, като „редукцията е в резултат на заявена субсидия за „Консултантски услуги, свързани с цялостната подготовка на Заявлението за подпомагане“ и за „Разходи за изготвяне на технически и/или работни проекти, за които няма вписани изпълнители“ по Анекса от 06.04.2021 година. По-надолу е посочено, че сумата от 5 400 лева, представлява финансова корекция.

При липсата на изложени мотиви в обстоятелствената част на акта, в разпоредителната част на акта административният орган е използвал две коренно различни по съдържание правни понятия - финансова помощ и финансова корекция, които се налагат след изпълнението на различни процедури, при наличието на различни материалноправни предпоставки и в размер, определен по различен начин.

Изискването за мотивиране на акта е изискване за законосъобразност, като неизпълнението му представлява съществено процесуално нарушение, влечащо отмяна на акта.

В конкретния случай липсата на ясно посочване, както в обстоятелствената част, така и в разпоредителната такава, какъв е характера на сумата от 5 400 лева – на отказана финансова помощ по договора или наложена финансова корекция, нарушава правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият не може да организира защитата си и препятства съда да упражни съдебен контрол върху акта. Наведените в жалбата твърдения за незаконосъобразност на акта обосновават извод, че за жалбоподателя не е напълно ясно дали е отказано изплащане на част от сумата или е наложена финансова корекция.

Видно от представените писмени документи, направените от жалбоподателя разходи, които не са признати, поради непосочване на изпълнител в документите към заявлението, възлизат на 10 800 лева, без данък върху добавената стойност. Отказаната за изплащане сума, според първата част от разпоредителната част на акта, е в размер на 5 400 лева. Доколкото тази сума съответства на 50 % от непризнатия разход може да се направи извод, че е наложена финансова корекция. Недопустимо е, обаче, при липсата на точно разпореждане, волята на органа да се извлича чрез предположения.

С оглед на установеното съществено процесуално нарушение, препятстващо извършването на проверка на акта по същество, съдът намира, че оспорения акт следва да се отмени, като незаконосъобразен, а преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне по искането за авансово плащане от 14.04.2021 година.

Жалбоподателят не е претендирал присъждане на разноски, поради което такива не му се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 69/19/2/7.2/1/00169/1/01/03/01 от 07.06.2021 година на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София, по жалбата на Община Белослав и ВРЪЩА преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за произнасяне но искането за авансово плащане.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.

 

 

СЪДИЯ :