Р Е Ш Е Н И Е
№ 316
гр.Русе, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на десети ноември, през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ГАЛЕНА ДЯКОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Емилиян Грънчаров, като
разгледа докладваното от съдия Агуш к.а.н.д.
№ 261 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Пътна
полиция при ОД на МВР гр.Русе, против решение
№ 314/08.07.2021 г., постановено по АНД № 396/2021 г. по описа на РРС, с което
е отменено наказателно постановление № 21-1085-000158/05.02.2021 г. на началник
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе. С наказателното постановление, на
основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение по чл.104б, т.2 от същия
закон, на Р.И.И. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. В касационната
жалба се развиват подробни оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Като
касационни основания се сочат допуснати от въззивната инстанция нарушения на
материалния закон и съществени процесуални нарушения при оценката на
доказателствата.
Иска се отмяна на решението и
решаване на делото по същество чрез потвърждаване на наказателното
постановление.
Ответникът по касационната жалба – Р.И.И.,
чрез процесуалния си представител, е депозирал писмено възражение, в което
излага аргументи за нейната неоснователност. В съдебно заседание моли съда да
постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Претендира
присъждането на разноски по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за основателност на жалбата.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да постанови обжалваното решение, районният съд
е приел за установено, че на 15.01.2020г., около 21.35ч., Р.И. управлявал лек
автомобил, марка „БМВ“, модел 525Д, с рег.№ Р 7431КН, по ул.“Еленин връх“ в
гр.Русе. И. предприел маневра за навлизане през най-близкия вход в паркинга на
магазин „Кауфланд“, намиращ се между ул.“Еленин връх“ и бул.“Христо Ботев“, при
което форсирал двигателя на превозното средство повече от необходимото и
автомобилът се завъртял около оста си. След това паркирал автомобила в рамките
на обособено паркомясто.
Въззивната инстанция приела също, че Р.И. е
осъществил нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП, което правилно е подведено под
санкционната норма на чл.175а, ал.1, пр.3 от същия закон като на касатора са
наложени предвидените в нея административни наказания.
За да отмени обжалваното НП, РРС е приел, че от
нарушението не са настъпили вредни последици, веднага след извършване на
нарушението, автомобилът бил паркиран на обозначено за това място,
времетраенето на нарушението било кратко и това ограничавало възможността за
произшествие.
Приел, че с оглед времето на извършване на
нарушението, късно вечер, паркингът не бил зает до такава степен, че
поведението на водача да предизвика опасност за други участници.
Предвид изложеното, РРС е приел, че деянието на И.
е с по-ниска обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на това
нарушение, поради което са налице условията на чл.28 от ЗАНН и наказателното
постановление следва да се отмени.
Касационният състав не споделя този правен извод на
РРС.
Разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП предвижда, че
на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Така формулираното
изискване ползването на пътищата по неразрешен начин да бъде винаги
целенасочено, т.е. да е желано от дееца, означава, че от субективна страна е
необходимо нарушението по посочения текст да бъде извършено при пряк умисъл
като форма на вината – чл.11, ал.2, пр.1 от НК вр.чл.11 от ЗАНН.
Касационната инстанция не констатира формални
нарушения по съставения акт за установено административно нарушение (АУАН),
поради което същият се ползва с презумптивна доказателствена сила за отразените
в него констатации – чл.189, ал.2 от ЗДвП.
От съвкупния анализ на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, по несъмнен начин се установява, че Р.И.,
на 15.01.2021г., около 21:35 часа в гр. Русе, паркинг на магазин „Кауфланд“
,намиращ се на бул.Христо Ботев – Русе, като водач на посочения по-горе
автомобил, негова собственост, го управлявал, използвайки път, отворен за
обществено ползване, за други цели, освен за превоз на хора и товари, като
умишлено форсира двигателя, превърта задните задвижващи колела , поднасяйки
задната част последователно вляво и вдясно, като умишлено нарушава
устойчивостта на автомобила, поднасяйки го вляво и вдясно. Така описаните фактически
обстоятелства се установяват както с АУАН, който, както беше посочено по-горе,
се ползва с презумптивна доказателствена сила, така и със събраните по делото
от РРС гласни доказателства, съобразно извършената от съда тяхна оценка.
Доказателствата сочат, че поднасянето на автомобила вляво и вдясно е резултат
на умишлено предприети от жалбоподателя действия с уредите на кормилната и
спирачната уредби и не се дължи на пътните условия или на внезапно възникнала
повреда.
Поведението на жалбоподателя очевидно
не представлява използване на пътя в съответствие с неговото основно
предназначение - за превоз на хора и товари.
При това положение касационната инстанция намира,
че се касае до специфична техника на шофиране, чиято цел и резултат е именно умишленото
извеждане на автомобила извън контрол. Така описаното в АУАН движение на автомобила
изисква предприемането, и то в съответната последователност, на точно
определени действия с кормилната и спирачната уредби. В случая се касае до
умишлено поведение, до търсен от касатора ефект, за което свое поведение той
правилно е санкциониран.
Следва да се отбележи, че извършеното
нарушение не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В мотивите към
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК е
отбелязано, че при изясняване съдържанието на понятието „маловажен случай“ по
чл.28 от ЗАНН следва да се има предвид субсидиарното приложение на НК. Според
легалната дефиниция по чл.93, т.9 от НК маловажен е случаят, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на касатора, е формално - за да е
съставомерно не е необходимо от него да са настъпили вредни последици.
Следователно те не биха могли да
бъдат съобразявани и при преценката за наличието на маловажен случай, като тя
следва да бъде извършена при съобразяване на обществената опасност на дееца,
тежестта на нарушението и другите
смекчаващи вината обстоятелства.
Касационният състав приема, че случаят
не е маловажен, по смисъла на чл.28 от ЗАНН, и с оглед характера на засегнатите обществени
отношения и целите на ЗДвП – осигуряване на безопасност на движението.
По делото липсват доказателства за смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да доведат до изключване или смекчаване на
отговорността на санкционираното лице.
Нарушението е извършено в тъмната
част на денонощието, на паркинга на магазин от голяма търговска вериги, където
преминават освен много автомобили и пешеходци, клиенти на магазина. С
извършеното нарушение Р.И. е поставил в опасност живота и здравето на голям
брой лица.
Извършеното
нарушение по нищо не се отличава от типичния случай на нарушение от същия вид,
поради което липсва основание за приложението на чл.28 от ЗАНН.
С оглед изложеното Районен съд - Русе
е постановил неправилно решение което следва да бъде отменено. След отмяната му
и на основание чл.222, ал. 1 от АПК касационният съд следва да се произнесе по
съществото на спора.
При осъществяване на това свое
правомощие и по изложените по-горе съображения настоящият състав на съда
намира, че оспореното наказателно постановление е законосъобразен акт и следва
да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 314/08.07.2021 г.,
постановено по АНД № 396/2021 г. по описа на РРС и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
21-1085-000158/05.02.2021г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
Русе, с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение по
чл.104б, т.2 от същия закон, на Р.И.И. са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 месеца.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.