№ 1543
гр. София, 22.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Даниела Талева
Петя Попова
като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно частно наказателно
дело № 20221100602511 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 4 от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Ю., служебен защитник на осъдения
Е.М., срещу Определение от 05.06.2022 г. по н.ч.х.д. № 7319/2019 г. по описа на СРС, НО,
131-ви състав, с което частният тъжител Е.М. е осъден да заплати в полза и за сметка на
НБПП сумата от 490 лева, представляваща възнаграждение за предоставена правна помощ
от служебен повереник.
В частната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на атакуваното
определение. Застъпва се становището, че за да бъдат гарантирани правата на пострадалото
лице в наказателния процес и да се осигури правото му на достъп до съд, същото следва да
бъде освободено от заплащане на разноски за служебен повереник по дела от частен
характер, когато тъжителят не разполага с достатъчно средства да упълномощи такъв.
Акцентира се върху обстоятелството, че негативният изход на делото по никакъв начин не
рефлектира върху финансовото положение на тъжителя, поради което осъждането му да
заплати направените разноски по делото е в противоречие с принципа за достъп до
правосъдие. Моли се атакуваното определение да бъде отменено.
Препис от частната жалба е връчен на тъжителя Е.М. на 05.07.2022 г. с указание в 7-
дневен срок да изрази становище, дали я поддържа, каквото по делото не е постъпило.
Въззивният съд, като прецени наведените в частната жалба доводи, както и
атакувания съдебен акт и материалите по делото, намира за установено следното следното:
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице в преклузивния 7-
дневен срок, поради което същата се явява допустима. По същество тя е неоснователна по
следните съображения:
Производството по делото е образувано въз основа на тъжба от Е.М. срещу И.С.Г.. С
Присъда от 07.07.2020 г., постановена по н.ч.х.д. № 7319/2019г. по описа на СРС-НО,
подсъдимият Г. е оправдан по повдигнатото му с частната тъжба обвинението за
престъпление по чл. 148, ал. 1, т.1 и т.2 вр. чл.146, ал.1 НК спрямо тъжителя М.. Присъдата е
потвърдена с Решение от 01.06.2021 г. по в.н.ч.х.д. № 4415/2020г. на СГС, НО и е влязла в
сила.
С Определение от 05.06.2022 г. по н.ч.х.д. № 7319/2019 г. по описа на СРС, НО, 131-
1
ви състав е осъдил частния тъжител М. да заплати в полза и за сметка на НБПП сумата от
490 лева, представляваща възнаграждение за предоставена правна помощ от служебен
повереник.
За да постанови така атакуваното определение, първоинстанционният съд е приел, че
служебният повереник е назначен с разпореждане от 08.06.2019 г. на осн. чл. 100, ал. 2 от
НПК, който е предоставил правна помощ на тъжителя пред първа и въззивна инстанция. С
оглед изхода на делото, а именно оправдателна присъда за подсъдимия Г., и позовавайки се
на разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК СРС е приел, че разноските по делото следва да се
възложат на тъжителя М.. Поради това е приел за основателно искането на НБПП, като по
делото са представени решение СФ-220- 1342/2022 от 02.02.2022г. на НБПП, с което въз
основа на представен отчет от адвокат Ивайло Ю. за осъществената правна помощ и
процесуално представителство като служебен повереник пред първоинстанционния и
въззивния съд са заплатени общо 490.00 лева.
Въззивният съд намира така постановеното определение за правилно и
законосъобразно.
Първоинстанционният съд, като е констатирал предпоставките на чл. 100, ал. 2 от
НПК, е предоставил правна помощ на частния тъжител Е.М. по смисъла на чл. 25, ал. 1 вр.
чл. 21, т. 3 от Закон за правната помощ ЗПП/. В действителност разпоредбите на чл. 2 и чл.
4 от ЗПП регламентират, че правните услуги по посочения закон се финансират от средства
на държавата. Тя обаче не е лишена от възможността да търси възстановяване на
изразходваните средства във връзка с осъществена квалифицирана помощ от служебно
назначени адвокати. Предоставянето на правна помощ по посочения ред не следва да бъде
третирана като безвъзмездна такава, тъй като според чл. 27а от ЗПП в определени със закон
случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените
разноски. В конкретния случай е налице специалната норма на чл. 190, ал. 1 от НПК,
правилно приложена от СРС, според която когато подсъдимият бъде признат за невинен,
разноските по дела от частен характер се възлагат в тежест на частния тъжител.
Неоснователни са доводите, изложени в частната тъжба, че посочената разпоредба се
прилага единствено за действително направени от насрещната страна разходи.
Граматическото тълкуване на текста на нормата – „разноските по дела, образувани по
тъжба“, води до извод, че законодателят не е диференцирал кои точни разноски, а е имал
предвид всички разноски, направени в хода на наказателното производство, в това число и
тези за служебен повереник. В този смисъл е и константата съдебна практика, поради което
правилно първоинстанционния съд е приложил чл. 190, ал. 1 от НПК, която се явява
специална спрямо разпоредбите на ЗПП /в този смисъл е и ТР № 4 от 19.02.2010 г. по тълк.
д. № 4/2009 г., ОСНК на ВКС/.
Обстоятелството, че частният тъжител не разполага със средства, тъй като се намира
в затвора /видно от декларация за материално и гражданско състояние, приложена по
делото/ и лошото здравословно състояние /декларирано в посочената декларация/ не са от
естеството да обусловят освобождаване на тъжителя от заплащане на разноски за служебен
повереник. На първо място, подобна разпоредба, позволяваща освобождаването от разноски,
в НПК липсва. Съдът в този си състав счита, че по аналогия не може да се приложи
гражданскопроцесуалния ред. Възлагането в тежест на частния тъжител М. разноските за
служебен повереник не е ограничило и правото му на достъп до съд. Това е така, тъй като
още с подаване на тъжбата същият е поискал назначаване на служебен повереник, като
молбата му е била уважена. По време на целия процес, иницииран именно от тъжителя М.,
той е имал достъп до квалифицирана правна помощ в лицето на адв. Ю.. По този начин е
било гарантирано провеждането на справедлива наказателна процедура, в която тъжителя
М. е имал квалифицирана правна помощ. Осъждането на същия след влизане в сила на
оправдателната присъда да заплати разноските за оказаната му правна помощ не накърнява
2
правото му на достъп до съд, доколкото размерът на същите не е прекомерно висок и поради
което не би имал възпиращо въздействие за търсене защита на накърнени права и интереси.
Гореизложеното не е в противоречие с практиката на ЕСПЧ, според която правото на
достъп до съд е иманентна част от правото на справедлив съдебен процес, но същото не е
абсолютно такова. В решението по делото CROISSANT срещу Германия е прието, че
разпореждането за възстановяване на разноските не е несъвместимо с чл. 6, т. 3, б. "с"
КЗПЧОС. Въпреки че същото касае разноски за защитник на подсъдимо лице, въззивният
съд счита, че то намира приложение и по настоящия казус. Ето защо, въззивният съд
намира, че възстановяване на заплатеното възнаграждение за предоставена правна помощ от
адв. Ю. не накърнява правото на достъп до съд.
На следващо място, видно от Решение СФ-220-1342/2022 от 02.02.2022г. на НБПП е
платно възнаграждение на адв. Ю. за предоставена правна помощ по н.ч.х.д. №7319/2019 г.
по описа на СРС и по в.н.ч.х.д. № 4415/2020 г. по описа на СГС съответно на осн. чл. 15, т. 2
вр. чл. 9, ал. 4 НБПП и на осн. чл. 15, т. 2 от НБПП в размер на 490 лева. Изплатеното
възнаграждение е в рамките на посоченото в решението на НБПП законово основание,
поради което законосъобразно районният съд е уважил искането в цялост.
С тези съображения въззивният съд намира, че първоинстанционният съдебен акт
следва да бъде потвърден като законосъобразен и обоснован, а частната жалба оставена без
уважение като неоснователена.
Водим от горното и на основание чл. 345, ал. 1 вр. чл. 306, ал. 3 от НПК Софийски
градски съд, НО, XVII-и въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 05.06.2022 г. по н.ч.х.д. № 7319/2019 г. по описа
на СРС, НО, 131-ви състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3