Решение по дело №642/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84 и сл. от ЗУБ.

Образувано е по жалба, подадена от А. О. И., гражданин на [държава], ЛНЧ *************, срещу Решение с номер 7185 от 18.06.2024г. на Председател на ДАБ при МС с искане да бъде постановено решение, с което обжалваният административен акт да бъде отменен.

В жалбата се излага следното: С обжалваното решение на жалбоподателя му е било отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. При постановяване на този акт са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и противоречие с материалния закон. За да постанови своя акт, органът неправилно е преценил, че чужденецът е оттеглил негласно молбата си за закрила. Жалбоподателят е получил разрешение да живее на външен адрес за период, следващ 05.06.2024г., като решението му е било връчено лично на 07.06.2024г. Правилно е било прието, че животът и сигурността на А. са били застрашени в Сирия, като са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, но неправилно е прието, че не са налице основания да се счита, че лицето продължава да се намира извън страната си по произход. При преценка на органа, че молбата за закрила е оттеглена, било с конклудентни действия, било чрез изричен писмен акт, производството следва да бъде прекратявано – чл. 15, ал. 1 ЗУБ, а не да се стига до произнасяне на органа по същество.

Ответната страна е изложила становище по подадената жалба в следния смисъл: Жалбата е неоснователна и недоказана. При издаване на акта са спазени условията по АПК и ЗУБ. Като част от производството по предоставяне на закрила, с молителя било проведено интервю на 23.01.2024г. На 26.01.2024г. на лицето му е издадено разрешение за пребиваване на адрес в [населено място]. На 22.03.3024г. е получен отговор от СДВР – София, че на посочения от чужденеца адрес за пребиваване няма чужди граждани. В тази връзка интервюиращият орган правилно е счел, че е налице незаинтересованост и бездействие от страна на А.. Със своите конклудентни действия жалбоподателят не е посетил центъра, за да посочи актуален адрес, не са известни и обстоятелства, които са му попречили да се яви и които са били извън неговия контрол.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Назначен му е преводач от съда. Моли жалбата да бъде уважена. Сочи, че избягал от Сирия, защото искал да учи и да работи, както и да живее нормално.

Процесуалният представител на ответника излага, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

На жалбоподателя А. О. И. му е била издадена регистрационна карта от ДАБ при МС на 31.05.2024г., с валидност до 14.07.2024г.

Видно от Решение с номер 100 от 05.06.2024г., издадено от Директор на РПЦ – Харманли, на А. О. И. му е разрешено по време на производството за предоставяне на международна закрила да пребивава на адрес в [населено място], [жк], ***

Видно от Решение с номер 7158 от 18.06.2024г. М. Т. – председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказала да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. О. И.. В решението е посочено следното: Образуваното по общия ред производство на А. О. И. е прекратено с Решение номер 15795 от 26.10.2023г. на зам. – председателя на ДАБ при МС, на осн. чл. 77, ал. 1 вр. чл. 15 ЗУБ. На 05.12.2023г. А. О. И. е подал молба за възобновяване на производството за предоставяне на международна закрила. Така производството е възобновено. Молбата за закрила е мотивирана с тежкото икономическо положение в страната му по произход. Напуснал Сирия, защото баща му пострадал и не можел повече да работи. Не е бил член на политически партии, не е бил осъждан или арестуван и срещу него няма заведени съдебни дела. В хода на производството не се установиха законови предпоставки, които да обусловят необходимостта от предоставяне на статут на бежанец на А. И.. Причината, която кандидатът е изтъкнал за напускането на Сирия е нуждата от работа, за да се грижи за семейството си. Други причини не посочва. В конкретния случай не се установява наличието на опасност А. И. да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция, или пък да бъде подложен на изтезание, или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, поради което не са налице и материално-правните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Въпреки установената липса на личен елемент за търсената закрила, събитията, случили се в държавата по произход на чужденеца преди и след неговото напускане, налагат необходимостта от преценяване на предпоставките за прилагане на разширенията, дадени с решение от 17.02.2009г. на Съда на Европейските общности, по тълкуването на чл. 15, б. В от Квалификационната директива, респективно чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Независимо обаче от това, на 16.01.2024г. чужденецът подал молба, в която изразил желанието си да пребивава на външен адрес. Молбата е била уважена. Изпратено било писмо до СДВР – София с цел проверка дали чужденецът живее на посочения адрес. Служителите на шесто РУ на СДВР извършили проверка, при която установили, че на посочения адрес няма настанени чужди граждани. На 28.03.2024г. била изпратена покана до кандидата за закрила на последния му известен адрес, с цел да посочи актуален адрес. На 01.04.2024г. писмото с обратната разписка се върнало като непотърсено. До изготвяне на решението чуждият гражданин не постил Центъра, за да посочи актуален адрес. Настоящият случай може да бъде разгледан като проява на незаинтересованост и бездействие от страна на търсещия международна закрила. Налице са сериозни основания да се счита, че кандидатът негласно е оттеглил молбата си или негласно се е отказал от нея. Не се установи по същество, че са налице основания да се счита, че чужденецът продължава да се намира извън страната си по произход и че продължава да се отказва от нейната закрила.

Приложено е становище от Н. П. – мл. експерт в РПЦ – Харманли, интервюиращ орган, в което се сочи, че предложението й към Председателя на ДАБ при МС е да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

По делото е приложена справка относно Сирийско-арабска република, в която е изложена информация за общото положение в страната и актуалната обществено-политическа обстановка.

От Държавна агенция „Национална сигурност“ е изпратено съобщение до Председателя на ДАБ при МС, че агенцията не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано в РПЦ – Харманли като А. О. И..

С решение номер 8 от 26.01.2024г. на Директор на РПЦ – Харманли на А. И. му е било разрешено да пребивава на адрес в [населено място], [улица], ***.

Приложен е препис от докладна записка на младши полицейски инспектор Д. Ш. до Началника на 06 РУ – СДВР, в която е посочено, че адресът, на който е било разрешено да се регистрира А. И. първоначално – [населено място], [улица], *** е бил посетен, като е бил проведен разговор с домоуправителя К. И. Х.. От разговора се установило, че в кооперацията нямало чужди граждани и никой от собствениците не е заявил, че желае да бъде настаняван такъв.

Видно от докладна записка на Н. П. – мл. експерт в РПЦ – Х. А. И. е подал молба за предоставяне на международна закрила на 14.07.2023г. Образувано е било производство по общия ред на 14.07.2023г. С Решение от 26.10.2023г. на зам.-председателя на ДАБ при МС на осн. чл. 77, ал. 1 вр. чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗУБ производството е било прекратено. На 05.12.2023г. А. И. е подал молба за възобновяване на производството му за предоставяне на международна закрила, като същото е било възобновено.

От самото Решение с номер 15795 от 26.10.2023г. се установява, че молителят е бил надлежно поканен да се яви за провеждане на интервю, но той не се е явил на определената дата, както и в продължение на 30 дни след нея, за да посочи обективни причини, които са му попречили да изпълни задължението си. Съгласно докладна записка с вх. номер 3325 от 21.07.2023г. на РПЦ – Харманли кандидатът самоволно е напуснал Центъра и от 19.07.2023г. е в неизвестност.

Установява се от протокол от проведено интервю с А. И., че лицето е било задържано в Германия и когато властите разбрали, че имал отпечатък в България, бил върнат в страната. Чужденецът е роден през 2005г. в [населено място], област Х., Сирия. В Турция тапицирал мебели за една седмица, а в Сирия не е работил. Не е [семейно положение]. Арабин е, като изповядва ***. Установява се още, че лицето е напуснало Сирия, защото баща му пострадал и не можел повече да работи и сега той трябвало да работи и да се грижи за семейството си. В Сирия не е бил арестуван, не е членувал в политически партии, не е бил осъждан и е нямало заведени дела срещу него. Не е бил жертва на насилие и е нямало заплахи срещу него. Не е участвал във военни формирования.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, доколкото решението, което се обжалва, е било връчено на страната на 04.07.2024г., а жалбата е подадена пред административния орган, постановил акта, на 09.07.2024г. Подадена е срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол от активно легитимирано лице – адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него. Следователно жалбата е редовна.

По същество същата е основателна поради следното:

В чл. 146 АПК са посочени изчерпателно основанията за оспорване на административните актове. Това са липсата на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона.

Оспореното решение с номер 7158 от 18.06.24г. е издадено от компетентен административен орган – председател на ДАБ при МС, на осн. чл. 75, ал. 1, който сочи, че в срок до 6 месеца от образуване на производството за предоставяне на международна закрила председателят на Държавната агенция за бежанците взема решение, с което: 1. предоставя статут на бежанец; 2. отказва статут на бежанец; 3. предоставя хуманитарен статут; 4. отказва хуманитарен статут.

Самото производство за предоставяне на международна закрила е образувано по молба от А. О. И. за предоставяне на международна закрила от 14.07.2023г. Било е прекратено на осн. чл. 77, ал. 1 вр. чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗУБ, като след това по молба от 05.12.2023г. на чужденеца, същото е било възобновено.

В постановения атакуван административен акт административният орган е спазил напълно разпоредбата на чл. 59 АПК. Актът е съставен в писмена форма, носи наименованието на органа, който го издава, посочен е коректно адресатът на акта, посочени са фактическите и правните основания за издаване на акта, посочено е пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван, както е посочена и дата и съдържа подпис на лицето, издало акта.

Липсва нарушение на административнопроизводствените правила. В случая актът е издаден на осн. чл. 75, ал. 1 ЗУБ вр. чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Решение е било връчено на чужденеца на 04.07.2024г., за което обстоятелство самият той се е подписал, посочвайки, че е запознат със съдържанието на акта на език, който разбира. Така е спазена и разпоредбата на чл. 76 ЗУБ. Чл. 58, ал. 10 ЗУБ урежда, че при получаване на молба за предоставяне на закрила компетентните органи задължително изискват писмено становище на Държавна агенция „Национална сигурност", което се взема предвид при произнасяне в производството по общия ред. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че такова становище е изискано, а Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочила, че не възразява да се предостави закрила на лицето.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че при издаването на акта са спазени всички административнопроцесуални правила и не е допуснато съществено процесуално нарушение.

На следващо място е необходимо съдът да провери дали е налице противоречие с материалноправните разпоредби.

Чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗУБ урежда, че молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване.

Компетентният орган в случая, за да постанови своя акт, е извършил преценка на всички факти, сочени като съществени от молителя. В чл. 8 от ЗУБ се сочи, че статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. В конкретния случай жалбоподателят не е посочил основателни опасения от преследване на каквото и да било основание. Посочил е като причина напускането на Сирия, че баща му пострадал и не можел повече да работи и сега той трябвало да работи и да се грижи за семейството си. Т.е., посочени са чисто икономически причини.

За да се приеме, че е налице преследване, следва в държавата по произход да съществува нарушаване на основните права на човека или да се извършва съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Такива действия на преследване могат да бъдат: 1. физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; 2. правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; 3. наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; 4. отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; 5. наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление. В случая не се констатира наличие на нито едно от изброените, за да се приеме, че спрямо чужденеца е налице преследване под някаква форма в Сирия.

Чл. 9 ЗУБ сочи, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. От посочените случаи в конкретния казус е налице единствено наличие на вътрешен конфликт в Сирия.

От приложената по делото справка за актуалната политическа и обществена обстановка в държавата по произход на лицето се установи, че фронтовите линии в Сирия към момента са повече или по-малко консолидирани и фактически съществуват четири зони под контрола на различни участници в конфликта – зони под контрол на официалното сирийско правителство, зони под контрол на кюрдското самоуправление, зони под контрол на „Правителство на сирийското спасение“ и зони под контрол на Турция и съюзническите й милиции. На фона на военните действия в страната през последните няколко месеца хуманитарната ситуация продължава да се влошава.

Ноторно известен факт е, че при вътрешни конфликти винаги съществува риск за гражданите на страната от осъществено към тях насилие. Дори да няма конкретни по делото доказателства, от които да се установи, че спрямо А. О. е налице опасност, то тя се предполага с оглед на реалната обществена обстановка в Сирия. Правилно в своето решение административният орган е посочил, че въпреки установената липса на личен елемент за търсената закрила, събитията, случили се в държавата по произход на чужденеца преди и след неговото напускане, налагат необходимостта от преценяване на предпоставките за прилагане на разширенията, дадени с решение от 17.02.2009г. на Съда на Европейските общности, по тълкуването на чл. 15, б. В от Квалификационната директива, респективно чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Т.е. в случая е налице възможност чужденецът да получи хуманитарен статут, с оглед на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Това е така, доколкото съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи. Съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на въоръжения конфликт, на безогледното насилие, преценявано от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава от ЕС, пред които се обжалва решението за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответна страна или евентуално в съответен район, поради самият факт на присъствието си, се излага на реална опасност.

Въпреки тези изводи, административният орган е отказал да предостави хуманитарен статут на А. И., мотивирайки се с това, че лицето не е било намерено на посочения от него адрес в [населено място], поради което и не се е явил в РПЦ – Харманли да посочи нов актуален адрес. Това поведение е прието от органа като израз на незаинтересованост и бездействие от страна на чужденеца.

Разпоредбата на чл. 15 ЗУБ е в следния смисъл: Производството за предоставяне на международна закрила се прекратява, когато:

1. след надлежно поканване чужденецът не се яви на интервю и в продължение на 30 дни не посочи обективни причини за неявяването си;

2. чужденецът два пъти не може да бъде намерен на разрешения му адрес или на друг адрес, посочен от него;

3. чужденецът промени адреса си, без да уведоми Държавната агенция за бежанците и в срок от 30 дни не посочи обективни причини за това;

4. три или повече пъти чужденецът отказва да съдейства на длъжностните лица от Държавната агенция за бежанците за изясняване на обстоятелствата, свързани с неговата молба;

5. чужденецът оттегли молбата си за международна закрила;

6. чужденецът има предоставена международна закрила в друга държава – членка на Европейския съюз;

7. чужденецът получи убежище от президента;

8. чужденецът почине;

9. по отношение на чужденеца има влязло в сила решение по чл. 67в, ал. 1, т. 1, с което е разрешено прехвърлянето му в друга държава – членка на Европейския съюз.

В случаите по ал. 1, т. 1 – 5, при наличие на достатъчно доказателства за неоснователност на молбата за международна закрила, същата се разглежда по реда на чл. 75.

Следва да се посочи, че правилно административният орган е преминал към разглеждане на производството по общия ред, с оглед обаче на разпоредбата на чл. 77, ал. 2 ЗУБ, която урежда, че прекратено производство може да бъде възобновено само веднъж, а не на осн. чл. 15, ал. 2 ЗУБ. След като веднъж производството за предоставяне на международна закрила в полза на А. И. е било възобновено, правилно е пристъпено към произнасяне по общия ред.

Оборва се изводът за дезинтересираност на чужденеца от производството. Същият се яви в съдебно заседание, изложи своите мотиви защо желае да получи международна закрила в България, както и е посочил нов адрес на местоживеене, за което изрично е получил и разрешение от РПЦ – Харманли.

Административният орган не е приложил правилно материалния закон. В конкретната хипотеза не се установи чужденецът да е бил търсен поне два пъти на посочения от него адрес, а напротив – извършвана е само една проверка. Дори обаче да се приеме, че лицето не е било намерено на адрес, то в случая са налице достатъчно убедителни доказателства, за да се приеме, че молбата му е основателна, като дори самият орган е изложил обосновани факти, които покриват критерия за предоставяне на хуманитарен статут по реда на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ.

Обжалваното решение следва да бъде отменено, а преписката върната на органа за ново произнасяне, съобразно мотивите на съда.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна, а решението на административния орган е неправилно и незаконосъобразно.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение с номер 7158 от 18.06.2024г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. О. И., гражданин на [държава], ЛНЧ *************.

ВРЪЩА преписката на административния орган - Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане на решението в сила, съобразно мотивите на съдебното решение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от получаване на съобщението, чрез Административен съд - Хасково.

 

Препис от решенето да се изпрати на страните по делото.